header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Пътят може да бъде удоволствие, но само ако накрая достигнеш целта“ Айзък Азимов

 
Начало arrow Градежи arrow История arrow ХОРА, ИЗПРЕВАРИЛИ СВОЕТО ВРЕМЕ - Албърт Пайк

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ХОРА, ИЗПРЕВАРИЛИ СВОЕТО ВРЕМЕ - Албърт Пайк Печат Е-мейл

Албърт Пайк е роден на 29.12.1809г. в Бостън, в семейството на Бенджамин и Сара Андрю Пайк, и прекарва детството си в Масачузетс. Той е най - големият от 6 деца. До 15 годишна възраст учи в Нюбърипорт и Фрамингам, след което през 1825 г. взема успешно приемния изпит в престижния Харвардски университет.

Когато полага успешно изпитите, университетът поисква от него да плати предварително таксите за първите 2 години от следването. Това го принуждава да се откаже от следването поради финансови проблеми.

Започва да се самообучава, като междувременно работи като учител. Започва да учи право и през 1837 г. е приет в адвокатската колегия в Литъл Рок, Арканзас. В 1834 г. сключва брак, от който има 11 деца. През 1859г. получава почетна диплома за Магистър по изкуствата от Харвард. Кариерата му в армията започва като кавалерист по време на войната с Мексико (1846-1848 г.).

След войната се връща към адвокатската практика, работи като редактор и публикува статии в местен вестник. На 39 години е посветен като Свободен зидар, а на 41 годишна възраст е приет в ложата „Западна звезда”, в Литъл Рок, Арканзас. От 1850 до 1853 г. преминава 10-те степени на ритуала Йорк. Същата 1853 г. преминава всички, по това време 29 степени, на СПШР (въведен в САЩ през 1783 г.) в ложата „Сейнт Андрюс”, № 10, в Чарлстън, Южна Каролина, по това време под чука на Албърт Маккий.

През 1859 г. е избран за Суверенен Върховен Командир на СПШР, който пост заема до смъртта си през 1891 г. Участва в Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) на страната на Юга, където достига до чин Бригаден генерал.

Още през 1862 г. обаче подава оставка след серия скандали, включително обвинения в злоупотреба с финансови средства. Хвърлен е в затвора, но впоследствие обвиненията не се доказват и той е освободен, като му е разрешено да се завърне в Арканзас.

След края на войната е обвинен в предателство (вкл. поради съмнения за участие в убийството на Абрахам Линкълн), но на 22.04.1866 г. е помилван от президента Андрю Джонсън, също брат - Свободен зидар, който на следващия ден го приема лично в Белия дом. На 20.06.1867 г. президента Джонсън е посветен в един ден в степени 4-32 на СПШР.

Албърт Пайк и до днес се счита за един от най - посветените сред братята, както и за един от бащите на СПШР в САЩ. Получава солидно за времето си образование. Говори 16 езика. Масонската му дейност е изключително активна, а според някои автори и противоречива.

Още с встъпването си в длъжност като Върховен Командир, той започва усилено да работи върху реформирането и изчистването на ритуала и степените в СПШР, на която тема посвещава много от публикациите си. Често се спекулира с участието му в създаването и ръководството на рицарския Орден на Ку Клукс Клан (основан през 1865 г.), но по - малко известен е факта, че в края на масонската си дейност той е и един от най - твърдите привърженици на масонското движение сред чернокожите. Занимава се задълбочено с окултизъм, като според легендата, получава видение, което записва между 1859 и 1871 г. под формата на предсказания за три световни войни и поредица от революции, който цикъл да завърши през 20 век. Голяма част от тези предсказания се сбъдват, а за други това се очаква в близко бъдеще.

