Страница 1 от 4  Волфганг А. Моцарт Стоян Гяуров представя няколко нови заглавия от есенната програма на германските издателства, откроили се на току-що завършилия Франкфуртски панаир на книгата:
2006 е годината на Моцарт – но с един малък недостатък: началото почти се застъпва с края й на 27 януари, когато се навършват 250 години от рождението на композитора. За книгоиздателствата това не е проблем: за тях годината на Моцарт е вече в разгара си - факт набиващ се на очи от красещите витрините на книжарниците поне дузина сериозни изследвания върху живота и творчеството на гения от Залцбург. Всичките са на много високо равнище, но истинските събития са две: нашумелият труд на американския автор Мейнард Соломон, демистифициращ биографията на Моцарт, и една монография, анализираща “Вълшебната флейта” като “опера и мистерия”, както гласи подзаглавието й. Автор на втората книга е египтологът Ян Асман. Какво може да ни каже един египтолог за “Вълшебната флейта”? Оказва се - много.
Не един и двама, включително и онези познаващи операта, смятат, че действието на “Вълшебната флейта” се развива в Египет. Това не е вярно, показва Асман, но това заблуждение отразява вярно културно-историческия фон на времето, в което е била създадена операта: влиянието на “египетските мистерии” върху масонството от епохата на Просвещението и неизбежно върху масона Моцарт, който инсценира своята творба като един достъпен за всички ритуал на мистична инициация, ритуал, в който – несъзнателно - участва и днес всеки зрител на операта. Ритуалната структура на “Вълшебната флейта” – това е главното прозрение на Асман. Той обаче го релативира, отбелязвайки, че проникването в масонските мистерийни занимания улеснява наистина разбирането на творбата, но има много малко общо със съвременната й рецепция. “Огромният успех на операта се дължи и на това, че тя не се разтваря изцяло в концепцията на масонските ложи” – пише Асман. Затова Моцарт и Шиканедер, либретистът му, не я кръщават “Египетските тайни”. Според Асман, който категорично отстоява органичната връзка между партитура и либрето, на първо място стоят музиката и любовта, двата централни елемента на действието, които принадлежат не към същността на мистерийния ритуал, а на операта. Тъкмо любовната тема придава дълбочина на ритуала на посвещението; мистерийното действие е рамката, в която се вписват човешките емоции. Интерпретацията на Асман, включваща и паралелен анализ на партитурата, допринася много за осветляването на “Вълшебната флейта”. Но на един учен, навлязъл така дълбоко в това произведение, можем да повярваме, когато заключава, че тази опера “няма нито предшественици, нито приемници, оставайки си една от големите загадки на нашата култура”. *
<< Първа < Предишна 1 2 3 4 Следваща > Последна >> |