МАСОНСТВОТО В САЩ, СЕВЕРНА АМЕРИКА, КОНТИНЕНТАЛНА ЕВРОПА И АНГЛИЯ
В САЩ както и в повечето страни в света и Европа, 19-ти век се характеризира с бурното разпространение на степени, възникнали и формирали се през 18-ти и 19-ти век. Новите степени са “допълвали” или “разширявали” познанията в рамките на “занаята”, и с течение на времето са се групирали в отделни Обреди или Ордени или са бивали “добавяни” към други такива. Този процес, е особено активен във Франция, по-малко в Англия, където винаги е преобладавал известен “консерватизъм” и стремеж да се запазят изконните традиции.

Безспорно двата Обреда, които са по същество “най-американски” и които са получили най-широко разпространение в САЩ и Северна Америка са: “Старият и Приет Шотландски Обред” (Ancient and Accepted Scottish Rite) и “Йоркския Обред” (York Rite). Истина е, че всеки Майстор Масон в САЩ може и е поканен да продължи своето “самоусъвършенстване” в един или дори двата Обреда, както и в Масонските структури, получили широко разпространение в САЩ.

Освен горните в САЩ и Канада има структури и на почти всички Ордени и Обреди, практикувани в Англия, още повече, че някои от тях са произлезли от самите САЩ - Ордена на Тайния Монитор, Ордена на Кралските и Избрани Майстори, а други са “върнати” обратно в Англия като “Ордена на Ери”.

В Европа, в страните където върховенството на Англия е признато, се практикуват почти всички Ордени и Обреди. Много често това става в “съжителство” с традиционни местни структури - Ордени и Обреди (пример “Шведския Обред в Швеция и Скандинавия), които са утвърдени и които исторически предхождат някои от по-новите структури.

Двата “американски” Обреда – Старият и Приет Шотландски Обред и Йоркския Обред са много широко представени в Европа и редица други Ориенти на Англо-саксонското Масонско пространство. Причините за това са много, но най-важната очевидно е значителното влияние на САЩ в следвоенна Европа и особено  в Германия.  Това влияние за добро е доста осезателно и в Ориентите в страните от Източна Европа, където се приема Масонската философия на двата Обреда.

По-различно стоят нещата в останалата част на Англосаксонското Масонско пространство и особено в повечето бивши английски колонии и територии (Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и др.), където английската традиция е силна и преобладаваща.

Въпреки, че двата основни Обреда в САЩ  - Шотландския и Йоркският по принцип се конкурират, много често членове на единия Обред са и членове на другия. Освен това Шотландския Обред приема в редиците си Майстори Масони, които са получили първите три степени по Йоркския Обред, макар че има свои три първи степени (Символични).

Двата Обреда са получили широко разпространение в Англосаксонското Масонско пространство под формата на Сувереннии и Национални Върховни Съвети (за Шотландския Обред) и съответно Национални Велики Шапитри, Съвети и Биваци/Командории (за Йоркския Обред).

Суверенни и Национални Върховни Съвети има в повече от 56 Ориента по света, в т.ч. Англия, Шотландия и Ирландия.

Съответно Национални структури на “Йоркския Обред” има в 10 чужди Ориента, в т.ч. Англия, Шотландия и Ирландия.

Факт е, че в Англия тези структури са в относителна ‘немилост”, което се  дължи до голяма степен на обстоятелството, че трите раздела на Йоркския Обред фактически се явяват комбинация на английските Ордени - на Светата Кралска Арка, на Кралските и Избрани Майстори и на Рицарите Темплиери и Рицарите на Малта.

В САЩ и Северна Америка Масонството е добило действително внушителни  размери и обхваща както Масони, членове на регулярни Масонски Ложи, “присъдружни” и/или “присъюзни” структури, така и повечето техни близки и роднини в съответните организации и общности. Като се има предвид, че масоните в САЩ са приблизително два милиона, то заедно с останалите свързани лица се получава една внушителна цифра от хора изповядващи Масонски или близки до Масонството идеи и идеали.
Това в голяма степен обяснява изключителната роля на Масонството не само на етапа на създаването на държавността на САЩ, но и в последващите етапи  на изграждане и поддържане на гражданското общество в САЩ. 
 
Споменатата по-горе цифра е още по-голяма като към нея се прибавят и членовете на:

Учредената на 27 декември 2005 г. United Grand Lodge of America of Accepted Free-Masons (Обединена Велика Ложа на Америка на Приетите и Свободни Масони) - www.uglofa.org На този сайт, в раздел  Recognition (“Признание”), пише следното: “Концепцията за “признание” обслужва политически цели на Великите Ложи, като разделя всеки един Свободен Масон на различни лагери”. “По този начин Свободните Масони са въвлечени в практика, която изоставя концепцията за братство на мъже и я заменя с братство на избраните...”
 
Другата характерна особеност на Американското Масонство и особено на високостепенните ритуали  е  значението, което се отдава на всевъзможните форми на  благотворителна и спомоществувателна  дейност.

Може да се каже, че  Масонството в Канада е по-близко по дух до това в САЩ отколкото до старата метрополия – Англия. Масонството в САЩ и Северна Америка от една страна и Англия и Континентална Европа и останалата част на Света (изключая Великия Ориент на Франция и неговите структури, надстройки и пристроечни организации) се различават по редица показатели, макар първото да е произлязло основно от второто, които в голяма степен съответстват на националните характеристики, традиции и потребности.

Докато Американското Масонство, с всичките му високостепенни ритуали и други структури е в значителна степен “отворено” към собственото си общество, то  Английското и Европейско Масонство е по-традиционно, по-консервативно и по склонно да брани традициите и историческата си същност.

През последните 10 – 20 години англичаните са в посока на по-голямо отваряне, но въпреки всичко си остават “елитарни” и строго избирателни по отношение на критериите за приемане на нови членове. Последното обстоятелство до голяма степен влияе не само на числеността им, но и на “скоростта” на израстване в редовете им. То се отразява и на разпространението, видимостта  и числеността на всевъзможните стуктури и степени “оттатък занаята”.

Поради тази затвореност и консерватизъм, Обединената Велика Ложа на Англия  се разедини, (за първи път от столетия) като са учредени две нови Велики Ложи в Англия: На 25 януари 2005 г.: Regular Grand Lodge of England ANCIENT AND HONOURABLE FRATERNITY OF FREE AND ACCEPTED MASONS (www.rgle.org.uk) и на 20 февруари 2006 г.: The Grand Lodge of All England (www.grandlodgeofallengland.org)

Италия

Същият “хаос” цари и в тази страна. Повечето Велики Ложи в Европа “признават” тази на Великия Ориент на Италия с ВМ Густаво Рафи - http://www.grandeoriente.it   ОВЛ на Англия “признава” Regular Grand Lodge of the Ancient, Free and Accepted Masons of Italy – www.grandlodge-italy.org с ВМ Фабио Венци. Същата през последните няколко месеца е получила признание от Швеция и другите Скандинавски страни. На 13 октомври 2005 г. е учредена GRANDE ORIENTE FEDERALE D’ITALIA с ВМ Паскуале Черофолини - http://rgle.org.uk/MHC_GOIF.htm