Масонът акад. проф. д-р Константин Пашев

Много е писано за офталмолога проф. Константин Пашев (1873 - 1961), но кое е пó-малко известното за него.

Акад. Константин Михайлов Пашев е роден в гр. Сливен във видно търговско семейство (1873), завършва Роберт колеж в Цариград (1893), учи в Медицинския факултет в гр. Монпелие, Франция, (1893 - 1896), завършва Медицинския факултет в Лион (1898) и остава за една година на специализация по очни болести в клиниката на проф. д-р А. Гайе (1899). След завръщането му в България, назначен като ординатор в Очно отделение на Александровската болница (1899), той многократно специализира очни болести във Франция и Германия, а в Англия е назначен като асистент в Лондонската кралска болница (1906 - 1907). Всяка година посещава някоя от големите европейски очни клиники на собствени разноски. Трябва да отбележа, че проф. Пашев е един от първите учени у нас, който много добре разбира и оценява изключителната важност на обмена на научна медицинска информация между учените по пътя на личните контакти по време на научни форуми и не пропуска офталмологичен конгрес, провеждащ се в Европа. В резултат, почти всичките му научни доклади са изнесени на конгреси в чужбина, а повече от половината (160) му статии са отпечатани в над 25 от най-известните и престижни научни списания по офталмология в Европа. Цялата патология на окото е намерила отражение в неговите над 250 научни и 230 научно-популярни публикации. Какво е акад. К. Пашев в българската медицинска наука:

• Основател на катедрата по очни болести към МФ и неин пръв професор и ръководител 22 г. (1919 - 1941)

• Основател на българската офталмологична школа

• Изобретател на офталмологични хирургически инструменти и оперативни методи

• Откривател на множество промени и болести на окото

• Блестящ диагностик и терапевт – през 1917 г., напр., К. Пашев лекува поета Гео Милев в Александровската болница, а писмото, което доказва това, днес се съхранява в НБКМ.

Мащабна е медико-просветната и социално-обществената дейност на акад. Пашев:

• Създател на първото на Балканите училище за слепи деца (1905)

• Основател на Дружеството за покровителство на слепите в България (1922)

• Автор на първия учебник по очни болести у нас (1925), на първите по рода си монографии „Синтетична офталмология” (1942) и „Социална офталмология (1936)

• Основател на „Очна библиотека за опазване на зрението” и на Библиотека за покровителство на слепите в България (1926)

• Основател и пръв председател на Българското офталмологично дружество (1927)

• Успява да озакони изработката и продажбата на диоптрови очила да се извършва единствено от дипломирани оптици по лекарска рецепта (1930)

• Организатор на дом-работилница за възрастно слепи (1931)

• Основател и издател на първото в България „Списание за борба против слепотата” (1933 - 1942)

• Съосновател на първата Международна академия за усъвършенствне на лекарите в Будапеща (1938)

• Основател на първия у нас институт за професионална подготовка на възрастните слепи (1938) Сред многото национални и международни отличия на проф. д-р К. Пашев ще отбележа само:

• Член-кореспондент на Германското офталмологично дружество (1912), на Баварската академия на науките в Мюнхен и на 11 чужди научни дружества по офталмология

• Почетен член на Академията в Палермо (1919)

• Член-кореспондент (1936) и академик (1938) на БАН и носител на нейната награда „Кудоглу”

• Почетен член на офталмологичния институт „Бараке”, Испания (1945)

• Лауреат на Димитровска награда, I-ва степен (1950), а по този повод стаята на оперираните от катаракта болни в Очна клиника на МФ е наречена на неговото име

• Включен е в двете най-престижни научно-справочни издания – в Световната енциклопедия – Ню Йорк и в т. 4 на БМЭ.

