І. ЗА БОГА И РЕЛИГИЯТА

Един зидар, поради своето звание, е длъжен да се покорява на нравствения закон и ако той разбира изкуството добре, нито ще бъде глупав отрицател на Бога, нито един невярващ свободомислещ.

По-добре от който и да е било друг, Свободният зидар е длъжен да разбере, че Бог не гледа, както гледат хората. Защото човек вижда външните проявления, докато Бог сондира сърцето. Следователно зидарят е специално длъжен никога да не действа противно на това, което му диктува съвестта.
Каквато и да е религията или формата на култа на един човек, той не се изключва от Ордена, стига само да вярва в Славния Архитект на небето и земята и да упражнява Свещените длъжности на нравствеността.

Зидарите се съединяват чрез солидните и приятелски връзки на Братската любов, с добродетелни хора от всякаква вяра. Те се учат да гледат със съчувствие на заблужденията на човечеството и се стараят да покажат чрез чистотата на своето поведение по-високото превъзходство на религията, която изповядват.

Така Зидарството е център на единение на хора добри и искренни, и щастливо средство за основаване на приятелство между тия, които другояче биха останали завинаги далеч един от друг.

ІІ. ЗА ВИСОКАТА И НИСКА ГРАЖДАНСКА ВЛАСТ

Зидарят е мирен поданик на гражданските власти, където и да живее и работи, и не смее никога да взема участие в бунтове или съзаклятия против мира и благоденствието на народа или да не се подчинява на долните (изпълнителни) власти.

Затова, че Зидарството винаги е страдало през време на войни, кръвопролития и размирици, че хората на еснафа са били мирни и верни на държавата, и чрез това са оборвали клеветите на своите противници, затова бивши крале и князе са били склонни да ги насърчават и да повдигат честта на Братството, което винаги е проповядвало в мирно време.

ІІІ. ЗА ЛОЖИТЕ

Ложата е мястото, където Зидарите се събират и работят. Затова се нарича Ложа и всяко събрание или надлежно образувано дружество от Зидари.

И всеки Брат трябва да принадлежи на една Ложа, и да се покорява на Устава й, и на общите правилници.

Ложата е отделна или обща, като се изучава най-добре, когато се посещава и чрез окачените тук нареждания на общата или Великата Ложа.

В старите времена не е смеел да отсъства никой майстор или другар, особено ако му е било напомнено да се яви, без да си навлече най-строго наказание, догдето Майсторът и Надзирателите не са се убедили, че е бил възпрепядстван от необходимата нужда.

Хората, които се приемат за членове на Ложата, трябва да са добри и прави (лоялни) мъже, да са родени свободни, в зряла и умна възраст, да не са роби, жени или безнравствени, или с непричино поведение мъже, а хора с добро име.