header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Смехът е слънцето, което пропъжда зимата от лицето на човек.“ Виктор Юго

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО Печат Е-мейл

Ландмарки (1). В древни времена е имало обичай да се бележат границите на земите чрез каменни колони, премахването на които от злонамерени хора, е водело до силно объркване, тъй като хората не са разполагали с други ориентири, освен тези колони, по които да различават границите на собствеността си. Ето защо премахването им се считало за ужасно престъпление.«Недей, казва еврейският закон, да премахваш ландмарките на ближните си, които те са ти оставили като наследство от древни времена». Ето защо тези особени Знаци, по които ние се разграничаваме от профанския свят и които ни позволяват да обозначим наследството си като «Синове на Светлината», се наричат Ландмарките на Ордена. Универсалният език и универсалните закони на Свободното Зидарство са Ландмарки, но не са такива местните Ритуали, закони и традиции, които се отличават в различните страни. Едно от най‐ужасните престъпления, което може да извърши един Свободен Зидар, е да се опита да промени или премахне тези свещени Ландмарки, с които ние изпитваме и доказваме предявените претенции на някой Брат да споделя нашите привилегии.

Съществува голямо ранообразие в мненията на авторите по отношение на решаването на въпроса кои са и кои не са Ландмарките на Свободното Зидарство. Д‐р Оливър (2) казва (Реч. Симв. Мас.(3)), че «някои ги ограничават до Опознавателните Знаци, Символите и Думите. Други включват и Ритуалите за Посвещаване, Странстване и Повдигане; както и формата, размерите и опорите; пода, разположението и застилането; украсата, Обзавеждането и Бижутата на дадена Свободнозидарска Ложа, или характерните им Символи. Някои мислят, че Орденът няма други Ландмарки, освен специфичните си тайни.» Всички определения обаче са неточни и незадоволителни, тъй като изключват някои съществени факти, а включват несъществени.

Може би най‐безопасният метод е да ги ограничим до онези древни, и поради тази причина универсални обичаи на Ордена, които или постепенно са прераснали в правила за действие, или, ако някога са въведени от някой компетентен орган, са влезли в сила толкова отдавна, че не може да се намери доказателство за произхода им в историческите анали. Както хората, които са ги въвели, така и времето на самото им въвеждане не са намерили място в аналите и поради тази причина тези Ландмарки «са по‐древни, отколкото паметта или историята би могла да достигне».

Ето защо първата предпоставка даден обичай или правило за действие да бъде определено като Ландмарка е това правило да е съществувало «от незапомнени времена». Древността е същественият елемент. Ако беше възможно за всички Масонски власти към настоящия момент да се обединят в един вселенски конгрес и в най‐пълно единодушие да приемат нова разпоредба, въпреки че тази разпоредба ще остане задължителна за цялата Гилдия докато не бъде отменена, тя няма да е Ландмарка. В действителност, тя ще има характера на универсалност, но ще й липсва древност.

Друга особеност на тези Ландмарки на Масонството е, че те са неотменими. Както конгресът, който току‐що давах за пример, няма да има правомощието да въведе Ландмарка, по същия начин той няма да има право и да отмени Ландмарка. Ландмарките на Ордена, също както законите на мидийците и персите (4), не могат да търпят промени. Те остават такива, каквито са били преди векове и трябва да продължат да бъдат същите докато самото Масонството престане да съществува.

До 1858 г. [C.E., 5858 A∴ L∴] никой Масонски автор не е правил опит ясно да изброи Ландмарките на Свободното Зидарство и да им придаде разбираема форма. През октомври месец на тази година (5874 A∴ L∴ [1873 C.E.] – Бел. ред.), авторът на настоящия труд, публикува в [сп.] «Америкън Куотърли Ривю оф Фриймейсънри» [American Quarterly Review of Freemasonry, Американски тримесечен преглед на Свободното Зидарство](т. ii, стр. 230) статия за «Основите на Масонските закони», която съдържа ясно изброяване на Ландмарките, което бе първият случай подобен списък да се представи на Братството. Това изброяване по‐късно бе включено от автора в неговия «Учебник по масонско право» [Text Book of Masonic Jurisprudence]. Оттогава тази творба е доста широко приета от Братството и е препубликувана от много автори в областта на Масонското право; понякога без каквото и да е упоменаване на източника, от който те черпят информация. Съгласно това кратко изложение, резултат на много труд и изследвания, Ландмарките са двадесет и пет на брой и са следните:

