Нашите Братя ни познават като такива, тези, които сме приети в една справедлива и чудесна Ложа. А може би твърде често забравяме, че встъпвайки на пътя на Масонството, сме станали част от онова безсмъртие, което стои в очакване да компенсира невъзнаградената добродетел, неизплаканите сълзи, всяка незаслужена мъка, безкористните намерение или искрените трепети на сърцето?

В градежите на наши Братя, публикувани през годините на страниците на сайта „Отвес”, ще прочетем, че Масонството е социален капитал и преди всичко отговорност, че енергията му е вечна и нетленна, а Храмът се „случва” първо в самите нас. Няма как да не се съгласим и с тебе, Братко мой, който си написал, че „Масоните се стремят към изграждането на собственият си Храм, така както скитникът търси дома си, болният - лечителя си, гладният - трапезата и духът - Светлината”. Така е във всяко общо и свято дело, за да преуспее то в материалния свят.

Някога Спасителят бил изгонил търговците от Храма. Тези, които виждат в негово лице единствения Бог, знаят, че той се разгневил не на обичая да се търгува, а от това, че нагли търгаши си позволявали в Неговия дом да предлагат стоки и вещи, които нямат нищо общо със сакралните ритуали и жертвоприношенията, те просто извличали ползи от струпалото се множество, без да се съобразяват със светостта на това място.

Казаното не е пречка да се съгласим и с разсъжденията на друг наш Брат, че социалният капитал на Масонството може да поражда несъмнени инструментални индивидуални ползи. В рамките на братството то създава репутации, потвърждава „доброто име”, подкрепя доверието, което може да улесни икономическите и социалните взаимоотношения, и така да подпомогне привличането на добри клиенти, да се потърсят привлекателни възможности за трудова заетост и стабилни бизнес-партньорства. Няма да намерим нищо укорително в това, ако в действията си Масонът се ръководи от любовта към Истината, Правосъдието и Великодушието, които, като атрибути на Твореца, са единственото действително тайнство на Масонството.

Но питам се, способни ли са на подобно смирение и благородство тези помежду нас, които хранят особени илюзии по отношение на собствената си персона, убедени са в своята безпогрешност, а в профанския свят са придобили по един или друг начин пари и имущество, които са им позволили да получат определени масонски йерархични правомощия.

Преди няколко години нашият много високо уважаван Бр. П. описа тези и други подобни „явления” като „нравствено-психични отклонения”, присъщи на неколцина, за което доста хора му се обидиха. Но нека все пак да го послушаме и днес, защото определени нравствени деформации сред някои от братята-зидари отново създават проблеми.

Според Бр. П. това обикновено са прояви на усилено до крайност желание да се разпорежда, да се заповядва, което от своя страна става причина за нарушаване на взаимодействието между Масоните и за конфликти между тях. Нека да си напомним, че Масонската йерархия, а и Масонските закони и правила на поведение в ритуал, а и в профанския живот, не толерират подобна самоцелна доминация. Бялата „чирашка” престилка на Великия майстор идва да символизира братското равенство в такава строга йерархична система като Свободното Зидарство, където всяко неритуално доминиране и подчиняване фактически представлява нарушаване на братската масонска толерантност и равенство. А когато това се случва – идват провалените събрания, непостроените градежи, високомерните писма и истеричните заплахи, хвърлянето на обвинения, които май имат за цел „крадците” да изобличат „крадеца” и да се възползват с прозрачно користни цели от братската толерантност.

И когато това се случва, не можем да не се запитаме – Масони ли сме, щом търпим всичко това да расте безнаказано между нас и като проказа да разяжда Ордена ни?