Всичко започва с вярата. Основополагащият камък в масонството е вярата и опованието във ВАВ, творец на всички светове, наричан още творецът на волята. Сътворението е съзнателен причинно-следствен процес. Невярващият вярва, че има логика в мирозданието. За него всичко е игра на случайността, но както казва Айнщайн: „Бог не си играе на зарове с вселената.“ Атеистът също вярва в Бог, но в бога на случайността. Как тогава той ще се кълне и действа в името на ВАВ?

М.: изкуство се асоциира с фараонското, или така наречено царско изкуство, а неговата същност е свещената магия. Думата „маг“ произлиза от думите mog, megh, magh, означаващи „жрец, мъдър, отличен, и е стигнала до нас посредством гръцката дума „magios”. Нека разгледаме значението на терминът „езотеричен“. Въведен е през VI век преди Хр. от Питагор – велик маг, учител, поет, музикант, математик. Означава буквално намиращ се във вътрешния кръг, противоположно на екзотеричен – намиращ се във външния кръг. Първоначално всички науки и изкуства са били езотерични, достояние само на жреците и посветените, т.е. маговете. Очертанията на вътрешния кръг са били границите на познанието, а духовните учители и маговете са имали задача да го пазят, тъй като човечеството не е било готово за него. Това е било езотерична тайна. В сегашното информационно общество тайните или познанието са достъпни за всички, те са вече във външният кръг – превърнали са се в екзотерични. Сега границите на вътрешният кръг се очертават от закона за неразбирането. В днешно време така наречените „м.: тайни“ могат да бъдат прочетени във всякакви книги и интернет пространство. Може би една част от вас, почитаеми Ббр, се питате защо въпреки това м.: продължават да използват тайни думи, знаци и символи, идентефициращи тяхната степен, като всеки един любознателен профан би могъл да ги узнае. Отговорът е, защото профанът е извън храма и върху него действа законът за неразбирането. В м.:, магът е мa.: на стол, който извършва инициатическите ритуали и свидетелства за мистичният акт на посвещението. Той не може да ни даде цялото познание, неговата задача е преди всичко да ни накара да си спомним. Знанието е в нас като една криптомнезия, само трябва да го извадим от бездната на забравата и да преудолеем закона за неразбирането.

  Според окултизма, съчествуват три свята: духовен, астрален и физически. Представител на духовният свят е духът, на астралният – енергията(силата) и на физическият свят – материята. Астралният свят прониква в останалите два и служи за посредник между тях. Източникът на енергията е духът, чрез който той се проявява в материята и я раздвижва. Духът на човека трябва да се разглежда не като безличен принцип, а като индивидуална, осъзнаваща себеси същност- част от Божията същност. Духът е задвижващото, моторно начало, причината на нещата и в езотеричен смисъл, той съответства на „причинното“ и известно още като каузално тяло. Християнското понятие за душа съответства на астралното тяло, респективно астралния свят, и е свързващото звено между духа и тялото. Тя не е толкова безплътна като духа, нито толкова материална колкото тялото. Движението на духа поражда мисълта, а тя от своя страна се отпечатва в астрала, благодарение на неговата пластичност, като астроидея. С определеността на мисълта и силата на волята, астроидеята се реализира в материята. Светът е ментален, обични Ббр.:, както казва Хермес Трисмегист. Представете си че ни глобяват с 10 лева за всяка негативна мисъл, как щяхте да мислите тогава. Глобата е абсолютно основателна, защото негативната мисъл от духовният свят, чрез астралният се реализира като негативно действие в материалния свят, което може да ни донесе много по-големи загуби от 10 лева. Всяка мисъл се отпеатва в астрала, готова да се прояви в материята. Астралът е двуполюсен, в него има два вида явления – положителни и отрицателни. Първите имат активен характер и въздействат доминиращо върху вторите, явяващи се като пасивни. Активните мисли се опитват да господстват над пасивните. Те се подчиняват и на закона на подобието, според който „подобието привлича подобие. Ето защо положителните мисли привличат подобните и отблъскват негативните. Мислейки върху м.: идеи и символи, ние привличаме тяхната сила, която не само ни трансформира и просветлява, но ни обгръща в енергиен пашкул, предпазващ ни от негативни енергии и влияния. Като краен ефект, те отключват механизми за успех в живота. Ето защо са магични.

