header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Цялата магия на първата любов се състои в това, че все още не знаеш, че след нея ще има втора.“ — Дизраели

 
Начало

 
Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ХРОНИКА на възникването и развитието на Свободното зидарство в България 1820 - 2000 г. Печат Е-мейл
Автор Оригинална публикация на DIR.BG   

1820 г.
Във френската Ложа “Овидий” в Кишинев, Бесарабия е посветен в масонството пребиваващият в града български архимандрит Ефрем.
12 декември 1863 г.
В цариградската “Oriental Lodge” е посветен в Свободното зидарство българинът Иван Николов Ведър - основател на първата българска редовна Ложа “Балканска звезда” през 1880 г. в гр.Русе.

1864 г.
В румънската столица Букурещ, в масонството е посветен българският революционер Ангел Кънчев.

1865 г.
Турският губернатор на Видин, Пазватоглу и френският консул Клишиан основават в града франкмасонска Ложа.

1867 г. 
Българинът Константин Стоилов е посветен в Свободното зидарство в немската Ложа “Аполо” в Лайпциг. 

1873 г. 
Великата Ложа на Унгария прави опити да основе в българския дунавски град Свищов сдружение на Свободните зидари. 

1877 г. 
Група румънски офицери, участващи в обсадата на гр. Плевен по време на Руско-турската освободителна война, основават полева франкмасонска Ложа в която посвещават във франкмасонството и българи. 

20 март 1879 г. 
Великият Ориент на Португалия “Lusitanion Uni” одобрява съставения от Иван Ведър устав за основаване на първата българска регулярна Ложа “Балканска звезда” в гр. Русе. 

21 януари 1880 г. 
Иван Ведър завежда в Букурещ тримата българи: Върбан Н. Винаров, Тома Кърджиев и Йордан С. Джумалиев, които са посветени във франкмасонството в румънската Ложа “Les Sages d` Heliopolis”, работеща в състава на Великия Ориент на Франция. 

4 февруари 1800 г. 
В гр. Русе са посветени в Свободното зидарство още двама българи - Захари Стоянов и Александър П. Цанов. 

13 февруари 1800 г. 
Българският масон Иван Ведър и румънският му Брат, капитан Константин Морою (Велик майстор) се срещат в гр. Русе и уточняват състава на първата българска регулярна франкмасонска Ложа. 

15 февруари 1880 г. 
В русенския хотел “Букурещ” е учредена “временна Ложа” с цел подготовката на ритуал за инсталиране на редовна българска Ложа на Свободните зидари. 

18 февруари 1880 г. 
В домът на Иван Ведър в гр. Русе се внася Светлината на първата българска редовна Ложа на Свободните зидари, наречена “Балканска звезда”, която е регистрирана под №134 от състава на Великия Ориент на Португалия с издаден Патент №1831 от 31 март 1879 г. За Първомайстор на Ложа “Балканска звезда” е въведен Иван Ведър. 

24 юни 1800 г. 
Българският княз Александър Батемберг (посветен във виенска Ложа) посещава занятие на русенската Ложа “Балканска звезда”. 

10 септември 1800 г. 
На заседание на русенската масонска Ложа “Балканска звезда” се взема решение за учредяване на франкмасонски огнища в българските градове: Свищов; Варна; Велико Търново; Плевен и София. 

23 ноември 1880 г. 
Български масони обсъждат с Великия Ориент на Португалия възможността за откриване в София на втора българска масонска Ложа под името “Братство за короната на България”. 

март 1882 г. 
Първата българска Ложа “Балканска звезда” достига 27 души членски състав. Четирима от тях са посветени във Висшите степени на Стария и Приет Шотландски ритуал. 

2 март 1883 г. 
Поради сложната политическа обстановка в Княжество България и развихрилата се “партизанщина” в отношенията между политическите партии, първата българска Ложа “Балканска звезда” в Русе взема решение да прекрати съществуването си, за да не се намесва франкмасонството в политиката. 

декември 1883 г. 
Бивши членове на Ложа “Балканска звезда” основават в столицата на България, София Ложа “Братство” вписана под № 162 в регистъра на Великия Ориент на Португалия. 

14 януари 1884 г. 
В гр. Варна е обявено създаването на първата българска Велика ложа, която получава признание от Великата символична ложа на Франция. Поради организационни неуредици, тази Велика ложа просъществува много кратко време. 

21 февруари 1884 г. 
В Париж е посветен във франкмасонството българинът Константин Величков. 

1885 г. 
Българските масони реализират първия си обществен проект. По инициатива на членове на Ложа “Братство” и лично на нейния първомайстор Димитър Карамфилович, е основан Българският червен кръст. 

1887 г. 
По политически причини софийската Ложа “Братство” се саморазпуска. 

