01. ЧИРАК

ДВАНАДЕСЕТ-ИНЧОВАТА ЛИНИЯ И ОБИКНОВЕНИЯТ ЧУК

ImageСИЛАТА, която не е управлявана или е лошо управлявана, само се изгубва в пространството, подобно на барута, запален на открито, на парата, неукротена от науката. Нанасяйки удари в тъмното и срещайки само съпротивата на въздуха, СИЛАТА само рикошира и се самонаранява. Това причинява разрушение и руини. Това са вулканът, земетресението, циклонът, а не растежът и прогресът. Това е слепият Полифемий, който замахва напосоки и пада с главата надолу сред острите скали, повлечен от устрема на собствените си удари.

Сляпата Сила на хората е Сила, която трябва да се икономисва и да се управлява по същия начин, както се управлява сляпата сила на парата, която повдига тромавите железни ръце и задвижва големите колела, зарежда оръдието или изприда най-деликатните дантели. Тя трябва да бъде управлявана от Интелекта. За хората и за Силата на хората Интелектът е това, което тънката игла на компаса е за кораба - неговата душа, която винаги съветва огромната маса от дърво и желязо и винаги сочи на Север. За да атакува цитаделата срещу човешката раса, изградена от всички страни от предразсъдъци, деспотизъм и суеверия, Силата трябва да има ум и закон. Само тогава смелите действия дават постоянни резултати и тогава има истински прогрес. Тогава има върховни постижения. Мисълта е Сила, а философията трябва да бъде Енергия, която намира своята цел и полза за превръщането на човешката раса в по-добра. Двата велики двигателя са Истината и Любовта. Когато всичките тези сили се комбинират, ръководени от Интелекта и направлявани от ЗАКОНА за Правото и правосъдието и от комбинирано и системно движение и усилия, великата революция, подготвена от вековете, ще започне да марширува напред. СИЛАТА на самото Божество е в равновесие с Неговата МЪДРОСТ. Следователно единственият резултат е ХАРМОНИЯ.

Причината за неуспеха на революциите се крие в лошото управление на Силата. Затова много често се случва така, че въстания, спускащи се от онези високи планини, които доминират над моралните хоризонти - Правосъдие, Мъдрост, Разум и Справедливост, създадени от най-чистия сняг на един идеал, след продължителното падане от скала на скала, след като са отразявали небесата в тяхната прозрачност и са били поглъщани от стотици потоци по величествената пътека на своя триумф, изведнъж са се загубвали в тресавища, подобно на калифорнийска река в пясъците.

Ходът на човешката раса напред изисква висините около нея да блестят с благородни и трайни уроци по кураж. Смели постъпки смайват историята и формират една класа на пътеводни светлини за човека. Това са звездите и искри от онова огромно море от електричество, което е присъщо на хората. Да се борят, да предприемат рискове, да бъдат истински към себе си, да се хванат гуша за гуша със съдбата, да изненадат поражението чрез малкия ужас, който той предизвиква, да конфронтират несправедливата власт, да нанесат поражение на опиянения триумф - това са примерите, от които се нуждаят нациите и светлината, която ги наелектризира.

Съществуват невъобразими Сили в огромните пещери на злото под обществото: грозна деградация, мизерия, окаяност и нищета, пороци и престъпления, които вонят и се стаяват в мрака на масите под хората от големите градове. Там изчезва незаинтересоваността. Всеки вие, търси, сграбчва и глозга за себе си. Идеите се игнорират, а мисъл за прогрес въобще няма. Тази маса има две майки - и двете обаче са мащехи - Незнание и Мизерия. Желанието е техният единствен пътеводител - те търсят удовлетворение единствено за апетита си. Но даже и тези хора могат да бъдат впрегнати в работа. Нискокачественият пясък, по който стъпваме, ако бъде поставен в пещта, стопен и пречистен от огъня, може да се превърне във великолепен кристал. Те притежават бруталната сила на ЧУКА, но техните удари помагат в общото дело, когато са впримчени в рамките на линиите, очертани от ПРАВИЛОТО и държани от разума и умереността.

И въпреки това именно тази Сила на хората, нейната Титанична власт на гигантите, е Силата, която гради укрепленията на тираните и е въплътена в техните армии. От тук следва възможността за създаването на такива тирании, като тези, за които е било казано:

“Рим вони по-лошо при Вителий, отколкото при Сула. При Клавдий и Дометиан има деформация на низостта, съответствуваща на грозотата на тиранията. Безчестието на робите е пряк резултат от бруталната низост на деспота. Една миазма изпуска дихание от тези скупчени съзнания, които отразяват съзнанието на техния господар. Обществените власти са нечисти, сърцата са колабирали, съзнателността се съсухрила, душите са станали хилави. Това е така при Каракала, при Комодий, така е и при Хелиогабалий, докато от римския Сенат под управлението на Цезар лъха само вонята, присъща на орловото гнездо.”

Силата на хората е тази, която поддържа всички тези деспоти, от най-низкия до най-добрия. Тази сила действува чрез армии, а те по-често поробват, отколкото освобождават. Деспотизмът прилага там ЗАКОНА. Силата е БОЗДУГАНЪТ от стомана, окачен на седлото на рицаря или на въоръжения епископ. Пасивно подчинение чрез сила поддържа тронове и олигархии, испански крале и венециански сенати. Мощта на една армия, изградена на основата на тирания, е крайният продукт на пълната немощ. Така един народ по собствено желание се подчинява на деспотизъм, а неговите трудови хора се съгласяват да бъдат презирани, войниците му да бъдат бичувани. Следователно затова битки, загубени от една нация, често довеждат до прогрес. По-малко слава означава повече свобода. Когато барабаните мълчат, понякога говори благоразумието.

Тираните използуват силата на народа да оковават и да подчиняват, т.е. да заробят народа. После те орат с него, както хората орат с воловете. По този начин духът на свободата и на нововъведенията е сведен до нула от щиковете, а принципите онемяват пред гърма на оръдията. В същото време свещениците се смесват с войниците, а Църквата, войнствена и ликуваща, католическа или пуританска, пее Te Deums за победи над въстанието.

