header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Животът е песен, чийто припев е смъртта.“ Виктор Юго

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
СМИСЪЛЪТ НА МАСОНСТВОТО Печат Е-мейл

(Речта на А. Пайк пред събранието на Братята от Великата Ложа на щата Луизиана)

Вредните последствия от разкола и споровете в масонския Орден, от разногласията и завистта между представителите на различните масонски Устави, 1858 г.

Именно на тази тема, братя, бих искал да посветя днешното свое изказване пред вас. Някои братя, които приемат близко до сърцето си интересите на масонското Братство, счетоха за необходимо някой да изрази мнение по този въпрос, за да се премахне наложилата се в обществото невярна представа, да се укрепи единството и хармонията сред самите масони и да се убеди обществото като цяло, че неговият прогрес в известна степен зависи от прогреса на масонството. Тези братя счетоха, че този някой трябва да съм аз, и въпреки че на мен лично не ми се иска особено да говоря на тази тема, приетата от мен тържествена клетва на Свободен Зидар ми отрязва пътя за отстъпление и ме кара да пренебрегна моите лични пристрастия и предразсъдъци в името на дълга. Няма нужда от доказателства фактът, че в Масонския Орден, както и във всяко друго общество – колкото малко и незначително да е то, – вътрешните разногласия, борбата за власт, завистта и взаимните упреци не може да не са вредни, да не забавят неговото развитие и израстване, да не отвращават тези, които с надежда биха почукали на неговата врата, ако то пребивава в мир със себе си; това намалява и в край сметка унищожава ползата за обществото като цяло. Ако това беше всичко, което имам да ви кажа, с тези думи бих приключил своето изказване.

Но ние с вас, Братя мои, не смятаме, че това е всичко. Ние знаем, че висшите интереси на обществото, в което живеем, и вероятно на обществото в много по-широк смисъл на думата, то ест интересите на страната и човечеството като цяло неизмеримо страдат от това, от което страда масонството. Ние знаем, че светът извън пределите на нашите Храмове е дълбоко заинтересован от поддържането или възстановяването на мира и хармонията сред тези стени; че всеки масон, поощряващ или със своята природна леност и безразличие допускащ в негово присъствие проявите на разногласие и раздор между стените, отделени от останалия свят с покрова на нашите тайнства, е враг – враг не само на Масонския Орден, но и на целия свят, на неговото процъфтяване и развитие.

Действително, светът като цяло, държавните дейци и ръководители, не са свикнали да отдават особено значение на мирните действия, активната дейност и тихото, но постоянно влияние, което масонството им оказва. Някои дори имат лошо мнение за Ордена; за други неговите достойни стремления са повод за насмешки; в същото време като цяло общественото мнение приема, че това е напълно безобидно общество, достойно за похвала заради неговата благотворителна дейност и братската взаимопомощ, но общо взето не особено полезно за останалия свят. Смята се, че нашите церемонии са твърде странни, че нашите тайни са изпразнени от съдържание и ние само се преструваме, че притежаваме истински тайни, че нашите знания и титли са смехотворни, че нашите разногласия са само детински караници „кой да води” играта на самолично присвоени титли и звания, достойни само за тъжните усмивки на мрачни „обществени обвинители” и грубите насмешки на зложелатели.

Не може да се отрече, че наистина съществуват някои основания за такова отношение: например, прекаленото и неразумно старание на някои братя, които се стремят да отнесат историята на масонството към времената, когато Адам е бил неговият Велик Майстор в Едемската градина, които увлечено се отдават на съчиняването на нови традиции и легенди. Някои се опитват да обвият с пелената на тайнственост банални азбучни истини, отдавна известни на целия просветен свят и буквално лежащи на повърхността; те се опитват да предложат нови тълкувания на известни символи, чиято несъстоятелност лесно може да докаже всеки учен, а елементарната глупост на тези тълкувания е видима за всеки поне малко образован човек.

