Старинен ръкопис праща началото на тайните общества във времето отпреди Потопа

Темата за тайните общества винаги е привличала вниманието. Има ли тайно "световно правителство", което управлява планетата зад кулисите? Кои са масоните и къде са корените на тайните общества? Как става посвещаването в тях? Кои са билдербергите и кои - ротарианците? На тези и още много въпроси "Стандарт" ще предложи отговори в поредица от материали.

За да разберем защо масонството е толкова важно, трябва да надникнем в неговата история и произход - или поне дотам, докъдето можем да видим. Най-старият известен масонски текст датира от около 1400 г. и описва легендарното минало, започаващо от живелия преди потопа Явал - бащата на геометрията, който записал откритията си върху каменни колони. След като потопът разрушил човешката цивилизация, египетският мъдрец Хермес Трисмегистус преоткрил това знание и го предал на потомците си Нимрод, Аврам, Евклид и 80-те хиляди масони, които работили на строежа на Соломоновия Храм. Така подобно на много други западни тайни общества масонството твърди, че произлиза от Древен Египет и Израел. Но повечето учени днес - включително и много масони - смятат, че няма доказателства за такава връзка и повечето са привържениците на някоя от двете приемливи теории за произхода на масонството.

Първата е, че масонството произлиза от средновековните зидарски гилдии. Средновековната гилдия - комбинация между профсъюз и монопол - имала за цел обучаване на нови занаятчии и запазване на търговските тайни. Оттук е и произходът на прословутите масонски пароли и тайни ръкостискания. И тъй като средновековната цивилизация е потънала дълбоко в религията - в обучението на новаците са включени и духовни и етически инструкции. В ранния модерен период, системата на гилдиите започва да се разпада и чисто професионалните асоциации на практикуващите зидари - или "работещото масонство" започват да еволюират в "спекулативното масонство" на днешните ложи. Старият символизъм на отвеса, квадрата, компаса и пергела за морални и етически добродетели се запазва, но вече чисто символично. В края на краищата "работещата" страна се загубва напълно и масоните вече се набират предимно от благородничеството и буржоазията.

Такава е първата теория. Тя полуофициално се пропагандира от много масонски организации и книги и е повече или по-малко стандартна. Тя обаче има някои големи проблеми. Тя например не обяснява защо свободното масонство изглежда се е появило в Шотландия, където не е имало много зидарски гилдии, ако е имало въобще, а не в континентална Европа, където тези гилдии са били много. Тя също не може да обясни защо във време, когато най-големият удар върху нечий социален престиж е някаква връзка с физическия труд, изведнъж благородниците и интелигенцията се заинтересували от знанието на занаятчийската гилдия. И накрая, религиозните моменти в оцелелите текстове на гилдиите са силно християнски, докато чисто християнски теми почти напълно отсъстват от масонството.

Втората теория за произхода на масонството е много по-романтична. Според нея свободното масонство е реформулиране на знанието, пазено от мистериозния средновековен орден на тамплиерите. Някои учени, особено историкът-аматьор Джон Дж. Робинсън убедително защитават тази теория. Тамплиерите стигат зенита на своята мощ през ХIII век. Когато Палестина отново попада в мюсюлмански ръце през 1291 г. орденът губи основната причина за съществуването си и много сили, включително и папата, правят планове за обединението им с конкурентния орден на Хоспиталиерите. Тамплиерите, прекалено уверени в престижа си, не успяват да се справят успешно със ситуацията. Орденът е разтурен, много от рицарите са измъчвани и екзекутирани.