На 22 май т. г. се навършиха 150 г. от рождението на Сър Артур Конан Д О Й Л (1859 - 1930) – лекар и писател. Англичанин, но роден в Единбург, Шотландия. На 17-годишна възраст се отказва от семейната католическа вяра и се обръща към спиритизма, за което има дълбоки основания – баща му страдал от алкохолизъм и епилепсия, а майка му открито живеела с любовника си – лекар, който по-късно ще го насочи към медицината. Освен това учи в Йезуитско училище, където прекарва 7 самотни и безрадостни години. От житейския му път ще посоча само няколко жалона.

1. -- Д-р Конан Дойл става добър и търсен лекар и дълги години семейството му живее доста добре. Първата му съпруга умира след продължително и мъчително боледуване от туберкулоза, а на втората – секунди преди сърдечният инфаркт да го пренесе в отвъдния свят – казва: „Ти си прекрасна...”

2. -- На 41-годишна възраст авантюристът Конан Дойл заминава като доброволец във войната на бурите в Южна Африка, но поради възрастта му е назначен за медицински регистратор. Резултатът? – Написва най-четената книга за тази война – „Великата война на бурите”, отпечатана в Лондон през 1902 г.

3. -- 1887 г. е годината, в която неговият роман „Етюд в червено” го изстрелва в орбитата на славата и отбелязва раждането на безсмъртните му герои - детективът Шерлок Холмс и помощникът му д-р Уотсън, които оживяват в 3 романа, 56 повести и безброй разкази. На сградата, в която е била тяхната детективска кантора, на Бейкър стрийт № 221 и днес стои надписът: „Тук живя Шерлок Холмс”, а от 1951 г. в нея е открит дом-музей с постоянна експозиция. Шерлок Шолмс е най-прочутият детектив в света. Според едни той е сборен образ от прототипи – негов състудент + преподавателя от Единбургския университет физикът Рътърфорт + прочутия в онези времена престъпник Йожен Франсуа Видóк, станал по-късно шеф на френската криминална полиция. Според други прототип на Шерлок Холмс е д-р Джоузеф Бел - добър лекар и диагностик, много наблюдателен, с подчертано чувство за логика и дедукция. Самият Шерлок Холмс е толкова жив и надарен със запомнящи се лични навици и особености – сила на въображението, брилянтно чувство за хумор, острота и занимателност, логика, перфектно познаване психологията на престъпника, невероятна наблюдателност, гениално прилагане на дедуктивния метод, ум, находчивост и смелост, че в Англия образът му е легенда, а името му – нарицателно.

4. -- Според литературоведите още в началото на писателската му кариера се усеща един определен вкус към необикновеното и спиритизма, който продължава до последната му творба. Може да се допусне, че това е подтикът за интереса на Конан Дойл и към свободното зидарство и може би е продиктуван от очакването, че ще навлезне по-дълбоко в спиритизма. Но докато интересът му към спиритизма остава траен, пътят му в масонството е една не много дълга, ондулираща крива.

5. -- 27-годишният Конан Дойл е въведен в Ложа № 257 Феникс, Портсмит, Англия, на 23 февруари 1887 г. Само след месец е повдигнат в степен. Но с това интересът и активността му се изчерпват и през 1889 г. напуска Ложата. На 21 март 1901 г. произнася прочувствена реч в памет на кралица Виктория. Заради тази реч, както и за сказките му за по-доброто отношение към пленниците-масони в Южна Африка, през 1901 г. Ложа № 1 Mery’s Chapel в Единбург го приобщава като почетен член, а на следващата година крал Едуард VII-ми го посвещава в Рицарство. Може би по-късно, през 1909 г. това го подтиква да се приобщи в неговата Ложа, независимо че отново не проявява никакъв интерес и я напуска окончателно през 1911 г.

6. -- Пребиваването на д-р Дойл в Южна Африка обаче и днес предизвиква оживени дебати по отношение на масонската му принадлежност. През м. октомври 1901 г. в Masonic Illustrated Magazine се появява кратко съобщение, че докато е участвал във войната, Конан Дойл е членувал във временно разкритата Ложа в Блоймфонтийн (1900). Става дума за английската ложа № 1022 „Изгряваща звезда”, учредена във военно-полеви условия за еднократна сбирка. Чак след смъртта на писателя обаче брат от Ложа № 3456 потвърждава този факт. Все пак обстоятелствата и действията на Конан Дойл като масон в Южна Африка остават неясни. Запазено е писмо на Конан Дойл, в което той изразява съжалението си, че няма възможност да участва в масонските заседания. Знае се, че по повод смъртта на кралица Виктория е бил проведен траурен обред, на който са присъствали 39 братя и 61 гости. Всъщност по-интересно е отношението на Конан Дойл към свободното зидарство – явно е спазил правилото „масонът е масон завинаги”. А Конституцията повелява, ако един брат не е редовен член, би могъл да присъства само веднъж на масонска сбирка. Всъщност в автобиографията му няма сериозни данни за съпричастност към свободното зидарство. В архива на Обединената Велика Ложа на Англия няма данни да е бил член на друга ложа, освен на ложа Феникс № 257, както и за някакъв напредък в занаята. А в „Спомени и приключения” е написано: „Д-р Дойл погледна към масонството и съвсем скоро отвърна поглед от него”.