Основание за насмешки може да бъде киченето със звучни титли и претенциозни регалии, но най-лошо и страшно от всичко са злобните, ожесточени караници вътре в Ордена, съпроводени от горчиви думи по адрес на братята, от грозни обвинения и „разобличения” които превръщат в лъжа клетвите за братска вярност и въобще всички тържествени обещания – докато в същото време самият предмет на спора в повечето от случаите се възприема от външния свят като дребен, незначителен, измислен. Действително ли обществото е заинтересовано от мира и прогреса на масонството? Има ли заобикалящият ни свят моралното право да изисква в нашите Храмове да цари хармония? Може ли въобще този въпрос да вълнува обществото? Доколко са важни и сериозни интересите, които ние в безумието на частните си разногласия необмислено поставяме под угроза? И как да успеем да възстановим и поддържаме мира и хармонията?

Именно по тези въпроси ме помолиха да помисля. Но за да се намери техния отговор, на първо място трябва да определим какво представлява масонството, какви са неговите цели и с какви средства то се надява да постигне тези цели.

Благосъстоянието на всеки народ, както и на всеки човек, е тристранно понятие, което включва в себе си физическо, нравствено и интелектуално благосъстояние. Никой народ не може да бъде абсолютно стабилен и непроменим нито физически, нито нравствено, нито интелектуално. Всеки народ постоянно или прогресира, или деградира; и както при опита за изкачване по отвесен заледен планински склон, нужно е постоянно прилагане на усилия за придвижване напред и нагоре, а за да се свлечеш надолу е достатъчно просто да спреш. Щастието и процъфтяването на един народ се състои в постоянното придвижване напред и нагоре по трите направления – физическо, нравствено и интелектуално – едновременно. Защото не е далеч денят на упадък на този народ, който дори при колосални успехи на неговия интелект, при невероятни достижения на неговия гений, дори при постоянно физическо развитие и подобряване на материалното положение – ако неговото нравствено развитие изостава от физическото и интелектуалното; без своята трета съставна част, първите две изпълнени условия не могат да доведат този велик народ до съвършенството – неговото висше предназначение. От тази гледна точка, званието благодетел на обществото заслужава онази негова институция, която посредством обмислени благотворителни акции и постоянна взаимопомощ отчасти снижава общото невероятно високо ниво на незащитеност и бедност, като снема по този начин от обществото част от бремето, свързано с нуждите на бездомните и бедни негови слоеве, защото така помага на народа си да се развива физически.

В още по-голяма степен такава институция заслужава това звание, ако постоянно и неизменно строго изисква от своите членове вярно да следват изискванията на обществения дълг по отношение на своите събратя както към отделни хора (което отговаря на висшата чиста нравственост), ако той се явява в ролята на могъщ вестител и страж на обществените закони и защитник на нравствените принципи на великия Учител, който изнася своята Нагорна проповед на народа. Само така тази институция ще може да способства за нравственото развитие на народа. В още по-голяма степен тя ще заслужи званието, ако нейните посветени хора искрено посвещават своите сили в служене на интересите на обществото; ако те се явяват верни воини на Свободата, Равенството и Братството, и в същото време – на законната власт, обществения ред и обществените закони, създадени от народните представители в името на всенародното благо, защото така се подпомага нравственото развитие на народа.

В допълнение към всичко казано и най-важното, тази институция трябва да се стреми да развива хората интелектуално, като наставлява всички влизащи под сводовете на Храмовете относно дълбоките философски Истини, ученията на мъдреците на всички времена и народи; относно разумното възприемане на Бога и сътворената от Него Вселена, законите, които я управляват, за истинското предназначение на човека в дарената му свобода на действие, за неговото достойнство и висок произход. Аз говоря тук само за това, което масонството учи; не се каня да твърдя голословно, че посветените в Ордена не следват това учение в неговата пълнота, като неразумно принизяват неговото значение и съвършенство, което често пъти е следствие от тяхното недостатъчно почтително отношение към религията.

