header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„При съществуващите политически институции, все още се налага понякога да се съобразяваме с чуждото мнение.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Масонство и общество arrow МАСОНСТВОТО И СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
МАСОНСТВОТО И СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛ Печат Е-мейл

Подобна идея, че в личните взаимодействия може и трябва да се разчита на алтруистичната братска обич, на пръв поглед противоречи на заложената в основите на съвременното социално познание теза, че хората се ръководят от собствените си интереси, а не от велики идеи и склонност към саможертва за тях. Няма как да не се съгласим с подобен възглед, ако наблюдаваме обществените отношения и практики. Масонството обаче създава среда, в която всеки един много по-често се ръководи от алтруизъм. Ще посочим поне три най-силни механизма, които постигат това.

Първият е специфичният подбор, който прави братството измежду желаещите да участват в него. Тъй като целите на масонството се реализират чрез личните взаимодействия на масоните, в които доверието и сътрудничеството са основни източници на успеха, ложите осъществяват специален подбор измежду кандидатите за членове и предпочитат тези от тях, които притежават силно развита склонност да помагат на другите и в които членовете им имат доверие.

Второ, в хода на самите взаимодействия между членовете на братството се изгражда среда, която възпитава и доизгражда алтруистичните наклонности. Масонските дела се концентрират върху обединяващото масоните, а всичко, което може да ги разедини – политика, религия, идеология, жени – нямат място в тях. Във всички масонски ритуали взаимопомощта, сътрудничеството и подпомагането на нуждаещите се са основни теми. Срещите между масоните са регулярни и честотата им нараства в по-горните масонски степени. Всичко това е пътят към възпитаването на „братска обич” сред свободните зидари и обяснява тяхната по-голяма склонност към жертви за другите.

Третата причина масоните да разчитат на алтруизма е в характера на самите масонски идеи, знания и умения. Те са част от индивидуалността на всеки масон. Тяхното разпространение и достъпът на другите до тях е един от най-важните начини, който свободния зидар използва, за да разшири границите на своето собствено Аз. Погледнат от този ъгъл, свободният обмен на знания и умения между масоните ги прави само по-богати и по-силни.

Наличието на достатъчна алтруистична мотивация у членовете на масонската общност позволява отношенията между тях да се изграждат на основата на реципрочността, с което да се превърнат в социален капитал за братството и обществото. Това е системата от групови отношения, норми и доверие, които създават взаимни ползи,5   улесняват координацията и сътрудничеството между масоните и превръщат ложите в общности. Свободните зидари са хора, които съвместно изживяват радостните мигове в живота и се подкрепят в трудностите. Между тях има атмосфера на доверие и система от споделени ценности. Това им позволява да преследват единни цели, гарантира вътрешната интеграция на масонските общности, играе ролята на катализатор на индивидуалните усилия за служба в интерес на братството и подобрява значително шансовете за успех във всяко начинание. В масонските ложи се изграждат братски взаимоотношения, които трансформират начинанията от бизнес в дългосрочно посвещение на една хуманна институция и идея.

Социалният капитал на масонството е изключително важен, както за самите масони, така и за обществото. За всеки свободен зидар отношенията с неговите братя, споделящи сходни ценности и интереси, чувството за принадлежност, доверието и сътрудничеството на другите имат не само инструментална, но и собствена ценност. Тя прави масоните загрижени за равнището на социалния капитал и лоялни към братството, мотивира ги да допринасят доброволно за неговото изграждане. Това е още една причина за устойчивостта на свободното зидарство във времето и източник на предимство пред другите институционални форми.

Социалният капитал на масонството ражда и несъмнени инструментални индивидуални ползи. В рамките на братството той създава репутация за притежавани знания и умения и склонност към сътрудничество. За всеки масон подобно „добро име” и доверието на другите в него намаляват разходите за икономическите и социалните взаимоотношения, в които влиза и така позволяват да се привличат добри клиенти и да се намират привлекателни възможности за заетост и стабилни бизнес-партньорства.

Социалният капитал също е важен и за обществото като цяло. В съвременните условия значението на притежаването на суровини, физически капитал и технологии намалява за сметка на човешкия социален капитал.6 Чрез постигането на социална сплотеност и подобряването на функционирането на информационните потоци, координацията и сътрудничеството, той е главният двигател за устойчиво икономическо, социално и културно развитие.7 Разбира се, както съвсем основателно посочва Димитър Недков, за успешното овладяване на изкуството на хармоничните човешки взаимоотношения е нужно масоните да успеят да пренесат тези взаимоотношения и в средата, в която работят и живеят.8 В противен случай, ако знанието се ограничава само в рамките на братството или се създава социална сегментация,9 обществените последици като цяло ще са негативни.