7. -- Колкото и непостоянен да е бил в Занаята, като автор, за допълнително оцветяване на образите, интригата, обстановката или просто на диалога, Конан Дойл вмъква някои малки детайли като масонски ритуал, символ или термин –употребата им е спорадична, но подсилва наблюдателността на Шерлок Холмс. Има 8 творби, в които масонското присъствие се запомня:

• В „Етюд в червено” (1887) е загатнат един от масонските символи – „златен пръстен с масонски знаци – кръг с пергел”, което подсказва на детектива Холмс, че притежателят му е свободен зидар.

• В „Клубът на червенокосите” (1891), в която прави изумително животоописание на един от героите и показва не само изключителната си наблюдателност, но и познания по масонската символика, Шерлок Холмс води следния разговор:

- Освен явните белези, че известно време сте полагал ръчен труд, че смъркате емфие, че сте масон, че сте бил в Китай и че по-късно сте написал значителен брой публикации, не мога да определя нищо повече. -

 За емфието – добре, но за масонството?

- Не бих искал да засягам интелигентността Ви като разкрия как съм „прочел” всичко това. Независимо от строгите правила на Вашия орден, използвате игла с арка и пергел на врътовръзката си.

• В „Скандалът в Бохемия” (1891) Холмс дава следната препоръка на д-р Уотсън:

- Има прекрасни свободни зидари сред жокеите. Станете един от тях и ще научите всичко, което трябва да знаете.

• В „Ритуалът на Масгрейв” (1893) Масгрейв-син трябва да научи диалог, който не разбира. За непосветените този диалог също остава неясен и необясним:

- Кой е той?

- Този, който си отиде.

- Кой ще го получи?

- Този, който ще дойде.

- През кой месец?

- През шестия след първия.

- Къде беше слънцето?

- Над дъба. -

 Къде беше сянката?

- Под бряста.

- На колко стъпки? -

 10 на север и още 10; 5 на запад.

- Какво ще му дадем?

- Всичко, което е наше.

- Защо ще го дадем?

- Заради доверието.

• В „Строителният предприемач от Норууд” (1903) само на едно място Холмс споменава:

- Казахте името си, като че ли го знам, но освен очевидните признаци, че сте бакалавър, търговски агент, свободен зидар и астматик, не зная нищо повече за Вас.

• В „Изгубеният свят” (1912) Конан Дойл мимоходом казва: Мистър Хангъртън излезе, за да участва в масонска сбирка.

• В „Долината на страха” (1914) сред веществените доказателства Шерлок Холмс намира карта с гравирани върху нея символи V. V. 341. – Отнасят се за Стария ритуал на свободните зидари „Шлепаджии” от Ложа 341 в Долината Вермиса, САЩ. Там няма град без ложа и членството и някои знаци много помагат, като дамгата върху ръката на жертвата – равностранен триъгълник, вписан в кръг.

В тази творба има и кратък диалог:

- Джон МакМърдоу, - каза гласът.

– Член ли си вече на Стария Ритуал на Свободните зидари?

Той кимна утвърдително.

- № 29 Чикаго ли е твоята ложа? Той отново кимна.

• В „Пенсионираният продавач на бои” (1927) д-р Уотсън описва един частен детектив като неприветлив и студен мъж с боядисани в сиво очила и голяма масонска игла, забодена във вратовръзката му.

Според литературоведи масонството в творбите на Конан Дойл е повече свързано със спиритизма. Неговият дух бил толкова силен и независим, че дори проф. Милó дьо Мейé – месмерист – не успял да го хипнотизира.

Творчеството на Конан Дойл и неговите герои Шерлок Холмс и д-р Уотсън са изключително популярни, живи, реални и незабравящи се. При една от сказките на Конан Дойл във Франция, прочутият френски генерал от 1-вата Световна война Имбéр го попитал:

- Мосю Дойл, Шерлок Холмс още ли служи в английската армия?

След момент на изумление Конан Дойл отговорил:

- О-о, мон женерал, той е вече твърде стар за това !

И тихичко добавил: - Елементарно, óбични ми брате!