Почитаеми Майсторе на Стол на нашата справедлива Ложа, уважаеми и обични братя, Времето, в което живеем, за кой ли път ни поднася лавина от богатства, с които ние можем да се разпоредим мъдро или да ги изгубим безвъзвратно. Наш е изборът дали чрез тях да произведем шум и горещ вятър или ще ги отнесем задружно и внимателно на определените им места, подравнени според правия ъгъл и отмерени с отвеса, линията и пергела на Мъдростта, за да послужат на поколения, за славата на Великия Архитект на всички Светове.

Един много високо уважаван наш брат неотдавна публикува книга за знака на българина, която беше определена от литературната критика като сполучлив роман-гротеска, носещ естетични и морални внушения чрез причудливото, парадоксалното, даже карикатурното значение на вещите и явленията. Романът е безспорен творчески успех на нашия брат, макар че аз не зная дали българинът се е отличил толкова във вековете, че да е заслужил своя специален знак, още повече, че първопрестолният род Дуло е с неизяснен етнически произход, софийските шопи са без съмнение отпръски на старо сръбско племе, братята Асеневци най-вероятно са с влашки родов корен и т.н.

Убедено мога да кажа обаче, че знаците, които е оставило масонството в нашия Свят са далеч по древни, а и по-лесно различими от нашите национални знаци. Но принадлежността ни към космополитния масонския орден не ни прави по-малко добри българи, напротив – това е още едно основание да оставяме свой отпечатък с труда си на великия Градеж, като строим Храм на моралното си съвършенство, в унисон с най-добрите национални нравствени традиции.

Съвременната светска наука е решила да гласува доверие на теориите за единственото начало, които отчитат Времето от първата проява на космическата гравитация, сочена като източник на сътворението. Можем ли да признаем това за опровержение на схващанията за творението на Архитекта? Мисля, че и днес следва да се поучим от внушенията на могъщия брат Албърт Пайк, който още в края на 19-ти век ни е предупредил: Не е нормално да твърдим, че масонството се е зародило с първобитния човек, нито че праотецът ни Адам е създал ложа, както на някои от нас им се иска. Всеки просветен човек ще ни обори със строго научни доказателства и ще бъде прав.

Нека обаче отворим, обични братя, книгата „Битие” от свитъка на нашия Свещен закон и там ще прочетем „...и тъмнина покриваше бездната, ...и Бог каза:”Да бъде Светлина!”, и стана Светлина, и Бог нарече светлината Ден, ...и стана утро, ден Първи”. Светлината, с която е предопределено да живее нетленният свят на Архитекта, е онова начало, което идва преди електромагнитните полета в Космоса да започнат да си влияят взаимно, преди появата на гравитационното удължаване на телата, на квантовите басейни, на кварките, на черните дупки и т.н., все явления обективни и с безспорна научна стойност.

Истина е, че за да достигне днешния си облик, световното масонство е преминало през много превратности. Пак брат Албърт поетично и убедително, само с няколко простички изречения ни описва този предълъг за мащаба на човека период от време: Още в най-дълбока древност, когато едва се е зараждала за живот Великата Мистерия на Масонството, простите истини, на които е учил Спасителят, вече са били подменяни и изкривявани. Преди да успеят първите истински дъбове да обраснат с първите зелени листа, мнозина от посветените започнали да губят съвършеното знание за единния истински Бог и безпределния Разум. Но по волята на Великия Архитект на Световете над необятния хаос на човешките грехове и страсти успява да изгрее ярката светлина на естествената човешка вяра, която ни разкрива нашият Създател - вечният Родител на всичко живо, всемогъщ, мъдър, справедлив, любящ и свят.

Трябва да признаем, че първите стъпки на благородните братя-масони като членове на традиционните строителни ложи в Англия и Шотландия не са пощадени от колебания и противоречия. Това естествено поражда необходимостта от написването на първата масонска Конституция, дело на презвитерианския пастор Джеймс Андерсън и приета на събрание в лондонската гостилница “Гъската и скарата”, където е обявено и основаването на Великата ложа на Англия. С Конституцията от 1723 г. е даден живот на постулат, който още е предмет на спорове – с нея Андерсън налага първенството на нравствения закон, присъщ на душата на всеки човек, над догматиката на която и да е религия. Разнопосочното тълкуване на тази норма представлява проблем за връзките на масонството с традиционните религии чак до наши дни. В нашия Свещен закон обаче можем да прочетем текст много по-стар от християнството, в Книгата на пророк Исая, в която е казано:

[1:13] Не принасяйте вече суетни дарове, казва Господ: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!

[1:14] Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да го нося.

[1:15] И когато простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и когато умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са пълни с кръв.

[1:16] Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло;

[1:17] Научете се да правите добро, търсете правда, избавяйте угнетения, защитавайте сирака, застъпяйте се за вдовицата...

[1:18] Тогава дойдете - и ще отсъдим. Да бъдат греховете ви и като багрено, - като сняг ще избеля; да бъдат червени и като пурпур, - като вълна ще избеля.

Масоните отлично разбират тленността на институциите, основани на някаква догма. Затова нашето учение оставя своите членове свободни сами да пишат нормите на поведението си и да ги изменят, когато те остареят и животът иска да бъдат променени. Те сами чертаят проектите и реализират своите градежи, а силата, която стои над тях – Великият Архитект – е светлият символ на единството, свободата и отговорността им за техните собствени дела.

Дори ако масоните не живеят в пълно съответствие с учението на техния орден, това само доказва, че и те са хора, слаби с всички слабости на човешката природа. Но семената на истината, които те приемат да разнасят, никога не се разпиляват напразно. Даже разпръснати от вятъра, по благоволението на Великия Творец те могат да намерят добра почва и да пуснат там корени.

Като работят в своите Ложи, свободните зидари откриват моралните норми на братството и възпитават в себе си разбирането и волята да ги следват, създават мрежа от персонални връзки помежду си, утвърждават своята репутация и гарантират доверието на другите масони в нея, като доказват качествата си. При закриването на работите в масонските работилници всички ги напускат с повече познания, опознавайки други хора и изграждайки надеждни приятелствата. Като формираме постепенно по този начин значителен социален капитал, ние ставаме триж повече отговорни – за съдбините на обществото, за добруването на отечеството ни.

Направихме ли всичко, на което сме способни, през годините на възраждането на масонството по нашите земи? Оставям открит този въпрос за всеки и нека, заставайки насаме пред най-истинския Съдник, както в деня на първото ни посвещение, да си отговорим честно – сторих ли всичко, на което съм способен? Защото от масона се очаква не само да узнае правилната посока, но и да съумее да поеме отговорности, с чувство за братски дълг и чест. И нека не забравяме, братя, че встъпвайки на пътя на Масонството, ние сме станали част от онова безсмъртие, което стои в очакване да компенсира всяка невъзнаградена добродетел, всяка неизплакана сълза, всяка незаслужена мъка, всяка блага молитва, всяко безкористно намерение или искрен трепет на сърцето.