Теориите, мислите и намеренията на всеки жив земен човек винаги са доста по-чисти и по-добри от неговите реални постъпки – и може би за щастие. Защото един от великите дарове на Провидението за човека и неоспоримо доказателство за съществуването и милостта на Бога е положението, когато и най-порочният, и най-праведният от хората винаги има към какво да се стреми, има идеал, пример за подражание, нещо толкова съвършено, което е непостижимо, въпреки старанието и стремежа към висшето.

Ако масоните не живеят в съответствие с учението на техния Орден, това само доказва, че те са просто хора, и както всички останали, имат всички слабости на човешката природа, че в непрекъснатата борба със своите недостатъци и житейските перипетии – еднакви впрочем за всички, те по-често от другите търпят поражения. Ако учението на масонството е нещо добро, то не може да не им оказва положително влияние, не е възможно да им се предава без полза. Семената на Истината не биват посяти без полза; дори ако са оставени на волята на вятъра, Господ ще направи така, че те да попаднат на подходяща почва и да пуснат корени. Интересът към смисъла на масонството не означава само да се изучава неговата история, броя на неговите членове и ложи, а на първо и най-важно място да се изследва неговата философия, неговото нравствено учение.

Именно с изследването на тези въпроси си поставих за цел да се заема. Доколкото влиянието на масонството върху външния свят зависи без съмнение от мащабите на разпространение на Ордена, от количеството на неговите активни членове, от постоянството на неговата дейност, длъжен съм да кажа няколко думи за това. Ако масонският Орден беше ефимерно образувание на отдавна отминали дни, което няма влияние върху умовете на бъдещите поколения, ако то беше организация, обединяваща в своите редове граждани на една страна или вероизповедание, ако броят на неговите членове беше малко, което би ограничавало неговите възможности да твори добро или зло, не би имало практически никакъв смисъл изследването на неговото нравствено учение и философия. Но нашият Орден не е ефимерен и преходен. Не твърдя, че той действително е съвременник на Ной и Енох, че събранията на ложите са протичали между свещените стени на Йерусалимския Храм, дори че Орденът е създаден по време на Кръстоносните походи. Достатъчно ми е твърдението, че неговото начало е скрито от прекрасната и тайнствена пелена на дълбоката древност.

При изграждането на своя дом съвременният арабин използва камъни, с които са градени стените на дворците във Вавилон по времето, когато е давал своите пророчества Йезекиил и Даниил е тълкувал царските сънища. Камъните, изкопани от каменоломните много преди Ромуел да убие своя брат и да издигне първите стени около Рим, все още може да бъдат намерени в съвременния градеж на римските площади. Точно по същия начин в нашите ритуали, като свидетелство за техния древен произход, се срещат думи, които днес са непознати за никого, чието първоначално значение едва отскоро започна да се разкрива пред някои от нас. Историческите хроники на нашия Орден свидетелстват, че той е съществувал в Англия и Шотландия през 17 в. и прониква във Франция през 1721 г. през 1787 г. той успява да се разпространи практически във всички европейски държави, в Индия дори в Турция. Приблизителното преброяване твърди, че по това време в света има вече 3217 ложи, в които членуват около 200 000 братя. Съединените щати тогава са в младенческа възраст и териториално са заемали тясна ивица от атлантическото крайбрежие, но дори и там – включително в Канада – са били учредени 85 ложи.

Днес, когато нашата държава включва 31 щата и столичния окръг Колумбия, на неговата територия активно действат шест Велики Ложи, обединяващи почти 4 200 отделни символични ложи, в които членуват около 14 000 братя. Във всяка християнска държава по света има Храмове на нашия Орден, дори в Турция, Индия и Персия мохамедани с почтение се свеждат в молитва пред нашия олтар. В Англия, Франция, Шотландия, Ирландия, Германия и Швейцария Орденът процъфтява ежедневно се усъвършенства. Въпреки проклятието на папството и изтезанията на Инквизицията, наши масонски братя има все още в Испания и други страни, намиращи се в сянката на папския престол. Когато в Неапол стана опасна да се събират на сушата, те започнаха да провеждат събранията на ложите в открито море: истинското звездно небе служи за таван на ложата им, когато техните три лодки се събират и хвърлят котва така, че да образуват триъгълник и от неговия център се отправя към небесата масонската молитва. Най-великите, най-мъдрите сред хората от всички страни и времена, в древността и до днес, се възхищават от този велик Орден и се стремят да намерят възможност да участват в неговата възвишена работа. Държавни дейци, воини, учени, юристи, поети, художници, търговци, работници в течение на стотици години работят заедно в ложите.

