Масонството е среда. Среда функционираща върху правила. Правила, които освобождават духът, а той се организира в осъзната и осмислена „Братска верига”.

Обични мои Братя, и Вие най-обични мои братя Чираци. Не съм придобил мъдростта на Велик Майстор за да проникна духом и интелектуално до дъното на житейските алгоритми на щастието и успеха. Не съм достигнал до мъдростта на Майстора Масон, но сърцето ми подтиква умът да облече с думи съзряващите мисли и чувства, насочени към постепенното осъзнаване на дълбочината на масонството като процес свързващ нашето духовно начало с материалното ни битие. Като началото на този процес могат да се посочат няколко съдбоносни житейски прозрения, точки в индивидуалното ни съзряване, достигнати от всеки един от нас, в периода до преди осъзнаването си като „търсещ светлината”.

Всеки един от нас е осъзнал, че в материалният свят сме толкова сами в ежедневните си сблъсъци с житейските проблеми, в изпитанията и житейските препятствия. Всеки един от нас съзнава, колко сме уязвими, лесно губим пътеката, водеща до хармонията в душите ни. Тази чисто човешка уязвимост от обстоятелствата, върху, които не можем да упражним контрол, е заложена и в символиката на ритуала в „Първа степен”.

В ритуала „Търсещият” срича по черно-белите квадрати, наполовина бос, наполовина съблечен, сляп, уплашен и жалък. „Търсещия” се спъва, куца и най-страшното – страхува се от агресивната среда, през която преминава. Също като в профанският ни живот. Нашето ежедневие на духовни същества в материална обвивка е подобно на това на не зрящ човек, уплашен, бос, полугол, често сам осъзнаващ се подведен от егото си гротескно като пълноценен. А света около него е толкова прагматичен, без духовен, материален, че изникващите препятствия са в наслагването си смъртоносни и обезобразяващи духовната му единичност.

Какво се случва обични Братя със свалянето на превръзката и встъпването на „Търсещият” в братската ложа? Как?!!! Oт къде?!!! С какво?!! започва магията на промяната на духовната кондиция на „Търсещия” в Ложата. Как след седмици и месеци несигурният и объркан „търсещ светлината” се интегрира и как се увеличава стократно интензитета на информационния обмен между Братята, с което се преминава за много кратко време в равнища на комуникация, за постигането на които в профанският ни живот сме контактували години. Информацията за фактите, описание на емоциите, интелектуалните градежи ни променя, развива, сближава, обнадеждава и позволява на духовният ни потенциал да се реализира и материализира.

Какво предизвиква промяната в масона? Може би информационният интензитет? Вероятно информацията е следствието, а не фактора генериращ процеса. Промяната според моето самоосъзнаване започва след попадането на личността на „Търсещия” в „Среда”. От този ъгъл виждам Ложата като „Среда”. Среда функционираща, чрез стройна система от правила, подпомагащи поведението на масона в насочеността му да познае сам себе си, оглеждайки се в братята си, така да познае и братята си, а и в синхрон с това да познае светът около себе си. Да, в това е кодиран Фактора. Кодът, с който е изразена магията на Масонството се нарича „Среда”. Средата, която функционира в Ложата произвежда климата на промяната и това пространство, в което нашите мисли, чувства, страхове се предвижват, свързват се с мисли, чувства и страхове на други братя, променят се, развиват се, анулират се или се умножават. А хората се променят от „Средата” и после те самите развиват „Средата”. В контекста на това правило Ложата е почвата, в която попадналото семе ще намери генетичният код на формата на корените си. След това семето ще се спусне в дълбочината, за да се приготви за концентриране на ресурси за бъдещото си интензивно развитие и превръщането на „търсещия” в столетно мощно и силно, устойчиво на житейските бури и урагани дърво. Това е поредния аспект на значението и влиянието на „Средата” върху личността. Затова Братя Чираци, нуждаем се категорично от вливането ни в „братската среда”, и осъзнавайки тази нужда нека е пуснем самата „Среда” като светоусещане да влезе в душите и сърцата ни, с това да получим заряда на самопознанието, с което ще започне нашето изграждане като масони. Процеса ще е дълъг, необичаен и магнетичен. Ще залитаме от една крайност в друга такава, но докато сме в „Средата” произвеждана от дейността на Ложата, никога няма да се загубим в „Гората на изкушенията” и няма да потънем в „Блатото на самосъжалението”. С Братята около нас няма да позволим прагматизма да принизи целите ни, за да позволи на материализацията на успехите ни да вкамени духът. Защото обични Братя вкаменения от прагматизъм дух се разпознава ярко по страхът обладал човека. Вкамененият човешки дух подвежда притежателят му чрез жалка благотворителност да задуши гузното си усещане, че това което е придобил в материален аспект се е случило чрез пренебрегване на масонските ценности и правила. А тази типична слабост на човека е в основата на комплекса за неспособността на същия да бъде себе си, свободен и верен на сърцето си.

Ложата е „Среда”. „Средата” се инсталира и поддържа от правила. Правилата освобождават духът, като му създават рамка върху която той ще се наслагва и развива. Развитието на духът води до пренасяне на съзидателни инициативи върху обграждащият ни материален свят. Така ние пренасяме духовната си хармония в физическия, материален свят и той става по-хармоничен и по дружелюбен към нас самите и към нашите деца.

Обични Братя! Аз съм Чирак, на три години само и в Ложата намерих моята „Среда”, „Среда” в която духовното ми съзряване се е активирало с интензитет, непознат ми до преди година.