header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. - Джонатан Свифт

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ПРОЧЕТЕНО ЗА ВАС: "НЕИЗВЕСТНИ СТРАНИЦИ ЗА БЪЛГАРСКОТО МАСОНСТВО" Печат Е-мейл

През 2008 г. русенецът Иво Жейнов публикува в книгата си "Неизвестни страници за българското масонство"интригуващи факти за зараждането на морската идея сред българския стопански елит още в лоното на Османската империя. Чрез нея оживяват и свидетелства за бележити българи, деца на своето време, свързани с братските възли на масонската идея и опитали се да я засеят и на нашата земя. В навечерието на автентичния моряшки празник Никулден, отбелязващ времето на зимното слънцестоене, тук ще намерите красноречиви откъси от книгата, коментирани в духа на съвременното познание за масонската идея по нашите земи и приемствеността, която ни свързва с братята-предшественици.

Според автора, най-ярката масонска инициатива в българския стопански живот през 60-70-те г. на ХІХ в. принадлежи на Петър А. Попов. Той напуска Трявна през 1850 г. и заминава за Цариград на служба при руски търговец; в 1851 г. господарят му го изпраща по търговски дела в Москва и други градове, а през Кримската война - в Тифлис, Кавказ; търговските експедиции му дават възможност освен български, руски и гръцки писмено и да говори чисто турски, грузински и арменски езици;. в 1856 г. се връща в Цариград и обявява самостоятелна търговска къща с основна дейност търговия с различни стоки от Русия, като приема и руско поданство; от 1857 г. до 1871 г. търгува в обща фирма „Братя А. Попови” с двамата си братя Георги и Иван; през юни 1861 г. те решават да открият дюкян в Русе; през 1864 г. се преместват да живеят от Разград в Русе.

С голямо въображение и дързост Петър А. Попов прокарва народополезната си идея и създава организация, за пръв път от векове, чрез която българите отново да излязат всред морската шир в търсене на успех и напредък като бъде създадено българско акционерно параходство - Параплувно търговско дружество „Провидение”. То е най-крупното предприятие на българския търговски дух преди Освобождението. В период на борби за национална идентификация в границите на Османската империя, на продължително и явно противоборство между българи и гърци, идеята на Петър А. Попов за българско търговско параходно дружество среща многобройни противници между фанариотите. Гърците в Цариград не могат да приемат, че самочувствието на българския народ в стопанско и обществено отношение ще се засили, че материалното и духовното богатство ще се увеличава.

Според Иво Жейнов фанариотите изпитват силна завист към инициативата на Петър Попов, защото тя ще открие възможност да наклонят везните в полза на българите в една област, която традиционно се приема, че е запазена за тях - корабоплаването. Вероятно Петър Попов е засегнал силно и националното им самолюбие. Смесват се лични и обществени мотиви, гърците не могат да преглътнат факта, че един българин може да организира акционерно дружество от българи, да купи съвременен параход и успешно да им прави конкуренция в превозите по Черно море и по р. Дунав. Личните мотиви също не са за пренебрегване - възможност да заграбят вещ, която струва 16 000 английски лири и да неутрализират един сериозен конкурент в превозите, който им намалява печалбите. Затова гърците решават да унищожат българската инициатива. Дори в. „Турция” отбелязва: „вапорът „Азис” е станал жертва на чужди хора, завистливи на индустриалния ни успех.”

Петър А. Попов е далновиден и прозорлив. Авторството на идеята за български параход е негова. От известните преки и косвени документи това е очевидно. Той не е ползвал услугите на съветници; не е бил нечие политическо или икономическо оръдие. Прогнозирал е и каква ще бъде позицията на гърците. За да има един универсален съюзник, за който етническите и религиозните различия нямат значение, който си поставя за цел защитата и развитието на обществото в името на човеколюбието и прогреса, Петър А. Попов се обръща за помощ към свободното зидарство. Така би постъпил само човек, който е добре запознат с целите на международната организация и има достатъчно задълбочени представи за масонството. Това подсказва, че във възрожденското българско общество има обмен на информация за свободното зидарство, значително по-голям, отколкото днес ние съзнаваме.

На 12/24 март 1864 г., четвъртък, Петър А. Попов е посветен в ложа „Italia” в Цариград или както той бележи в дневника си „приет в обществото”. Ложа „Италия” е под послушенството на Великия Изток на Италия. Срещите на зидарите са задължително в понеделник вечер, но при нужда се събират в четвъртък и събота. За всяко занятие предварително се изпраща писмена покана. През 1864 г. ложа „Италия” създава ложа „Македония” в Солун. В този исторически момент Масонството може да се превърне в сериозно препятствие за гръцкия егоизъм и известно време те не могат да преодолеят тази пречка. Затова фанариотите са принудени да разпрострат своя заговор между някои от гърците-зидари. Едно от явните оръдия на техния заговор, чиято цел е да бъде отнет от българите парахода „Азиз” и да бъде наказан жестоко прозорливия българин, е неговият брат-масон от ложа „Италия” Спиридон Буболини. Най-вероятно задачата на Буболини е да провокира остро Петър Попов. Българинът трябва да загуби доверие в очите на останалите братя-масони и когато има нужда те да му откажат братската си помощ. Буболини трябва да унищожи доброто име на Попов. Кампанията за дискредитиране е масова. Резултатите не закъсняват и Попов влошава отношенията си с масоните от гръцката ложа „Арети” („Благодат”), която той посещава.