Във всички страни от света масонството обединява множество видни дейци на науката, изкуството и културата. В нашата страна посветените в Ордена заемат високи постове в обществената и държавна структура, държат в ръцете си кормилото на държавната власт, участват в министерствата, Върховния съд, представят държавата ни в страните по света. В Европа масоните са основали множество библиотеки, безплатни училища, учредили са награди за героизъм и високи достижения пред обществото и страната, създават домове за възрастни, подпомагат масони в беда и техните роднини, защитават наранените и оскърбените. В нашата страна Братството следва същия път. То създава училища и академии и неговите 5 200 ложи са центрове, от които във всички посоки се излъчва светлината на благотворителността, награда за която са благодарствените писма на вдовици и сираци. Всичко това доказва непреходното значение на Ордена за нашето общество, а сега можем да преминем към въпроса за нравствените и философски уроци, които този Орден преподава на своите посветени. Каква е в своята същност масонската нравственост? Слушайте – и ще чуете. Масонството учи своя кандидат: „Бъди доволен! Не сравнявай своето положение с това на малцината, които са по-високо от теб, а с положението на онези хиляди, с които ти за нищо на света не би сменил мястото си. Войникът не трябва да мисли, че не му е провървяло в живота, ако в битките е бил по-малко успешен от Александър Велики. Никой не бива да се смята за нещастен, ако не притежава капиталите на Ротшилд. Нека по-добре първият да се радва, че не му се е наложило да падне толкова ниско колкото стотиците пълководци побягнали под ударите на наполеоновата армия; вторият нека се смята за щастливец, че не е отхвърлен от всички бедняк, протягащ дрипавата си шапка за милостиня. Навярно мнозина са по-богати и късметлии от нас; но също така е очевидно, че хиляди хора живеят в безпросветно отчаяние и нищета в сравнение с нас”. Но удовлетвореността на масона от живота в никой случай не бива да бъде свързана с самолюбие, затвореност в себе си и липса на всякакво съчувствие и състрадание към ближния. В света съществува и винаги ще съществува извършено зло, заради което трябва да се прости. Има страдания, които трябва да бъдат утешени; нужда – която трябва да бъде удовлетворена, случаи, когато трябва да се прояви милосърдие и благотворителност.

Истинският Свободен Зидар има право да бъде доволен, единствено ако живее не само за себе си, но и за своите ближни. „Милосърдието – пише един древен автор, - е велик канал за изливане на Божието благословение към човешкия род, защото нашите грехове са опростени дотолкова, доколкото ние прощаваме на ближните си. Такъв е законът на всички наши надежди и мерило за нашите стремежи в този свят. В деня на Гнева и последния Съд великата и окончателна присъда над човешкия род ще бъде произнесена в съответствие с дадената от нас милостиня и извършените от нас добри дела. Сам Господ е Любов и всяко състрадание вътре в нас, в нашата природа, е присъствие на Божествената природа”.

Масонството се стреми да прилага тези принципи на практика и то очаква тяхното следване от страна на всички свои кандидати и ученици. Масонството ги предава с думите на един велик римлянин: „Човек никога не е толкова близо до Бога, както когато прави добро на друг човек. Да служиш и да правиш добро на колкото може повече хора – няма и няма да има в твоята съдба нищо по-достойно, отколкото да можеш и нищо по-желано от теб самия, отколкото да искаш това”. Ако ложата няма достатъчно средства да създаде академия или училище, тя все едно може да предприеме нещо в рамките на средствата, с които разполага. Може да даде добро образование на бедното дете, на свой нуждаещ се Брат. Никога не бива да се забравя, че във всяко бедно и изоставено дете, което изглежда осъдено на порок и невежество, може би дремят добродетелите и мъдростта на Сократ, умът на Бейкън или не геният на Шекспир, способността да облагодетелства човечеството, подобно на Вашингтон.