Военната власт, която не се подчинява на гражданската власт, отново бидейки ЧУКА или БОЗДУГАНА на СИЛАТА, независима от УПРАВЛЕНИЕТО, представлява една въоръжена тирания, родена като напълно зрял организъм, подобно на начина, по който Атина Палада се е появила направо от мозъка на Зевс. Нейното изчадие е една династия, която започва с Цезар да гние във Вителий и в Комодий. В днешно време това означава да се започне оттам, откъдето по-рано династиите са свършили.

Хората постоянно са прилагали огромна сила, само за да сложат край на огромна слабост. Силата на хората е изтощена от безкрайното продължаване на неща, които отдавна са отмрели: управляване на човечеството посредством балсамиране на стари и мъртви тирании на Вярата; реставрация на овехтели догми; разкрасяване наново на избледнели и проядени от червеи светилища; възкресяване на стари суеверия; спасяване на обществото чрез увеличаване на неговите паразити; увековечаване на престарели институции; налагане на преклонение пред символи като фактически средства за спасение; и накрая - завързване на мъртвия труп на Миналото, лице в лице, със живото Настояще. Следователно това е една от онези фаталности на Човечеството - да бъде осъдено на вечна борба с призраци, със суеверия, с фанатизъм, с лицемерие, с предразсъдъци, с формулите на грешките и с молбите на тираниите. Деспотизмът, наблюдаван в миналото, се е превърнал в обект на почит, като планина, настръхнала с вулканични скали, назъбени и ужасяващи, виждани през маранята на разстоянието с ореол в синьо като гладки и красиви. Видът на един единствен зандан на тирания струва много повече, за да разсее илюзиите и да възбуди свещена омраза към деспотизма и да насочи СИЛАТА в правилна посока, отколкото най-красноречивите томове книги. Французите би трябвало да запазят Бастилията като урок за вечни времена; Италия не бива да разрушава занданите на Инквизицията. Силата на хората е поддържала Властта, която е съградила тези мрачни килии и е вкарвала живи хора в техните гранитни гробници.

СИЛАТА на хората не може, посредством силата на своето неограничавано и правдиво действие, да поддържа и да продължава действието и съществуването на едно вече създадено свободно Правителство.

Силата трябва да бъде ограничавана, сдържана, предавана чрез разпределяне по различни канали и по заобиколни пътища на отдушници, поради което тя е предмет като закона, действие и решение на Държавата; както мъдрите стари египетски царе са прехвърлили по различни канали чрез подразделяне, надигащите се води на Нил и ги принудили да наторяват, а не да разрушават земята. Трябва да съществуват точно в норма законът и Властта, или Мярката на конституцията и закона, в рамките на които трябва да действува обществената сила. Нарушете което и да е от тях и огромният парен чук, с неговите бързи и тежки удари смачква целия механизъм в атоми и накрая, изтръгвайки се, ляга инертен и мъртъв сред развалините, които е сътворил.

Силата на хората или народната воля в действие и проявявана, символизирана от чука, направлявана и ръководена от действие в рамките на закона и реда, символизирани от двадесет и четири инчовата линия, ражда като свой плод Свобода, Равенство и Братство, - Свобода, направлявана от закона; равенство на права в очите на закона; братство с неговите морални задължения, както и с ползите от него.

След малко ще чуете за Необработения камък и за Съвършения камък, като части от украшенията на Ложата. Казва се, че необработеният камък е “камък, взет от каменоломната в неговото грубо и естествено състояние”. Казва се, че свършеният камък е “камък, приготвен от ръцете на работниците, за да бъде напаснат от Калфата с работните инструменти”. Ние няма да повтаряме обясненията на тези символи, дадени в Йоркския Ритуал. Можете да ги прочетете в печатните им издания. Те са обявени като намекване за самоусъвършенствуването на отделния занаятчия – продължение на същата повърхностна интерпретация.

Необработеният камък представлява ХОРАТА като маса, груба и неорганизирана. Съвършеният камък или кубическият камък, символ на съвършенството, представлява ДЪРЖАВАТА, властниците, които черпят своята власт от съгласието на управляваните, конституцията и законите, изразяващи волята на народа; управление хармонично, симетрично, ефикасно – властта му правилно разпределена и надлежно регулирана в равновесие.

Ако начертаем един куб върху една равна плоскост така:

Image

получаваме видими три лица и девет външни линии, начертани между седем точки. Завършеният куб има още три лица, което прави шест; още три линии, което прави дванадесет; и още една точка, което прави осем. Тъй като числото 12 включва свещените числа 3, 5, 7 и 3 пъти по 3, или 9, и се получава като прибавим свещеното число 3 към 9; докато неговите собствени две числа 1, 2, единицата или монадата и дуадата, взети заедно, правят същото свещено число 3; то е било наречено перфектното число; а кубът е станал символът на съвършенството.

Създаден от СИЛА, действуващ с ВЛАСТ; изчукан в съответствие с линиите, измерени с мащабната линия от грубия камък, той е подходящ символ на Силата на хората, изразена в конституцията и Държавата; а от самата Държава трите видими лица представляват трите власти – Изпълнителната, която изпълнява законите; Законодателната, който създава законите; Съдебната, която тълкува законите, прилага и налага спазването им от хората, от Държавата и гражданите. Трите невидими лица са Свобода, Равенство и Братство – тройната душа на Държавата – нейната жизненост, дух и интелект.

* * * * * *

Въпреки че масонството не узурпира мястото на, нито имитира религията, молитвата е съществено важна част в нашите церемонии. Това е стремежът на душата към Абсолютния и Необятен Разум, който е Единственото Върховно Божество, най-неясно и погрешно разбрано характеризирано като “АРХИТЕКТ”. Определени способности на човека са насочени към Неизвестното - мисъл, медитация, молитва. Неизвестното е океан, в който съзнанието е компасът. Мисълта, медитацията и молитвата са великите тайнствени посоки на стрелката. Това е духовен магнетизъм, който по този начин свързва човешката душа с Божеството. Тези царствени излъчвания на душата проникват през сянката към светлината.