‐1‐

Опознавателните Думи и Знаци са най‐легитимните и безспорни Ландмарки от всички. Те не подлежат на изменяне; и ако някога те са претърпявали промяна или допълнение, злината от такова нарушение на древните закони се е проявявала винаги впоследствие.

‐2‐

Разделението на Символичното Масонство на три Степени е Ландмарка, която е по‐добре запазена от почти всяка друга; въпреки че, дори и тук зловредният дух на иновацията е оставил следи и чрез разделянето на заключителната част от Третата Степен (5), бе създадена претенция за еднаквост по отношение на окончателното учение на Ордена на Майстора [т.е. на Майсторската Степен – Бел. ред.]; и Кралската Арка в Англия, Шотландия, Ирландия и Америка, както и «Високите Степени» на Франция и Германия ‐всички се различават по начина, по който въвеждат Новпосветения във великото съвършенство на цялото Символично Свободно Зидарство. През 1813 г. [C.E. 5813 A∴ L∴], Великата Ложа на Англия реабилитира Древната Ландмарка, като официално постановява, че Древното Франкмасонство (6) се състои от три Степени на Чирак, Калфа и Майстор, включително Свещената Кралска Арка. Но разрушената част така и не се възстановява и Ландмарката, въпреки че е призната като цялост от всички, продължава да бъде нарушавана.

‐3‐

Легендата за Третата Степен е важна Ландмарка, целостта на която е добре запазена. Не съществува Свободнозидарски Ритуал, практикуван в която и да е страна, на какъвто и да е език, в който да не са включени основните елементи на поученията на тази легенда. Текстовете могат да се различават и в действителност постоянно се променят, но легендата оттогава е останала по същество една и съща. И всъщност е необходимо това да е така, тъй като легендата за Строителя на Храма представлява самата същност и идентичност на Свободното Зидарство. Всеки Ритуал, който я изключи или измени съществено, поради този акт би престанал незабавно да бъде Свободнозидарски Ритуал.

‐4‐

Управлението на Братството от председателстващ Сановник, наричан «Велик Майстор», който се избира от целокупната Гилдия [the body of the Craft], е четвъртата Ландмарка на Ордена. Много хора предполагат, че избирането на Великия Майстор се провежда вследствие на закон или разпоредба на Великата Ложа. Но това не е така. Длъжността дължи съществуването си на Ландмарка на Ордена. Великите Майстори, или хората, които изпълняват длъжността под различна, но еквивалентна титла, могат да бъдат открити в аналите на Институцията далече преди да бъдат създадени Великите Ложи; и дори и да се отмени настоящата система на управление от Великите Ложи чрез закони, Великият Майстор все още би бил необходим.

‐5‐

Прерогативът (7) на Великия Майстор да ръководи всяко събрание на Свободните Зидари, независимо кога и къде се провежда, е петата Ландмарка. Следствие на този закон, който произтича от древния обичай, а не от някакво специално постановление е, че Великият Майстор заема стола, или както се нарича в Англия, «трона» по време на всяко събиране на Великата Ложа; и че той има правото да председателства събирането на всяка подчинена Ложа, когато се случи той да присъства.

‐6‐

Прерогативът на Великия Майстор да дава Разрешения за Повдигане в Степени извън обичайните периоди на изпитателен срок е друга много важна Ландмарка. Установеният закон на Свободното Зидарство изисква да премине месец или друг определен период, от представянето на молба до избирането на даден кандидат. Великият Майстор обаче има правомощието да пренебрегне или освободи от изминаване на този изпитателен срок и да позволи даден кандидат да бъде Посветен незабавно. Той е притежавал този прерогатив преди постановяването на закона, изискващ изпитателния срок и тъй като никой закон не може данаруши прерогатива му, той запазва тази власт.