Душевната празнота е гибелна за човека. Защото той е безполезен за Бога и останалите хора, колкото е безполезен мъртвият, когото не докосват промените и потребностите на света; такъв човек живее само за да губи време и да ползва плодовете на земята. Като дървеница, като вълк, когато му изтече времето, той умира и изчезва от лицето на Земята, като се превръща в нищо. Всеки човек, който е душевно богат, е в състояние да направи много. За всеки е широк пътят към добродетелите, ако лошите навици или престъпление не го отклонят от него. Който чете мъдри книги, ако разумът му е отворен за тях, ще придобие колосални знания. Св. Амбросий и по неговия пример Блаженият Августин, разделяли всеки ден на три терци според вида на техните занимания: осем часа за удовлетворяване на природни нужди и почивка; осем часа за благотворителност, оказване помощ на другите в тяхната работа, поправяне на техните грешки, работа в епархията; осем часа за молитви и самообразование.

На двайсет години сме склонни да мислим, че животът е достатъчно дълъг за това, което трябва да направим и да научим, че между нас и възрастта на дядовците ни лежи пропаст. Когато сме на шейсет, ако съдбата ни е дала да ги доживеем, когато сме успели да изгубим с полза или без полза достатъчно време и се огледаме назад, често пъти с ужас осъзнаваме, че невероятно много време е отишло напразно.

Да се обучава и да действа – в това се състои работата на Душата в този свят. Душата расте точно по същия начин, както дървото. Както дървото поглъща въглерод от въздуха, росата, капките дъжд, светлината, веществата, които неговите корени изсмукват от земята, като ги преобразуват чрез тайнствените процеси на своята вътрешна биохимия в дървесина и листа, цветчета и плодове – така и Душата поема в себе си знанията, преобразува ги по пътя на Божествените алхимични изменения в своя субстанция и израства вътрешно, отвътре навън, с цялата устремена сила, подобна на тази, която изпълва поникващото пшенично зърно.

Душата, както и тялото има собствени сетива, които може да бъдат култивирани, развивани, задълбочавани докато тя израства. Този, който не е в състояние да оцени по достойнство една прекрасна картина или статуя, героичен замисъл, благородно и справедливо действие, за който мъдростта на философията е само празнословие много по-маловажно от цената на памука или въглищата – той живее на нивото на празнотата на своята душа.

Истинско желание на всеки Съвършен Майстор трябва да стане стремежът така да живее и действа, че когато дойде време да премине в другия свят той да може да каже и неговата съвест да го потвърди, че никой на земята не е станал по-беден от това, че той е забогатял; че всичко, което притежава е спечелено честно. И никой от хората не може да застане пред Бога и да твърди, че по правото на равенството утвърдено от Него в Неговите владения, къщата, в която умираме, земята, която разпределяме между нашите наследници – всичко това принадлежи на нас, а не на Него, защото ние в този свят сме само арендатори и попечители.

Не е умрял още древният рицарски дух на презрение към смъртта и готовност за саможертва: той продължава да живее в сърцата на малцина достойни. Винаги и навсякъде се намират няколко души, които неизменно стоят на своите постове, за да посрещнат с гърдите си и да отблъснат идващата опасност – не заради пари, не заради почести, не само заради своите семейства и собственост, а отговаряйки на зова на човечността и дълга. Те се грижат за болни, вдишвайки отровните болнични изпарения. Те издирват още живи в заразните бараки. Със женска нежност те смекчават страданията на умиращите, като внасят лъч светлина в заобикалящата ги вече погребална атмосфера, при това не търсят никаква друга награда освен одобрението н своята собствена съвест. Това са рицарите на нашето време.