Би било празна подигравка да се каже, че молитвата е абсурд, понеже за нас е невъзможно чрез нея да убедим Бог да промени плановете Си. Той създава предварително известни и предварително възнамерявани ефекти със средствата на природните сили, които са всички Неговите сили. Нашите собствени са част от тях. Нашата свобода на волята и нашата воля са сили. Ние не спираме абсурдно да полагаме усилия да придобием богатство или щастие, продължителен живот и непрекъснато здраве, защото не можем, каквито и усилия да полагаме, да променим това, което е предопределено. Ако усилието е също предопределено, то е все пак нашето усилие, положено по нашата свобода воля. Затова по същия начин ние се молим. Волята е сила. Мисълта е сила. Молитвата е сила. Защо, по закона на Бога, молитвата, както Вярата и Любовта, да няма своя ефект? Човекът не бива да се разбира като начална точка или напредък към целта без тези две велики сили – Вярата и Любовта. Молитвата е върховна. Молитви, които просят и вдигат врява, са жалки. Да се отрича ефикасността на молитвата е да се отрича ефикасността на Вярата, Любовта и Усилието. Все пак произведеният ефект, когато нашата ръка, водена от волята ни, запраща плоско камъче в океана, никога не спира; и всяка промълвена дума се регистрира във вечността върху невидимия въздух.

Всяка Ложа е Храм и като цяло, и по своите символични детайли. Самата Вселена е снабдила човека с модела за първите храмове в чест на Божеството. Подредбата на Храма на Соломон, символичните орнаменти, които са оформяли главната му украса и одеждата на Върховния Жрец – всичко това е свързано с реда във Вселената такъв, какъвто са го разбирали тогава. Храмът съдържал много емблеми на сезоните – слънцето, луната, планетите, съзвездията Голяма и Малка Мечка, зодиака, природните елементи и други части от света. Майсторът на тази Ложа, на Вселената, Хермес, чийто представител е Хурум, е една от светлините на Ложата.

За да получите по-нататъшни указания относно символизма на небесните тела и на свещените числа, както и на храма и неговите детайли, трябва търпеливо да изчакате, докато напредвате в Масонството, като междувременно упражнявате интелекта си, изучавайки ги за себе си. Да изучаваш и да търсиш тълкуването на символите на Вселената е работа за мъдрец и философ. Това означава да дешифрираш писанията на Бога и да проникнеш в Неговите мисли.

Това е, което се пита и отговаря в нашия катехизъм по отношение на Ложата.

* * * * * *

Дефиницията за “Ложа” е “група Свободни Масони, с надлежно внесена светлина, притежаващи свещените писания, ъгъл и пергел и патент или свидетелство за учредяване, упълномощаващи ги да работят.” Помещението или мястото, в което те се срещат, представляващо известна част от Храма на Цар Соломон, също се нарича Ложа; и тя е това, което ние сега обсъждаме.

Казва се, че се поддържа от три велики колони – МЪДРОСТ, СИЛА или ЕНЕРГИЯ и КРАСОТА, представлявани от Майстора, Първия Надзирател и Втория Надзирател; а те се считат за колоните, които поддържат Ложата, “защото Мъдрост, Сила и Красота са съвършенството на всичко и нищо не може да издържи без тях”. “Защото”, казва Йоркският Ритуал, “е необходима Мъдрост, за да замислиш, Сила, за да подкрепиш и Красота, за да украсиш всички велики и важни начинания.” “Не знаеш ли”, казва Апостол Павел, “че ти си храмът Божий и че Божият Дух живее в теб? Ако някой човек оскверни Божия храм, него Бог ще унищожи, защото Божият храм е свещен, който храм си ти.”

Мъдростта и Силата на Божеството са в равновесие. Законите на природата и моралните закони са не просто деспотични мандати на Неговата Всемогъща Воля; защото тогава Той може да ги промени и редът да се превърне в безредие, доброто и правилното - в зло и грешно; честността и лоялността – в пороци; а измамата, неблагодарността и пороците – в добродетели. Всемогъщата Воля, безмерна и съществуваща сама, не е необходимо да бъде ограничавана в рамките на постоянството. Нейните декрети и закони не могат да бъдат непроменяеми. Законите на Бога не са задължителни за нас само защото са прилагане в действие на Неговата Сила или израз на Неговата Воля, а защото те изразяват Неговата безгранична Мъдрост. Те не са правилни, защото са Неговите закони, а са Негови закони защото са правилни. Резултатът от равновесието на безграничната мъдрост и безграничната сила е съвършената хармония във физическата и моралната вселена. Мъдростта, Силата и Хармонията образуват една Масонска триада. Те имат друг и по-дълбок смисъл, който може някога да ви бъде разбулен.

Що се отнася до обикновеното и общоприето обяснение, може да се добави, че мъдростта на Архитекта е проявена в едно комбиниране, каквото само един умел Архитект може да направи и, както Бог е направил навсякъде – например в дървото, в конструкцията на човека, в яйцето, клетките на медената пита – сила, грация, красота, симетрия, пропорция, лекота, орнаментация. Това също е и съвършенството на оратора и поета – да комбинира силата, мощта и енергията с грацията на стила, музикалните каденци, красотата на фигурите, играта и сиянието на въображението и каприза; и така в една държава войнствената и производителната сила на хората и тяхната титанична мощ трябва да бъдат комбинирани с красотата на изкуствата, науката и интелекта, ако Държавата би искала да претегли висините на добродетелта и хората да са наистина свободни. Хармонията в това материално и в човешкото, както и във всичко Божествено, е резултат от равновесие, от симпатия и от обратното действие на противоположностите; една единствена Мъдрост над тях държи стрелката на теглилката. Да помири моралното право, човешката отговорност и свободна воля с абсолютната власт на Бога; и съществуването на зло с Неговата абсолютна мъдрост и доброта и милост – това са великите загадки на Сфинкса.

