ИНИЦИАЦИЯТА — ПЪРВА КРАЧКА В МАСОНСКОТО ПОСВЕЩЕНИЕ
Автор Бр.: Михаил   
Масонското Посвещение може да се определи като “ритуално въвеждане в степен на Свободното Зидарство.” Това Посвещение, понякога наричано още Инициация, представлява, от една страна, първата стъпка в зидарското поприще, а от друга — непрекъснат процес на самоусъвършенстване и проникване в тайните на Свободното Зидарство. Строго погледнато, термините “Посвещение” и “Инициация” не се припокриват. Инициацията представлява само първата крачка, или началната точка на цялостния посветителен процес, и обикновено обозначава по-конкретно Ритуалът за въвеждане в посветителния цикъл. Посвещението от своя страна включва целия посветителен цикъл, насочен към духовна трансформация на кандидата, чието начало е само поставено с Инициацията. Самата дума “Инициация” идва от латинското “Initium” и означава “Начало”, тоест "започване на нещо ново." Това “ново начало” представлява преход от профанното към свещенното, от външното към вътрешното, от нисшето към висшето. То бележи прехода от една степен към следващата, по-висока, и от едно качество към друго - по-висше. Инициацията още означава придобиване на нов статус, съответстващ на нов етап в прераждане на душата в процеса на освобождаването й от оковите и мракът на невежеството. Без наличието на подобно вътрешно “пробуждане”, механичното натрупване на информация, тоест на масонски знания, символи и алегории, не би имало никакъв смисъл.

Освен това термина “Инициация” е свързан с латинската дума "Initiare", която на свой ред представлява транслация на гръцкия глагол "myein", означаващ "да затворя." В алегоричен смисъл това се отнася както към затварянето (завързването) очите на кандидата по време на ритуала, (или угасването на светилника, което символизира навлизането в Мрака преди приемането на Светлината), така и към затворените устни, тоест обета за спазване на Тайната, който полагат всички новопосветени в Свободното Зидарство. Транслацията "Initiare" произхожда от по-ранното понятие "Inire", означаващо "Влизане" или "Начало." Тоест ритуалът на Посвещението представлява влизане в Храма на Мистериите или едно ново начало.

В този смисъл Масонството може да се дефинира като традиционен посветителен ритуал, (или по-точно поредица от посветителни ритуали), чиято крайна цел е да просветли съзнанието на Ученика. Крайъгълния камък на свободно-зидарската посветителска традиция е разбирането, че посредством Посвещението "добрите хора стават още по-добри." Разбира се има и редица други посветителни общности, но Масонството е уникално с това, че съчетава и съхранява най-доброто от посветителните традиции на древния свят, на Изтока и Запада, в една стройна и хармонична система, достигнала до наши дни. Тази система води своите корени далеч назад в миналото, дава своите плодове в настоящето, и е устремена към бъдещето. Вековната традиция на Свободното Зидарство се е съхранила до днес, защото прониква дълбоко в мистериите на живота и природата, а масонския ритуал я прави достъпна както за отделния индивид, така и Братството на Свободните Зидари в цялост. Масонското Посвещение съдържа в себе си мистерията на съществуването, както е начертана в Плана на Великия Архитект на Вселената.

Термина "Мистерия", който ние често използваме в Ложите, произхожда от гръцкото "Mysterion" и е бил използван за пръв път във връзка с Елевсинските Мистерии на Древна Елада. Също от гръцки произход са мистериите, свързани с учението на Питагор и Евклид в областа на Геометрията и Математиката. Много е важно да бъде разбран фактът, че мистериите съществуват както в Изкуството, така и в Науката. В своя изначален смисъл мистерията на Свободното Зидарство е неразделна част от ритуала на посвещението и носи сакрален (свещен) характер. В този смисъл свободно-зидарското посвещение се явява свещенодействие в пълния смисъл на думата и продължение на най-ценното от предходните мистерийни традиции.

