За кратко време българската ложа получава официално признание от почти всички значими зидарски сили в света, влиза в близки отношения с тях и взима активно участие в живота на всемирното масонство. Български делегати участват в работата на всички международни масонски форуми, у нас се регистрира бум на издаването на масонска литература. Масонството у нас е забранено със закон.

С установяването на хегемонията на фашистката и национал-социалистическата идеологии през тридесетте години на ХХ век в Европа за българското франкмасонство настъпват тежки времена на преследвания, дискредитиране и обявяването му за враг номер едно на държавата. Легалното съществуване и функциониране на масонските Ложи в България е забранено в края на 1940 година с приемането на Закона за защита на нацията. Българските приемници на Хитлер и Мусолини заклеймяват франкмасонството като проводник на интересите на западните демокрации, вреден за българските държавни интереси. За да избегне силовия разгром, Великата символна ложа на България се саморазпуска още преди влизането на закона в сила и "приспива" всички свои дъщерни ложи. Архивът, наличните финансови средства и документите за собственост на недвижимо имущество са изнесени извън страната. След края на Втората световна война и настъпилото прекрояване на картата на Европа, започналите репресии засягат и останалите живи българи франкмасони. Сред осъдените на смърт от така наречения народен съд попадат много зидари. Франкмасонството е публично обявено от комунистите за агентура на чужди шпионски централи и в периода на настъпилата студена война органите на сигурността на комунистическа България са оторизирани с пълна свобода да вземат всички репресивни мерки за недопускане на възраждането на масонството у нас. За масонството се говори "тихо" предимно сред радикално настроените бохемски среди.

Редица заемащи отговорни постове в държавната и партийна йерархия личности са били заклеймявани като "врагове с партиен билет" и отстранявани от длъжност заради досега им с тайното общество. Много български масони емигрират на Запад, но за разлика от своите събратя емигранти от Русия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния, не успяват да се организират в действаща в емиграция българска ложа.

Демокрацията води псевдомасоните в България

Възраждането на организираното масонството у нас започва веднага след падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени. Първоначално се появяват няколко сдружения с псевдомасонски характер, които не успяват да просъществуват. Възстановяването на масонството се забавя умишлено от опитите на посттоталитарните политически сили да постигнат легитимиране пред външния свят чрез масонските структури. Възникналите псевдомасонски кръгове са овладени от бивши кадри на комунистическия апарат и служители на бившите идеологически отдели на ДС. През 1992 година е направен първият неуспешен опит за публично оповестяване на създадена именно по този начин българска ложа. Никое от тези фалшиви според днешните зидари формирование обаче не успява да получи признание за легитимност от което и да е било редовно масонско изповедание по света.