Вие влязохте в Ложата между две колони. Те представляват двете колони, които са стояли в преддверието на Храма, от двете страни на големия източен вход. Тези стълбове от бронз, широки четири пръста, са били, според повечето автентични изчисления – това в първата и това във Втората Книга на Царете, потвърдени от Йеремия – осемнадесет лакътя високи, с капител пет лакътя висок. Пилонът на всяка една е бил с диаметър четири лакътя. Един лакът е равен на един фут и 707 . Това означава, че пилонът на всяка колона е бил малко повече от тридесет фута и осем инча висок, капителът на всяка - малко повече от осем фута и шест инча висок, а диаметърът на пилона – шест фута и десет инча. Капителите са били украсени с нарове от бронз, покрити с бронзова мрежа и орнаментирани с бронзови венци; и изглежда са имитирали формата на семенната кутийка на лотуса или египетската лилия, свещен символ на хинди и египтяни. Пилонът и колоната отдясно или на юг, е била наречена ЯКИН, както ивритската дума е предадена в нашия превод на Библията, а тази отляво – Боаз. Нашите преводачи твърдят, че първата дума означава “Той ще създаде”; а втората – “В него е силата”.

Според Хурум, тирският художник, тези колони са били имитация на великите колони, осветени в чест на Ветровете и Огъня на входа на известният Храм на Малкарт в град Тир. В Ложите от Йоркския Ритуал е прието на една от тях да се вижда небесната сфера, а на другата – земното кълбо; но те не се препоръчват, ако предметът, който имитират, са двете оригинални колони на Храма. Символичното значение на тези колони засега ще оставим необяснени, а само ще добавим, че Посветените Чираци държат инструментите си при колоната на ЯКИН; и ви даваме само етимологията и буквалното значение на двете имена.

На иврит думата ЯКИН е זיכי. Тя вероятно се е произнасяла “Я-каян” и е означавала, като глаголно съществително “Този, който укрепва”; и оттук твърд, стабилен, почтен.

Думата БОАЗ е ועכ, Бааз. זע означава Силен, Сила, Власт, Мощ, Убежище, Източник на Сила, Форт. Представката כ означава “с” или “в” и придава на думата латинския герундий roborando – Укрепващ.

Първата дума също така означава “той ще създаде” или “ще вгради в изправено положение” и произхожда от глагола Кун, той се изправи. Вероятно е означавала Активна, Вливаща Живот Енергия и Сила. А БОАЗ – Стабилност, Постоянство в минало време.

Размерите на Ложата, както казват нашите Братя от Йоркския Ритуал, “са неограничени, а подът е не по-малък от балдахина на небесата.” “Към този обект”, казват те, “е постоянно насочено съзнанието на Масона и той се надява най-после да стигне дотам с помощта на теологичната стълба, която Яков, в своята мъдрост, е видял да се въздига от земята към Рая; трите основни кръга, на които са назовани Вярата, Надеждата и Милосърдието; и които ни подсещат да имаме Вяра в Бога, Надежда в Безсмъртието и Милосърдие към цялото човечество.” Съответно понякога в чертежа се вижда стълба с девет кръга, чиято основа е на дъното на земята, върхът ù е в облаците, с блещукащи над нея звезди; и това се счита да е мистичната стълба, която Яков е видял в съня си, построена на земята, а върхът ù достигащ Рая, с ангелите Божии, които се изкачват и слизат по нея. Допълването на трите основни кръга към символизма е изцяло съвременно и неуместно.

Древните хора са преброявали седем планети, подредени по следния начин: Луната, Меркурий, Венера, Слънцето, Марс, Юпитер и Сатурн. Имало е седем небеса и седем сфери на тези планети; върху всички монументи от Митрас има седем олтара или погребални огньове, осветени за седемте планети, а в Храма е имало седем факела върху златния канделабър. Клеменс от Александрия в своя труд “Стромата” и Фило Юдеус ни уверяват, че те са представлявали планетите.

Древните хора са смятали, че за да се върне към своя източник в Твореца, човешката душа е трябвало да се възнесе, както се е спуснала, през седемте сфери. Стълбата, чрез която тя се възнася отново, има седем степени или стъпала, според Марсилиус Фицинус в неговия Коментар върху Енеадите от Плотиний; а в Мистериите на Митрас, пренесени в Рим по времето на Императорите, стълбата със седемте стъпала е била символ, отнасящ се до това възнасяне през сферите на седемте планети. Яков е видял Духът на Бога да се възнася и се спуска по нея; а над нея е било Самото Божество. Митраските Мистерии са се чествували в пещери, където вратите са били маркирани в четирите равноденствени и слънцестоящи точки на зодиака; представени са били и седемте планетарни сфери, които душите е трябвало да пропътуват при спускането си от фиксираните звезди до елементи, обгръщащи земята; маркирани са били и седемте врати, по една за всяка планета, през които те трябвало да минат при спускането си или при завръщането си.

Научаваме това от Целзий в “Ориген”, който казва, че символното изображение на това преминаване през звездите, използувано от Митраските Мистерии, е било една стълба, достигаща от земята до Небето, разделена на седем стъпала или етапа, за всеки от които е имало врата, а на върха е имало осма врата – тази на фиксираните звезди. Символът е бил същият, като на седемте етапа на Борсипа, Пирамидата от превърнати в стъкло тухли край Вавилон, съградена на седем етапа, всеки етап в различен цвят. При Митраските церемонии кандидатът е преминавал през седем етапа на посвещаване, минавайки през много ужасни изпитания – и високата стълба със седем кръга или стъпала е била символ на тях.

Вие виждате Ложата, нейните детайли и орнаменти, чрез нейните Светлини. Вече сте чували какво означават тези Светлини, големите и малките, и как се говори за тях от нашите Братя от Йоркския Ритуал.

Светата Библия, Винкелът и Пергелът не са само стилизирани като Големите Светлини на Масонството, но те също така са технически наричани и Инвентар на Ложата; и както видяхте, поддържа се становището, че няма Ложа без тях. Понякога това е било претекст да не се допускат евреи в нашите Ложи, защото те не възприемат Новия Завет като свещена книга. Библията е незаменима част от инвентара на една Християнска Ложа, само защото това е свещената книга на християнската религия. Еврейското Петокнижие в една еврейска Ложа и Коранът - в една мохамеданска, принадлежат към Олтара; и една от тях, заедно с Винкела и Пергела, правилно разбрани, са Големите Светлини, според които един Масон трябва да върви и да работи.

Кандидатът поляга клетвата си винаги върху свещената книга или книги на неговата религия, която той би счел за по-тържествена и обвързваща; и следователно затова вас са ви запитали каква е вашата религия. Ние нямаме друго отношение към вашето религиозно верую.