Ето този изключителен човек, педагог, лекар и общественик е бил осветен от светлината на свободното зидарство. Именно активният, постоянен и траен контакт с европейските професионални и социални среди лежи в основата на ориентирането и приемането от проф. К. Пашев на идеалите на свободното зидарство. Процесът обаче е двупосочен – за приобщаването на проф. К. Пашев към различните международни научни среди и структури допринася и самото му членство във Великата ложа на България. Оскъдни са данните за членството му в Ложата. Името му присъства в списъка на Р. Янков от 1937 г. От бр:. Митко Иванов научаваме, че когато през декември 1919 г. се учредява кооперативното спестовно-взаимоспомагателно дружество „Сговор”, един от съоснователите му е К. Пашев и той участва с 20 дяла. Ясно е, че неговата масонска дейност не е така активна както посочените по-горе профански дейности. Но острото му социално чувство, насочено към борбата със слепотата, неговата всеотдайност към офталмологията, слепите и слабозрящите, неговата непрестанна социално и благотворително обагрена работа за социализирането им и запазването на човешкото им достойнство неотклонно са следвали основните принципи и добродетели на свободното зидарство – мъдрост, човещина, трудолюбие, щедрост и дарителство, благотворителност, смелост, интелектуална и духовна сила!

Днес негови следовници-офталмолози назовават с неговото име своите медицински центрове и клиники за зрение. А през 1993 г. бе учредена наградата „Акад. Константин Пашев”, която се присъжда за значителни приноси в областта на офталмологичната наука и практика, борбата със слепотата и за утвърждаване на българската офталмология у нас и в чужбина. Наградата е дело на скулптора Павел Койчев и включва медал, грамота и парична сума.

Книгопис:

1. Александров, Н., М. Петкова. Първи ръководители на катедри в Медицинския факултет – масони (1918 - 1942). – 2-ра Междунар. науч. конф. „Човеколюбие и напредък – енергията на духа”, Варна, окт. 2005; http//otves.org/bg

2. Анастасов, А. Научното и социалното дело на акад. Константин Пашев. – Офталмол. преглед, 1, 1 – 7.

3. Апостолов, М. Учени и школи в българската медицина. С., МФ, 1987.

4. Василев, Ив. Акад. Константин М. Пашев – бележит български учен със световна известност. – В: Биобиблиография. С., БАН, 1960, 7 – 26.

5. Данаилов, Д. Основоположникът на българската офталмология акад. Константин Пашев. – Хирургия, 1953, 2, 1 – 5.

6. Иванов, М. Масонските ложи в България. – Кюстендил, МКИ, 2002.

7. Кристанов, К. Акад. Константин Пашев на 80 години. – Изв. на мед. и-тути, 1954, кн. IX, X.

8. Петкова, М. Творческата и публикационна дейност на акад. Константин Пашев. Наукометричен анализ. – Офталмол., 31, 1983, 3, 112 – 115; 32, 1984, 2, 33 – 37.

9. Петкова, М. Развитие на клиничната медицина в България. – В: Измерения на българската медицина. С., Тангра, кн. 33, 180 – 213.

10. Радославова, М., В. Бакърджиев. Константин Пашев. Биобиблиография. С., БАН, 1960.

11. Сепетлиев, Д., М. Петкова. Развитие на медико-биологичните науки за 100 г. съществуване на БАН (1869 - 1969). В: Сб. науч. мат. И труд. По ист. И теория на науката и техн. Т. 2. С., НДИТН – БАН, 1983, 71 – 97.

12. Цанков, Н., М. Георгиев. Първоучителите. – В: Медицински факултет, София, 85 г. С., МУ, 2003, 20 – 35.

13. Янков, Р. Кои са масоните в България. С., 1937.

14. 85-годишнината и 60-годишнината от лекарската дейност на акад. проф. д-р Константин Пашев. – Изв. на И-та за клин. и обществ. мед., кн. III (XV), С., БАН, 1959, 3 – 39.

15. 100 г. Българска академия на науките (1869 - 1969). Т.1. под ред. П. Зарев. С., БАН, 1969.

16. 40 г. Медицински факултет (1918 - 1958). Под ред. Ас. Панев. С., МФ, 1958.