header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Познанието започва от почудата.“ — Аристотел

 
Начало arrow Градежи arrow Масонство и общество arrow МАСОНСТВОТО И СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
МАСОНСТВОТО И СОЦИАЛНИЯТ КАПИТАЛ Печат Е-мейл

Градежът на един масон, това са хармоничните човешки взаимоотношения. Работейки в своите ложи, свободните зидари разкриват моралните норми на братството и възпитават в себе си разбирането и волята да ги следват, създават мрежа от персонални връзки помежду си, изграждат своята репутация и гарантират доверието на другите масони в нея, като доказват индивидуалните си качества. Всички напускат масонските работилници не просто овладявайки традициите и знанието на предците, а познавайки други хора и изграждайки надеждни приятелствата. Така масонските ложи са „фабрики” за социални знания и контакти и трудът в тях създава обществени взаимоотношения, характеризиращи се с общ начин на мислене и ценности, високо взаимно доверие и съпричастност с останалите, т.е. „социален капитал”.1

Както сочи Албърт Пайк, „Задължение на Масонството е да подпомага въздигането на моралното и интелектуалното ниво на обществото; да създава знание, като въвежда в обръщение идеи и способства за умственото развитие на младите, а чрез предаване на аксиомите и разгласяване на позитивните закони, постепенно да постави човешката раса в хармония със съдбините й.” Всички масони са се посветили на това задължение. В неговата сърцевина е подкрепата за собственото и това на другите личностно развитие и службата на обществените интереси. С подобна мисия Масонството се подрежда до редица други обществени и частни институции, които са ангажирани със социалното знание и развитие – университетите, църквата, политическите партии и организации, книжарниците, музеите, театрите и кината, издателските къщи, медиите. Онова, което го отличава в тази група, е специфичният метод, по който търси личностното и общественото развитие - създаването на среда, в която отсъства всякаква догматична основа, било то идеологическа, политическа или религиозна и чрез символно и ежедневно общуване се обменят знания, опит и добър пример.

Ясно е, че масонският метод е силен и продуктивен. По-добро доказателство за това от многовековната жизненост на братството няма и не е необходимо. Предизвикателствата на изменящия се свят обаче налагат да вникнем по-добре в причините, които правят масонството мощна и устойчива институция и да анализираме способността й тя да остане такава и в следващите хилядолетия.

Масоните отлично разбират тленността на всяка институция, основана на някаква догма. Затова масонското учение оставя своите членове свободни сами да пишат нормите на поведението си и да ги изменят, когато те остареят и животът иска да бъдат променени. То не учи никого в какво да вярва и в какво да се съмнява, с кого да се асоциира, какви политически, идеологически или религиозни идеи да изповядва. Изборът тук е на самите масони. Те сами чертаят проектите и реализират своите социални градежи, а силата, която стои над тях – Великият архитект – е само символ на единството, свободата и отговорността им за техните собствени дела.

За разлика от повечето други институции, масонството не дефинира крайната цел на личното и общественото развитие, а само учи как да се движим към нея. И ако съществува някакво скрито масонско знание, то най-важната част от него е разбирането, че изграждането на хармонични личности и общество изисква да се овладее изкуството за създаването на хармонични човешки взаимоотношения и че степента, в която успяваме да ги постигнем, зависи от ценностите и поведенческите ни модели, в контекста на които търсим знанията и изграждаме социалните си взаимодействия.

В подобна логическа верига масонството поставя акцента не на характеристиките на обществото, както правят другите институции, а на човешките отношения. За да разберем подхода му към тяхното изграждане, несъмнено трябва да изходим от по-общото разбиране за мотиваторите в човешките взаимодействия.

В личните отношения има няколко възможни мотиватора. Сред тях са инструменталната мотивация, породена от очакването, че взаимоотношенията ще осигурят определени парични облаги или ще помогнат за придобиването на ценна информация; позиционната мотивация, свързана с възприемането на асоциирането с другите като източник на престиж; и вътрешната мотивацията за „служба на общността”,2 породена от алтруистична загриженост, вярвания, че частните действия следва да постигат по-широки обществени цели, желание да се получи признание в рамките на общността или стремеж към реципрочност.

Много често тези три типа мотивация се преплитат, но масоните откриват, че отсъствието на истинска симпатия е несъвместимо с постигането на удовлетворителни лични взаимодействия, насочени едновременно към персонални и обществени цели.3 Те изискват колективните усилия на хора, които са вътрешно мотивирани да си сътрудничат, убедени са във важността на обществения проект, който ги обединява и в силите си да го постигнат съвместно. Разбира се, задоволителни взаимоотношения могат да се търсят и с посредничеството на пазара, както това става при личните лекари или компаньонките. Подобна стратегия обаче има съществени ограничители. За личните взаимоотношения е от значение не само обективното поведение на другите, но също тяхното отношение и подбуди,4 които не могат да се осигурят от пазарните взаимодействия, основани на преследването на личния интерес и договорните гаранции.

Затова според масонските норми на поведение, усилията в изграждането на личните взаимодействия не трябва да са мотивирани само от инструментални цели. Напротив, те следва да имат своя собствена ценност, като форма за реализация на личността и посвещаването й на масонската общност и обществото като цяло. Това обяснява защо личните взаимоотношения между масоните се формират чрез изграждането на общности или използвайки специалната терминология - ложи. В тях управлението се основава на система от морални норми, които превръщат в основни ценности сътрудничеството, толерантността и солидарността, придават на взаимодействията характеристиките на „размяна на подаръци” и правят алтруистичната „братска обич” и загрижеността за другите двигатели на личните взаимоотношения между масоните.


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
петък, ноември 22, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org