header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.“ - Блез Паскал

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
АПОСТРОФИ: ЗА МОЦАРТ, ХЕРМЕТИЗМА И "МЕСТАТА НА ПАМЕТТА" Печат Е-мейл
Автор : dw-world.de, 26.10.2005   

В съзнанието на чужденеца представата за Неапол е маркирана от няколко непоклатими понятия – слънце, мафия, футбол, белканто и може би Везувий. Който иска да надникне зад фасадата от клишета (които не са обезателно неверни) би трябвало да се ориентира към “Неапол. Биографията на един град”. Авторът на книгата Дитер Рихтер изобщо не се спира на популярните нагледи за италианския град, нито на обичайните туристически маршрути; той разказва историята на града така ясно и убедително, че читателят сам разбира как е могло да се стигне до изкристализирането на споменатите клишета. Рихтер пресъздава особената културно-историческа физиономия на този забележителен град, оформена от началото му като гръцка колония през 5 в. пр. Хр. (Neapolis, “новият град”), от столетията под испанско, френско и австрийско владичество, от самочувствието му на европейска метрополия през 17 и 18 век, последвано от изпадането му просто до туристически обект в сянката на Медзоджорно, бедната южна Италия. 

Неапол обаче не е музей, каквито са, да кажем, Флоренция или Сиена. “Всичко, което човек вижда там е жива част от града, нещо, което се използва, потребява, а и похабява.” Градският пейзаж е живата памет на този град, която нейните жители не са в състояние да съхраняват; Неапол, това са “норманите, династиите Щауфер и Анжу, готиката и барокът, огромните постройки на Бурбоните, Рисорджиментото и постепенното обезличаване на града, който е твърде голям, за да изчезне, и твърде окаян, за да не се превръща периодически в един безнадежден проект”.

Неапол винаги е живял с чужденците – и те продължават да се връщат там. На чуждестранната диаспора Рихтер посвещава една особено интересна глава, от която научаваме за необичайно големия принос специално на немци и англичани за индустрията, социалните и научните институти в града. Навсякъде по света гробищата за чужденци са свидетелство за космополитния характер на един град. В Неапол има две, а в околностите му – още няколко. Най-красивото е на остров Капри, пред портите на Неапол, където освен прочути люде са погребани злополучни туристи, самоубийци, свободомислещи и ексцентрици или еврейски емигранти от нацистка Германия – хора от 21 нации и от десет различни вероизповедания. “Не случайно идеята за помирението е дала своите най-ранни и най-красиви цветове тъкмо в диаспората” – отбелязва Дитер Рихтер, и в това се съдържа част от обяснението за магията на Неапол.

*


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юли 2020 август 2020
събота, юли 11, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 27 1 2 3 4 5
Седмица 28 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 29 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 30 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 31 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org