Кои са най-характерните особености на всеки от тези проблеми?

- Развитието на съвременното глобално общество създава сериозни предпоставки за “минимизиране” ролята на административната държава. От една страна, част от нейните функции се прехвърлят върху публичните организации и органите на местното самоуправление, които в много по-голяма степен отразяват икономическите, социалните и други интереси на гражданите и способстват за укрепване на демокрацията много повече, отколкото може да направи централизираното държавно управление. От друга страна, най-развитите европейски държави прехвърлят отделни свои функции (всъщност трансферират част от своя национален суверенитет) на различни наддържавни организации и общности – и преди всичко на ръководните органи на Европейския съюз, съобразно новоприетата европейска конституция. Международните договори стават част от националното законодателство и са с приоритет пред него, като налагат спазването на определени общоевропейски принципи.
Една от резултатните възможности за преодоляването на кризата на националната държава е научно обоснованото степенуване на 4-те основни приоритета в държавата – “консумация”, “инвестиции”, “социална защита”, “национална сигурност” - според нейните ресурсни възможности и потребностите на обществото. Българските зидари би трябвало да подпомогнат държавните институции да намерят оптимума при степенуването на тези четири приоритета съобразно националните цели и идеали, наличните ресурси за осигуряване на достоен живот на гражданите, на политическа стабилност и разумно задоволяване на обществените потребности.

- Кризата на националната държава, както е известно, може да се представи като триада от три взаимно свързани кризи:

- Криза на легитимността, която се изразява в конфликта между политиката и администрацията и води до неефективност на икономическата система на държавата.

- Криза на взаимната зависимост, която се изразява в увеличаване на зависимостта между геополитиката, технологичния транснационален икономически обмен и съвременното военно дело.  Едновременно с това тази форма на криза се подхранва от засилващите се контакти и взаимодействия между наднационалните структури (Европейски съюз) и поднационалните (регионалните) структури, което допълнително изостря напрежението между централната и местната власт.

- Криза на претоварването на държавата, изразяваща се в растящата неспособност на държавата да изпълнява своите функции, които осигуряват прогресивно обществено развитие и преди всичко ефективно и ефикасно управление на публичните финанси.

Българските зидари са призвани да дадат своя принос за овладяването на посочените три кризи, защото в противен случай ще се стигне до т.нар. Крах на държавността, проявяващ се в:

- Отрицателни социално-икономически процеси, водещи до увеличаване на напрежението;
-
- Етническо (религиозно) напрежение;
-
- Нарастваща престъпност;
-
- Увеличаваща се вътрешно-политическа нестабилност.
 
- Проблем за  т.нар. “парадигмална недостатъчност”  на ролята и мястото на съвременната държава в глобализиращия се свят налага световното масонство и в частност българските зидари да дадат своя принос за намирането на адекватен отговор на няколко ключови въпроса:
 
- Как да се изграждат отношенията между формиращото се мегаобщество и национално-държавните суверенитети?

- Какви да бъдат принципите и нормите на саморегулация както на отделните държави, така и на бъдещата “мегадържавна мрежа”?

- Как да се съчетае мултидържавността с необходимостта от мултиетичност?

- Как да се укрепва административният капацитет за организиране на междудържавно сътрудничество на основата на консенсус, т.е. способността за изграждане на наднационални структури, институции и правила за въздействие чрез тях върху бъдещи действия на различните държави в продължителен период от време, без да се поставя под въпрос тяхната автономност?

- Как да се изгражда архитектурата на глобалното управление, която се опира на дееспособността на институционално свързани региони – става дума за т.нар. мултилатерално управление, основано на общите ценности, на споделянето на властта, на реципрочността и съгласуването на интересите?