header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow МОРФОГЕНЕТИЧНОТО ПОЛЕ НА МАСОНСКАТА ЛОЖА (една още недоказана теория)

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
МОРФОГЕНЕТИЧНОТО ПОЛЕ НА МАСОНСКАТА ЛОЖА (една още недоказана теория) Печат Е-мейл

Идеята за безсмъртието на душата стои в основата на повечето световни религии и философии, включително и на масонството.

Божественото начало у човека няма своя самостоятелна морфология и затова не може да бъде доказано със средствата на науката. След като понятието “душа” не може да бъде дефинирано, след като е нещо, което не може да бъде наблюдавано по емпиричен път, за него остава да се говори само като за абстрактно понятие и да се описва чрез силата на интуицията.

Най-често се твърди, че душата е енергия. Счита се, че тази енергия, излъчвана от всяко живо същество, включително и от човека, се влива в т.н. “морфогенетично” поле. Това поле се усилва при групови изяви, когато хората са обърнати един срещу друг и особено когато са разположени в “каре” - както е по време и на масонските ритуали.

Доказателство за това, дори с най съвременните изследователски методи на химията и физиката не може да бъде направено.

В същото време ние не можем да отречем хипотезата, че около човешкото тяло съществува един особен тип енергетично поле, наречено морфогенетично. Така, както магнитното образува във и около магнита мрежа от силови линии, по същия начин около човешкото тяло се формира някакъв невидим енергиен заряд. Всъщност  невидими са и всички  открити от физиката полета - гравитационно, магнитно, квантово, торсионно и т.н.

Вероятно, морфогенетичното е свързано с това, което наричаме душа. Затова сме склонни да приемем, че всеки от нас е подвластен на това поле. И това всеки от нас го усеща (в една или друга степен) при участието си в масонските ритуали. Все по-силно е по време на тях интуитивното усещане, че цялото е по-голямо от сбора на своите части.

Естествен е стремежът на всяка личност към самостоятелност и независимост. Хората са повече склонни да вървят сами по пътя си. Мотивирано от материални подбуди, търсенето на богатства и власт е карало мъжете и жените да се прегазват едни други, да опропастяват ресурсите на Земята. Това е довело до разрушаване на естествените екологични системи и до вреда за околната среда. Засилило е предразсъдъците и е предизвикало отчуждение, склонност към разделение и войни.

Целта на настоящата разработка е да потърси пресечните точки в морфогенното поле, създавано при различните видове ритуали. Магията на това поле се експлицира в научната и окултната литература. Съществуват хипотези, че подвластието на всеки човек на подобно поле е имплицирано и закодирано във вербалните и поведенческите прояви на хората.

Като тръгвам от факта, че масонският ритуал е многостранно и динамично явление, което трудно може да се обхване в рамките на един доклад, си налагам някои ограничения. Ще разглеждаме само въпросите, отнасящи се до дефинирането на енергийното поле в него и по-точно на магията на това морфогенетично поле.

Нека първо изясним що е магия. При опита да изясним параметрите на съществуването на магията, ще се спрем върху някои възгледи за нейната същност, разработени в хуманитарната, богословската и окултната литература.

Думата “магия” (“мнимо, свръхестествено явление, вълшебство, чародейство, чудо”) е гръцка заемка, навлязла широко и в международната културна лексика. У. Кроу в “История на магията, вещерството и окултизма” търси етимологическите й корени в персийския език със значение на “работа на жреци или мъдреци”.

В широкия смисъл на това понятие, магия е всяко управляване на обекти или събития чрез различни видове ритуални действия, дори когато няма обективна връзка между поведението на ръководителя на ритуала и участниците в него. В Оксфордския илюстрован речник по окултизъм магически се наричат и такива явления като: алхимия, астрология, чудотворни изцеления, хипноза, ясновидство и т. н.

В богословската литература магията на ритуала се схваща като първоначален низш стадий на религиите и като тайна система от примитивни действия за промяна на съдбите, събитията или природата. Понятието магия се среща и в Стария (“Книга на пророк Даниил”), и в Новия (“Деяния на Апостолите”) завет. Новата религия, проповядвана от учениците на Христос, се противопоставя на изкуството на магесници, омаятели, врачове, халдейци, лъжепророци, наречено “лукавщина, коварство, дяволско”.