‐7‐

Прерогативът на Великия майстор да дава разрешения за откриване и провеждане на Ложи е друга Ландмарка. По силата на това той може да удостои достатъчен брой Свободни Зидари с привилегията да се срещат заедно и да Повдигат в Степени. Създадените по този начин Ложи се наричат «Ложи по изключение».

‐8‐

Прерогативът на Великия Майстор да Посвещава Свободни Зидари незабавно е Ландмарка, тясно свързана с предходната. Съществували са множество недоразумения по отношение на тази Ландмарка, които понякога са водели до отричане на съществуването й в юрисдикции, където Великият Майстор точно в този момент е упражнявал този свой прерогатив значителен брой пъти без ни най‐малка забележка или противодействие.

‐9‐

Друга Ландмарка е необходимостта Свободните Зидари да се събират в Ложи. От това не следва да се подразбира, че някоя Древна Ландмарка е уредила тази постоянна организация от подчинени Ложи [Съюзни Ложи под управлението на една Велика Ложа – Бел. ред.], която представлява една от характерните черти на Свободнозидарската система, преобладаващи в момента. Но Ландмарките на Ордена винаги са предписвали, че Свободните Зидари трябва да се събират периодично за Оперативна или Умозрителна Работа и че тези конгрегации трябва да се наричат Ложи. По‐рано това са били импровизирани срещи, свиквани по специални поводи, след което са били разпускани, като Братята се разотивали, за да се срещнат отново по друго време и на друго място, съобразно потребностите на обстоятелствата. Разпоредбите на Конституцията, местните правила, постоянните Сановници и годишните вноски обаче са съвременни нововъведения, които са изцяло извън Ландмарките и зависят изцяло от изрични постановления от един сравнително скорошен период.

‐10‐

Ръководенето на Гилдията,, когато се е събрала така в Ложа, от Майстор и двама Надзиратели също е Ландмарка. Конгрегация от Свободни Зидари под нечие друго ръководство, например под ръководството на президент и вицепрезидент или председател и подпредседател, не се признава за Ложа. Присъствието на Майстор и двама Надзиратели е също толкова съществено за валидната организация на една Ложа, колкото са и Разпоредбите на Конституцията в наши дни.Наименованията [на тези трима Сановници], разбира се, се променят на различните езици; но Сановниците, техният брой, прерогативите и задълженията им са еднакви навсякъде.

‐11‐

Необходимостта всяка Ложа, когато се е събрала, да бъде охранявана, е важна Ландмарка на Институцията, която никога не се пренебрегва. Необходимостта от този закон произтича от езотеричната същност на Свободното Зидарство. Задължението за охрана на вратата и недопускането на профани и шпиони е древно, и поради тази причина представлява Ландмарка.

‐12‐

Дванадесета Ландмарка е правото на всеки Свободен Зидар да бъде представляван на всички общи събрания на Гилдията и да дава указания на своите представители. По‐рано тези общи събрания, които обикновено са се провеждали веднъж годишно, са се наричали «Общи събрания» и цялото Братство, дори най‐младият Чирак, са били допускани да присъстват. Сега те се наричат «Велики ложи» и на тях се свикват само Майсторите и Надзирателите на подчинените Ложи. Но те са само представители на своите членове [от тяхната Ложата]. Първоначално всеки Свободен Зидар се е представлявал сам; в наши дни той се представлява от своите Сановници.

‐13‐

Правото на всеки Свободен Зидар да обжалва решенията на своите Братя, взети в открита Ложа, пред Великата Ложа или Общото събрание на Свободните Зидари, е Ландмарка от голямо значение за запазване на справедливостта и предотвратяване на потисничеството. Няколко съвременни Велики Ложи, които са приели разпоредба, че решението на съюзните Ложи в случай на изключване не може да бъде изцяло отменено при обжалване, са нарушили тази неоспорима Ландмарка, както и принципите на справедливото управление.