1894 г. 
Посветени в Свободното зидарство българи установяват първите неформални контакти със сръбски франкмасони. 

8 август 1898 г. 
Умира основателят на редовното франкмасонство в България, Бр.: Иван Николов Ведър. 

1908 г. 
Престават да функционират български масонски Ложи в градовете Солун, Битоля и Кукуш. 

1908 г. 
Престават да функционират български масонски Ложи в градовете Солун, Битоля и Кукуш. 

октомври 1913 г. 
По инициатива на инж. Димитър Ведър (син на Иван Ведър), д-р Христо Стойчев и д-р Стоян Джубелиев, в София е основан “масонски триъгълник” с цел създаването на редовна Ложа. 

7 януари 1914 г. 
В София е основана временната Ложа “Заря”, която отправя искане към Великата ложа на Франция да заработи като редовна Ложа под нейно попечителство. 

2 март 1914 г. 
Българската Ложа “Заря” е призната за редовна от Великата ложа на Франция и е записана под № 463 в регистрите на френското регулярно масонство. 

28 април 1914 г. 
В София е извършен ритуалът по инсталирането на регулярната Ложа “Заря”. За неин Първомайстор е въведен д-р Христо Стойчев. Ложата взема паричен заем от Българска народна банка за устройването на франкмасонски Храм. 

22 октомври 1914 г. 
Съставен е първият български масонски шифър за водене на кореспонденция между членовете на Ложите. 

1915 г. 
В списание “Българска сбирка” излиза първата публикация посветена на масонството в България. 

19 февруари 1915 г. Българските масони основават Възпитателния институт “Заря” с основна задача, осъществяване хуманитарните цели на франкмасонството. 

28 април 1915 г. 
Българското правителство узаконява легитимността на франкмасонския Възпитателен институт “Заря”. За председател на института е избран проф. Александър Теодоров-Балан. 

1916 г. 
В България са създадени масонски “огнища” в градовете Пловдив, Бургас, Стара Загора и Горна Оряховица. До края на годината посветените в Свободното зидарство в България наброяват 100 души. 

9 юни 1917 г. 
Българската Ложа “Заря” обявява намерението си да прерасне в независима национална Велика ложа на България. Потърсено е съдействието на Международното бюро за масонски връзки в Швейцария. Великата ложа на Франция дава съгласието си за това. 

23 ноември г. 
Българската Ложа “Заря” се разроява на две нови Ложи - “Зора” и “Светлина”. 

27 ноември 1917 г. 
Провъзгласено е учредяването на Великата символна Ложа на България. 

7 януари 1917 г. 
Великата ложа на Франция извършва инсталирането на независимата и регулярна Велика символна ложа на България, състояща се от Ложите “Светлина” и “Зора”. За първи Велик майстор е въведен генерал Александър Протогеров. 

10 февруари 1918 г. 
По инициатива на Великата ложа на България е създаден “Институт за защита на българските интереси” с цел, отстояване на икономическите и стопанските интереси на България. 

12 февруари 1918 г. 
Великата символна ложа на България изпраща своята Декларация за принципите до всички регулярни свободнозидарски сдружения в света с молба за взаимно признаване. 

20 февруари 1918 г. 
Великата ложа на България е приета за редовен член на Международното бюро за масонски връзки със седалище в Швейцария. 

2 март 1918 г. 
Великата ложа на Унгария признава легитимността на Великата ложа на България и установява официални отношения с българските франкмасони. 

20 март 1918 г. 
Великата ложа на България е призната от Конвента на Великите ложи на Германия. 

22 март 1918 г. 
Великата ложа на Прусия признава Великата ложа на България. 

април 1918 г. 
Полагат се основите на масонския печат в България -излиза първият брой на бюлетина “Зидарски вести”. 

11 октомври 1918 г. 
Делегация на Великата ложа на България посещава министър-председателя Александър Малинов с предложение за оказване на помощ на изпадналата след войните в затруднение държава. 

1918 г. 
Великата ложа на България е призната за редовна от франкмасонските сдружения на Турция и Холандия. 

1919 г. 
В България е издадена книгата на немския писател д-р К. Н. Щарке - “Франкмасонството като Изкуство на живота”. 

25 май 1919 г. 
Великата ложа на България инсталира в София трета своя дъщерна Ложа “Сговор” с първомайстор Йордан Ковачев. 

22 юни 1919 г. 
Свикан е първият Велик събор на Великата ложа на България. Приемат се Устав и Общи наредби. Утвърждава се Декларация за принципите на масонството в България. За Велик майстор е избран Петър Мидилев. 

юни 1919 г. 
Великият Ориент на Италия основава в София Ложата “Деметра” в която допускат членуването и на български граждани. 