Самият ръкопис не е публично достояние, но поради характера на написаното мнозина автори, привърженици на теорията за Световната конспирация считат, че въпросната творба е всъщност добре разработен план за Нов Световен Ред, както и че световните лидери до днес следват напътствията, дадени в ръкописа му, вкл. касаещи подготовката за 3-та Световна война. Според много от критиците му, окултните му занимания са били свързани с практикуване на сатанизъм, като дори се твърди, че е притежавал медальон, чрез който е бил в постоянна връзка с Луцифер. Основният аргумент в полза на тази теза са някои абзаци от неговата книга „Морал и Догма”, сред които е и следния: „Истинското име на Сатаната, твърдят кабалистите, е това на Йехова, но обърнато, тъй като Сатаната не е черен бог, а отрицание на Бог... За посветените това не е личност, а Сила, създадена за добро, но която може да служи за зло. Това е инструментът на Свободата и Свободната воля… Луцифер, Носителят на светлината! Какво странно и загадъчно име за Духа на Мрака! Луцифер, Синът на Утрото! Той ли е този, който носи Светлината и с нейните невъзможни да бъдат понесени чудеса заслепява немощните, отдадени на чувства и самовлюбени души? Не се съмнявайте в това.” Разбира се, за непредубедения читател този аргумент логично би повдигнал въпроса: А не е ли точно това и тезата на официалната християнска църква - че Сатаната изкушава слабите души с всички прекрасни чудеса на света?

А що се отнася до самото име Луцифер (носител на светлина), в латинските версии на светите писания то се употребява в различени контексти като синоним на Зорницата, зората, зодиакалните знаци, а също и по отношение на самия Исус (2 Петър 1:19: „И така, пророческото слово повече се потвърждава за нас, и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място, докато се зазори и зорницата (Lucifer) изгрее в сърцата ви.”; Откровение 22:16: „Аз, Иисус, изпратих ангела Си да ви засвидетелства това за църквите. Аз съм Коренът и Родът на Давид, светлата Утринна Звезда.“).

Част от окултната практика на Албърт Пайк е и принадлежността му към Ордена на Паладините, основан през 1737 г. в Париж и който той впоследствие оглавява. За въпросният Орден се счита, че практикува мистерии, предадени от Египет през древна Гърция, посредством питагорейците към Европа.

Самият Пайк е бил посветен в Ордена от Лео Таксил.Точно Таксил е човекът, който е наклеветил Албърт Пайк в редица статии и една книга, и той е основния автор на обвиненията в сатанизъм. В последствие си признава за тази манипулация и разкрива ,че го е направил под определено въздействие и поръчка.

Мистериите, практикувани н Ордена на Паладините, повлияват силно СПШР още от началото на 19 век ( 1801 г.), когато с участието на Хайман Исак Лонг, лекар от еврейски произход от Ямайка, в Чарлстън, Южна Каролина, е основан Върховният Съвет на 33' на Южната Юрисдикция и Ритуалът приема съвременното си наименование. Изборът на града също се смята, че не е бил съвсем случаен, тъй като е разположен точно на 33’ паралел.

Пайк наследява Лонг като глава на Ордена на Паладините, за който се предполага, че е включвал 2 степени – Адепт и Спътник на Улисес (латинизирана версия на името Одисей) или Пенелопа.

Самият Пайк потвърждава пряката връзка между древните мистерии и съвременното Масонство в книгата си „Морал и Догма“, където, между другото, пише: „През булото на всички свещени и мистични символи на древните доктрини, запечатани от всички свещени писания, в руините на Ниневия и Тива, върху захабените камъни на древните храмове и върху почернялото лице на сфинкса от Асирия или Египет, в чудовищните или великолепни картини, които свещените страници на Ведите предават на вярващите в Индия, в странните знаци от нашите древни книги по Алхимия, в церемониите за приемане, практикувани от всички тайнствени Общества, ние откриваме следите на учение, което е навсякъде еднакво, и навсякъде внимателно прикрито. Окултната философия изглежда е била кръстницата на всички религии, тайният лост на всички сили на разума, ключът към всички божествени загадки, и Абсолютната Царица на Обществото през времената, когато е била запазена изключително само за обучението на свещениците и кралете.“

Абзацът е дословен препис на увода към излязлата през 1854 г.(17 години преди „Морал и Догма“) книга „Догма и Ритуал на Висшата магия“ на Елифас Леви/един от най-известните езотерици, алхимици и кабалисти на тогавашна Зап. Европа/, чиито идеи лежат в основата на създадения впоследствие Орден на Златната зора /известният европейски кабалистично-херметичен орден, който в последствие се оглавява от небеизвестния Алистър Кроули/ и чийто баща, също като този на Пайк, е бил зидар и обущар.