Всички тук присъстващи, всички почитаеми Ббр.:, ежедневно въздигаме сърцата си в една обща мисъл за възхвала на труда, първата и най-висша м.: добродетел. Профанът, който както споменахме е подвластен на закона за неразбирането, дефинира понятието магия, като употреба на свръхестествена сила за постигане на цел веднага, без влагане на труд. Нещо наистина невъзможно и за профан и за м.:, дори от най-висока степен. На първи май 1776г, философът Адам Вайсхаупт създава орденът на Илюминати. През 1886г. на същата дата е поставено началото на международния празник на труда.

Магията е първоначална форма на човешката мисъл. Човек не е бил способен да мисли по друг начин освен чрез магически понятия. Така магията е включвала целия мистичен и научен живот на човека. Религията е произлязла и от грешките и неудачите на магията. Когато човек разбира, че неговите мисли и действия срещат съпротива от света, тогава той приписва на този свят тайнствени сили, които сам си е присвоил. Така той обожествява тези сили и вече не ги принуждава, а ги приобщава чрез жертвоприношение и молитва. Магът принуждава, заставя, докато религията умиротворява. Магическият обред има пряко действие и не изисква посредничество на духовно действащо лице, а неговата ефективност е задължително условие. В магията да знаеш, значи да можеш. Нейната съшност е оперативност, базирана на метода на индукцията, която представлява онази операция на ума, чрез която заключваме, че това коети ни е известно в някакъв или няколко частни случая, ще важи за всички останали, които са подобни на първия. Индукцията е въпрос на логика и се основава на аксиомата на реда и закономерностите в природата. Много е важно да се съобразяваме и да сме в хармония с всеобхватните закони на природата. Магията използва тези зависимости, които могат да се сведат до три индуктивни закона, ако под термина индукция се включва и противодействие. Това са законите за съприкосновението, за подобието и за противоположното: „Нещата, които веднъж са били в съприкосновение, продължават да си въздействат“, „Подобието привлича и ражда подобие“, „Противоположното въздейства върху противоположното“. Човек ражда идеи, които ако не се реализират се превръщат в блянове. Затова, важна роля за раждащия идеята е да съсредоточи нейната енергия чрез волево насочване на менталния поток, след това да я облече в астрални форми чрез желанието и сдържаната страст и накрая да я приведе в действие, да я реализира във физически план.

След като сме създали една идея (не случайно използваме думата създали, защото значимите идеи не ги творим сами), трябва ментално да я оформим (конкретизираме) за да придобие ясно съдържание и цел. После са необходими намерение и воля, да я осъществим, като канализираме и съсредоточим тази ментална енергия. Процесът продължава на астрално ниво, където е нужно да впрегнем енергията на желанието, разпалвано от астралния огън на овладяната страст. Накрая трябва цялата натрупана енергия да превърнем от потенциална в кинетична и да я транслираме в материалния свят. Това е пътят на идеята от нейното възникване до нейната реализация, без да отчитаме възможните препядствия в материален план. В магията този интервал между желанието и неговото изпълнение отсъства или е много кратък, затова бихме я оприличили на ускорител на ментално и волево управляеми процеси и в този смисъл имащи характеристиката на антиципация.

Магическата церемония генерира трансформационен процес, чрез определени реализационни формули и магически ключове. Реализационната формула е символично изречение, същоящо се от думи изразяващи сила, символично очертание или жест, които със силата на волята и желанието въплащават конкретна идея. Всяка церемония, трябва да завършва с утвърдителна фраза или дума, които слагат акцент на авторитет на съответната работа. Например „Амен идва от египетската традиция и означава Скрития“, Venum est – да бъде така, Алелуя – славете Господа.

