Изследванията за Масонството са обърнати с лице към света. Това е естествено, защото Свободното Зидарство е всемирна общност, неговите принципи и корени израстват от световния ход на цивилизацията и посветителските култове и тайнства.

Бяла страница в тези изследвания заема духовността и културата на Европейския Югоизток и по-специално цивилизацията на древните българи, които създават българската държава. Настоящата работа си поставя за цел да хвърли поглед върху философията на орфизма и тая на денгризма като предпоставка на възгледи и представи, които са близки или сходни с Масонството.

Българският езотеризъм е пренесъл през вековете идеята за Тангра, въплъщавайки я в орфизма, богомилството и бялото братанство християнски по дух добродетели, със специфична българска ценност, носел е през вековете светлина и просветление, влиза като съставна част на масонските принципи.

За разлика не само от гърците, но и от много други народи, които днес населяват Европа, ние, българите, знаем, че прабългарите са почитали един от най-древните богове, който в различните епохи е бил наричан Тенгри, Тангра, Танг-ра, Танагра. От Херодот бащата на историята, узнаваме, че в земите на Балканския полуостров още през 480 г. пр.н.е. има град, който се е наричал Танагра. Танагра носи името на бога на прабългарите Кантангра, известен в дълбока древност под името Тенгри.

Неговото древно име ни отвежда към планинския масив Тян Шан (небесна планина), разположен на днешната територия на Китай. Един от неговите върхове носи името Тенгри, което ни посочва в коя част на света се намира Родината на праотците на прабългарите, откъдето започва разселването им по света.

Фердинанд фон Рихтхофен (18331905) смята Таримската котловина за огнище на първата човешка култура. В района на Памир се създават още през древността две прочути държави ­Балгар и Балхара.

Оттам се разнася светлината на българската държавност нашироко по света, доказателство за което са създадените на територията на Европа още три държави Кубратова, Волжска и Аспарухова България.

Бог Тангра е философско триединство от понятията Тан (вселена), Нак (човек), Ра (бог). Бог Тангра е монотеистичен.

Пред всички народи той се явява с онзи образ и онова име, което сам си е избрал. Хората го наричат различно: Савваот, Христос, Буда, Брахма, Кришна, Йехова, Аллах, с различни думи наричат водата, хляба, огъня, без да се променя с това същността им. Обобщението води към всеобщата идея Великия архитект на Вселената.

Тракийското общество е безкнижно, нелитературно, а паметно-традиционно. Неговите норми, закони и правила се предават от поколение на поколение чрез знатните, жреците, избраните и аристократите. В това отношение то има съпричастие и допирни точки с основния Законник на Масонството Ландмарките. Последните са формулирани през ХIХ век от Роберт Макой, но са наследени от векове. Ландмарките нямат авторство и духовност. Те идват от незапомнени времена.

Подобно е положението и с траките, където знатни или първенци предават устна памет и традиция. Наред със занаятите, ювелирната изработка на златни съдове и накити в административното устройство при траките, както и при другите народи, първостепенно значение играе жреческото съсловие и религията.

Тракийската религия е орфизмът, доктрина с богато съдържание, в която са вложени представи за човека, всемира, слънцето и подземния свят. Нейно въплъщение е Орфей, поет, равен на Омир, лечител, чудотворец, пророк и бог, чиито песни символ на духа, познанието и полета към светлината, омагьосват живия и мъртвия свят. Широтата на идеите, митологическите образи и вярата в безсмъртието представят орфизма като световно явление.

В този смисъл неговата доктрина се приближава до тази на юдейския и библейския принос в масонската наука и изкуство.

Масонският езотеризъм е наднационален и надрегионален, той е универсален. Време е да се осъзнае, че древната цивилизация по нашите земи изработва идеи и вярвания, които са близки или родствени с принципите на Масонството. Първо, легендата за Орфей съдържа Божественост и се слива с идеята за Великия Архитект на Вселената; второ, орфизмът се основава на посветени, които чрез изпитания добиват просветление, нещо, което е близко, ако не и тъждествено, с Масонството; трето, Орфей е пророк и ясновидец, който проповядва просветителство, хармония и природосъобразен живот; четвърто, любовта между Орфей и Евридика е аналог на човешката съдба, сродна с Хирам, с Христос; Орфей е бог, а Евридика ­земно съвършенство, те се събират, но съдбата ги разделя; пето, Орфей е разкъсан от вакханките, лирата му със седем струни е хвърлена в Хебър (Марица), той става жертва на злите сили и необузданите страсти; шесто, произходът му е символ, Орфей е син на Аполон, т.е. на Слънцето, а майка му Калиопа е нимфа, т.е. събират се небето и земята; седмо, битката на Орфей да спаси Евридика е битка на Масонството за спасение на индивида и човечеството; осмо, учението на Орфей е документирано от Аристофан, който е писал:

“Орфей над всички хора проповядваше идеята за Братството на човечеството.”

Хуманността на този езически светоглед звучи с още по-голяма сила в казаното от Орфей:

“Помощ за слабите, утешение за страдащите, надежда за всички.”