Що се отнася до самата книга „Морал и Догма”( в превод от английски всъщност значението на заглавието е по-близко до „Поучения и Правила”) е най-известната от общо 150 творби на Пайк. Ето какво пише в предговора към изданието на Южната Юрисдикция: „При създаването на творбата Върховният Командир е бил приблизително по равно Автор и Съставител, тъй като е подбрал почти половината от съдържанието от най-добрите писатели и най - философските и изразителни мислители. Може би, би било по - добре и по - приемливо, ако беше подбрал повече и написал по-малко. Все пак, може би половината си е от него ...” Твърдението е категорично доказателство за дълбоките познания на Пайк в областта на окултизма, базирани не на собствени фантазии и измислици, а на вековните традиции, намерили отражение в ритуалите, практиките и идеите на всички духовни общества, просъществували до 18-19 век.

Но дейността на Пайк не се изчерпва до тук. Той работи и в тясно сътрудничество с италианецът Джузепе Мацини (33’), оглавил Ордена на Илюминатите през 1834 г. Официално Орденът на Илюминатите е основан на 01.05.1776 г. от бившият йезуитски свещеник Адам Вайсхаупт, в началото под името Орден на Съвършените (датата и до днес се празнува по света под различни предлози). Заедно с Мацини, Лорд Хенри Джон Темпъл, виконт Палмерстън (33’), заемал двукратно поста Премиер - Министър на Обединеното Кралство), и Ото фон Бисмарк (33’) работят по проект за обединение на масонското пространство под шапката на Ордена на Паладините.

След като е приет от Мацини в Ордена на Илюминатите на Пайк е възложено да организира и отговаря за дейността на Ордена в САЩ. През 1871г. Албърт Пайк публикува книгата „Морал и догма на СПШР”. След смъртта на Мацини, Пайк поверява дейността в Европа на банкера от Флоренция Адриано Леми, сподвижник на Гарибалди.

В своята обширна дейност в полза на Братсвото, Албърт Пайк не подминава и Балканите. В лично писмо до него Бр. Деметриос Родоканакис, основателят на Върховния съвет 33’ на Гърция, изрично му благодари за изпратените описания на ритуалите от 4’ до 32’. В същото писмо Родоканакис упълномощава Пайк да създаде и оглави общество на Розата и Кръста в САЩ. Албърт Пайк почива на 02.04.1891 г. и в момента тялото му се намира в Главната канцелария на Върховния съвет на 33’ на СПШР във Вашингтон. Той е единственият военнослужещ от Конфедерацията със статуя на открито, върху федерална собственост в столицата Вашингтон. Както всяка видна личност в историята на човечеството, Албърт Пайк е бил и продължава да бъде обект, както на възхищение, така и на критики и открити нападки.

В отговор на последните е цитатът от Пайк: „Ако всички хора винаги следваха с цялото си сърце благите и благородни поучения на Масонството, такъв свят щеше винаги да бъде рай … Защото това е масонското кредо: Вярвай в безкрайните Божии благоволение, мъдрост и справедливост; надявай се за окончателното възтържествуване на доброто над злото и за съвършената хармония, като краен резултат от всички съгласия и противоречия във Вселената; и бъди снизходителен, както е Бог, по отношение на неверието, грешките, заблудите и недостатъците на хората, защото всички принадлежат към едно велико Братство.” (А.П., „Значението на Масонството”, 1858).

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
февруари 2023 март 2023
вторник, февруари 07, 2023
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 5 1 2 3 4 5
Седмица 6 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 7 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 8 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 9 27 28
© 2007-2016 www.otves.org