Казват, че диалогът е обмен между умове, а спорът сблъсък на невежества. В диалогът доминира разумът и важното е доближаването до Истината. Спорът е обратното измерение, целта е да се отстоят различните позиции, без да има вслушване в аргументите на другия. Ето и рационалното, и емоционалното. В скалата на еволюцията първото, което се развива са усещанията, после емоциите, целенасочените действия, мисленето, желанието, волята и накрая способността да се избира.

Ницше смята, че човекът е мост между животното и свръхчовека, или казано по друг начин един дълъг преход от подсъзнанието към свръхсъзнанието. От инстинкта към интуицията.

Определената точка, в която се намира всеки отделен индивид предопределя и нивото на развитие на неговия интелект и надмощието на контрола, който упражнява над емоциите си. Какво е емоцията? В най – общи линии това е ирационален акт, фалшиво вярване, вътрешно убеждение, погрешно възприятие, деформация на реалността, фантазия, която съзнанието преживява като, че ли е истина и която ни тласка да действаме необмислено.

Вярата е винаги емоционална, защото то не чува разума. Емоционални са и романтизма, национализма, също както ревността, гнева, омразата, завистта и страха. Те са почти всички пружини, които задействат човешкото поведение. Също както Тъмнината, може да съществува само при липса на Светлина, така и емоцията живее в отсъствието на разума. Когато емоцията надделява над разума, той спира да чува, да възприема, да анализира, само излъчва. Съществуват много външни белези, които издават, че човек е в емоционално състояние. Например речта му спира да споменава фактите, за да атакува личностите. Издава необосновани присъди, възпламенява се и се движи в своя плоскост на съзнанието, недостъпна за разума. Човекът, с когото спори се превръща в неприятел, когото се опитва да елиминира, излъчвайки разрушителна енергия. Приятелят и врага са творения на ума, продукти на емоцията, когато съдим някого със симпатия, вече сме го оправдали предварително, дори и да съществуват солидни и обективни мотиви срещу него. Отвращението напротив ни кара да отхвърляме всяка добродетел на личността, която не ни харесва. Всички имаме приятели, които високо ни ценят и неприятели, които ни смятат за нищожества. Как може една и съща личност да бъде и добра и лоша? Отговорът е, че емоцията е сляпа, защото произлиза от две тъмни сили в човешката природа: привличането и отхвърлянето. Общуването между хората продължава да е емоционален акт. Много хора не ни допадат заради чувството си за справедливост, честността си, ефективността си или коефициента си на интелигентност. Персоналните качества, талантът, вибрациите на личността, са тези които ни покоряват или отблъскват, като се водим от принципа „колкото повече сходства, толкова повече привличане”.

Емоционалната личност винаги е непредсказуема. Да бъдеш учител означава да си еднакво добър в изкуството да направляваш, както чуждите, така и собствените си емоции. Прекаленото бързо достигане до изводи за хората и за нещата от живота, разкрива значителна незрялост, която с нищо не помага нито за собственото израстване, нито за мирното съжителство с околния свят.

Еволюцията означава освобождаване от робството на емоциите. Спокойното упражняване на разума, приемане на онова, което не ни харесва. Интелигентното отношение е Пътят, с който е застлано човешкото израстване, а обратното означава да се живее в ада още тук на Земята.