2 октомври 1919 г. 
Министерството на просвещението узаконява Великата ложа на България, като признава Устава й за законосъобразен. 

1 ноември 1919 г. 
Великата ложа на България създава специална комисия, която да се занимава с оказване на братска помощ на изпаднали в нужда Свободни зидари. 

4 ноември 1919 година. 
Арестуван е първият Велик майстор на България, ген. Александър Протогеров, който заедно с още други политици е обявен от правителството на Александър Стамболийски за виновници за националната катастрофа на България след войните. 

11 декември 1919 г. 
Българските масони основават взаимоспомагателното-спестовно дружество “Сговор” с цел набирането на средства необходими за дейността на Великата ложа на България. 


януари 1920 г. 
По време на престоя си в затвора, първият български Велик майстор, ген. Александър Протогеров пише “Проекто-програма за духовна зидарска работа”, която изпраща на ръководството на Великата ложа на България. 
4 януари 1920 г. 
На съвместно сбирка на българските франкмасонски Ложи се обсъжда положението в страната и опасността от избухване на болшевишка революция. 

април 1920 г. 
Великата ложа на България въвежда система от санкции за нарушаване на свободнозидарската дисциплина и безпричинно отсъствие от сбирките на Ложите. 

септември 1920 г. 
Великата ложа на България създава специален фонд за набиране на средства за строеж на собствен Храм на българските Свободни зидари. 

14 ноември 1920 г. 
В люлката на българското масонство, гр. Русе е основана четвъртата редовна Ложа в състава на Великата ложа на България наречена “Дунавска звезда”. За неин Първомайстор е въведен Филип Симидов. 

декември 1920 г. 
Великата ложа на България подпомага българското правителство за приемането на страната ни за член на Обществото на народите. 

6 януари 1921 г. 
Великата ложа на България извършва анкета между своите членове с цел установяването на тяхната преценка и предложения за развитие на Свободното зидарство. 

февруари 1921 г. 
Великата ложа на България става съинициатор за свикването на Международен масонски конгрес на който да бъдат регламентирани отношенията на националните Велики ложи след Първата световна война. 

6 май 1921 г. 
В гр. Пловдив е учредена Ложа “Слънце” с Първомайстор д-р Христо Аджаров. 

юни 1921 г. 
Великата ложа на България подпомага финансово националното гражданско дружество “За мир чрез съюзяване”. 

25 септември 1921 г. 
На своя Втори Велик събор, Великата ложа на България взима решение за създаване на дъщерни масонски Ложи във всички големи български градове. 

януари 1922 г. 
Започва издаването на съюзния печатен орган на Великата ложа на България - списание “Свободен зидар”. С подарена от български масон печатарска машина е положено началото на масонското издателство “Акация” ръководено от проф. Асен Златаров. Започва да излиза и масонското списание “Мироглед”. 

май 1922 г. 
Български масони оглавяват популярното дружество “Славянска беседа”. 

юни 1922 г. 
Българският масон Стоян Чилингиров издава романът в стихове “Владо Булатов”, който е посветен и разглежда идеите на Свободното зидарство. 

27 август 1922 г. 
Първомайсторът на софийската Ложа “Зора”, проф. Никола Милев изнася доклад пред франкмасоните за посещението си в Англия във връзка със защитата на българската национална кауза. 

20 септември 1922 г. 
Великата ложа на България обсъжда въпроса, могат ли да бъдат посвещавани в Свободното зидарство комунисти. Предвид заявената идеология на комунистическите партии, се стига до решението, че хора с подобни убеждения се разминават с принципите на франкмасонството. 

10 декември 1922 г. 
Великата ложа на България основава откритото дружество с нестопанска цел “Братство”, което се заема с възпитаването на чувство на благотворителност сред обществото. 

декември 1922 г. 
Български масони оглавяват Дружеството на публицистите в страната. 

януари 1923 г. 
Великата ложа на България основава в гр. Варна своята шеста подред дъщерна Ложа, “Черноморски приятели”. 

март 1923 г. 
По инициатива на Великата ложа на България започва създаването на професионално-културните съюзи на писатели, учители, лекари, съдии, адвокати и др. 

20 юли 1923 г. 
Великата ложа на България подпомага учредяването на Федерация на умствените работници в България и урежда членството й в Международната конфедерация на умствените работници. 

1923 г. 
Великата ложа на България става поръчител на Великите ложи на Колумбия, Перу, Хаити, Порто Рико, Сан Салвадор, Еквадор, Панама, Венецуела и Гватемала за приемането им в Международната масонска асоциация. 

25 септември 1923 г. 
Великият събор на Великата ложа на България решава да се започне кампания за разясняване на принципите на Свободното зидарство, както в самите Ложи, така и извън тях. 