Винкелът е прав ъгъл, формиран от две прави линии. Той се приспособява само към равни повърхности и принадлежи само на геометрията, земемерството, защото тригонометрията се занимава само с равнини и със земята, която хората в древността са смятали за плоска. Пергелът описва кръгове и се занимава със сферичната тригонометрия, науката за сферите и небесата. Следователно първото е символ на това, което засяга земята и тялото; а второто – което засяга небесата и душата. Въпреки това Пергелът се използува в равнинната тригонометрия, както при издигане на перпендикуляри; следователно ви се напомня, че независимо че при тази Степен двата върха на Пергела са под Винкела и че сега вие се занимавате само с нравственото и политическото значение на символите, а не с философското и духовното им значение, въпреки това божественото непрекъснато се смесва с човешкото, духовното взаимодействува със земното; и че и в най-обикновените житейски задължения има нещо духовно. Нациите не са само политически тела, а и политически души; и тежко на онези народи, които в търсенето само на материалното, забравят, че имат и душа. Тогава се получава раса, застинала в догма, предполагаща отсъствието на душа и наличие само на спомен и инстинкт или е деморализирана от печалби. Такава природа никога не може да води цивилизацията. Коленопреклонението пред идола или долара атрофира мускула, който върви и волята, която движи. Йератическото или меркантилно абсорбиране смалява излъчването на един народ, снижава хоризонтите му чрез снижаване на нивото му и го лишава от разбиране на универсалната цел, едновременно човешка и божествена, която създава нациите-мисионери. Един свободен народ, който забравя, че има душа, за която трябва да се грижи, посвещава цялата си енергия на материалния си прогрес. Ако започне война, то е, за да унищожи търговските си интереси. Гражданите копират това, което прави Държавата по отношение на богатство, разкош и лукс, като великите блага на живота. Такава нация създава богатство бързо, но лошо я разпределя. От тук произлизат и двете крайности на чудовищно богатство и чудовищна мизерия; всичко - за удоволствието на няколко души, а всичките лишения – за останалите, тоест за народа; Привилегия, Изключение, Монопол, Феодално положение изскачат от самия Труд: една фалшива и опасна ситуация, която, превръщайки Труда в един ослепен и окован Циклоп в мината, ковачницата, работилницата, на тъкачния стан, в полето, над отровните изпарения, в заразни клетки, в непроветриви фабрики, гради обществена власт върху личната мизерия и засажда величието на Държавата върху страданието на личността. Това е едно лошо създадено величие, в което всички материални елементи са комбинирани и в което нито един морален елемент не е допускан. Ако един народ, като звезда, има правото на затъмнение, светлината би трябвало да са завърне. Затъмнението не трябва да дегенерира в нощ.

Трите по-малки или Върховните Светлини, както сте чували, са Слънцето, Луната и Майсторът на Ложата; чували сте също и какво казват нашите Братя от Йоркския Ритуал по отношение на тях и защо те ги наричат Светлините на Ложата. Но Слънцето и Луната не осветяват Ложата в друг смисъл, освен символично, а освен това светлините не са те, а онези неща, които символизират. На какво са символи те, в този ритуал не се казва на Масона. Нито пък Луната властвува над нощта с постоянство.

Слънцето е древният символ на даряването с живот и генерирането на властта на Божеството. За хората от древността светлината е била причината за живота; а Бог е бил източникът, от който е бликнала светлината; есенцията на Светлината, Невидимият Огън, създаден когато Пламъкът се проявява като светлина и великолепие. Слънцето има Своето проявление и видимо изображение; и Сабаетяните, боготворящи Светлината-Бог, изглежда са боготворели Слънцето, в което са виждали проявление на Божеството.

Луната е била символ на пасивната способност на природата на произвежда, женското начало, което мъжкото начало дарява с живот и енергия. Тя е била символът на Изида, Астарта, Артемис или Диана. “Господарят на Живота” е бил Върховното Божество, над двете и се е проявявал чрез двете; Зевс, Синът на Сатурн, е станал Цар на Боговете; Хорус, син на Озирис и Изида, е станал Господар на Живота; Дионисий или Бакхус, като Митрас, е станал автор на Светлината, Живота и Истината.

* * * * * *

Господарят на Светлината и Живота, Слънцето и Луната във всяка Ложа се символизират от Майстора и Надзирателите: а това задължава Майстора да разпростре светлина върху Братята от себе си и чрез Надзирателите, които са неговите министри.

“Слънцето”, казва Исай на Ерусалим, “няма повече да залязва, нито Луната ще се оттегля; защото Господ ще бъде вашата всевечна светлина и дните на вашата скръб ще свършат. Вашият народ ще бъде целият праведен; той ще наследи земята завинаги.” Това е типът свободни хора.

Нашите северни прадеди са боготворели това триединно Божество: ОДИН, Всемогъщият Отец; Фрея, неговата съпруга, емблема на всемирната материя; и Тор, неговият син, посредникът. Но над всички тях е бил Върховният Бог, “създателят на всичко, което съществува, Вечното, Древното, Живото и Ужасно Същество, Търсачът в скрити неща, Съществото, което никога не се променя.” В Храма на Елеусис (убежище, осветявано само от прозорец н покрива и представляващо Вселената) са били представени изображенията на Слънцето, Луната и Меркурий.

“Слънцето и Луната”, казва ученият Бр\Делоуни, “символизират двата възвишени символа на всички поколения, активното и пасивното, мъжкото и женското начало. Слънцето символизира същинската светлина. То излива върху Луната своите оплождащи лъчи; двамата разпростират светлината си върху своя потомък, Пламтящата Звезда, или Хорус, а тримата образуват великия Равностранен Триъгълник, в центъра на който се намира всестранната буква на Кабала, с която се счита, че създаването е влязло в сила.”