Ролята на социалния капитал в изграждането на масонските взаимоотношения поставя и проблема за пътищата за неговото успешно мобилизиране. Те са в постигането на вътрешно доверие и гаранции, че няма да се злоупотреби със социалния капитал на масонството.10 Най-добрата организационна форма за това е социалната общност с идеална цел, а най-удачните управленски структури - стимулиращите свободата и равноправието. Затова, за разлика от институциите, разчитащи повече на финансовия и по-малко на социалния капитал, масонското братство не възприема йерархичните отношения, в които финансовият принос се цени повече от труда и властта се разпределя пропорционално на влаганите финансови ресурси. В него управлението е колективно, демократично и децентрализирано, а масонското единство се основава не на подчиненост на единна воля и замисъл, а на уважение на свободното мнение, толерантността и разнообразието.

Отново ще си позволя на цитирам уважавания от всички нас изследовател на масонството Димитър Недков, който описва това с думите: „За Свободния зидар масонската ложа е естествената среда, в която той се чувства свободен в мислите, речта и действията си човек. В свободнозидарската работилница масонът влиза с увереността, че е приеман от равни като равен. Установената йерархия е единствено стимулатор за амбицията на по-нисшите степени да се усъвършенстват в занаята и да достигнат до по-висока степен на познание за себе си и за заобикалящия ги свят. Строгият ред и дисциплина в Ложите на Свободните зидари не се възприема като наложен диктат от определени длъжностни лица. Въпреки йерархията, никой Брат не е подчинен на никой Брат, и никой не може да оказва каквото и било влияние върху мислите и постъпките на друг.” 11

В заключение към всичко това бихме могли да добавим - свободата, братството и равенството в масонските отношения не са само една традиция, а символиката, с която са обгърнати, не са отживял фолклор. Те са пътят към изграждането на хармонични отношения между масоните и превръщането на тези отношения в социален капитал – най-ценният ресурс в обществените отношения за нашата трансформираща се цивилизация в настъпващата пост-пазарната ера. Те са в ръцете на масоните и са тяхна отговорност, вменена със свободата, която им е дал Великият архитект да творят своя живот такъв, какъвто желаят и да градят обществото по проекта, който самите те създават и утвърждават. Масоните знаят пътя, могат и следвайки своите традиции ще продължават да носят тази отговорност с чест и достойнство.

Литература:

  1. Putnam, R. The Prosperous Community: Social Capital and Public Life. The American Prospect, 1993, 13, 35-42.
  2. Fehr, E., A. Falk. Psychological Foundations of Incentives. European Economic Review, 2002, 24, 687-724; Francois, P. Public Service Motivation as an Argument for Government Provision. Journal of Public Economics, 2000, 78, 275-299.
  3. Zelizer, V. How Do We Know Whether a Monetary Transaction is a Gift, an Entitlement, or Compensation? В: Ben-Ner, A., L. Putterman. (eds.) Economics, Values, and Organization. Cambridge, МА: Cambridge University Press, 1998.
  4. Kelley, H., J. Thibaut. Interpersonal Relations: A Theory of Independence. New York: Wiley, 1978.
  5. Gui, B. On “Relational Goods”: Strategic Implications of Investment in Relationships. Dipartimento di Scienze Economiche, Universita di Venezia, 1995; Putnam, R. The Prosperous Community: Social Capital and Public Life. The American Prospect, 1993, 13, 35-42.
  6. Bassanini, A., S. Scarpetta. The Driving Forces of Economic Growth: Panel Data Evidence for the OECD Countries. OECD Economic Studies, 2001, № 33, 10-56; Stewart, T. The Wealth of Knowledge, London: Nicholas Brealey, 2001.
  7. Leadbeater, C. Living on Thin Air: The New Economy. Harmondsworth: Penguin Books, 1999.
  8. Недков, Д. 125 години масонство в България. ВЛСПСЗБ, 2004; Stewart, T. The Wealth of Knowledge, London: Nicholas Brealey, 2001.
  9. Granovetter, M. The Strength of Weak Ties. American Journal of Sociology, 1973, 78 (6), 1360-80.
  10. Gui, B. Beyond Transactions: On the Interpersonal Dimension of Economic Reality. Annals of Public and Cooperative Economics, 2000, 71 (2), 139-169.
  11. Недков, Д. 125 години масонство в България. ВЛСПСЗБ, 2004; Zelizer, V. How Do We Know Whether a Monetary Transaction is a Gift, an Entitlement, or Compensation? - В: Ben-Ner, A., L. Putterman. (eds.) Economics, Values, and Organization. Cambridge, МА: Cambridge University Press, 1998.


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2021 януари 2022
вторник, декември 07, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3 4 5
Седмица 49 6 7 8 9 10 11 12
Седмица 50 13 14 15 16 17 18 19
Седмица 51 20 21 22 23 24 25 26
Седмица 52 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org