30 септември 1923 г. 
Провежда се Втория конгрес на Международната масонска асоциация. Великата ложа на България участва чрез своите делегати Симеон Радев и полк. Александър Самарджиев. 

12 октомври 1923 г. 
Великата ложа на България започва издаването на масонското списание “Полет”. 

октомври 1923 г. 
Великата ложа на България основава Комитет за народна признателност, който започва събирането и разпределянето на помощи за пострадалите от Септемврийското въстание. 

октомври 1923 г. 
Белгийският държавник и активен масонски функционер А. Лафонтен е удостоен за почетен член на Великата ложа на България и поема нейното представителство на редица международни масонски форуми. 

ноември 1923 г. 
Великата ложа на България установява официални двустранни връзки с франкмасоните в Панама. 

декември 1923 г. 
Великата ложа на България установява официални двустранни отношения с Великата ложа на Аржентина. 

1924 г. 
Великата ложа на България установява официални отношения с Великия Ориент на Португалия и Великата ложа на Чехословакия. 

10 март 1924 г. 
Всички столични Ложи от състава на Великата ложа на България започват провеждането на съвместни заседания. 

април 1924 г. 
Великата ложа на България организира събирането и изпращането на помощи за бедстващи хора в Германия. 

28 юни 1924 г. 
Великата ложа на Югославия и Великата ложа на България си разменят гаранти за приятелски взаимоотношения. 

септември 1924 г. 
За Велик майстор на Великата ложа на България е избран проф. Александър Теодоров-Балан. 

октомври 1924 г. 
В България е издадена книгата на Б. Ив. Гешаков “Масонството и неговите сътрудници” в която Свободното зидарство е определено като антихристиянско движение. 

2 октомври 1924 г. 
Великата ложа на България участва с двама свои делегати в ХХІІ Международен конгрес за мир в Берлин. 

20 октомври 1924 г. 
Българското правителство търси помощта на Великата ложа на България за спирането на бежанския поток от Западните покрайнини, Македония, Тракия и Добруджа. 

10 ноември 1924 г. 
По инициатива на Великата ложа на България се създава Българската лига за защита правата на човека и гражданина. 

17 ноември 1924 г. 
С официално писмо до министър-председателя проф. Александър Цанков, Великата ложа на България моли българското правителство да уреди приютяването на деца от арменски произход оцелели след кланетата в гр. Смирна. 

13 февруари 1925 г. 
В центъра на гр. София е застрелян Първомайсторът на столичната Ложа “Зора” и директор на в. “Слово”, проф. Никола Милев. 

март 1925 г. 
Великият майстор на Великата швейцарска Ложа “Алпина”, Картие Ла Тант и Великият майстор на Великата ложа на Франция, Б. Велхов са обявени за почетни членове на Великата ложа на България. 

16 април 1925 г. 
При атентат в църквата “Св. Неделя” в гр.София загиват трима и са ранени девет членове на Великата ложа на България. 

1925 г. 
Великата ложа на България иска от Международната масонска асоциация подробна информация за започналите в Италия гонения срещу франкмасоните. 

юни 1925 г. 
Великата ложа на България закупува в центъра на София имот за построяването на Храм на българските франкмасони. 

21 юли 1925 г. 
Великата ложа на Ню Йорк признава редовността на Великата ложа на България и установява с нея официални взаимоотношения. 

август 1925 г. 
Великата ложа на България установява официални отношения с Великата ложа на Перу. 

1925 г. 
В България е учредения първата комасонска Ложа от системата на смесеното Свободно зидарство в което се посвещават и жени. 

7 януари 1926 г. 
В българската столица е тържествено открит централен Храм на Великата ложа на България, осветен от софийския митрополит Стефан, който също е посветен в Свободното зидарство. 

9 февруари 1926 г. 
В българските средства за масова информация се раздухва антимасонска кампания. Великата ложа на България се разпорежда, да се вземат мерки относно дискретността в Ложите с цел опазването на техните членове от започналите репресии против франкмасоните. 

март 1926 г. 
Великата Ложа на България лобира пред Обществото на народите за спешното отпускане на България на заем за подпомагането на българските бежанци от Западните покрайнини, Македония, Южна Тракия и Добруджа. 

13 април 1926 г. 
Великата ложа на Белгия признава регулярността на Великата ложа на България и установява с нея официални взаимоотношения. 

14 май 1926 г. 
Великата ложа на България излиза с официално становище относно разпространяването на Смесеното зидарство (комасонството) в страната, като декларира, че няма намеса в този процес. 

13 юни 1926 г. 
В България е открита първата комасонска /смесена/ Ложа. 

юни 1926 г. 
Великият секретар на Великата ложа на Франция, публицистът Алфред Лафонтан посещава България. След завръщането си във Франция той публикува поредица от статии в защита на българските малцинства в съседните ни държави. 

