След края на Втората световна война и настъпилото прекрояване на картата на Европа, България попада в зоната на влияние на СССР и в страната е установен комунистически режим на управление. Започналите репресии срещу всички демократично мислещи хора засягат и останалите живи българи франкмасони. Сред осъдените на смърт от така наречения "народен съд" проведен от комунистите над гражданите не споделящи тяхната идеология попадат и Братя-зидари, и то само поради факта, че са били членове на франкмасонските сдружения. Франкмасонството е публично обявено от комунистите за агентура на чужди шпионски централи и в периода на настъпилата Студена война, органите на сигурността на комунистическа България са оторизирани с пълна свобода да вземат всички репресивни мерки за недопускане на възраждането на Свободното зидарство в страната. Въпреки това, известни са откъслечни факти на посвещаване на някои български граждани в масонството при техни посещения в чужбина през периода на 60-те и 70-те години. За масонството се говори "тихо" предимно сред радикално настроените среди на художествено-творческата интелигенция.

Първата публикация на тази тема в исторически аспект в официалния печат се появява едва през 1979 г. Редица заемащи отговорни постове в държавната и партийна йерархия личности са били заклеймявани като "врагове с партиен билет" и отстранявани от длъжност, след като веднъж докоснали се до същината на франкмасонството са правили опит за демократизация на откъснатото от нормалния свят българско общество. Много български масони емигрират на Запад, но за разлика от своите събратя-емигранти от Русия, Полша, Унгария, Чехия и Румъния, не успяват да се организират в действаща в емиграция Велика ложа на България, задоволявайки се единствено в членство в чуждестранни Ложи.

Процесът на възраждане на организираното масонството в България започва веднага след падането на Берлинската стена и началото на демократичните промени в страните от Източна Европа. Първоначално в страната се появяват няколко сдружения близки до същността на свободнозидарските формирования, но поради техния парамасонски характер, не успяват да поставят началото на новото българско регулярно франкмасонство. Съществена роля за забавянето на процеса на възстановяване на масонството изиграват и опитите на някои посттоталитарни политически сили да постигнат легитимиране пред външния свят чрез франкмасонските структури. Възникналите парамасонски формирования са овладяни от бивши кадри на комунистическия апарат и от служители на бившите идеологически отдели на службите за сигурност. През 1992 г. е направен неуспешен опит за публично оповестяване на създадена от парамасони българска Велика ложа. Никое псевдомасонско формирование в България обаче, не успява да получи признание за легитимност от което и да е било редовно масонско изповедание по света. Вследствие на това, много пригодни и отговарящи на изискванията за посвещение български граждани с висок обществен авторитет отказват да бъдат въвлечени в подобни парамасонски организации, целящи постигането на определени привилегии на тесен кръг хора, а не работа в полза на българската нация и държавност.