Казва се, че украшенията на Ложата са “Мозаечният Под, Назъбената Мозайка и Пламтящата Звезда”. Мозаечният Под, разчертан на квадрати или ромбове, се счита че символизира партера на Храма на Цар Соломон; а Назъбената Мозайка - “онази красива, павирана с мозайка ивица, която я обкръжава”. Пламтящата Звезда в центъра се смята за “емблема на Божественото Провидение и възпоменателна за звездата, която се появила да води източните мъдреци към мястото, където се е родил нашият Спасител.” Но в Храма “не се виждал камък”. Стените били покрити с кедрови дъски, а подът – с елови дъски. Няма доказателство, че в Храма е имало такава настилка или под, или пък такова орнаментиране по края му. В древността в Англия Чертожната Дъска е била обградена с мозаечна ивица; но само в Америка такава ивица се прави около Мозаечния под. Мраморните кубчета на мозайката са наистина квадрати или ромбове от настилката. В Англия също така “мозаечната или назъбената ивица” се нарича също така и “украсена с пискюли”, защото има четири “пискюла”, които се смята, че символизират Въздържание, Сила на духа, Благоразумие и Справедливост. Била е наречена “Ивицата с Пискюлите”, но това е неправилно използуване на думите. Това е настилка от мозаечни кубчета с мозаечна ивица около нея.

Мозаечният под с редуващото се бяло и черно символизира, преднамерено или не, Доброто и Злото Начало на египетската и персийската религия. Това е борбата между Михаил и Сатаната, между Бог и Титаните, между Болдър и Лок; между светлината и сянката, която е тъмнина; Нощта и Деня; Свободата и Деспотизма; Религиозните Свободи и Спорните Догми на Църквата, която мисли за своите жреци и чийто Папа претендира да е непогрешим, а писмените папски постановления на неговите Съвети да представляват Евангелие.

Краищата на тази настилка, ако са в ромбове, задължително ще бъдат назъбени като зъбите на трион; а за да се завърши, е необходима ивица. Тя се окомплектова с пискюли като орнаменти на ъглите. Ако тези неща и ограничителната ивица имат някакво символично значение, то е въображаемо и спорно.

Да се намери в Пламтящата Звезда с пет лъча алюзия на Божественото Провидение, също е въображаемо; а да се превърне във възпоменание на Звездата, която е водила Маговете, е да ù се придаде сравнително модерен смисъл. Първоначално тя е символизирала Сириус или Звездата-Куче, предвестник на разливането на Нил; Бог Анубис, компаньон на Изида в нейното търсене на тялото на Озирис - нейният брат и съпруг. След това се е превърнала в представа за Хорус, синът на Озирис, който също е символизирал Слънцето, създател на Сезоните и Бог на Времето; Син на Изида, който е бил универсалната природа, самият той е бил примитивна материя, неизчерпаем източник на Живот, искра от незапален огън, вселенско семе на всички твари. Била е също и Хермес, Майсторът на умението, чието име на гръцки е било името на Бог Меркурий. После се превърнала в свещения и могъщ знак или буква на Магите, Пенталфата и е забележителна емблема на Свободата, пламтяща с постоянно излъчване сред блъскащите се елементи на доброто и злото на Революциите и обещаваща безоблачни небеса и плодородни сезони на нациите след бурите на промените и безредиците.

На Изток в Ложата, над Майстора, заградена от триъгълник, е ивритската буква Йод [י]. В Английските и Американските Ложи тя е заменена с Буквата G\, която е началната буква на думата Бог (God), а във Френските Ложи се използува буквата D, началната буква на думата Dieu, вместо правилната буква. В Кабалата Йод е символ на Единството, на Върховното Божество, първата буква на Светото Име; а също така е символ на Великите Кабалистични Триади. За да разберате нейните мистични значения, трябва да отворите страниците на Зохар и Сифра де Зениута и на други кабалистични книги и да се задълбочите в тяхното значение. Ще се задоволим да кажем, че това е Съзидателната Енергия на Божеството и тя е представена като точка, а тази точка е в центъра на Окръжността на необятното. За нас в тази Степен това е символът на непроявеното Божество, Абсолютното, което няма име.

Нашите френски братя поставят тази буква Йод в центъра на Пламтящата Звезда. А в старите Лекции, нашите стари английски братя казват: “Пламтящата Звезда или Славата в центъра се отнася до онова величествено светило, Слънцето, което осветява земята и със своето плодотворно влияние разпръсква благословия върху човечеството.” В същите Лекции те го наричат също така и емблема на Благоразумието. Думата Благоразумие, в първичното си и пълно значение, означава Предвидливост; и съответно Пламтящата Звезда е била считана за емблема на Всезнанието или на Всевиждащото Око, която за египетските посветени в тайната е била емблемата на Озирис – Създателят. С Йод в центъра, тя има кабалистичното значение на Божествената Енергия, проявяваща се като Светлина, създаваща Вселената.

Украшенията на Ложата са шест. Три се наричат “Движими” и три – “Неподвижни”. Винкелът, Либелата и Отвесът в древността са били правилно наричани Движими Украшения, защото преминават от Брат на Брат. Да се наричат Неподвижни е съвременно нововъведение, защото те трябва винаги да са налице в Ложата. Неподвижните украшения са Необработеният камък, Съвършеният камък или Кубическият камък, или в някои ритуали – двойният куб и Чертожната Дъска.

За тези украшения нашите Братя от Йоркския Ритуал казват: “Винкелът втълпява в съзнанието Моралност; Либелата – Равенство; а Отвесът - Висока Нравственост в Поведението”. Тяхното обяснение на Неподвижните украшения може да се прочете в техните наставления.

* * * * * *

Нашите Братя от Йоркския Ритуал казват, че “във всяка добре ръководена Ложа е представена една точка в окръжност; точката символизира отделния Брат; окръжността – граничната линия на неговото поведение, отвъд която той никога не трябва да страда от предразсъдъците си или страстите му да го предадат.”

Това не означава де се интерпретират символите на Масонството. Някои казват с близък подход към интерпретация, че точката в окръжността символизира Бог в центъра на Вселената. Това е обичаен египетски знак за Слънцето и Озирис и е все още използуван като астрономическия знак на великото светило. В Кабалата точката е Йод, Съзидателната Енергия на Бог, универсалната Светлина, оставена празна, в която да създаде световете чрез оттегляне на Неговата субстанция обратно от всички страни на една точка.

