header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Животът е песен, чийто припев е смъртта.“ Виктор Юго

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
Отворено писмо Печат Е-мейл

ВИСОКО УВАЖАЕМИ МАЙСТОРЕ,

ОБИЧНИ БРАТКО,

Иване,

Спазвам уговорката ни да споделя писмено чувствата си породени от срещата с Великия Брат Иван Сариев (дано не бъркам фамилията).

Този човек има невероятната дарба да накара слушателите си да се почувстват низши и недоразвити. През цялото време не спря да натрапва по назидателен маниер лични качества и знания, които по една или друга причина не са известни на останалите, но ги представя по такъв начин, че да ги унижи  и да ги постави в положение на зависимост. Та той дори за малко да успее да ни накара да изпитаме вина за това, че нашите майки са получили образование над трето отделение и да се усъмним в честността им, само защото на погребенията им не е свирила „каба гайда”. 

Този индивид с подчертана склонност към самоизтъкване се опита да ни убеди, че Великата Ложа на Франция дължи съществуването си единствено на неговото божествено благоволение. Този човек си позволява твърде опасна игра с неведението на братята. Разбираемо е, че не всички братя знаят в подробности историята на масонството и структурата на различните ритуали по света. Той дори блъфира с текстовете на издание, което за негово съжаление аз съм чел, представяйки ги в напълно невярна светлина. Например пристроечните структури на Йоркския и на Тамплиерския ритуали, след трета степен на синьото масонство са създадени в САЩ и не са в системата на щатските велики ложи, но никъде не съществува забрана членове на сините ложи приети в трета степен за участват в ритуалите на съществуващите пристроечни структури и да получават съответните звания. От това което казвам личи, че заплахите, които чухме за даване на масонски съд, или не признаване на пристроечните степени на братя, които вече са ги придобили не отговаря на принципите за свободата и равенството в масонското братство. Та този човек дори блъфира с разпределението на пространството в храма. Не случайно му направих забележка че Бог явява присъствието се в храма за всички, които са го посетили и са отворили сърцата си за него. Това се отнася и за масонския храм, в който Великият Архитект на Вселената явява присъствието си на братята и за това не е нужно ничие посредничество. От приказките на този човек излиза, че Той лично трябва да даде разрешението си да общуваме с Великият Архитект и ако не приемаме личното му величие не сме достойни за масони.

Аз съм от скоро в ложата. Не ми е известно как са се развивали процесите на роене на великите ложи. Вече като приет в ложата научих, че има финансови проблеми и съмнения за злоупотреби от някои от великите сановници. Мястото ми в ложата не ми позволява да съдя и да влияя на тези процеси, но смятам, че всеки брат, който участва активно в живота на ложата, независимо на каква степен, има достатъчно тежест и право на лично мнение. Само по себе си постъпването в ложата е въпрос на личен избор. Масонската ложа е вид социална група и приемът е на принципа на духовната съвместимост. Братята са ме приели след като са имали възможност  и време да преценят качествата ми и да решат че могат да ме допуснат до себе си и не само това, но и да ме дарят в аванс с любовта си. И сега на мин не ми остава нищо друго освен във времето да доказвам с цялостното си присъствие в ложата, че изборът им и дарената любов не са били напразни. Аз не се нуждая от нова легитимация и световно призвание, за да продължа участието си в ложата. Не се нуждая от признанието на лицето Иван Сариев и от Неговата ложа. Вярвам, че всеки от моите братя ще се обърне с лице към себе си и ще си отговори на този въпроса нуждае ли се от чуждото признание, за да продължи напред. Чувствата които изпитвам присъствайки в ложата са ми напълно достатъчни да се чувствам извисен и признат.  Чувството за признание е в основата на братската любов в масонството. Единствено между братята си от ложата един масон се чувства достатъчно признат, приет и величав, за разлика от профанския живот. Именно постоянното, натрапчиво и стриктно спазване на ритуала, такъв какъвто е в конкретната ложа е гаранцията за единство и атмосфера на изключителност ,която братята изпитват когато са на работа в храма. Това ни различава от останалия свят. Това ни дава топлото чувство от единението. Това е тайнството което поддържа онзи скрит огън в отношенията между братята в профанския живот. На кой от нас не се е случвало да изживеем това особено топло и тайно за околните чувство между братя, когато се наложи да общуват извън храма. Но тази амалгама се формира с добросъвестна работа в храма.