16 октомври 1926 г. 
Великата Ложа на България инсталира своя дъщерна Ложа в гр. Кюстендил под името “Македония”. За Първомайстор е въведен кметът на града, адвокатът Никола Кочев. 

декември 1926 г. 
Великата ложа на България установява официални отношения с Великата ложа на Мексико. 

1927 г. 
Специализираните религиозни издания в България започват антимасонска пропаганда против Свободното зидарство. 

1927 г. 
Великата ложа на България установява двустранни отношения с Великата ложа на Полша и Великата ложа на Доминиканската република. 

13 март 1927 г. 
По инициатива на Великата ложа на България, в страната се създава секция на Паневропейския съюз. 

17 май 1927 г. 
Великата ложа на България създава своя дъщерна Ложа в гр. Плевен, носеща името “Правда” с първомайстор, фабрикантът Никола Бърдаров. 

ноември 1927 г. 
Чрез свои лектори, Великата ложа на България организира национална кампания за изнасяне на сказки относно общочовешките стойности и значението им за живота на хората. 

1 декември 1927 г. 
Великата ложа на България се занимава с обсъждане на внесен в Народното събрание Законопроект за народното здраве. 

1928 г. 
Великата ложа на България отправя апел към всички редовни франкмасонски изповедания в света за оказване на подкрепа на бедстващите българи във Вардарска Македония. 

януари 1928 г. 
Вестникът на католическата църква в България “Истина” открива полемика относно отношението на франкмасонството към религията. 

6 февруари 1928 г. 
Великата ложа на България изпраща тревожно писмо до Международната масонска асоциация за започналия кървав терор срещу български студенти във Вардарска Македония. 

28 февруари 1928 г. 
Великата ложа на България основава в гр. Ямбол своя дъщерна свободнозидарска работилница под наименованието “Кабиле”. 

18 април 1928 г. 
Великата ложа на България инициира учредяването на Всенароден комитет за подпомагане на пострадалите от голямото земетресение разрушило гр. Чирпан. 

4 май 1928 г. 
Великата ложа на България установява официални взаимоотношения с Великия Ориент на Гърция и разменя с него гаранти за приятелство. 

7 юни 1928 г. 
В София е убит първият Велик майстор на Великата ложа на България, ген. Александър Протогеров. 

4 октомври 1928 г. 
Великата ложа на България се обръща с писмо до всички масонски Братства в Европа, да съдействат за прилагането на договорите за малцинствата относно българското население в съседните ни държави. 

17 октомври 1928 г. 
Великата ложа на България публикува в пресата материали за своята организационна и идейна същност, в отговор на отправяните публични нападки срещу франкмасонството. 

1928 г. 
Великата ложа на Порто Рико отправя молба към Великата ложа на България за установяване на приятелски взаимоотношения. 

декември 1928 г. 
Великият Майстор на Великата ложа на България, Петър Мидилев е провъзгласен за почетен член на руската емигрантска Ложа “Великий свет севера”. 

1929 г. 
Във връзка с нападките относно отношението на франкмасоните към религията, Великата ложа на България оповестява декларация, че под Велик Архитект на Вселената, българските масони разбират и почитат Бога. 

1929 г. 
За почетен член на Великата ложа на България е обявен Великият майстор на берлинската Велика ложа “Трите глобуса”, Карл Хабихт. 

1929 г. 
Гарантът за приятелство между Великата ложа на Франция и Великата ложа на България, Алберт Лантоан посещава България в качеството си на представител на Ложата-майка. 

1929 г. 
Великата ложа на България установява двустранни отношения с Великите ложи на Румъния и Бразилия. 

март 1929 г. 
Великата ложа на България започва издаването на обществено-политическото списание “Заря”. 

1 април 1929 г. 
Изданието на българските националсоциалисти “Български фашист” започва злостна кампания против франкмасонството. 

май 1929 г. 
В гр. Русе се провежда национална конференция на еврейските масонски ложи. 

21 септември 1929 г. 
Великата ложа на България утвърждава нови варианти на Устав и Вътрешни правила на франкмасонството под нейна юрисдикция. 

25 декември 1929 г. 
Българското министерство на вътрешните работи узаконява нормативните документи на Великата ложа на България. 

1930 г. 
Конвентът на Международната масонска асоциация в Брюксел избира Великата ложа на България за подгласник на Великата ложа на Виена в Изпълнителния комитет на асоциацията. 
30 април 1930 г. 
Министърът на войната в българското правителство издава заповед според която се забранява на действащите офицери да членуват в масонски ложи. 

12 декември 1930 г. 
Великата ложа на България изпраща до Двореца поздравителен адрес по случай женитбата на цар Борис ІІІ. 