Нашите Братя допълват, че “тази окръжност е ограничен от две перпендикулярни линии, символизиращи Свети Йоан Кръстител и Свети Йоан Евангелиста”, а върху нея е поставено Светото Писание (отворена книга). “Обикаляйки около тази окръжност”, казват те, “ние задължително докосваме тези две линии, както и Светото Писание; и докато Масонът се придържа към ограниченията на тези предписания, е невъзможно той да направи съществена грешка.”

Би било губене на време това да се коментира. Някои автори са си представяли, че паралелните линии символизират Тропика на Рака и Тропика на Козирога, които Слънцето алтернативно докосва по време на лятното и зимното слънцестоене. Но тропиците не са перпендикулярни линии и тази идея е просто плод на въображението. Ако паралелните линии някога въобще са принадлежали към древния символ, те са имали някакво по-отвлечено и по-плодотворно значение. Те вероятно са имали същото значение, като колоните-близнаци Якин и Боаз. Това значение не е за Чирака. Посветеният може да го намери в Кабалата. Справедливостта и Милостта Божия са в равновесие, а резултатът е Хармония, защото една Единствена и Съвършена Мъдрост царствува над двете.

Светото Писание е една напълно съвременна добавка към символа, както земната и звездната сфера - върху колоните в преддверието. Така античният символ е бил денатурализиран от неуместни добавки, като тази на Изида, ридаеща над прекършената колона, съдържаща останките на Озирис край Библос.

* * * * * *

Масонството има своите Десет Божи Заповеди, които са закон за посветените в него. Те са:

І. Бог е Вечната, Всемогъща, Неизменна Мъдрост, Върховният Разум и Неизчерпаемата Любов.

Ти трябва да Го обожаваш, да благоговееш пред Него и да Го обичаш!

Ти трябва да Го почиташ, като практикуваш добродетелите!

ІІ. Твоята религия трябва да бъде да правиш добро, защото това ти доставя удоволствие, а не просто защото е твое задължение!

Ако станеш приятел на мъдрец, ти трябва да се подчиняваш на неговите предписания!

Твоята душа е безсмъртна! Ти няма да правиш нищо, за да я деградираш!

ІІІ. Ти непрестанно трябва да воюваш срещу пороците!

Ти не трябва да правиш на другите това, което не би желал те да ти направят!

Ти трябва да бъдеш смирен пред своите успехи и да поддържаш светлината на мъдростта!

ІV. Ти трябва да уважаваш своите родители!

Ти трябва да уважаваш и тачиш възрастните!

Ти трябва да учиш младите!

Ти трябва да предпазваш и защитаваш детството и невинността!

V. Ти трябва да обичаш много своята съпруга и своите деца!

Ти трябва да обичаш своята страна и да се подчиняваш на законите ù!

VІ. Твоят приятел трябва да бъде за теб твоето второ Аз!

Нещастието не трябва да те отчуждава от него!

За спомена за него ти трябва да направиш това, което би направил за него, ако беше жив!

VІІ. Ти трябва да избягваш и да отклоняваш неискрени приятелства!

Ти трябва във всичко да се ограничаваш от прекаляване.

Ти трябва да се страхуваш да бъдеш причината за петно върху спомена за теб!

VІІІ. Не трябва да позволяваш страстите да станат твой господар!

Ти трябва да превърнеш страстите на другите в печеливши уроци за себе си!

Ти трябва да бъдеш снизходителен към грешките!

ІХ. Ти трябва да слушаш много: Ти трябва да говориш малко: Ти трябва да действаш добре!

Ти трябва да забравиш раните!

Ти трябва да се отплащаш с добро за стореното ти зло!

Ти не трябва да злоупотребяваш нито със своята сила, нито със своето превъзходство!

Х. Ти трябва да се научиш да познаваш хората; за да се научиш да познаваш себе си!

Ти трябва постоянно да търсиш добродетели!

Ти трябва да бъдеш справедлив!

Ти трябва да избягваш безделието!

Но великата заповед на Масонството е тази: “Аз ви давам нова заповед: да се обичате един друг! Този, който казва, че е в светлината, а мрази брата си, все още остава в тъмнината.”

Такива са моралните задължения на един Масон. Но задължение на Масонството е да подпомага въздигането на моралното и интелектуално ниво на обществото; да създава знание, като въвежда в обръщение идеи и способствува за умственото развитие на младите; а чрез преподаване на аксиомите и разгласяване на позитивните закони, постепенно да постави човешката раса в хармония със съдбите ù.

На това задължение и работа посвещава чиракуването си посветения Чирак. Той не бива да си въобразява, че нищо не може да изпълни и следователно, в отчаянието си, да бездействува. Така е и в нормалния човешки живот. Казват ни, че има една определена, макар и невидима смелост, която се защитава, крак срещу крак, в мрака, срещу фаталното нашествие на нуждата и на низостта. Има знатни и мистериозни триумфи, които ничии очи не виждат, които награди не прославят, за които салюти на тромпети не тръбят. Живот, нещастие, изолация, изоставяне, бедност са бойни полета със своите герои – герои незабележими, но понякога по-велики от тези, които стават известни. Масонът трябва да се бори по същия начин и със същата смелост срещу тези нашествия на нужда и низост, които спохождат както нациите, така и хората. Той трябва също да се изправи срещу тях, крак срещу крак, даже в мрака и да протестира срещу националните несправедливости и безумия; срещу узурпирането и първите вътрешни пътища на тази хидра – Тиранията. Няма по-суверенно красноречие от истината във възмущението. За хората е по-трудно да задържат, отколкото да постигнат свободата си. Протестите на Истината са винаги необходими. Правото трябва непрекъснато да протестира срещу факта. Всъщност има Вечност в Правото. Масонът трябва да бъде Жрецът и Войникът на това Право. Ако неговата страна бъде ограбена от свободите ù, той въпреки това не бива да изпада в отчаяние. Протестът на Правото срещу Факта вечно постоянствува. Ограбването на народа никога не се превръща в нещо, основано на правото на давност. Възстановяването на неговите права не се спира от продължителността на времето. Варшава може да бъде татарска не повече, отколкото Венеция да стане тевтонска. Един народ може да изтърпи военно узурпиране на властта, а подчинени държави коленичат пред други държави и надяват ярема, докато са под стреса на нуждата; но когато нуждата изчезне, ако народът е способен да бъде свободен, потопената страна ще изплува на повърхността и ще се появи отново, а Тиранията ще бъде осъдена от Историята за това, че е убила своите жертви.

