Страница 1 от 2 Основателят на тайното общество е посещавал и българската столица Търново Розенкройцерите са най-езотеричното религиозно-мистично учение. Зараждането му, неговите традиции и ритуали потъват назад във времето и са силно противоречиви. Същевременно това е една свърхсекретна и доста елитарна доктрина, чиито корени са все още твърде слабо проучени. Някои автори отнасят розенкройцерството далеч в Древния Египет и го свързват с личността на фараона еретик Ехнатон. Други го "пращат" в Хималайския изток, докато трети (преобладаващите) го свързват с германското средновековие. Съществува и тезата, че името розенкройцери обединявало адепти от най-високата йерархия на окултистите.
Учението на розенкройцерите е свързано с името на легендарния основател Християн Розенкройц, живял през XIV -XV в. Той избрал розата и кръста за символи, като ги включил и в собственото си име. Те се срещат още от най-дълбока древност в историята на всички световни религии. При Розенкройц те са в единството, каквото е това на Духа и Материята или на Бог и Природата. Единственото сравнително точно нещо, свързано с името на Розенкройц, което историците успяват да извлекат, е датата на неговата смърт - 1484 г. Напоследък витае и мнение (М. Хайндл - Космогония на розенкройцерите. 1993 г.), че по време на своето пътуване на Изток Розенкройц посетил окултисти в българския окултен център Търново и посял там идеите на своето учение.
Розенкройцерите са членове на популярен германски мистичен орден. Произходът им може да се проследи чак в ранните години на XV в., но най-широко разпространение учението получило през втората половина на XVIII в. През 1610 г. в Париж се събират седмина просветители, които, разтревожени за съдбата на човечеството, донесли и разпространили там седем свои книги. Седмината били свръхсъщества, неподвластни на човешките закони, и дори били невидими. Те искали човечеството да отвори очи и се обърне към Духа и Мъдростта и да бъде създаден нов модел на мислещ човек. Според учението им всяка догма, дори и тази на църквата, ограничава щедростта на духовното измерение. Същността на Pозенкройцеровата легенда се открива в 3 малки книги, публикувани анонимно между 1614 и 1616 г. В тях се изразяват надежди за генерални реформи на света и човечеството със средствата на хармонично смесване на двете главни движения на времето - Реформацията и напредъка на научната мисъл. Посланието на първия утопичен трактат започва с историята за пътуванията на Розенкройц в търсене на познание и истинска мъдрост и завършва с равносметка на ордена, който носи неговото име. Втората от книгите съдържа историята на Розенкройц и в нея се отбелязва, че той е бил роден през 1378 г. Предполага се, че е живял до 106-годишна възраст и че ще се появи отново след 120 години, като датата на неговото очаквано завръщане съвпада с издаването на първата от книгите. Втората съдържа 37 основания за човешките цели и стремления, а също така и смисъла на политиката на братството. Тя приканва читателите да се присъединят към движението на розенкройцерите, без обаче да обяснява как може да бъде постигнато това. Прокламира своето противопоставяне на папството, исляма и на претенциите на алхимиците. Предполага се, че автор на тези книги е тогава още младият Йохан Валентин Андреа, който по-късно се прочува с педагогичните си писания като Вюртенбергски теолог. Ефектът от книгите е бил сензационен. Мнозина искали да се присъединят към братството на розенкройцерите. Розенкройцерите усъвършенствали своите учения, използвайки традициите на познатите окултни науки - кабалата, черната магия, алхимията, търсенето на философския камък, перпетуум мобиле и панацеята - все занимания, по правило враждебни на идеите на тогавашното Просвещение.
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >> |