На мен не ми е нужно да дойде някой маниак от вън и да ме поучава как да се отнасям към задълженията си на член на ложата. Аз присъствам в ложата със сърцето си и с цялата си същност, с волята си на доказал се в обществото човек и с КЛЕТВАТА. Аз съм дал клетва пред братята си от ложата да бъда с тях и в добро и в лошо, и в радост и в неволя, да им помагам и да разчитам на помощта им. И сега идва някой който твърди, че клетвата ми е невалидна. Не, валидна е, толкова валидна колкото и клетвата, която дадох целувайки българският флаг като млад войник. Толкова валидна като клетвата която дадох като лекар при дипломирането си. Толкова валидна колкото негласната клетва която всеки от нас дава за достоен живот.

Високо уважаеми братко, лично аз смятам, че сме свидетели на процеси провокирани с намерения да навредят на масонството, а не да го направят по-силно. В равенството и свободата на избора е силата на масонството, както и в уважението между братята, независимо, че упражняват различни ритуали, при условие че всички признават върховенството на Великия Архитект на Вселената и на морално етичните принципи заложени в основите на съвременното масонство от бащите на това движение.

Опасни за масонството са тези които са постъпили и са намерили развитие в ложите, но са го направили с користна , или друга неискрена цел, които системно се отклоняват от работата в храма и действат деморализиращо на останалите братя. Опасни са тези които вярват че масонството ще им осигури растеж и благоденствие в профанския живот, а не духовно извисяване. Опасни са тези които злоупотребяват не само с парите но и с доверието на братята.

Не съм сигурен, че развитието на Масонството непременно означава нарастване на броя на членовете в ложите и роенето на самите ложи. Вярвам, че трябва да се даде превес на качествените критерии при прием на нови членове и при евентуалното обединение на ложи. Възможно е обединението на велики ложи да направи движението по-силно, но само в случай, че това обединение става на основата на свободата и равенството, не поради извънредни и неясни подбуди и обстоятелства и едва ли не по спешност с недомлъвки, заплахи, уговорки и др. Обединение на равна нога с взаимно признаване на достойнството на всеки един от членовете на сливащите се ложи, а не под доминирането на едната ложа и обидното отношение спрямо присъединените като по-низши.

Не виждам нищо лошо в съществуването на отделни велики ложи, които да се обединяват на принципа на конкретни действия, общи мероприятия, акции и др. запазвайки ритуалната си автономност и взаимно уважение. Признаването или не признаването от някои чужди ложи не може да бъде основание за сливане. Няма ложа в света която да е универсално регулярна, т.е. приета от всички останали съществуващи ложи на земята. Съществуват стоици и хиляди ложи с частично признание от други велики ложи, или дори непризнати, което не им пречи да набират членове, да спазват ритуалите и да градят работата си по законите на масонството.

Личната ми позиция по обединението е следната: Аз съм приет от братята от МОЯТА  ложа и ще остана с тях докато ложата съществува. Преминаването в друга ложа е лично решение и не може да бъде плод на колективна воля. Членството в масонството е личен избор и не подлежи на колективни решения. В този смисъл аз съм се заклел пред тази ложа  и в друга никога няма да членувам. Ако братята вземат решение да се разпусне ложата и да преминат в друга ложа с нов ритуал за приемане, аз няма да участвам. Въпрос на клетва. По този повод нека някой да напомни на братята майстори от ложите в Кърджали, че има и майсторска клетва и да се държат достойно, както приляга на уважаващи себе си мъже и масони.

Убеден съм, че действията на Великият брат Иван Сариев са най-обикновено активно мероприятие целящо поставяне на масонското движение под контрола на структури извън братството, което обслужва интересите на политическата класа. Този процес наблюдаваме вече две десетилетия по отношение на партийното строителство, функционирането на неправителствените организации и социални движения. Принципът е на разделение и контрол. Зададе ли си някой въпроса защо не се разцепват структурите на Отворено общество, Хелзинския комитет и др. неправителствени структури натрапени ни от същите англосаксонски кръгове, които искат да подчинят и ръководят Българското масонство., като преди това извършат кастинг и картотекиране на членския състав. 

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юни 2019 юли 2019
сряда, юни 19, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 22 1 2
Седмица 23 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 24 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 25 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 26 24 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org