Има общи правила и мисли за лидерството, но има и такива, които са специфични за масонството и още повече за конкретното масонство.

Ще се опитам да ви припомня някои от тях и да изразя свои конкретни мисли за Масонството, Шотландския ритуал у нас и по света в контекста на етичността. Ще се опитам да не ви занимавам с абстрактни теории. Нo според мен е добре да напомня важни принципи за намиране и израстване на лидери/водачи.

Масонството е неправителствена доброволна организация. Според Питър Дракър има няколко основни принципа, които трябва да се прилагат в неправителствени организации за работата на бъдещи лидери:

- Възможности, признание, възнаграждение за развитието;

- Цялостна визия за организацията;

- Управленска структура според задачите;

- Намиране, обучаване и тестване на управляващите организацията.

Това са умения доказани и от масони – Лидери. Като: Бенджамин Франклин, Джордж Вашингтон, Джузепе Гарибалди, Симон Боливар, Марк Твен, Уинстън Чърчил, Мустафа Кемал Ататюрк, Ф.Д.Рузвелт, Дж.Е.Хувър, Уoлт Дисни, Ицхак Рабин, Колин Пауъл, Фред Клайнкнехт.

Става дума за лидери, а не за назначени администратори. Лидерите в масонството трябва да са вдъхновени, иновативни, с фокус към хората, да предизвикват доверие и да имат поглед към бъдещето. Лидерите трябва да знаят къде отиват и да увличат хората със себе си. Те трябва да познават добре хората и организацията, която управляват. Те не трябва да се провалят в планирането, защото това ще бъде планиран провал. Трябва да знаят, че има разлика дали правиш нещата правилно или правиш правилни неща.

Масонството и по-специално Шотландския ритуал би трябвало да бъде адекватно на времето, с убеждението да привлича хора, да развива и обучава тези качествени братя, които чрез собствено израстване да правят разликата в нашия свят. Трудно е да се признае, че търсенето на качествени хора и осигуряване на възможност за израстване не е постоянна практика.

В масонството без приятелство, удовлетворение, достойнство, гордост, лични контакти, трудно се постига убеждението, че си заслужава да отдадеш от времето си, вниманието си и подкрепата си.

Масоните искат да повишат статуса си, престижа си и възможностите за влияние. Но все по-трудно го намират.

Масонството трябва да извиси братята над масите. Като думи изглежда добре. За съжаление не философското масонство в България по-скоро води братята към дребнавост и хитрост, а не към извисяване. Тези особености изтощават масонството. Причината – липсата на лидери в това не философско пространство.

Как да се намерят лидери не знам. Те по-скоро не се намират, те се разпознават. А разпознаеш ли ги, подкрепи ги. Те ще ви изведат нагоре. Но имат и много ежедневна работа.

Масонският лидер, поради това, че масоните са доброволци, трябва да проявява разбиране и гъвкавост. Не безгръбначност, а гъвкавост. Не можеш да отстраниш брат масон, ако той се провали в някоя задача. Тактичността е друга много важна задача.

Трябва да се грижиш за бюджета, да го контролираш, да го увеличаваш. Трябва да намираш път към колебаещите се и да им припомниш внимателно за етиката и морала.

Дори когато делегирате права, не трябва да забравяте, че крайната отговорност е ваша.

Създаването на фракции е почти сигурно – задачата е да се възстановява хармонията и приятелството/братството. Звучи просто и лесно. Но не би – за това се иска лидерски талант.

Някога лидерите са били понякога диктатори, дори Пайк е такъв. Сега лидерите трябва да работят с разбиране, да комуникират и да намерят начин да мотивират. В съвременния свят на комуникации всичко се знае, ако не веднага, то скоро.

Трябва да изпитвате удоволствие от израстването, развиването и лидерството на брат, който вие сте въвели в масонството или сте подкрепили в нужда. Представяте ли си, понякога да кажете, че някой може повече от вас в някаква сфера. И да се зарадвате.

ЗА ТОВА Е НЕОБХОДИМ МОРАЛ И ПРИНЦИПИ И ЕТИЧНОСТ.

Много са трудностите по този път. Колкото да се стремим към съвършенство – не сме близо. За съжаление се научаваме как да играем игрички и докато стигнем върховете ставаме неефективни и безполезни водачи. Правим хубави ритуали, изграждаме храмове и се грижим за тях. Но много рядко срещаме лидери с въображение, с възможност да предизвикват въодушевление, уверени в трудните стъпки, да имат кураж и убеденост. В момента много хора считат, че масонството е „клуб” в който, като попаднеш, ще постигнеш по-висок социален статус и просперитет.

Новият световен ред често е приписван на масонството. Пайк не е бил далеч от тази мисъл и това е останало като щампа върху масонството.

Преминавайки през тези мисли е добре да се обърнем към Българското масонство, Шотландски ритуал, а защо не и към световните масонски структури и особености.

Внасянето на Светлина в България изисква Лидерство. Брат Иван Ставрев го е проявил. Създаването на Шотландския ритуал в България изисква Лидерство. Брат Петър Калпакчиев го е проявил. Разделянето на масонството в България не е пример за етичност и морал. Забраната да се участва във високостепенни ритуали и по-специално в Шотландския ритуал в една от регулярните ложи в България не е пример за етичност и морал. Замразяването на ложи по субективни причини и отстраняване на братя, за да попречиш на развитието на Шотландския ритуал в България в местен и международен мащаб няма нищо общо с етиката и морала.

Изграждането на Ателието на Съвършенство е Лидерство. Братята ръководители на Ателиета са го проявили. Изграждането на Храмове е лидерство. Всички вие сте го проявили. Създаването на Академия е лидерство и братята, които я ръководят са такива.

Лидерството в този смисъл е да правиш неща полезни за другите и за организацията.

Ако всичко това е така, тогава защо броят на братята, сертифицирани членове на Шотландския ритуал, намалява, а не расте? Защо въодушевлението намалява? Кое е грешно и кое липсва?

Увлечени в битката кой е признат и кой е по-малко признат, в стремежа заради това признание да изграждаме структури навсякъде и да можем да ги покажем, подценихме изграждането на мотивацията да си Шотландски боец, често хармонията в Ателиетата се нарушава, не успяваме да се справим с личните вражди и съперничества, чувството за вечност без да работиш и празната реторика вече не трябва да се приемат.

Това е проблем не само в България. В световното масонство има качествени и знаещи братя, но има дефицит на лидери. Това дава отражение и във всяка държава. Високостепенната огърлица е личен успех, но намаляването на броя на братята, намаляването на престижа на масонството, намаляването на решенията, които масонството предлага на съвременния свят, са факт.

Водачите на световното масонство са добри администратори, но лидери ли са? Застават ли срещу проблемите и решават ли ги, запазвайки достойнството на братята. Оценяват ли невероятната работа, която се е извършила и имат ли смелостта да гледат не буквата, а светлината. Поддават ли се на влиянието на майстори на игричките и триковете или с отворени очи виждат Изградения Храм на Хуманността. Теории, отчети, конференции, уважителност, но без емоцията и въображението, че си част от нещо много иновативно и важно за света, без силата на масонската дума, която е спирала войни, трудно ще вървим напред.

А всъщност Ритуалът учи не да съществуваш, а да живееш с достойнство.

Брат Свилен Спасов, 33°

Върховен Проповедник

Върховен съвет, 33° на СПШР в България