На 8/20 февруари, в Цариград пристига параходът„Азиз” или „Славен”. Българският печат триумфира, изпълнен с гордост. Вестник „Българска пчела” го нарича „Българския параход” с главно Б. Д-р Иван Богоров му посвещава възторжената статия, като отбелязва, че почестите за парахода се падат на Петър А. Попов. Азиз” е новопостроен плавателен съд в Англия и напълно отговаря на най-съвременните технически изисквания. Първият курс е от Лондон до Цариград – през Атлантическия океан и Средиземно море.

Докато обществото кипи около Българския кораб, Петър А. Попов се запознава с българите – свободни зидари в османската столица. Той се вижда и с Иван Ведър, който е посветен три месеца преди него в английската ложа „Ориентал”. Масоните имат право да посещават всички признати ложи в света и съответно в Цариград. Следва, че двамата се срещат там, още повече, че по това време не е имало толкова много българи-масони. Запазените документи подсказват, че двамата поддържат отношения и извън ложите, но сведенията са твърде ограничени. Иво Жейнов сочи, че единственото, което е открил, се съдържа в писмо на Иван А. Попов, Русе, 13 септември 1864 г. до брат му Петър А. Попов в Цариград. В него подателят разказва, че „На г-н Иван Ведър приех от него само л.[ир] т.[урски] 4, а за останалите като спечели, ще ги даде и тях”. От съдържанието става известно, че Петър А. Попов е дал безлихвен братски заем на Иван Ведър с условие да го изплати когато може. Заемът е направен в Цариград преди Ведър да се върне в Русе. През този исторически период не съществува практиката някой да дава пари без лихва, а още по-малко да увеличава срока за възстановяване до безкрай или когато може. Обяснението се крие в братските връзки между двамата. От дневника на Петър А. Попов се вижда, че той отбелязва в него само онези свободнозидарски случки, които по-късно ще са му необходими в споровете, свързани с парахода „Азиз”. Останалите събития от масонския живот той запазва в тайна.

Атаката на Спиридон Буболини срещу Петър Попов започва на 21 март 1865 г. Двамата се познават от поне една година. В кафене „Валаури”, където вечер ложа „Италия” провеждала занятията си, гъркът умишлено го обижда пред всички присъстващи братя. Същото той прави преди това и в кантората на една търговска фирма. На следващия ден Попов изпраща писмо до първомайстора на ложа „Италия” Емануел Феличи Венициани с молба да се назначи „комисия от двама или трима души братя масони, говорещи гръцки или турски, за да може да се обясним с този брат масон.” Държането на Буболини е скандално и неприемливо от зидарска гледна точка. Попов веднага усеща провокацията и се въздържа от профанско удовлетворение. За да не подхрани гръцката интрига, той строго спазва масонската етика. Буболини използва отсъствието на Попов на следващото занятие на ложа „Италия”, за „да изяви със злост своите ниски клевети. Клевети, които той измисли със своите нисши другари”, документира във второ писмо пред първомайстора Петър А. Попов от 12/24 април 1865 г. Обидите не са доказателство, „а само претекст”, пише Попов. Той разкрива пред първомайстора целия гръцки заговор без естествено да сочи националности, което би противоречало на зидарските повели – „интриги на него и на неговите другари са служили само на техните противочовешки и адски цели. За Петър А Попов е ясно, че действията на Спиридон Буболини не се подкрепят от останалите членове на ложа „Италия”. В писмото си той отбелязва, че „Твърдо съм убеден и се лаская, като казвам, че свободното зидарство е чисто, невинно и благодетелно. Главната цел на горния брат масон и особено на неговите другари е да ме блокират, за да се намирам в неудобно положение и да бъда принуден да ги оставя да правят с мен каквото си искат. Най-лошото е, че са се опитали да ме накарат да приема друга националност, но техните усилия останаха безплодни”. Последните събития дават повод на Попов да поиска масонския съд да продължи работата си, за да спре непоносимите нападки, като доведе проучванията до край. За голямата му вяра в принципите на свободно зидарство свидетелстват думите му, с които се обръща към първомайстора си: „Предоставям на вас правото да съдите дали те са постъпили честно и съответно на законите към мен, особено що се отнася на проф.(ана) Арнаудов. И така поставям моето дело на Ваше разположение и моята невинност, както и Вашите справедливи преценка и решение.