‐14‐

Правото на всеки Свободен Зидар да посещава и да присъства във всяка Регулярна Ложа е безспорна Ландмарка на Ордена. То се нарича «право на посещение». Това правото на посещение винаги се е признавало като присъщо на всеки Свободен Зидар, когато пътува по света. А така е, защото Ложите се считат за единствено за подразделения,[учредени] за удобство на вселенското Масонско семейство. Разбира се, това право може да бъде отнето или пренебрегнато при специални случаи, поради различни обстоятелства; но ако се откаже достъп на Свободен Зидар с добра репутация, който чука на вратата на Ложата като посетител, се очаква да бъде дадено добро и задоволително обяснение за това нарушение на нещо, което по своята същност е Масонско право, което се основава на Ландмарките на Ордена.

‐15‐

Ландмарка на Ордена е, че никой посетител, който е непознат на присъстващите Братя или на някои от тях като Свободен Зидар, не може да пристъпи в Ложата, без преди това да премине изпит, съгласно древния обичай. Разбира се, ако посетителят е познат на някой от присъстващите Братя като Масон с добра репутация и ако въпросният Брат гарантира за неговата квалификация, този изпит може да бъде пропуснат, тъй като тази Ландмарка се отнася единствено за странници, които не трябва да се приемат преди строга проверка, надлежно изпитване или легитимна информация.

‐16‐

 Никоя Ложа не може да се меси в работата на друга Ложа, нито да Повдига в Степен Братя, които са членове на други Ложи. Това безспорно е Древна Ландмарка, която се основава на великите принципи на любезност и Братска доброжелателност, които са в дълбоката основа на нашата Институция. Тя постоянно се потвърждава от последващи законодателни постановления на всички Велики Ложи.

‐17‐

Ландмарка е, че всеки Свободен Зидар се подчинява на законите и правилата на Свободнозидарската юрисдикция, където пребивава, дори да не е член на някоя Ложа. Неприобщаването, което по своята същност е Масонско нарушение, не освобождава Свободния Зидар от Свободнозидарската юрисдикция.

‐18‐

Някои изисквания към кандидатите за Посвещаване произтичат от една Ландмарка на Ордена. Тези изисквания са, че кандидатът трябва да е мъж, неосакатен, роден свободен и в зряла възраст. Това означава, че жена, сакат, роб или човек роден в робство, не отговарят на изискванията за Посвещаване в Ритуалите на Свободното Зидарство. Наистина периодично са постановявани закони, които прилагат или обясняват тези принципи, но изискванията, всъщност произтичат от самия характер на Масонската Институция и от нейните символични учения и винаги са съществували като Ландмарка.

‐19‐

Вярата в съществуването на Бог като Велик Архитект на Вселената, е една от най‐важните Ландмарки на Ордена. Винаги се е признавало, че отричането на съществуването на Висша и Всеповеляваща сила, е абсолютно основание за отказ на Посвещаване. Аналите на Ордена никога не са дали и не биха могли да представят прецедент, в който отявлен атеист да е приеман за Свободен Зидар. Самите Ритуали за Посвещаване в Първата Степен забраняват и не допускат възможността това да се случи.

‐20‐

В допълнение на тази вяра в Бог като Ландмарка на Ордена, е вярата във възкресението за бъдещ живот. Тази Ландмарка не се вменява толкова експлицитно на кандидата, както предходната; но учението се предава, чрез много ясна импликация и може да се открие в целия Символизъм на Ордена. Да вярваш в Свободното Зидарство и да не вярваш във възкресението би било нелеп абсурд. Той би могъл да бъде извинен единствено чрез разсъждението, че този, който го споделя, е толкова невеж относно значението и на двете учения и до такава степен е объркал вярата и неверието си, щото да няма разумно основание за познаването и на двете.