Нека направим илюстрация на магическа формула, съставена и използвана от средновековния алхимик, лекар, философ, астролог и маг – Филип Хохенхайм, известен като Парацелз. Като всеки велик маг, той имал любим девиз гласящ: „Не принадлежи на друг, който може да пренадлежи на себе си“. Според него, вярата трябва да подкрепя въображението, тъй като вярата създава волята. Решителната воля е начало на всяко магическо действие. Именно защото хората не са в състояние да развият съвършено въображение и абсолютна воля, става така, че резултатите от техните магически действия са съмнителни и неточни, иначе те биха били напълно достоверни.

Магическа реализационна формула е написана с тайни символи на тризъбеца на Парацелз и е закодирана заради инквизицията и профаните. Той се състои от три плоски триъгълни остриета, изковани от конски подкови и дръжка направена от изолационен материал. На дръжката са изписани със златни букви думи, които са нарочно разбъркани. В подреден вариант изглеждат така: P.P.P. VLIDOXFATO. На дясното острие е изписано „Imo”, на лявото – “Оbito”, а на средното – „Apdosel“. Непосредствено преди всеки от трите надписа е изобразен по един символ. Сиглата предхождаща думата Imo, символизира активната положителна слънчевата сила, на разширението „Solve”, отговаеяща на алхимичната сяра и на астрологичния знак Лъв. Знакът преди думата „Obito’’, символизира приемащата пасивната и отрицателна лунна сила „Coagula”, oтговаряща на алхимичния живак и зодиакалния знак Рак. Преди надписа на средното острие, е изобразена сигла под формата на змия, имаща глава със знака на Юпитер, символ на астралната турболенция с чиито авторитет (знакът на Юпитер), човек се осъществява в астралния свят.

Пристъпваме към разясняване на написаното. Тройното пентаграматично Р е означение за тройната пентаграматична свобода (на трите плана), която е основанието да се пристъпи към осъществяване на формулите, написани на трите остриета на тризъбеца. Това е тази свобода, която ще отключи и формира волята, благодарение на която ще се реализира идеята. Следва латинско V oзначаващо „VIS” – сила. Съкращениено „DOX” означава блясък или провидение, а „FATO” – карма. Заедно „DOXFATO”, това са провидението и съдбата, от които зависи живота на човека. Провидението е над съдбата и я управлява, а тя от своя страна властва над душите. Никой не е свободен от висшата съдба като неотменима карма – Рока, но отменимата може да се контролира и изчиства и ние трябва да бъдем бдителни към нея. Сричката „Li”, съкратено от „Libertas”, означава, че пентаграматичната свобода се отнася и се насочва към отменимата карма, не към Рока. Ние няма как да избегнем Рока, но имаме избор да бъдем в унисон с Божия промисъл и да не вървим против него в смисъла „Да бъде твоята воля.“ Toва, ще доведе до нашето освобождение, в противен случай ще трупаме кармични дългове и ще се въртим непрекъснато в колелото на Самсара. И така, написаното на дръжката на тризъбеца следва да означава: „В името и със силата на тройната пентаграматична свобода, провидението и Рока.“

За да стигнем най-близо до истината, трябва да определим какво представлява всъщност тризъбецът. Дали това е магически кинжал, жезъл или комбинация от двете. Няма спор затова, че в магията мечът се използва за респектиране на различните безплътни същности, а жезълът за провеждане и реализация на волята на мага. Тя се транслира от дръжката към централното острие, което е нейно продължение, която от своя страна е продължение на ръката, проводник на волята. Върху това острие е изписана сложната „Apdosel”, състояща се от три отделни думи. Първата е „Ар“ – висша воля или висш дух, втората е „do” - “Doxa”, този път интерпретирано не като провидение а като астрала или слънчева сила. Третата дума е „Sel” - oзначаваща сол, която е алхимичния символ на земята, материализацията, транслирането на идеята в материя. Важно е да отбележим, че дотук споменахме за трите елемента или трите прими – сяра, живак и сол.