Каквото и да се случи, трябва да имаме Вяра в Правосъдието и надделяващата Мъдрост Божия, да са Надяваме на Бъдещето, да Обичаме и бъдем добри към грешните. Бог прави Своята воля видима за хората чрез събития; един неясен текст, написан на мистериозен език. Хората го превеждат направо, набързо, неправилно, изпълнено с грешки, пропуски и погрешно разбран текст. Ние виждаме толкова кратък път покрай арката на великия кръг! Малко умове проумяват Божия език. Най-проницателните, най-спокойните, най-задълбочените дешифрират йероглифите бавно; и когато достигнат до своя текст, може би нуждата отдавна си е отишла; вече има двадесет превода на публичния винкел – най-неправилния от които, разбира се, е най-приетия и популярен. От всеки превод се ражда по една партия; а от всеки погрешен прочит – по една фракция. Всяка партия вярва или претендира, че тя единствена притежава светлината. Нещо повече, фракциите се състоят от слепи хора, които се целят направо, заблудите са отлични метателни оръжия, нанасящи умели удари с цялото насилие, произтичащо от погрешни аргументи всеки път, когато нуждата от логика у тези, защитаващи правото, ги прави уязвими, като дефект в една броня.

Следователно се налага често да осуетяваме плановете на противника в борбата със заблудите пред хората. Антей дълго се е съпротивлявал на Херкулес; а главите на Хидрата никнели веднага, щом бъдели отсечени. Абсурдно е да се каже, че Грешката, ранена, се гърчи в болка и умира сред своите поклонници. Истината завладява бавно. Има някаква удивителна жизненост в Заблудата. Наистина в по-голямата си част Истината се стрелва над главите на масите; или ако една заблуда бъде победена за момент, в следващия миг тя отново се надига, по-жизнена от всякога. Тя няма да умре, дори когато разумното в нея изчезне, а най-глупавите и нерационални заблуди живеят най-дълго.

Независимо от това Масонството, което представлява Нравственост и Философия, не трябва да спира да върши своя дълг. Никога не знаем кога успехът ще увенчае нашите усилия – обикновено това става, когато най-малко го очакваме – нито какъв е ефектът от усилията ни, нито кога не трябва да им обръщаме внимание. Независимо дали е постигнало успех или се е провалило, Масонството не бива да се прекланя пред заблудата или да отстъпва пред обезкураженията. В Рим имало няколко пленени Картагенски войници, които отказали да се поклонят на Фламиний и получили малко от великодушието на Анибал. Масоните трябва да притежават същото душевно величие. Масонството трябва да бъде енергия, откриваща своята цел и въздействие в усъвършенствуването на човечеството. Сократ трябва да встъпи в ролята на Адам и да създаде Марк Аврелий или с други думи – от човека на удоволствията да направи човек на разума. Масонството не трябва да бъде просто една наблюдателна кула, изградена върху мистерии, от която спокойно да се втренчва в света, без никакъв друг резултат, освен да бъде едно удобство за любопитните. Да държи пълната чаша на мисълта до жадните устни на хората; да въздаде на всички истинските идеи на Божеството; да хармонизира съзнанието и науката – това е сферата на Философията. Нравствеността е Вяра в пълен разцвет. Размишлението трябва да доведе до действие, а абсолютното да бъде практично; идеалът трябва да се превърне във въздух, храна и вода за човешкия ум. Мъдростта е свещено общуване. Само при това условия тя престава да бъде стерилна любов към Науката и се превръща в единствения и върховен метод, чрез който да се обедини Човечеството и да го предизвика към съвместни действия. Тогава Философията се превръща в Религия.

А Масонството, както Историята и Философията, има вечни задължения – вечни и същевременно прости – да се противопостави на Киаф като Епископ, на Драко или Джефери – като Съдия, на Трималцион – като Законодател и на Тиберий – като Император. Това са символите на тиранията, която деградира и смазва, както и корупцията, която развращава и опустошава. В публикуваните трудове за ползата от Изкуството ни се казва, че трите велики догми на Масонската професия са Братска Любов, Помощ за бедните и Истина. И е вярно, че Братската обич и добронамереност трябва да ни ръководят във всичките ни взаимоотношения и връзки с нашите Братя, както и великодушната и либерална филантропия да ни мотивира по отношение на всички хора. Да помогнат на изпадналите в беда и нищета е особеното задължение на Масоните - едно свещено задължение, което не бива да се пропуска, пренебрегва или с което да се съобразяват студено и неефекивно. Също така е абсолютно вярно, че Истината е едно Божествено постоянно и неотменимо свойство и е основата на всяка добродетел. Да бъде истински, да търси да открие и да научи Истината, са великите цели на всеки добър Масон.

Както са правели древните хора, Масонството назовава Умереността, Силата на духа, Благоразумието и Справедливостта като четирите кардинални добродетели. Те са еднакво необходими и на нациите, и на отделните личности. Народите, които биха били Свободни и Независими, трябва да притежават Мъдрост, Предвидливост и внимателна Предпазливост, всичко това се включва в значението на думата Благоразумие. То трябва да бъде умерено в отстояването на правата си; умерено в съветите си; пестеливо в разходите си; то трябва да бъде решително, смело, безстрашно, търпеливо при превратности, да не се слисва от нещастия, да се надява при катастрофи, както Рим, когато продал полето, на което се намирал лагерът на Анибал. Нито Кан, нито Фарсалия или Павия, Агинокорт или Ватерло трябва да го обезкуражават. Нека членовете на неговият Сенат си седят по местата, докато галите им оскубят брадите. Благоразумието, над всичко друго, трябва да бъде справедливо, да не раболепничи пред силния и да воюва с или да плячкосва слабия; то трябва да действува винаги с правия ъгъл спрямо всички народи, дори с най-слабите племена; винаги да поддържа вярата си, да бъде честно в законодателството си, да бъде почтено във взаимоотношенията си. Там, където съществува такава Република, тя ще бъде безсмъртна: защото недомислието, несправедливостта, нетолерантността и луксът в просперитета, и отчаянието и размириците в противовес, са причините за упадъка и рушенето на нациите.