‐21‐

Ландмарка е, че Книгата на Закона представлява неразделна част от Обзавеждането на всяка Ложа. Нарочно казвам «Книга на Закона», защото няма безусловно изискване да се използват навсякъде Стария и Новия Завет. Книгата на Закона е онзи том, който според религията на страната се вярва, че съдържа разкритата воля на Великия Архитект на Вселената. Следователно във всички Ложи в християнски страни Книгата на Закона се състои от Стария и Новия Завет; в държава, където преобладаваща вяра е юдейството, е достатъчен само Старият Завет; а в мохамеданските страни и сред Свободни Зидари ‐мохамедани, тя се заменя с Корана. Свободното Зидарство не се стреми да се намесва в сепецифичната религиозна вяра на последователите си, освен доколкото се отнася до вярата в съществуването на Бог и логичните следствия от тази вяра. За Умозрителния Свободен Зидар Книгата на Закона е духовна Чертожна дъска; без нея той не може да Работи; в каквото и той да вярва, че се състои разкритата воля на Великия Архитект, то представлява неговата Чертожна дъска и трябва винаги да бъде пред него в часовете на неговата Умозрителна Работа, трябва да бъде напътствие и правила за неговата дейност. Поради тази причина Ландмарката изисква Книгата на Закона, един от религиозните кодекси, който изявява разкритата Божия воля, следва да бъде съществена а част от Обзавеждането на всяка Ложа.

‐22‐

Равенството между всички Свободни Зидари е друга Ландмарка на Ордена. Това равенство няма нищо общо с разделянето по рангове, което е регламентирано от обществения обичай. Монархът, благородникът или джентълменът имат право на цялото влияние и получават цялото уважение, които по право се отдават на тяхното положение. Доктрината на Масонското равенство обаче гласи, че като деца на един велик Отец ние се срещаме в Ложата на една и съща плоскост – че на тази плоскост ние всички Странстваме към една предопределена цел – че в Ложата истинските достойнства получават повече уважение от безграничното богатство и че единствено добродетелта и познанието трябва да бъдат основа за всички Масонски отличия и да бъдат възнаграждавани с предимство. Когато Работата на Ложата приключи и Братята се оттеглят в мир, за да се смесят още веднъж със света, всеки от тях отново придобива своето обществено положение и упражнява привилегиите на този ранг, който му е даден от обичаите на обществото.

‐23‐

Тайната на Институцията е друга особено важна Ландмарка. Формата на тайнственост е свойствена за Свободното Зидарство, съществува от самото му основаване и се е съхранила благодарение на Древните Ландмарки. Ако се освободи от тайната си същност, то би загубило своята идентичност и би престанало да бъде Свободно Зидарство. Ето защо каквито и възражения да бъдат отправени към Институцията по повод потайността й и независимо колко неопитните Братя желаят по време на изпитателния си срок, поради прибързване, да пренебрегнат тайния му характер, никога няма да бъде възможно това да бъде направено, дори и тази Ландмарка да не стоеше пред нас като непреодолима пречка; защото такава промяна по своя характер би представлявала обществено самоубийство и смъртта на Ордена ще последва неговото легализирано разкриване. Свободното Зидарство, като тайно сдружение, е съществувало непроменено от векове; като отворено общество то не би просъществувало толкова много години.

‐24‐

Основаването на една Спекулативна наука върху едно Оперативно изкуство и Символичната употреба и обяснение на термините на това изкуство за целите на религиозно или морално учение, представляват друга Ландмарка на Ордена. Храмът на Соломон е символичната люлка на Институцията и затова препратките към Оперативното Зидарство, построило тази величествена сграда, към материалите и сечивата, използвани в изграждането й, както и към занаятчиите, ангажирани в този градеж, всички те представляват основни съставни части, изграждащи самата същност на Свободното Зидарство и не могат да бъдат отстранени от него без да се разруши цялата идентичност на Ордена. Ето защо, всички сравнително нови Ритуали на Свободното Зидарство, независимо колко се различават един от друг в други отношения, строго пазят историята за Храма и тези Оперативни елементи като основа на всички техни изменения на Масонската система.

‐25‐

Последната и завършваща Ландмарка е, че тези ландмарки никога не могат да се променят. Нищо не може да се премахне от тях – нищо не може да се добави към тях – най‐малката промяна не може да се направи в тях. Каквито сме ги получили от нашите предци, ние сме обвързани с най‐тържествена клетва и дълг, да ги предадем на нашите наследници.

