Видно е, че древните българи идват в земи, които са люлка на стара цивилизация. Това е преди всичко златното гнездо на траките. Но наред с тях са славянските племена и могъществото на Византия Източната Римска империя.

Като изхождат от най-стария извор за българската държавност “Именник на българските ханове”, някои изследователи наблягат на факта, че първото заселване на българите на Балканите датира от 165 г. след Хр. Те смятат, че това е началото на появата им в Европа. “България ­отбелязват изследователи е единствената държава, създадена по време на Великото преселение на народите на територията на Европейския Югоизток, която е оцеляла и до днес със същото име”. Новооткритите археологически съкровища в гробницата край Казанлък от д-р Георги Китов обогатяват представата за цивилизацията по нашите земи от V-IV век преди Христа.

Възможно ли е тази цивилизация и религията на древните българи, въплътена в бог Тангра и седмобожието, което съответства на Слънчевата система, да не се докосва до всемирни и общочовешки идеи, които са същност на Свободното Зидарство? Отговорът трябва да се търси в Каменната книга на вековете. Досега са открити 1500 каменни и нумизматични знака, които са летопис на българската държавност, като “най-забележителен от каменните надписи е Мадарският конник”. Там е създаден по времето, когато се изгражда столицата Плиска.

Централно място в религията на древните българи заема идеята за светлината и борбата є с тъмните и зли сили. Това е и основното сходство на древнобългарската цивилизация с масонската доктриналност.

Изследователите подчертават, че представата за Слънцето и седемте планети е основното във вярванията на древните българи.

Поривът към виделина е синоним на добротворство, взаимоуважение, търпимост качества, които създават толерантна душевност.

Това светоусещане, което е централно за древната религия на седемте, остава трайна следа в характера на народа.

Въодушевен и воден от своята религия, древният българин не изпада във фетишизъм и мрачни представи, а отправя поглед към звездното небе и Всемира.

Ориентир в неговия живот е светлината и той се чувства като лъч, обърнал поглед към седемте небесни планети. Това свещенодействие, издигнало древния индивид, го противопоставя на тъмата и невежеството. Прави го съпричастен с вечния идеал да търси просветлението и  светлината.

Вярата в светлината, стремежът да политнат във висините въздигат древните българи да се чувстват като зърно от Всемира звезда небесна. Това усещане, може да кажем свещенодействие, което издига индивида и го противопоставя на тъмата, е съпричастно с големите идеи, които във всички времена владеят човечеството. Обърнал поглед към безкрая на звездното небе, българинът се е чувствал едва ли не като лъч и звезда, призвана да търси и твори светлина.

Тези идеи са запечатани в символа на бог Тангра, наречен Ден Гри, изобразен със знака IYI и възприеман като Небесното дърво. Ден Гри IYI  е равнозначен по смисъл на разпятието и кръста.

Денгризмът или по-точно тангризмът въплъщава смисъла на вярата чрез знака IYI. Дясната колона е слънцето, лявата луната, средата е всевиждащият и търсещ порив, олицетворен от Дървото на живота.

Ритуалната представа на древния българин е сходна със символиката на Ложата, където зад трона на Първомайстора се възвисява Слънцето, Луната и Всевиждащото око. 

Предхристиянската религия на древните българи, представена чрез денгризма (от Тангра) и въплътена в неговия символ IYI, е свидетелство за висока степен на цивилизованост. Нейните ритуали, вярвания, обреди са почерпени от Слънчевата система, т.е. от природата.

Същото казва за Масонството (през 1837 г.) създателят на висшите степени Андрю Малекъл Рамзи.

Много изследователи сочат, че знакът IYI се среща по скалните блокове 50 пъти в Плиска и Преслав и 157 пъти при други разкрития.

Той е олицетворение на идеята за светлината. От там идва и наименованието Ден Гри, т.е. символ на Небето, Бога, на Слънцето.

“Българските празнични хлябове, върху които и до днес се слагат трите знака (IYI)  на думата ЙУЙ са донесли до нас спомена за тази  именно старинна българска вяра. Смисълът на сложения върху тях знак е “Благослови, Слънце!”.  В еднаква степен както за религията на древните българи, така и за Свободното Зидарство концептуална идея е светлината.

Ден Гри (знак  IYI) небесен Бог Гръмовержец. Това е тема за предхристиянската религия на българите и премахната при покръстването (864 г.) от княз Борис I. “До момента пише Алекс. Мошев в който Геза Фехар (унгарски учен, който от 1922  г. извършва разкопки в България) прочита думата “Тангра” върху мраморната колонка от Мадара, много малко е било известно за древнобългарската религия.”  В резултат на своите изследвания Геза Фехар заключава: “Значи българите са назовавали своя бог Тангра”.