header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Уилям Шекспир : Не иде милосърдието никога по принуждение

 
Начало arrow Градежи arrow Масонство и общество arrow СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО В БЪЛГАРИЯ И ЕВРОИНТЕГРАЦИЯТА Печат Е-мейл

От дълбока древност е известно, че две са движещите сили на общественото развитие:

- интересът - за свободните зидари това преди всичко е духовният и нравственият интерес;

- недостигът - например на влияние и мощ на свободното зидарство в условията на глобализацията.

Настоящият градеж има за цел да предизвика интереса и насочи вниманието и влиянието на българските зидари към една твърде актуална проблематика, свързана с бариерите и перспективите за присъединяване на България към европейския съюз. В тази връзка възникват два съществени въпроса, които макар и на пръв поглед с очевиден отговор,  заслужават да бъдат предмет на съдържателна дискусия.

Първият въпрос: Има ли интерес българското масонство от интеграцията на България в ЕС?

Отговорът очевидно е “да”, защото това не само не противоречи на нашите морални закони, нравствени и етични принципи, но и на интересите на масонството като цяло, и на българското масонство в частност.

По този повод могат да се припомнят формулираните от Люк Локууд – Велик майстор на Великата Ложа на Кънектикът в четвърти том на “Шотландския храм” (Сборник на Древния и Приет Шотландски Устав) – 19 Landmarks. Четвъртият от тях гласи: “... Масоните са длъжни да се подчиняват на моралния закон и на правителството на страната, в която живеят.”

Едновременно с това интерес представлява аналогията между трансформирането на националната държава и взаимодействието между държавите в архитектура тип “мрежа”, каквато всъщност е и архитектурата на световното масонство. В условията на глобализация все по-отчетливо се оформя разбирането, че новата философия за управление на държавата ще се основава на поетапното създаване на качествено нови системи на държавно управление с глобален обхват – създаване на глобално междудържавно съдружество тип “мрежа” (своего рода “мегадържава”), в чиито рамки съществуващите национално-държавни образувания придобиват качествата на повече или по-малко самостоятелни структурни единици (от типа “държава-мрежа”) в глобалното цяло. Естествено, нишките на тази “мегадържавна мрежа” (която е в непрекъснато движение  и постоянно променя своята конфигурация) са новите компютърни и информационни технологии, знанията и интелектът като стратегически ресурс и на глобализацията. При това тази все още хипотетична “мегадържавна мрежа” едва ли ще разрушава съществуващите национални държави - по-вероятно е постепенно да ги интегрира, преобразувайки ги в съответствие с новата логика на глобализацията.

Вторият въпрос, който заслужава внимание е: Имат ли възможности, влияние и мощ българските зидари да подпомагат и то съществено процеса на евроинтеграция на България?

Положителният отговор на този въпрос може да намери своето потвърждение както в историята на българската държава през първата половина на миналия век, така и в днешните реалности. Ето един показателен цитат от книгата на Коста Скутунов “Бурни времена” (София, 2004).

“... Доколко масоните у нас имаха влияние върху обществено-политическия живот стана ясно, когато държавата се опита да сключи в странство възстановителния заем. Тогава всички опити на правителството останаха напразни. Отникъде не ни даваха кредит. Най-после правителството реши да потърси помощта на масоните. И действително, с интервенцията на западните масонски ложи министърът на финансите (1926-31г.) Вл. Моллов, който също беше масон, получи съответни препоръки и достъп до финансовите магнати на запад, от които зависеше сключването на заема. Така той замина в странство и в скоро време успя да сключи тъй необходимия заем и при това с доста леки условия.”

Всичко това дава основание да се формулира тезата на настоящия градеж, а именно, че отдавнашна традиция на масоните въобще и в частност на българските масони е да изпълняват важни мисии чрез международните си връзки и контакти в полза на масонството, на държавата и на социума. Ето защо в процеса на евроинтеграция българските масони трябва да изпълнят достойно мисията на интелигентен, деликатен, дискретен интегратор (обединител) на усилията на всички държавни институции, на цялото общество, не само за приемане на България в ЕС, но и за достойното приемане в ЕС не като държава-сателит, а като държава с авторитет, със своята вековна история, религия, писменост и култура.

Образно казано, българското масонство както и досега трябва да изпълни със съдържание т.нар. “матрична структура”, в която по вертикала са различните сфери и области на държавния и обществения живот, а по хоризонтала са българските зидари, които със своята помощ и подкрепа “пронизват” всички тези сфери. От теорията и практиката на управлението е известно, че един работещ модел на гъвкава управленска структура, която дава възможност вниманието на “хоризонталните ръководители” да се съсредоточи върху оптимизирането на дейността на всяка вертикала, като се постигат по-голяма съгласуваност, единство и дисциплина в постигането на целта – в случая присъединяване на България към ЕС. Както е известно, матричната структура почива на двувластието на хоризонталата и вертикалата, а това в условията на управленски дефицит и парадигмална недостатъчност на повечето от вертикалните сфери и отрасли у нас, поставя изключително високи изисквания към професионализма, компетентността и нравствените качества на българските зидари по хоризонталата. 

Очевидно е, че европейската интеграция обхваща практически всички сфери на вертикалата на матричната структура – култура, наука, образование, бизнес и т.н. Специално внимание обаче заслужават две изключително важни сфери на възможното и необходимо влияние на българското масонство върху процеса на интеграция на България в ЕС. Това са:

- сферата на административното управление;

- сферата на човешкия капитал на България.

В сферата на административното управление в глобализиращия се свят особено внимание за българските зидари заслужават най-малко следните седем важни проблема:

* минимизиране на административната държава;
 
* криза на националната държава;
 
* парадигмална недостатъчност на ролята и мястото на съвременната държава;
 
* “омагьосания кръг” на институционалното развитие на ЕС;
 
* модели на партньорство “България – Европейски съюз”;
 
* изискванията за адекватен хоризонтален и вертикален български административен капацитет;
 
* необходимостта от цялостно усвояване на средствата от Предприсъединителните, а впоследствие - и от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2019 януари 2020
четвъртък, декември 12, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1
Седмица 49 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 50 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 51 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 52 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 1 30 31
© 2007-2016 www.otves.org