header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Мъдрецът винаги търси първо у себе си, безумецът – у другите.(Конфуций)

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow Любов – Истина – Труд

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
Любов – Истина – Труд Печат Е-мейл
Автор : Доц. д-р Маруся Петкова, дм   

Изучавайки историята на българската медицина по време на Възраждането, се очерта интересен факт, който ни насочи към по-дълбокото му проучване, а именно – участието на лекари и други медицински специалисти в българските масонски ложи. На практика свободното зидарство идва в България след Освобождението 1877 г. – развитието на икономиката и стопанските дейности в следосвобожденска България подтиква развитието и в духовната сфера.

Нашето проучване се основава на документалния подход и обхваща 30-годишен период (1880 - 1914) – времето на т. нар. първо и второ масонство у нас. Представените тук данни са издирени в официално публикувани, но все още оскъдни български документални източници. Обект на проучването е една малка и твърде специфична част от общата съвокупност на българските масони – лекари и аптекари – които наред с бялата престилка на лечителя са препасвали и бялата престилка на свободния зидар.

От проучените материали се установява, че първите българи масони искрено са вярвали в идеите на свободното зидарство и по-конкретно, че:

• в ложите зидарите се учат на мъдрост, да държат на дадената дума и даденото обещание

• свободното зидарство осъжда безделието и мързела, то насърчава и възхвалява трудолюбието , въздига в култ труда, защото именно трудът е, който дава и духовни, и материални блага

• в личен план всеки зидар става по-добър, по-благ, по-милостив, по-смел и по-силен духом

• престижно е да развиваш социални и благотворителни дейности – създаване на болници, училища, общополезни неща, да проявяваш дела на щедрост и човеколюбие.

Повечето български масони са хора скромни, които, особено при първото и второто масонство у нас, живеят и се трудят в синхрон с девиза на Великата ложа на България

ЛЮБОВ - ИСТИНА - ТРУД

и за тях не се намират никакви или почти никакви данни. Да се върнем към далечния мразовит ден на 18-ти февруарий на 1880 г. в крайдунавския град Русчук (Русе). Денят, в който с Грамота № 1831 от Grand Orient Lusitanien в Лисабон, Португалия, светлината се внася в първата редовна българска масонска ложа под № 134 и наименована

„БАЛКАНСКА ЗВЕЗДА”

 Прави впечатление, че първото българско масонство се приема предимно от поборници за национална свобода и независимост, вече запознати по време на емигрантството си в странство с философията и идеите на свободното зидарство. След тях се включват най-видните сред интелигенцията и най-образовани българи, завършили европейски академии и училища. Така само за две години Ложата наброява вече 27 братя – в проучваната от нас група двама са лекари и един е аптекар и това са д-р Иван Пенков, д-р Стоян Михайловски и аптекарят Георги Силаги.

Д-р Иван Пенков Шишков (? - ?) е роден в Русчук. Читалището в града го изпраща като свой стипендиант да учи медицина във Военномедицинското училище в Цариград, което завършва успешно (1877). На следващата година се завръща в България и работи като волно (частно) практикуващ лекар в Русе. Светлината на масонството го огрява в ложа „Балканска звезда” заедно с д-р Стоян Т. Михайловски - и двамата масони 2-ра степен.

Д-р Стоян Т. Михайловски (? - ?) също е завършил медицина във Военномедицинското училище в Цариград. Завърнал се в България, той е включен в първия списък на лекарите, на които „Върховний медицински съвет позволява да вършат лекарска практика” в Княжество България, публикуван в Държавен вестник през 1881 г. През 1883 г. д-р Михайловски работи като военен лекар в Силистра.

Със сравнително високата 18-та степен е Георг(и) Силаги (1833 - 1921) – аптекар, военен, поборник за национална независимост, общественик и културен деец. Името Силаги е познато в унгарската история още от 15-ти век – Михай Силаги е участвал в битката при Варна под командването на Владислав Варненчик – пленен и съсечен от турците, Силаги оставя костите си в България. Неговият потомък Георг Силаги е роден в гр. Байя, АвстроУнгария, и е завършил фармация в Будапеща (1858). Свободолюбец и революционер, той участва в Полското въстание (1861 - 1863), Гражданската война в Северна Америка (1863 - 1865), италианското освободително движение при Джузепе Гарибалди (1866), след което работи като военен аптекар в турската армия (1869) и волно практикуващ спицерин в Шумен (1869 - 1874) и Русчук (1874 - 1910). Щастливо женен за българката Пауна (Паулина) Гюргюва, има пет деца, от които Михаил наследява професията и аптеката на баща си – „спицерията на унгарската корона”. Не можем да кажем кога и къде е въведен в масонството, но в 18-та степен е посветен в румънската ложа Sages d’Heliopolis в Букурещ и като такъв влиза в първата българска ложа „Балканска звезда”. Днес богат документален, вещеви и снимков материал за профанската (светската) му дейност, съхранен от наследниците му, се пази в БИА-НБКМ и Русенския Историческия музей.

Поради стеклите се политически обстоятелства през 1887 г. ложа „Балканска звезда” е приспана, т.е., спира своята дейност.

Развитието на новите социално-икономически отношения у нас, натрупването на капитали и производствени мощности, разрастването на икономиката, промишлеността, банкерството, откриването на Софийския университет, с една дума нарастването на финансовия и интелектуален потенциал и струпването му предимно в столицата са предпоставка за учредяване на ложа в София. Така през 1883 г. в София се открива Ложа под № 762, наречена

Б Р А Т С Т В О

 и това е началото на второто българско масонство.