В масонството мистерията се свързва с Тайната. Тайната от своя страна е едно от основните понятия изразяващи духа на Свободното Зидарство. Онова, което отличава масона и го отделят от профанния свят, това е тайната на посветителния ритуал. Въпреки че само по себе си Масонството не е някакво тайно общество, то представлява затворена общност, наследник на средновековните гилдии и задруги на калфите и майсторите, която притежава своите съсловни тайни. Разбира се, днес повечето от тях са от чисто посветителен характер, тоест те са скрити зад покрова на символите и алегориите от ритуала. Когато новопосветения прекрачи за пръв път между колоните на Храма, той влиза в Светая Светих на древното знание, съхранено за поколенията чрез иносказателния език и ритуал на Масонството. Ученика трябва да положи много интелектуални и духовни усилия, за да вникне зад булото на мистериите и да разбере истинския смисъл на свободно-зидарските символи и алегории.

След своята Инициация новопосветения (или издигнатия в степен), Зидар започва (или продължава) изучаването тайните на Изкуството – първите три символични степени, или на Ритуала – високостепенната скала на Висшите Степени. Той получава символите и алегориите за съответната степен. След всяко поредно Посвещение кандидата се запознава с поредното нова тълкуване на вече познатите му символи и алегории, както и му биват дадени нови такива. Новите тълкувания на познатите символи отговарят на неговата променена способност за възприемане на вътрешната същност на символите, както и придобитото от него качество за по-задълбочена духовна работа и по-дълбоко прозрение в същноста на нещата.

Почти всеки от масонските символи може да има по няколко различни тълкувания - в зависимост от съответната степен и зрелоста на посвещавания. Те отразяват в символичен аспект различни страни на масонската философия. При всеки посветителен ритуал обаче поне едно от тези тълкувания остава “тайно” (или “скрито”), тоест известно само на посветените в по-горните степени. Затова и тълкуванията на масонските символи биват два вида: екзотерични (външни) и езотерични (вътрешни). Всъщност обаче истината е, че не съществува едно-единствено "вярно" значение на който и да е от многобройните зидарски символи. Всеки трябва сам да открие значението, което тези символи и алегории имат лично за него. Общите тълкувания могат само да го насочат и подпомогнат в това отношение, но не и да го задължат да приеме някаква догматична класификация на посвещенческата зидарска символика. Самата дума “Инициация” идва от латинското “Initium” и означава “Начало”, тоест "започване на нещо ново." Това “ново начало” представлява преход от профанното към свещенното, от външното към вътрешното, от нисшето към висшето. То бележи прехода от една степен към следващата, по-висока, и от едно качество към друго - по-висше. Инициацията още означава придобиване на нов статус, съответстващ на нов етап в прераждане на душата в процеса на освобождаването й от оковите и мракът на невежеството. Без наличието на подобно вътрешно “пробуждане”, механичното натрупване на информация, тоест на масонски знания, символи и алегории, не би имало никакъв смисъл.

Освен това термина “Инициация” е свързан с латинската дума "Initiare", която на свой ред представлява транслация на гръцкия глагол "myein", означаващ "да затворя." В алегоричен смисъл това се отнася както към затварянето (завързването) очите на кандидата по време на ритуала, (или угасването на светилника, което символизира навлизането в Мрака преди приемането на Светлината), така и към затворените устни, тоест обета за спазване на Тайната, който полагат всички новопосветени в Свободното Зидарство. Транслацията "Initiare" произхожда от по-ранното понятие "Inire", означаващо "Влизане" или "Начало." Тоест ритуалът на Посвещението представлява влизане в Храма на Мистериите или едно ново начало.

