header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Наказанието не е нищо друго, освен средство за самозащита на обществото срещу нарушаването на условията за неговото съществуване.“ - Карл Маркс

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ЗА СЪЩНОСТТА НА НЯКОИ СИМВОЛИ И РИТУАЛИ НА СИНЬОТО МАСОНСТВО Печат Е-мейл

Душата, която вече не жадува за духовни познания, която вече не се стреми да узнае неизвестното, може да има сериозни съмнения дали нейното съществуване след този живот си струва да продължи - за да получи знания, които нито цени, нито желае. (Албърт Пайк)

Символите и ритуалите винаги са били и продължават да бъдат обект на внимание и интереси както на изследователите, така и на широк кръг от хора изкушени от тяхната загадъчност и иносказателност. Две са основните причини за този интерес. Символите и ритуалите са неразривно свързани с човешката история, като някои от тях идват от самото й начало. Второ - те са носители на скрити послания предавани от поколение на поколение, чийто разшифроване е ключ към хилядолетния опит, познание и духовно развитие на човечеството.

Настоящото изложение няма претенциите и амбициите да разгледа всички символи и ритуали на синьото масонство. Моята скромна задача е да се спра само на някои от тях и по-специално на тези, които идват от зората на човечеството и се срещат във всички религии и култури независимо от расовата принадлежност и местообитанието на техните носители. Осмислянето на тези символи и ритуали има важно значение както за разбирането на тяхната същност, така и за разбирането на същността на масонството, на неговата философия, на целите и задачите, които то си поставя. Тяхната универсалност и общовалидност произтича от колективното несъзнавано и поради това те са дълбоко религиозни по своята същност. А масонството както отбелязва А.Пайк е Теология и Религия: понеже е Богослужение и неговите символи учат на религиозни истини.

Синьото масонство опрерира със стройна система от алегории, символи и ритуали, чиято основна цел е да открият пред посветения пътя към божествената светлина на познанието, към откровения с трансцендентен и следователно с божествен произход, да го въведат в тайните на кралското изкуство.

Според А.Пайк символът е нещо, което по своята същност трябва да е подходящ и адекватен белег на нещо, което трябва да си струва да се знае и да се помни. Според Ф.Бейли символът външен видим на земята знак на вътрешна духовна реслност. Символът е проявление на земята на нещо, чийто корени са вътрешните причини. Той е външно следствие на вътрешна жизнена дейност. Зад символа е завоалирана, скрита някаква тайна, той крие определени тайнствени сили. Според ЮНГ несъмнен авторитет в тази област алегориите са парафаза на едно съзнавано съдържание /и затова са много по разбираеми/ докато символите са въможно най-добрият израз на някакво неосъзнавано съдържание, което става достъпно за съзнанието чрез проекциите - т.е. чрез отражението му във външни /често природни/ обекти. Проекцията е толкова фундаментална, че са били необходими столетия цивилизация, за да отделят поне в известна степен от нейния външен обект, както казва Юнг. С други думи са били необходими хилядолетия, за да се разшифроват символите. Зад много от тях стоят архитипни образи и идеи. Именно поради това символите ”отварят” света и помагат на религиозния да достигне до Универсалното. Символът преобразува индивидуалния опит в духовен акт в метафично възприемане на света. Разбирайки символа, човек превръща съществуването си в отворено за стойности, които вече не са нито случайни, нито лични, което му помага да достигне света на духа.

Очевидното непознаване на дъбоката същност и значение на символите и ритуалите на синьото масонство изправя преди повече от 150 години А.Пайк пред не един и два тревожни въпроса: Къде са ложите ни обичайно се изнасят лекции за истинската просвета на Събратята? В коя ложа се обясняват и разясняват церемониите ни, които с времето са се покварили, че истинските им черти едва могата да се разпознаят и къде са онези велики първични истини за преподаваните откровения, които Масонството е запазило за света. Ние имаме всички почетни и гръмки титли. Дали техните притежатели се квалифицират, за да просветят света по отношение целите и задачите на Масонството... Как се съгласуват собствените ни думи и дела. Ако вашето масонство е фикция, как можете да упражнявате някакво влияние върху другите. ”Ще си позволя да цитирам още веднъж А.Пайк, защото написаното от него в този цитат в още по-голяма степен илюстрира тревогите му за бъдещето на Масонството и защото те звучат не по-малко актуално и днес: ”И така религиите западат в безполезни форми и маскарад от безмислени думи. Символите остават подобно на мидени черупки, изхвърлени от дълбините и мъртви върху пясъчните плажове, а символите са също толкова безгласни и безжизнени като мидените черупки. И с масонството ли ще бъде винаги така? Или древните му Символи наследени от него от праисторическите вероизповедания и най-древните ритуали ще бъдат спасени от магията на баналното и тривиалното изопачаване, ще им бъде възстановен висшият статус от древността и отново ще станат Светите Оракули на философски и Религиозни Истини, разбулването от тяхна страна на Божествената Мъдрост пред нашите дълбоко мислени праотци и по такъв начин ще направят истинско и реално огромното превъзходство на Свободното масонство над всички модерни и ефимерни сдружения, които имитират неговите форми и окарикатуряват неговият символизъм.”