Светът издига паметници на великите патриоти. Четирима велики държавни дейци, спомогнали за тържеството на правосъдието, изваяни от камък, днес като мълчаливи глашатаи на всенародния стремеж към справедливост наблюдават френските законодатели, влизащи в залата за събрание. С какво почтение самите ние се вглеждаме в мраморните черти на Джей и Маршъл, които спокойно наблюдават живите заседатели на Върховния съд на Съединените щати. Колко величествен паметник се издигна Вашингтон в сърцето на Америка и на целия свят, не защото е мечтал за неосъществимата идеална справедливост, а защото вечно се е стремил към претворяване в живота на практическата и реална справедливост!

С какъв дух са изпълнени тези, които без угризения на съвестта могат да препишат на ближния си всякакъв грях, всякакво падение, ако тяхната душа е възвишена и достойна, ако те бяха просто човечни, а не жестоки, те вместо това биха му помогнали да отстрани причината за своята заблуда и грешка, заедно с него биха проляли сълзи за направеното. Ако един масон чуе за някого, че репутацията му е паднала в очите на общественото мнение, той трябва да положи всички усилия, за да помогне на нещастника в неговата мъка, а не да се старае неговото достойнство още повече. Да наслагваш клевета след клевета върху името на вече злепоставен човек, това е все едно отново и отново да биеш с железен прът пребития с бичове човек.

Проповядвайки Свобода, Равенство и Братство масонството учи, че човек ги постига едва след като докаже, че е достоен за тях, а това той ще докаже едва, когато придобие нравствена сила, разум и просвещение. Масонството не замисля никакви заговори, никакви преврати. То не жадува за революции, не подбужда никой народ да се изправи срещу законно учредената власт. Но следвайки древната истина, че свободата идва само при този народ, който е готов да я получи, масонството също приема и следствието от тази аксиома: необходимо е да бъдат подготвяни народите към получаването на самоуправление. Както е известно ложата се поддържа от три велики колони: Мъдрост, Сила и Красота, които са представени от Майстора, Първия и Втория Стражници. Казано е, че именно те са колоните, поддържащи ложата, „защото Мъдростта, Силата и Красотата олицетворяват съвършенството във всичко и нищо не може да съществува без тях”. Трите колони на древния Храм се заменят с три нови колони, чието значение вече ти е разяснено: това е Вярата (в Бога, в Човечеството и в самия себе си); Надеждата (за победа над злото, за развитие на човечеството и за Бъдеш Живот) и Милосърдие (подпомагане на хората и снизхождение към техните заблуди и провинение). Да бъдеш надежден, самият ти да се надяваш и да бъдеш снизходителен – това в нашия век на егоизъм, на лошо и ниско мнение за човешката природа са най-важните масонски добродетели и истински подпори на всеки масонски Храм. Това са всъщност същите онези колони на Първия Йерусалимски Храм, само че с други имена. Защото само този е мъдър, който е милосърден в своите преценки за другите; само този е силен, който не губи надежда; и няма нищо по-красиво от вярата в Бога и в самите себе си.

Масонството е действие, а не инертност. То изисква от своите посветени работа, активна и честна, в прослава на техните братя, на тяхната страна, на цялото човечество. То помага на преследваните, утешава унижените и притеснените. То вижда за себе си най-висока чест в това да бъде оръжие на преобразуванията и прогреса, а не в почестите на всички привилегии и титли, които обществото може да даде. То ненавижда неограничената мощ и узурпирана власт. Нашият свещен дълг се състои в това да уважаваме всички форми за почитане на Бога, всички възможни политически и религиозни възгледи; да почитаме всички хора като свои братя; да помагаме на всички, изпаднали в беда; с радост да поставяме интересите на Ордена над своите собствени; да направим задължителни в своя живот добрите мисли, добрите думи, добрите дела; да виждаме в мъдреците свои наставници, да направим девиз на своя живот фразата „прави каквото трябва, а да става каквото ще”.

Светът е като една огромна република, в която всяка държава е отделно семейство, а всеки човек е детето в него. Масонството не изисква от своите посветени отклоняване от многобройните им и разнообразни задължения, които разделянето на държави в света налага върху тях, но се стреми към създаването на една нова нация, състоящата се от гражданите на всички страни в света, на всички народи и ще бъде свързана в едно чрез просвещението, нравствеността и добродетелите.