В този смисъл Масонството може да се дефинира като традиционен посветителен ритуал, (или по-точно поредица от посветителни ритуали), чиято крайна цел е да просветли съзнанието на Ученика. Крайъгълния камък на свободно-зидарската посветителска традиция е разбирането, че посредством Посвещението "добрите хора стават още по-добри." Разбира се има и редица други посветителни общности, но Масонството е уникално с това, че съчетава и съхранява най-доброто от посветителните традиции на древния свят, на Изтока и Запада, в една стройна и хармонична система, достигнала до наши дни. Тази система води своите корени далеч назад в миналото, дава своите плодове в настоящето, и е устремена към бъдещето. Вековната традиция на Свободното Зидарство се е съхранила до днес, защото прониква дълбоко в мистериите на живота и природата, а масонския ритуал я прави достъпна както за отделния индивид, така и Братството на Свободните Зидари в цялост. Масонското Посвещение съдържа в себе си мистерията на съществуването, както е начертана в Плана на Великия Архитект на Вселената.

Термина "Мистерия", който ние често използваме в Ложите, произхожда от гръцкото "Mysterion" и е бил използван за пръв път във връзка с Елевсинските Мистерии на Древна Елада. Също от гръцки произход са мистериите, свързани с учението на Питагор и Евклид в областа на Геометрията и Математиката. Много е важно да бъде разбран фактът, че мистериите съществуват както в Изкуството, така и в Науката. В своя изначален смисъл мистерията на Свободното Зидарство е неразделна част от ритуала на посвещението и носи сакрален (свещен) характер. В този смисъл свободно-зидарското посвещение се явява свещенодействие в пълния смисъл на думата и продължение на най-ценното от предходните мистерийни традиции.

В масонството мистерията се свързва с Тайната. Тайната от своя страна е едно от основните понятия изразяващи духа на Свободното Зидарство. Онова, което отличава масона и го отделят от профанния свят, това е тайната на посветителния ритуал. Въпреки че само по себе си Масонството не е някакво тайно общество, то представлява затворена общност, наследник на средновековните гилдии и задруги на калфите и майсторите, която притежава своите съсловни тайни. Разбира се, днес повечето от тях са от чисто посветителен характер, тоест те са скрити зад покрова на символите и алегориите от ритуала. Когато новопосветения прекрачи за пръв път между колоните на Храма, той влиза в Светая Светих на древното знание, съхранено за поколенията чрез иносказателния език и ритуал на Масонството. Ученика трябва да положи много интелектуални и духовни усилия, за да вникне зад булото на мистериите и да разбере истинския смисъл на свободно-зидарските символи и алегории.

След своята Инициация новопосветения (или издигнатия в степен), Зидар започва (или продължава) изучаването тайните на Изкуството – първите три символични степени, или на Ритуала – високостепенната скала на Висшите Степени. Той получава символите и алегориите за съответната степен. След всяко поредно Посвещение кандидата се запознава с поредното нова тълкуване на вече познатите му символи и алегории, както и му биват дадени нови такива. Новите тълкувания на познатите символи отговарят на неговата променена способност за възприемане на вътрешната същност на символите, както и придобитото от него качество за по-задълбочена духовна работа и по-дълбоко прозрение в същноста на нещата.

Почти всеки от масонските символи може да има по няколко различни тълкувания - в зависимост от съответната степен и зрелоста на посвещавания. Те отразяват в символичен аспект различни страни на масонската философия. При всеки посветителен ритуал обаче поне едно от тези тълкувания остава “тайно” (или “скрито”), тоест известно само на посветените в по-горните степени. Затова и тълкуванията на масонските символи биват два вида: екзотерични (външни) и езотерични (вътрешни). Всъщност обаче истината е, че не съществува едно-единствено "вярно" значение на който и да е от многобройните зидарски символи. Всеки трябва сам да открие значението, което тези символи и алегории имат лично за него. Общите тълкувания могат само да го насочат и подпомогнат в това отношение, но не и да го задължат да приеме някаква догматична класификация на посвещенческата зидарска символика.

Така масонската посветителна традиция винаги остава жива и жизнена, водейки кандидата към собствени открития, които в крайна сметка усъвършенстват неговата духовна природа, характер и светоглед.