За разлика от казуистичния богословски, историко-социологическият подход акцентира върху иманентните прояви на магията. Самият Исус, според М. Вебер, се легитимира изцяло върху магическата харизма, за да се превърне от маг в пророк. Вебер разглежда магията като ранен стадий на религията, като подчертава белезите: липса на рационалност, служебна уредба на магьосническата институция, специализация и др. В ранния предхристиянски етап на своето съществуване обаче магическото действие е рационално според правилата на всекидневния опит. Във връзка с наложеното от християнството негативно отношение към магията е уместно да припомним мисълта на Дюркем, че християнската религия, бидейки не само идеална, но и реалистична, е отделила място на духа на злото (като необходима опозиция на доброто) в своята митология - Сатаната е Бог, който макар и по-низш, е надарен с голяма мощ и като такъв е предмет на различните ритуални обреди.

Културно-антропологични аспекти на магията на ритуала се разглеждат от представители на еволюционната школа (Фрейзър, Леви-Брюл, Елуорти), от структуралисти (Леви Строс), от марксисти (Токарев). Подобни разработки по този въпрос се срещат и в българската фолклористична литература. Структуристът Леви Строс нарича нейното действие “феномен на консенсуса”.

В резултат на това въздействие, присъстващите на различни видове ритуали (включително и на тези, провеждани от масонската ложа) стават подвластни на стремежа към интегриране и обединение. Те все повече осъзнават, че цялото е по-голямо от сбора на частите си.

С участието във всеки следващ ритуал съзнанието расте към постигане на все по-голямо съзвучие с източника на творчеството. В резултат на това все повече и повече се осъзнава единството. Това съзнание може да извиси към един нов и по-удовлетворяващ живот, в който насладата, богатството и любовта са несравнимо по-големи

Това е така, защото цялото наистина е по-голямо от сбора на частите си. Частите осъзнават своите собствени ограничения. Цялото осъзнава присъствието на Създателя и неограничеността, гарантирана от него.

Това морфогенетично поле, вероятно, остава да живее и след умирането на физическото тяло, като продължава да влияе върху живота на настоящите и бъдещите представители на човешкия вид.

Съществува колективна памет, до която като енергетичен заряд всички хора (независимо от волята си) имат достъп - макар да не го съзнават. Те внасят в нея своята информация и получават преживяната вече от други хора. Чрез този обмен опитът на всеки продължава да живее. И не случайна е познатата ни фраза “той продължава да живее в своите синове”... Може би това прави по-успешен и “пътя към съвършенство”.

Изследователите наричат това общо информационно поле, от което всеки черпи знания, “вселенски компютър” или “акашови записи”.

Идеята за безсмъртието на душата и за нейното прераждане дава отговор на въпроса защо един се ражда с повече талант, а друг с по-малко, един има умения в една област, друг в друга. Нашите качества и заложби наистина не могат да бъдат обяснени единствено с биологични, физиологични, генетични и социални фактори.

Днешната генетика е на път да направа епохални открития за морфологията на човека, за невероятните възможности от комбинации на генното инженерство и за това, което целят защитниците на клонирането.

Остава въпросът: как ще се възпроизведе душата и дали изобщо създаденият по изкуствен път човек ще има душа и дух? Представител на хомо сапиенс ли ще бъде това същество или на нещо друго?

Според редица учени духът на всеки човек е уникален и вечен и нищо не е в състояние да го унищожи. След смъртта се запазва душата, която попада в единното поле на информацията. Духът, вложен в нея, запазва индивидуалния си опит от земното съществуване, готов да се свърже отново с друго физическо тяло. Той е като божествена семка, която никога не гние и поставена в почвата, винаги се възражда и дава своите плодове. И понеже творческите способности са неизчерпаеми, веднъж “семката” може да роди “ябълки”, друг път “череши”, а може и “тръни”.

Така е и според езотеричния възглед за безсмъртието и божественото  начало у човека. Веднъж може да се родим като художник, друг път като  музикант, трети - като Дон Жуан ..... и така, в прослава на Великият Архитект на Вселената, докато усвоим всички роли на играта, наречена Живот.

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org