Нравствеността на древните, законите на Мойсей и Христос – това е и нашата нравственост. Ние признаваме всички учители по морал, всички велики реформатори за свои братя. Орелът за нас е символ на свободата, пергелът – на равенството, пеликанът – на човеколюбието, а нашият Орден е братство. Работата в прослава на това, с Вяра, Надежда и Милосърдие е нашето оръжие. И ние имаме намерението търпеливо да очакваме окончателния триумф на Доброто и пълната проява на Словото Божие. Ние признаваме всички просветени за свои братя. Не принадлежим към никоя от познатите религии или философски школи. Във всяка религия има истина, във всяка присъства чистата нравственост, които ние почитаме. Всеки, който се опита да превърне масонството в религиозна секта го обезличава и изопачава неговата същност. То учи на това, което е успяло да съхрани през вековете – изначалната истина на примитивната древна вяра, проникваща и лежаща в основата на всяка религия. Тя винаги е съществувала тази Истина, само че следващите поколения са я покривали с предразсъдъци и фалшиви догми. Простите истини, на които учи Спасителят скоро се оказали изкривени и така се предавали от последователите на новата религия.

Атеизмът е отрицание на съществуването на всякакъв Бог, на каквато и да било идея за Бог. Той въобще отрича съществуването на някаква сила или същност, която се явява Първопричина и Провидение но Вселената. Отрича съществуването на Душа и Дух, целенасочено и разумно осигуряващ хармония, ред и красота в света и притежаващ способността за активно действие. Човек никога не би могъл да се примири с мисълта за отсъствието на един Разум, който да мисли за него, да установява законите на битието и да следи за тяхното спазване; на едно Сърце, което да го обича и да съчувства на всички онези, които няма кой да ги обича и да им съчувства в този свят; една Воля, която да управлява Вселената и да насочва народите по пътя на Мъдростта, Справедливостта и Любовта.

Слава Богу ние със сигурност знаем, че историята не е случайно съвпадение на събитие, а Природата – случайно групиране на атоми.

В съответствие с масонската вяра Бог е Безпределна Истина, Безпределна Красота и Безпределно Добро. Този Бог не е абстракция: това е свободна и разумна личност. Той ни е сътворил по свой образ и подобие, от него сме получили закона, управляващ нашите съдби, Неговият Съд очакваме. Именно Неговата Любов ни вдъхновява за нашите милосърдни дела; именно Неговата справедливост управлява нашето правосъдие и справедливостта на нашите закони. Системата за предаване на древното знание, както и на други тайнства, много от които са били изгубени във времето, е наричана от посветените различно, но в днешно време тя е позната под името „масонство” или „свободно зидарство”. В известна степен това знание се състои в намирането на Изгубеното Слово, което се е разкривало само на Велики Избрани Съвършени масони. За образованите и просветени Избраници от всички времена и народи, Бог е един, независимо с какво име е бил наричан.

Предаването на истинското знание за Божествената природа е основна задача на мистерийното посвещение. Именно чрез Мистериите, цар Хурум и Майстор Хурум са придобили знанието за тези тайнства, именно чрез тях това знание е било предадено на Мойсей и Питагор. Истинският масон трябва със скромност и почтение да коленичи пред Великия Архитект на Вселената и в никакъв случай да не допуска съмнение в Неговата неизчерпаема Мъдрост, търпеливо да изучава тайнствата на безкрайната Божествена същност.

Ако всички хора на земята са масони, подчинявайки се с цялото си сърце на хуманното учение на нашия Орден, нашият свят ще бъде Рай, но сега нетърпимостта и злобата го правят същински ад, защото вярата на истинския масон е: вярвай в безпределното Божие милосърдие, в Неговата Мъдрост и Справедливост, в окончателната победа на Доброто над Злото, в тържеството на Съвършената Хармония.

 
Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
юни 2019 юли 2019
сряда, юни 19, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 22 1 2
Седмица 23 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 24 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 25 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 26 24 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org