25 декември 1930 г. 
Великата ложа на България подарява на царицата средства с условието, тя да разходва за издръжката на 10 безпризорни деца в продължение на една година. 

31 май 1931 г. 
Великата ложа на България основава своя дъщерна свободнозидарска работилница в гр. Дупница под името “Св. Йоан Рилски”. За Първомайстор е въведен Иван М. Греков. 

1931 г. 
Великата ложа на България издава свои собствени требници за ритуалната работа на трите масонски степени: “Чирак”, “Калфа” и “Майстор”. 

1931 г. 
Великата ложа на България установява двустранни контакти с Великата ложа на Чили. 

1932 г. 
Великата ложа на България изпраща на проф. Ф. Улман в Швейцария очерк за развитието на масонството в България, който да бъде включен в подготвяна за издаване Световна история на франкмасонството. 

22 февруари 1932 г. 
Великата ложа на България е посетена от американския дипломат Шумейкър, който в качеството си на посветен в масонството взема участие в ритуалната работа на Ложите в София. 

септември 1932 г. 
Великата ложа на България изпраща за свой делегат Трифон Трифонов на ХХІХ Международен конгрес за мир във Виена, който се изказва против асимилирането на българските малцинства в съседните страни. 

декември 1932 г. 
Великата ложа на България установява официални отношения с Великата ложа на Северна Каролина, САЩ. 

27 април 1933 г. 
По инициатива на Великата ложа на България в страната е създаден първият Ротари клуб. 

1933 г. 
Великата ложа на България участва с двама свои представители в Международната конференция “Мир чрез църквите”, която се провежда в Белград, Югославия. 

януари 1934 г. 
Великата ложа на Югославия иска разрешение от Изпълнителния комитет на Международната масонска асоциация за създаването в България на нова Велика ложа под сръбско попечителство. Искането е отхвърлено. 

2 февруари 1934 г. 
Великата ложа на България се отзовава на молбата на Международната масонска асоциация за оказване на материална помощ на Великата ложа на Украйна. 

21 юни 1934 г. 
Съюзът на българските фашисти включва в предизборната си програма специални мероприятия за унищожаването на франкмасонството в България. 

1934 г. 
В България е издадена книгата на д-р Р. Стояшки “История, същина, устройство и управление на Свободното зидарство”. 

1935 г. 
Великата ложа на България установява двустранни контакти с Великата ложа на Палестина. 

1935 г. 
Великата ложа на България възстановява контактите си с Великия Ориент на Холандия. 

март 1936 г. 
Международната масонска асоциация отправя запитване до Великата ложа на България, дали в страната са започнали репресии срещу франкмасонството. Към този момент членския състав на Великата ложа на България наброява 510 души. 

1936 г. 
В България се създава Върховен съвет на Висшите степени на Стария и Приет Шотландски ритуал. 

1936 г. 
Великата ложа на България установява официални контакти с Великите ложи на Норвегия и Колумбия. 

1937 г. 
В България са издадени антимасонските книги “Сензационни разкрития на тайните архиви на българските масони” и “Кои са масоните в България” на автора Румен Янков. 

април 1937 г. 
Фюрерът на българските фашисти Христо Кунчев издава брошурата “Масоните без маска”. 

1937 г. 
Върховния съвет на Висшите степени на България установява официални контакти с Върховния съвет на Люксембург. 

1938 г. 
В отговор на разпалената антимасонска кампания в страната, членът на Съюзния съвет на Великата ложа на България, инж. Димитър Ведър издава антология на масонството в България под заглавието “Свободното зидарство”. 

1939 г. 
Умира Великият майстор на Великата ложа на България, Петър Мидилев. 

Май 1939 г. 
Великата ложа на България е утвърдена за титулярен член на Изпълнителния комитет на Международната масонска асоциация. 

24 юли 1940 г. 
Във връзка със създалото се международно положение и подготвяния Закон за защита на нацията, Великата Ложа на България провежда последно заседание на което взема решение за саморазпускане на всички нейни съюзни Ложи. Чрез печата е разпространено взетото решение. 

30 юли 1940 г. 
Саморазпускат се организациите на българската еврейска Ложа “Кармел”. 

24 декември 1940 г. 
В България е приет Закон за защита на нацията, с който се разтурват всички организации участващи в международни сдружения - в това число и Великата ложа на България. 

23 януари 1941 г. 
С публикуването в бр. 16 на “Държавен вестник” Закон за защита на нацията влиза в сила забраната за съществуване на франкмасонски Ложи в България. 

април 1941 г. 
Създаденият от Великата ложа на България Възпитателен институт “Заря” се слива с дружеството “Славянска беседа”, за да избегне разпоредбите на Закона за защита на нацията с който се разпускат франкмасонските сдружения. 