Интригите на Спиридон Буболини и неговите съдружници естествено имат повече влияние между членовете на гръцката ложа „Арети”, която Петър А. Попов често посещава. Според масонската практика свободният зидар може да посещава всички взаимно признали се законни и правоспособни ложи в света. В гръцката ложа занятията се провеждат в понеделник вечерта. Когато на 31 януари 1866 г. Петър А. Попов я посещава, започват първите дребни неприятности. Той не е приет добре и спорът му с брат Теохаридис предизвиква недоволство между другите членове. Налага се Попов писмено да се извини на първомайстора Стефан Скулуди „загдето е посетил ложата въпреки спора с Теохаридис и е предизвикал недоволство.”За да ограничи всякаква възможност за упрек, още на 2/14 февруари той писмено се обръща до Е. Венициано с молба да предаде съответното писмо на ложа „Арети”. На занятието на ложата на 8 февруари 1866 г. Петър А. Попов съобщава искането си да се поднови разглеждането на разпрата с Буболини. Зидарите решават и възлагат на Нарини и Гресси да съберат необходимите сведения от Попов и „да се състави изново съдоотреждението.” Попов има подкрепата на повечето масони и се чувства добре между тях. На следващото мероприятие на ложата на 14 февруари той стои до полунощ и със самочувствие отбелязва в дневника си „Народ имаше събрано много.” Той посещава занятията редовно и на регулярната среща в понеделник вечерта. На занятието през следващия понеделник, 28 февруари, зидарите разискват писмото ми и решават в новата съдебна комисия да бъде съставена от бр. Нарини, Гресси, Коен и за секретар А. Стоянович. Според правилника масонският съд е съставен само от майстори и следва, че българинът А. Стоянович има най-високата трета символична степен. Може да се тълкува за добър знак назначаването на А. Стоянович в съдебната комисия, още повече, че неговият шурей Гешов прави сериозен опит да осигури през 1865 г. необходимият кредит на Петър А. Попов за запазване на „Азиз”, но твърде късно. Скоро обаче Петър А. Попов се убеждава по косвен път, че нещата не се нареждат така добре, а съдебната комисия няма да взема крайни решения, а ще търси помирение между него и Буболини. Попов се досеща за това по нервното и неадекватно държание на Ат. Стоянович към него по време на една случайна среща между двамата в кафе „Конкордия”. На 14 март в ложата са проведени поредните разисквания по делото. Те не са насочени към търсене на вина, а как да се състави решение съгласно каноните на братството.

Едно от писмата на Петър А. Попов до първомайстора на ложа „Италия” Венециани е с искане за масонска справедливост. Управата на ложата категорично е насочила усилията си към успокояване на отношенията в нея. На 22 март 1866 г., две години след приемането му в ложа „Италия”, Петър Попов е повишен в трета степен и получава Diploma di maestri. С този акт недвусмислено се доказва, че свободните зидари вярват на своя брат Петро и в потвърждение на своето доверие му дават предсрочно най-високата символична степен. Държанието му по време на голямото морално изпитание, придружено с огромни несправедливости и в профания свят, показват неговото душевно превъзходство и масонска зрялост. На 11/23 април 1866 г. Петър А. Попов връчва поредно писмо до Камондо и Венециано. Ръководството на ложа „Италия” счита спорът за разрешен, тъй като съдебната комисия се е произнесла като е отправила забележка на Спиридон Буболини и е взела мерки за помирение между двамата братя. Останалата гражданско-правна част е в компетентността на гражданското съдопроизводство и в нея ложата не се намесва.

Съдбата на „параплувното търговско дружество” е известна на читателя: Още през м. април гърците успяват да му отнемат парахода „Азиз”. Започват дългогодишни съдебни дела, които Петър Попов печели. През този период двукратно осъденият измамник и фалшификатор Андре Сингрос е принуден да се откаже от гръцкото си поданство и да избяга от Цариград, умира и посредникът Димитър Питципиус, бащата на друг известен магнат и спекулант, Стефан Д. Питципиус. Намирайки се в Лондон, той получава на свое име от Илия Дюкмеджиоглу, българин и служител в дружеството „икономически речения параход - действието му това е първия основен камък за изгубването на речений параход”.

Печалният край на дружеството иде да ни напомни, че Творецът дава, но в кошара не вкарва и ако си допуснал предателя в собствената ти крепост, добрите дела са обречени на неуспех.

Воденият от Светлината П. Попов не спира дотук. На 31 януари 1870 г. той се жени в Русе за Милева х. Пенева – нейният кръстник е х. Иванчо х. Пенчович, построява в Русе модерен, двуетажен дом с балкон за 503 турски лири. В 1873 г. дава къщата под наем на гръцкия консул; по време на цялата руска окупация сградата е ползвана от Полевия военен съд, като Попов наема друг дом. И тримата братя Попови, занимаващи се с търговска дейност, заемат уважавано място в обществения живот на Русе.

В 1878 г. Петър А. Попов е поканен от ген. Кишелски и е назначен за помощник на Варненския окръжен началник, по-късно е назначен за привременен председател на градското управление, младши чиновник за особени поръчения, изпълнявал длъжността на окръжен началник и полицеймастер. След като умира първородния му син в 1871 г. и съпругата му през 1876 г., а домът му е зает от руската окупационна армия, разделил се драматично с братята си в Русе, Петър А. Попов след Освобождението започва нов живот във Варна. Тук той умира през 1894 г.

 
Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
септември 2019 октомври 2019
събота, септември 21, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 35 1
Седмица 36 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 37 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 38 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 39 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 40 30
© 2007-2016 www.otves.org