------------------------------

1 Основното значение на английската дума «landmark» като «граничен камък» (етим., англ. land «земя»+ mark «белег, знак») би могло да бъде предадено на български като «ориентир», а пълният превод на словосъчетанието Ancient Landmarks би могло да се преведе като «Древни Ориентири». В Масонската традиция е прието обаче Масонският термин «Ландмарки» да не се превежда, да не се калкира, а да се пренася неизменна (респ. транслитерирана) в различните езици, за разлика от думата «древни», която по традиция се превежда. В съвременната англоезична лексика «landmark» включва всяка лесноразпознаваема забележителност, например паметник, сграда или друг градеж.(Бел. ред.)

2 Бр∴ Джордж Оливър (134 A∴ L∴ 5783 – 252 A∴ L∴ 5867 [05.11.1782 – 03.03.1867 C.E.]) е един от найизвестните и най‐запознати с материята английски Свободни Зидари. Той остава в хрониките на Гилдията като неуморен изследовател на историята на Ордена и автор, който разглежда както Свободнозидарски въпроси, така и църковни. И все пак, докато на теориите и непоследователните му разсъждения върху ранната история на Свободното Зидарство трябва да се гледа скептично, то усърдните му научни изследвания му отделят място сред основателите на така наречената литературна школа на Свободното Зидарство.(Бел. ред.)

3 Джордж Оливър, Речник на Символичното Масонство, включително Степента на Кралската Арка (Oliver, George A Dictionary of Symbolical Masonry including the Royal Arch Degree, Richard Spencer 314 High Holborn, 1853, p. 208). Цитатът, преведен от Бр∴ Албърт Маккий продължава така:«Твърде ясно е, обаче, че забраната за премахване или изменение на Ландмарките се наблюдава навсякъде, във всички епохи на Гилдията». (Бел. ред.)

4 Изразът «законите на мидийците и персите» в английски език се употребява в смисъла на закони, които не подлежат на изменение. Произхожда от старозаветната «Книга на пророк Даниил». (Бел. ред.)

5 Има се предвид специфичната за английското Масонство «Степен на Кралската Арка» [Royal Arch Degree], която представлява по‐скоро една надстройка на Третата Степен, отколкото нова, четвърта Степен в Символичното Масонство.(Бел. ред.)

6 Тук терминът «Древно Франкмасонство» [Ancient Craft Masonry] се употребява в смисъл на по‐късно иституционализираното «Стари Свободни и Приети Зидари», ортодоксалното Масонско изповедание – за различаване от «модерното» Масонство в Англия.(Бел. ред.)

7 В юриспруденцията «прерогативът»e изконно и изключително право, субективна дискреция или привилегия на личност или група, чието съдържание е отделно от общите права, упражнявани по общия закон на правовата държава. Етимологията на термина е латинска, от «praerogativus» ‐първоначално привилегията на римската центурия да гласува първа в комитиите, ‐от prae‐«пред, преди, първо» + rogare «запитвам, питам»; терминът е калкиран в българското «предрешавам, предрешен». Прерогативът е универсална доктрина и институт на феодалното право. Като части от корпуса на Масонската юриспруденция той, както и Древните Ландмарки изобщо трябва да се тълкува изключително в контекста на системата на феодалното право, от което те произхождат исторически и на чиято правна доктрина се основават.(Бел. ред.)


ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ НА СВОБОДНОТО ЗИДАРСТВО

както са формулирани от Бр∴ Алберт Г. Маккей и представени от него в «Енциклопедия на Свободното Зидарство и родствените му науки» (Mackey, Albert G., An Encyclopaedia of Freemasonry and its kindered sciences, Vol. I, pp. 421‐425 (“Landmarks”), The Masonic History Company, Chicago‐New York‐London, 5921 A∴ L∴ [1921 C.E.]) и както са формулирани от него в първото издание на този труд през 5874 A∴ L∴ [1873 C.E.]

в превод на български език и редакция от Бр∴ Ангел Кабакчиев

приет за сведение като реферативен превод с Решение 1011501 на Съвета на Великите Сановници на В∴ Л∴ С∴ С∴ П∴ З∴ Б∴

 
Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
март 2019 април 2019
понеделник, март 25, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 9 1 2 3
Седмица 10 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 11 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 12 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 13 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org