Краткият текст за Свободното Зидарство в България в Доклада на Комисията за Информация по Признанията от 22.02.2011 г, според мен, ни казва седем важни неща, които не могат да не бъдат ясно разбрани от всеки непредубеден и почтен Български Масон. Те са следните: 1. Текстът на Доклада за България (за масонството в България) фактически посочва пряко, че В.Л.С.С.П.З.Б., в своя статус като масонска ложа и в своята дейност като масонска ложа, отговаря на Трите Обобщени Стандарта за Признание, посочени изрично в Доклада: • В.Л.С.С.П.З.Б. има изключителна териториална юрисдикция; в противен случай тя не би влязла като обект на интерес в Доклада в раздела „България” (втория стандарт);
• Чрез подчертаването на общия произход на двете Български Ложи (В.Л.С.С.П.З.Б. и О.В.Л.С.С.П.З.Б.) фактически се признава легитимността на произхода на В.Л.С.С.П.З.Б. (първия стандарт); • С фразата „Двете ложи практикуват Регулярно масонство” фактически се посочва, че в своята работа В.Л.С.С.П.З.Б. спазва и стандарта за Признание – спазване на Древните Ландмарки (третия станадарт). Единствения извод, който може да си направи всеки един нормален и разумен човек, е, че в такъв случай, след като официално в писмен вид е съобщен и признат в Доклада на Комисията за Информация по Признанията фактът за съответствие на статута и на дейността на В.Л.С.С.П.З.Б. на Трите Обобщени Стандарта за признание, тази Велика Ложа е регулярна. В.Л.С.С.П.З.Б. е регулярна – това е първото послание. В Доклада се подчертава, че В.Л.С.С.П.З.Б. (както и О.В.Л.С.С.П.З.Б.) практикува Регулярно Масонство. Очевидно е, че нерегулярна Велика Ложа не би могла да практикува Регулярно Масонство. 2. Освен, че е регулярна, В.Л.С.С.П.З.Б., според Доклада, е напълно равнопоставена на другата Велика Ложа в България – О.В.Л.С.С.П.З.Б. По този повод в Доклада не се прави никаква разлика между двете Велики Ложи. Напротив, Комисията констатира, че „Двете Велики Ложи практикуват Регулярно масонство и двете Велики Ложи имат общ произход” и т.н. Фактът на пълна равнопоставеност на двете Велики Ложи в България се подчертава и с последната фраза за Масонството в България в Доклада: „…двете Велики Ложи да разрешат техните различия…” Никъде в текста на Доклада няма никакъв приоритет на О.В.Л.С.С.П.З.Б., нито пък се казва, че тъкмо тя е с някакъв по-различен статус, с по-различни функции, с доминация, особени права и т.н. Фактът, че тази Велика Ложа се нарича сама себе си „Обединена” не й придава абсолютно никакъв по-различен статус от статуса на В.Л.С.С.П.З.Б. Например, ние, от В.Л.С.С.П.З.Б., бихме могли съвсем резонно да променим името на В.Л.С.С.П.З.Б., в „Обединение на Обединените Велики ложи на България”, и да го регистрираме в съда, но с това нашата ложа не би имала претенции за върховенство над О.В.Л.С.С.П.З.Б. или над която и да било друга Обединена Ложа, както това прави в настоящия момент О.В.Л.С.С.П.З.Б. спрямо В.Л.С.С.П.З.Б. 3. Очевидно е от подтекста на последния абзац за България в Доклада на Комисията, че тази Комисия за Информация по Признанията е настоявала и настоява за разрешаване на проблема между двете Велики Ложи в България и за постигане на споразумение, спогодба (agreement) между тях. 4. Очевидно е още огорчението, което неразбориите в Българското масонско пространство предизвикват у нашите братя-членове на Комисията по Информация по Признанията. Би трябвало всички братя масони и от двете Велики Ложи в България да изпитаме неудобство, срам и виновност за това. Освен ако тези върховни преживявания не са ни познати (както е при безсловесните и неразумни същества). 5. Налице е Братски упрек към всички български масони заради това, че „продължава да няма напредък в Единението на Свободното Зидарство в България”, констатирано в Доклада на Комисията. Според мен този упрек не може да не накара всеки един от Българските Свободни Зидари, включително и Братята – Висши сановници, да се замисли върху деликатното положение, в което се намира Българското Масонство, и върху лошия имидж, който има през последните няколко години то заради разединението си. Между другото, упрекът не е отправен нито към В.Л.С.С.П.З.Б., нито към другата О.В.Л.С.С.П.З.Б., а е отправен към цялото Свободно Зидарство в България, както се вижда от текста. Тоест, призивът е към всички Братя-Масони от двете Велики Ложи. 6. Частта за България от Доклада на Комисията завършва, според мен, със своеобразен оптимизъм и с очакване: „... докато Братята в България постигнат някакъв вид споразумение”. Тоест, Докладът ни казва, че можем и трябва да постигнем въпросното споразумение, то се очаква от нас. 7. Тази част от Доклада може да се разглежда още и като настоятелен Призив към двете Велики Ложи в България за споразумяване. Този призив е толкова настоятелен, че Комисията прибягва до най-силната известна форма за настояване и добронамерена принуда, която се използва при интеракциите между взаимно уважаващи се субекти – заплахата за отказ от комуникиране по въпроса. Мисля, че фактически двете Български Масонски Велики Ложи са заставени да потърсят възможности за Спогодба и Единение в най-скоро време като равноправни, равнопоставени и регулярни Братски Обединения на Свободните зидари в България. Не съществуват никакви легитимни причини и никакви разумни доводи срещу Спогодбата между В.Л.С.С.П.З.Б. и О.В.Л.С.С.П.З.Б. Ако все още такива аргументи все пак съществуват някъде (в нечия глава), това, поне на мен, ми говори за две възможни неща – че тези аргументи или се базират на обезпокоително психично отклонение или се дължат на сериозни морални недостатъци, и двете еднакво противопоказни на Свободното Зидарство. |