header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

"Животът, това е борба за безсмъртие." - Михаил Михайлович Пришвин

 

ИСТОРИЯ НА МАСОНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ Печат Е-мейл

По българските земи франкмасонството се появява в началото на ХIХ век. Посветени в Свободното зидарство чужденци, посещаващи българските градове по поречието на река Дунав, правят опити за организирането на масонски огнища и привличането в тях на българи имащи предимно търговски отношения със страните от Средна и Западна Европа. По това време българската държава е в състава на Османската империя. Много турски офицери и сановници от гарнизоните в Дунавския вилает са водили организиран масонски живот, но не са допускали в тях членство на българи.

За първият българин, посветен във франкмасонството се счита живелият в бесарабския град Кишинев, архимандрит Ефрем. Там той, през 1820 г. попада в Ложа "Овидий". След завръщането си в България, архимандрит Ефрем се опитва да основе Ложа в българския гр. Русе.

Основоположник на българското регулярно франкмасонство е българинът Иван Николов Ведър. Със същността и принципите на Свободното зидарство той се запознава по време на пътуванията си в Европа. Посветен е в английска Ложа в Цариград (Истанбул). Достига най-високата, 33° степен в йерархията на Стария и Приет шотландски обред. Ведър е бил в тесни връзки с членовете на Българския централен революционен комитет в Букурещ (Румъния), организиращ борбата за независимост на българската държава. По-късно той въвежда в масонството много именити български национал-революционери, които впоследствие заемат важни ръководни постове в третата българска държава. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) благодарение на установената масонска връзка между Иван Ведър и турски военнокомандващ, българинът успява да предотврати унищожаването на най-европейския български град Русе.

Веднага след освобождението на България през 1878 година, Иван Ведър предприема действия за създаването на първата българска регулярна франкмасонска Ложа. Ведър посвещава в Свободното зидарство няколко негови съграждани от гр. Русе и когато техният брой достига необходимото количество, българите-зидари пожелават обособяването си в тяхна самостоятелно свободнозидарско сдружение. През 1880 г., с патент на Великия Изток на Португалия, е провъзгласено запалването на Светлината на първата българска регулярна Ложа, наречена "Балканска звезда", със седалище в гр. Русе. За неин Първомайстор е въведен Иван Ведър. Много скоро тази Ложа разпростира своята дейност и в други големи български градове. "Балканска звезда" е посещавана и от самият княз на България, княз Александър Батенберг, който преди да заеме българският трон е работил в австрийска Ложа. През 1884 година, в гр. Варна е основана първата българска Велика ложа, която просъществува много кратко време.

Младото и неопитно българско масонство, не успява да се опази от заразата на избухналите политически противоречия и междуличностна конфронтация в новата се българска държава. За да избегне компрометирането на масонството и да запази от опорочаване свободнозидарските принципи, през 1887 г. Иван Ведър "приспива" Ложа "Балканска звезда", а скоро след това и втората българска Ложа "Братство", със седалище в столицата София. В продължение на около двадесет и пет години много българи постъпват и членуват в различни чуждестранни Ложи (предимно немски и френски), поддържат помежду си братски връзки, но едва в началото на ХХ век, след признаването на независимостта на българската държава, се започва отново обмислянето на идеята за инсталиране на български Ложи.

През 1914 г. редица посветени и членуващи в чуждестранни изповедания българи учредяват в София Ложа "Заря", която получава патент за редовност от Великата ложа на Франция. Започват проучвания на възможностите за основаване на самостоятелна и независима Велика ложа на България. След консултации с редица европейски масонски сили, през 1917 г. Великата ложа на Франция дава своето съгласие, българската Ложа "Заря" да се раздели на Ложите "Зора" и "Светлина" и те да образуват Великата ложа на България.

На 7 януари 1918 г. в столицата София е провъзгласено инсталирането на Великата символна ложа на България. За първи Велик майстор е въведен генерал Александър Протогеров. Българските масони обявяват своя Декларация за изповядваните свободнозидарски принципи. В нея те декларират, че Великата символична ложа на България признава основните принципи на Всемирното масонство, по които се задължава строго да се ръководи. За девиз на Великата символна ложа на България от 1918 година е обявен: "Любов, Истина, Труд".


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
август 2017 септември 2017
понеделник, август 21, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 31 1 2 3 4 5 6
Седмица 32 7 8 9 10 11 12 13
Седмица 33 14 15 16 17 18 19 20
Седмица 34 21 22 23 24 25 26 27
Седмица 35 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org