22 юли 1946 г. 
Лидерът на българските комунисти Георги Димитров заклеймява франкмасонството със своя статия във в. “Работническо дело” - “Масонските ложи са национална опасност”. 

1957 г. 
Властите в България съставят за служебно ползване “Списък на проучените масони” в страната. 

1977 г. 
В българското списание “Отечество” е публикувана поредица от пет илюстровани статии на проф. Иван Богданов озаглавена “Синовете на вдовицата. Масонство и масони”. 

1986 г. 
В България е издадена книгата на проф. Величко Георгиев “Масонството в България”, представляваща пространно изследване на франкмасонството в страната до закриването на Великата ложа на България през 1940 година. 

1991 г. 
В Ложи работещи на територията на СФР Югославия са посветени в масонството няколко български граждани. 
1992 г. 
В курорта Боровец край София нерегулярната Велика ложа на Югославия прави безуспешен опит да инсталира в София, Велика ложа на България. 

29 май 1992 г. 
В мюнхенската Ложа “Лесинг на Пламтяща звезда”, от състава на Великата ложа на Старите, Приети и Признати зидари на Германия, в масонството са посветени няколко български граждани. Започва процес на “събуждане” на “приспаното” през 1940 година регулярно българско франкмасонство. 

24 октомври 1992 г. 
Група немски масони от Ложа “Лесинг”/Мюнхен посещават България и извършват посвещаване на група българи в Свободното зидарство. 

декември 1992 г. 
С публично огласено мероприятие е отпразнувано 1 година от реактивирането на масонството в България. 

1992 г. 
В България е издадена книгата на проф. Митко Иванов “Страници за българското масонство”. 

1993 г. 
Продължава процеса на прием в немски масонски Ложи на български граждани. 

Ноември 1994 г. 
В манастира “Св. Кирик” край гр. Пловдив се провежда І-ви Велик събор на българските масони. 

24 юни 1994 г. 
В столицата на България, София са инсталирани редовните Ложи “Светлина” и “Зора”, които са вписани в регистрите на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на Германия. 

25 юни 1994 г. 
В гр. София у учредена трета българска регулярна Ложа “Сердика”, която заработва заедно с инсталираните предния ден “Светлина” и “Сердика”. 

1994 г. 
В България е издадена книгата на проф. Иван Богданов “Синовете на вдовицата. Масонство и масони”. 

март 1995 г. 
Свиква се извънреден Велик събор на българските масони, който да разгледа перспективите на възстановяването на масонството в България. 

май 1995 г. 
Провеждат се срещи между българските масони посветени по линия на Великата ложа на Югославия и българските масони посветени по линия на Обединените Велики ложи на Германия. Започва обединителен процес на реактивираното българско масонство. 

3 август 1996 г. 
В България е инсталирана четвърта регулярна Ложа “Заря”, която също работи в Ориент-София. 

4 август 1996 г. 
В България е инсталирана първата българска извънстолична регулярна Ложа “Черноморски приятели” със седалище в Ориент-Варна. 

август 1996 – март 1997 г. 
делегации на Ложа “Лесинг”/Мюнхен посещават България и провеждат разговори относно желанието на българските масони да създадат тяхна независима и пълноправна, национална Велика ложа. 

10 ноември 1996 г. 
Българските масони провеждат Общо събрание на което избират Велик майстор (Бр.: Иван Ставрев) и състав на Съвет на Великите сановници на бъдещата независима Велика ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. 

Декември 1996 г. 
Освен редовните Ложи “Светлина”; “Зора”; “Сердика”; “Заря” и “Черноморски приятели”, в България започват да функционират масонски “огнища” в градовете Русе, Шумен и Добрич. 

26 април 1997 г. 
Конвентът на Обединените Велики ложи на Германия, на свое заседание в Хамбург, взема решение за инсталирането на самостоятелна и редовна, национална Велика ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. 

27 април 1997 г. 
Великият майстор на Обединените Велики ложи на Германия Бр.: Райнер Шике уведомява писмено избраният за Велик майстор на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България Бр.: Иван Ставрев за взетото решение за инсталиране на Великата ложа С.С.П.З. на България. 

23 юли 1997 г. 
Обединените Велики ложи на Германия уведомяват с меморандум всички регулярни масонски формирования в света, че предстои инсталирането в България на редовна и независима национална Велика ложа. 

23 - 24 август 1997 г. 
Великият майстор на Обединените Велики ложи на Германия Бр.: Райнер Шике посещава Ориент-България във връзка с подготовката за инсталиране на Великата ложа на Старите Свободни и Приети зидари на България. 

19 септември 1997 г. 
Излиза от печат първия брой на българското масонско списание “Светлина”. 