Как би се тълкувало това съобразно с кабалистичното дърво? Кабалистичното дърво дарява кислород, жизнено важен за идеологията на кралското или магическото изкуство. Очевидно е че можем да търсим аналогия между трите вертикални колони на това дърво и дръжката с трите остриета на тризъбеца. В този порядък, централната колона на дървото, която изобразява съзнанието и волята в микрокосмически план, ще си кореспондират с дръжката и централното острие. Тогава би следвало да изпишем самостоятелно текста на колоната, образувана от тях така: P.P.P.VLIDOXFATO и Apdosel. Съобразно посоченото вече тълкуване на тези два текста поотделно, като ги слеем в едно ще се получи следното изречение: „В името и със силата на тройната пентагрматична свобода, провидението и Рока, духът чрез слънчевата сила твори. Съединения по този начин текст е указание за средния път на перманентните творчески сили на духа, чрез които той съзидава светове.

Думата „Оbito” изобразена върху лявото острие на тризъбеца, се тълкува като приеми и проведи и е пътят съотнасящ се на лявата колона на кабалистичното дърво. Тогава формулата би изглеждала така: „В името и силата на тройната пентаграматична свобода, провидението и Рока, приеми и проведи творящата сила на духа!“ Другият избор е продиктуван от надписа на дясното острие - „Imo”, oзначаващ Аз, напротив, въпреки това. По този начин формулата ще придобие следния вид: „В името и със силата на тройната пентаграматична свобода, провидението и Рока, въпреки съдбата матереализирай своята воля.

Третия избор е да съединим тези пътища, каквато е основната идея на тризъбеца и чрез така обединената формула, тризъбецът се превръща в комбиниран жезъл и меч, обладаващ тройна магическа сила.

Окончателно формулата гласи: “В името и със силата на тройната пентаграматична свобода, провидението и Рока! Аз чрез силата на астралната светлина, утвърждавам Висшата воля на земята! Да бъде така! Скрития!

За тези които за отегчени, имам една лоша новина. Тризъбецът има и обратна страна, която се използва за лечение. На нея е написано: В името и със силата (забележете изразът със сила) на тройната пентаграматична свобода, провидението и Рока! Отправям молитва към Божествения лечител (споменава се името му), за да се материализира моето желание(конкретизира се)! Да бъде така! Скрития! В точно този случай, намерената формула е предназначена за лечение на импотентност, но тя е универсална и би следвало да служи при всички заболявания.

В заключение ще обобщим, че тризъбецът на Парацелз се явява мултифункционален магически уред, съчетаващ жезъл, меч и лечителско пособие. Съществува магия, която не е свързана с някаква традиционна обредност, а се осъществява в рамките на определена церемония. Тя се нарича Церемониална и е оперативната същност на свещената магия. Както е известно, в м.:, ритуалността е широко застъпена и в контекста на изложеното се явява магическа, поради което се нарича царско изкуство. Това е термин свързан с древен Египед, където магията е била официална религия. Pentagramatica Libertas е мощна магическа реализационна формула, която би могла да се припознае от м.: и без да се използва Tridens Paracelzi, защото тя се характеризира с универсалност.

Започнах градежа и го завършвам с изречението - „Всичко започва с вярата“. Тя е най ценният дар, който ние получаваме вярвайти във ВАВ, наричан още творецът на волята. Мисълта се отпечатва от духовния в астралния свят, създавайки астрален отпечатък. Вярата поражда воля, а волята е магическия лост, с който можем да реализираме всяка идея от астралния свят в материята. „Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост, и че повдигна Земята“ - " казал Архимед още 212г. пр Хр.

В прослава на В.:А.: на В.:, творец на всички светове!

Бр.: Крис – ВЛСПШР,

232 А.: L.: 6019

пл.: „Св. Никола“, долината на Бургас