Стотина години по-късно подобни въпроси тревожат и Ф.Бейли и това му дава основание да констатира, че от столетия ударението се поставя на формалната страна на ритуалите и символите, а не на вътрешното тайнство, че много масони участват в ритуалите и церемониите без да имат и най-малка представа за смисъла на своята работа, привлечени преди всичко от особения характер, мистериозност и тайнственост на нашата древна традиционна организация”

Днес почти сто и петдесет години след написаното от А.Пайк десакрализацията на света и в частност на Масонството са отишли твърде далеч. Така че тъжните и тревожни равносметки направени от нашите велики предшественици стоят с още по-голяма сила пред днешното Масонство. Невежеството на посветените, повърхностното познаване на масонските символи и ритуали, ни прави слепи за тяхната дълбока и скрита същност за познанията, които те могат да ни дадат. Така Масонството се превръща във формално занимание, далече от неговата философия и основна цел - духовното ни усъвършенстване и дейност в полза на обществото.

Гореизложеното ме провокира да обърна внимание на някои от фундаменталните символи и ритуали /онези които са наследени както отбелязва А.Пайк от праисторическите вероизповедания/ без познаването и осмислянето на които същността и философията на масонството трудно могат да бъдат разбрани.

Като мъжко общество от затворен тип, носител на древни традиции и скрити познания Масонството е достъпно само за тесен кръг от избрани. Участието в неговите работилници и градежи е възможно само за посветени. А посвещението в Масонството е по същество един универсален акт на инициация. Инициацията един от многото ритуали на преминаването със сигурност е и един от най-старите и значими ритуали практикувани от хората. Както отбелязва М.Елиаде ”... от най-архаичните стадии на културата инициацията играе важна роля в религиозното оформяне на човека и най-вече представлява промяна в онтогеничната подредба на новопосветения... този факт ни показва, че човекът от архаичните общества не се чуства завършен в своята даденост на природно съществуване. За да стане истински човек, той трябва да умре в този първи /природен/ живот и да се роди отново за по-висш живот - едновременно културен и религиозен.” Темата за инициацията се открива в цялата културна и религиозна история на човечеството. И това не е случайно - тя е акт на духовното съзряване на човека. Инициацията поставя край на профанния, неосветен живот и поставя началото на духовния, осветения. По време на инициацията посвещаваният влиза в досег със свещенното, получава откровения от метафизичен характер, узнава тайните на съществуването и следователно той е ТОЗИ, КОЙТО ЗНАЕ.

Навсякъде по света инициацията следва един и същ сценарий. - СТРАДАНИЕ, СМЪРТ, ПРЕРАЖДАНЕ. Той се открива във всички тайнства на преминаването - от ритуала за излизане от пубертета до тези, които давата достъп до затворените мъжки общества, които обичайно не са достъпни за всички. Инициацията има винаги космологичен характер. Церемонията по посвещаването започва винаги с отделянето на избраника, на търсещия посвещение от света - затварян е в инициационна колиба, пещера или заравян в инициационен гроб, които символизират небитието. Целият свят символично се връща първичния хаос в първичната неопределеност в света на тъмнината, за да бъде възстановен отново, да му се даде ново начало. Излизането от инициационната колиба или инициационния гроб символизират раждането на новата личност. В контекста на инициацията смъртта означава край на профанното, неосветено съществуване на човека непознаващ сакралното, сляп за духа. Тайнството на инициацията разкрива пред посвещавания истинските измерения на света и на живота. Въвеждайки го в свещенното инициацията го принуждава да поеме отговорност за себе си и за другите. Във философски план инициацията е победа над смъртта. Трансформирайки я в ритуал на преминаването той я превръща в ново начало в част от една последователност - раждане, смърт, прераждане, която е безкрайна и не може да бъде прекъсвана.

Посвещаването в Масонството както вече отбелязах е ритуал на инициация, без който никой не може да бъде приет в това затворено мъжко общество, чиито корени са далече във времето. Но за разлика от обичайната инициация, която е едноактен ритуал, посвещаването в Масонството преминава през три етапа. И в това има дълбок смисъл - кралското изкуство не може да се постигне бързо.