20 септември 1997 г. 
В България е инсталирана Велика ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. За Велик майстор е въведен Иван Ставрев. Българската Велика ложа обединява в съюз Ложите: “Светлина”; “Зора”; “Сердика”; “Заря” от Ориент/София и “Черноморски приятели” от Ориент/Варна. 

22 септември 1997 г. 
Обединените Велики ложи на Германия разпространяват Меморандум за инсталираната в България Велика ложа на Старите, Свободни и Приети зидари, с който молят всички редовни Велики ложи и Велики Ориенти по света да признаят регулярността на Великата ложа на България. 

30 октомври 1997 г. 
Представители на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България взимат участие в редовното заседание на Конвента на Обединените Велики ложи на Германия, където българската Велика ложа е официално представена на Великите майстори от Европа, Северна и Южна Америка. 

14 ноември 1997 г. 
Великата ложа на България взима участие в Международния симпозиум “Свободата и Свободното зидарство в един променящ се свят”, проведен в Рим, Италия. 

6 декември 1997 г. 
Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България инсталира в гр. Шумен своята шеста дъщерна свободнозидарска работилница, наречена “Мадара”. 

14 април 1998 г. 
Софийският градски съд регистрира “СЪЮЗ НА ВЕЛИКАТА ЛОЖА НА СТАРИТЕ СВОБОДНИ И ПРИЕТИ ЗИДАРИ В БЪЛГАРИЯ” с председател Великият майстор Бр.: Иван Ставрев. 

2 май 1998 г. 
Великата ложа на България участва като редовен член в регулярния Световен масонски конгрес, проведен в Ню Йорк, САЩ. 

28 май 1998 г. 
По инициатива на директора на русенския исторически музей Румян Ганчев със специално решение на Общинския съвет на гр. Русе е именувана улица в града на името на основателя на редовното масонство в България, русенецът Иван Николов Ведър. 

6 юни 1998 г. 
В гр. Русе е инсталирана седмата редовна Ложа от съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България, носеща името “Дунавска звезда”. В огласена Декларация за принципите, основателите на Ложата, се обявяват за приемници и продължители на Градежа на работилата под същото име до 1940 година в града редовна свободнозидарска Ложа. 

10 септември 1998 г. 
Излиза от печат книгата на Димитър Недков “Масоните се върнаха в България”. 

12 септември 1998 г. 
Трите Ложи от състава на Великата ложа на България: “Дунавска звезда”; “Мадара” и “Черноморски приятели”, провеждат в гр. Балчик първия работен семинар на Майсторите на Свободното зидарство в България, обсъждат и приемат за изпълнение от тях програмен документ “Позиция - ХХІ”. 

април 1999 г. 
Делегация на Великата ложа на България взима участие в конференция на италианските франкмасони от Великия Ориент на Италия, проведена в Рим. 

май 1999 г. 
В българската преса се публикува предположение на историци (проф. Иван Лалев), че Христо Ботев, Васил Левски и други дейци на българското националноосвободително движение са били съпричастни към франкмасонството. 

15 май 1999 г. 
В гр. Варна е инсталирана редовната Ложа “Морска звезда”, която е осмата свободнозидарска работилница от съюза на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. 

6 юни 1999 г. 
Русенската Ложа “Дунавска звезда”, влизаща в съюза на Великата Ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България, провежда Тържествен ритуал по случай 120-годишнината от установяването на регулярното франкмасонство в България. В ритуала участват представители на всички български Ложи, както и гости от чуждестранни масонски изповедания. 

юни 1999 г. 
Делегация на Великата ложа на България взема участие в тържествен ритуал по случай 50-годишнината от основаването на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на Германия, състоял се във Франкфурт. 

11 септември 1999 г. 
Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България провежда “кръгла маса” на тема: “Актуални проблеми на развитието на масонското движение в България”. 

октомври 1999 г. 
Делегация на Великата ложа на България взима участие в траурен ритуал в Прага, Чехия. 

ноември 1999 г. 
Великата ложа на България взима участие в ІV Световна масонска конференция в Сан Пауло, Бразилия. 

ноември 1999 г. 
На свой годишен събор Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България отчита установяването на официални двустранни отношения и взаимното признаване с 30 национални Велики ложи и Велики Ориенти от Световния съюз на регулярното франкмасонство. 

декември 1999 г. 
В издадения алманах “България - 20 век” е поместена специална глава за историята и развитието на масонството в България с автор д-р Маргарит Ганев.
 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
Перфектна ложа "Черноморски братя"
юли 27, 2017 (18:30)
Ритуал в 12º
Календар
юли 2017 август 2017
събота, юли 22, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 26 1 2
Седмица 27 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 28 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 29 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 30 24 25 26 27 28 29 30
Седмица 31 31
© 2007-2016 www.otves.org