Следвайки основополагащите идеи и документи на първото масонство у нас, на Великата ложа на Португалия и спазвайки традициите на Стария и Приет Шотландски ритуал, в Моралния кодекс на ложа „Братство” е записано:

Обичай ближния си, говори истината, зло не върши – прави добро, обичай добрите, съжалявай слабите, отбягвай лошите – не мрази никого, слушай винаги разума, почитай жените – не злоупотребявай с тяхната слабост и т.н.

Преместилите се да живеят и работят в София д-р Иван Пенков и д-р Стоян Михайловски продължават членството си и в новоучредената софийска ложа. Сред другите въведени в ложата от проучваната група има още трима лекари и един аптекар и това са – д-р Иван Енчев, д-р Асен Шишманов, д-р Стефан Христов и аптекарят Никола Странски – така броят на медицинските специалисти нараства на шест братя.

Д-р Иван Поптонев Енчев (1841 - 1900) е роден в с. Енина, Казанлъшко. Учи медицина във Военномедицинското училище в Цариград (1857 - 1867) и след завършването остава като стажант в болницата Хайдар паша (1867 - 1868). Десет години работи като военен лекар в турската армия във Видин (1868 - 1878). След Освобождението се девоенизира и четири години е окръжен лекар (1878 - 1882) и управител на болницата в Силистра. През 1883 г. е въведен в ложа „Братство” и посветен в 1-ва степен. На 59-годишна възраст умира в Букурещ.

Д-р Асен Ставрев Шишманов (1848 - 1894) е роден в Темешвар, Банат, в семейството на български преселници от Видин. Завършва медицина във Виена с докторат (1875). Работи като лекар една година в Темешвар, после като ординатор във виенската Рудолфшпитал и след Освобождението идва в майка-България като градски лекар на София и член на първия Медицински съвет (1879 - 1880). Работи ту като волно практикуващ, ту като старши лекар в Александровската болница. Посветен в 3-та степен, той е въведен в ложа „Братство” и избран за неин оратор. Д-р Шишманов е член-учредител на Българското дружество на червения кръст (1885). През 1889 г. напуска България и заминава за Смирна (Измир), Турция. От 1890 г. практикува в Цариград, където умира само на 46-годишна възраст.

Д-р Стефан (Стойчо) Христов Загорски (1848 - 1902) е роден в предбалканското градче Севлиево. Завършва Медицинското училище и Факултета по медицина и фармация в Букурещ (1863 - 1870) като стипендиант на севлиевската община. По време на студентството си е активен член и дарител на читалище „Братска любов” – политически клуб и параван за промасонската тайна организация „Млада България”. След дипломирането се завръща в родния си град и се отдава на просветна и културна дейност. Заподозрян от турците в революционна дейност, отива в Румъния и защитава докторска дисертация за сифилиса (1877). По време на Руско-турската война се включва като лекар в състава на Румънския червен кръст. След завръщането си в България работи като старши лекар и директор на Варненската първостепенна болница (1880 - 1884), а после е приет на военна служба и назначен за началник на Фелдшерското военно училище в София (1882 - 1884). От заминаването на лейб-медик д-р Иван В. Гримм до абдикирането на княз Александър Батенберг е придворен лекар към Двореца (1883 - 1886). До 1897 г. е военен лекар, а после – волно практикуващ. Запознат още от студентските си години с франкмасонството, той е въведен в ложа „Братство” с 3-та степен и избран за неин библиотекар. Има податки, че е бил член и на русенската ложа „Балканска звезда”. Член на 5-я и 7-я Медицински съвети, д-р Ст. Христов е един от основателите на първото Софийско лекарско дружество.

Аптекарят Никола Иванов Странски (1850 - 1910) от Калофер завършва фармация също във Факултета по медицина и фармация в Букурещ (1874). По време на студентството си принадлежи към българския емигрантски кръг и е сред учредителите (1869) и активните членове на читалище „Братска любов”. Участва в румънската медико-санитарна бригада в Сръбско-турската война (1876), за което е награден със сръбския кралски орден Тáкова. В Руско-турската война (1877) работи в една от румънските походни болници, а след войната се установява в София и до смъртта си е съдържател и управител на собствената си аптека. С Указ № 790 от 1881 г., като началник на аптечната част на Княжество България, е назначен и за член на Висшия медицински съвет. Придворен аптекар на княз Александър Батенберг, а после – придворен зъболекар и аптекар и на княз Фердинанд. През 1883 г. Никола Странски е въведен като масон 2-ра степен във Великата ложа „Братство” в София. Той е и един от учредителите на Българското дружество на червения кръст (1885) и подписва първия му Устав, независимо, че после не е включен в управата му.

В заключение можем да кажем, че колкото и оскъдни да са данните за лекарите и аптекарите, членове на първото и второто българско масонство, тяхната профанска (открита) дейност ги показва като високо образовани и доблестни българи, като част от българската интелигенция, борили се за просвещението и националната свобода на роднаБългария, както и за нейния просперитет след Освобождението.

Доц. д-р Маруся Петкова, дм

Факултет Обществено здраве, МУ, Плевен

(Статията е публикувана в сп. Медицина&Фармация, бр. 1, 2009 г.)

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2018 декември 2018
неделя, ноември 18, 2018
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 45 1 2 3 4
Седмица 46 5 6 7 8 9 10 11
Седмица 47 12 13 14 15 16 17 18
Седмица 48 19 20 21 22 23 24 25
Седмица 49 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org