Ритуала по посвещение в първа степен започва с отделянето на търсещият посвещение в тъмната стая символизираща първичната неопределеност. Следва въвеждането в храма, защото посвещаването е възможно само в сакрално, осветено място, а храмът е съвършенното свято място, защото е изображение на света и копие на Небесния храм. Посвещаваният е нито гол, нито облечен, лишен от метали, което символизира неговото невежество, а превръзката на очите му неговата духовна слепота. С помощта на посветен търсещият започва своите странствания по време на които се ”запознава” с основните посоки на света, докосва се до земята, водата, огъня и въздуха - основните елементи на мирозданието. Така той участва в символичното в създаването на Космическия ред в излизането от Хаоса. Странстванията сами по себе си символизират търсене на познанието. И когато завърши странстванията си и от очите му е свалена превръзката търсещия ”получава светлината” - божествената светлина на познанието, която от тук нататък ще осветява пътя му към съвършенството. Първото нещо което вижда изправен на изток - посоката, която символизира светлината и живота са олтата и трите малки светлини на Масонството - Луната, Слънцето и Майстора. И трите светлини са натоварени с дълбок символизъм. Луната е може би една от най-старите и универсални йерофании. Тя символизира безкрайния цикъл на раждане, развитие, смърт и възраждане. Тя символизира женското начало, плодовитостта, преходността, но и безсмъртието. По принцип идеите за цикличност, полярност, за опозиция, но и за обединение на противоположностите произтичат от лунната символика. Луната разкрива на религиозния човек, че смъртта е неразривно свързана с живота, че тя не е окончателна, че след нея винаги има ново раждане. Тя помирява човека със смъртта.

Слънчевата йерофания разкрива друг тип съществуване. Тя символизира силата, независимостта и разума, героят който слиза в царството на светлината и смъртта, от където се връща победител, носещ отново светлината. От гледна точка на солармата митология тъмнината не се възприема като част от Космическия живот. Нещо повече, тя се противопоставя на живота и разума и затова трябва да бъде побеждавана отново и отново.

И накрая Майстора на стола. Той символизира Първия майстор - митичния Хирам Абиф, носителя на познанието, този който знае тайните на кралското изкуство. Той е този, който може да ги предаде на постигналия нужното ниво на съвършенство заслужил с труда си на градежа да бъде приобщен към майсторите.

Първото нещо, което братята поверяват на новопосветения е необработеният камък, който му разкрива твърдостта, трайността, абсолютното съществуване извън времето. Необработения камък символизира и човешките недостатъци, които новопосветения трябва да изглади, така като се обработва грубия камък - с упорство и постоянство до получаване на желаната форма.

Получил божествената светлина откриваща му пътя към познанието, запознал се с космическия ред, посветения трябва да се труди неуморно на градежа, да се самоусъвършенства, за да спечели одобрението на своите братя. Едва тогава той може да бъде допуснат до втория етап на инициацията. Тук посветения страства с отворени очи, което означава, че той е открит за познанието и се стреми към него. Целта на новите странствания са моралните и духовни стойности, човешките добродетели, без които той не може да постигне съвършенство. Не случайно пламтящата звезда е символ на втората степен. Тя символизира космическата хармония, мистичния съюз между земните и небесните сили. Тя символизира и човешкото тяло и връзката с петте градивни елемента - краката са земята и водата, ръцете - огъня и въздуха, а главата - ефирът който свързва всичко в едно цяло. Като един от основните масонски символи тя означава посветен в делото. На втора степен посветения работи с дялания камък, т.е. в полза на братството и общността.

Трудил се на общия градеж, постигнал необходимото ниво познания и съвършенство и получил отново одобрение на братята си посветения е готов за последния и най-важен етап на инициацията, на истинското посвещение. На този етап той преживява страданията, смъртта и прераждането на Първомайстора - Хирам Абиф. Страдащ и убит, той е положен в инициационния гроб, той се връща към живота с помощта на своите братя. Профанния човек е умрял завинаги. Родил се новия човек - отворен за света на духа, получил откровения от трансцендентното, придобил скритите умения и познания на Първомайстора. И както вече посочихме по-горе и задължението да носи отговорността за себе си и за другите. Той е вече пълноправен свободен зидар - майстор - освободен от оковите на невежеството, притежаващ познанието на кралското изкуство. Познание което той трябва да използва в полза на братството и човечеството.

Истински посветен в кралското изкуство той е в правото си да търси и подготвя за посвещение тези, които търсят светлината, но не познават пътя към нея, тези които са готови да излязат от профанското си съществуване и продължат по пътя на духовното си усъвършенстване - най-вълнуващия път в живота. И ако те получат одобрението на останалите братя от ложата той поема отговорността да им бъде гарант и наставник до момента, в който те заслужат майсторската степен.

Ако този който е изкачил трите стъпала на храма не е рзбрал посланията на символите, не е разбрал дълбоката същност на посвещението, не го е преживял като на духовно прераждане, на духовно съзряване то неговите странствания са останали напразни. А той самия ще остане профан облечен в регалиите на свободния зидар, участващ в красиви и тайнствени ритуали, които не разбира и осмисля, формален член на една общност с високи цели и задачи.

Затова наше задължение е да подбираме изключително внимателно търсещите, да ги запознаваме с дълбокия смисъл на Масонството и неговите цели с голямата отговорност която трябва да поеме пред бъдещите си братя и общността. И едва когато се убедим в тяхната готовност да поемат тази отговорност, както и готовността им да се трудят безкористно на общия градеж под чука на Върховния Строител - Великия Архитект на Вселената да им открием вратите на Храма.

 

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
септември 2019 октомври 2019
неделя, септември 15, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 35 1
Седмица 36 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 37 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 38 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 39 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 40 30
© 2007-2016 www.otves.org