header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА, НА ПОЗНАНИЕТО И НА СВОБОДАТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА, НА ПОЗНАНИЕТО И НА СВОБОДАТА Печат Е-мейл
Автор Бр. Фабрицио Бартоли   

В Ритуала на 4° степен (Таен Майстор) на С.П.Ш.Р. казва: “Идеалът на свободните Зидари е Истината... Свободното Зидарство не приема никоя концепция за окончателна. То налага дълга да се търси Истината”.

Търсенето на истината и следователно на познанието, изразено в масонската символика със стремежа към “Светлината”, е въжделение, което винаги е владеело хората, още от дълбока древност, а за нас Масоните, се превръща в Дълг на Посвещението.

Знаем също, че познаването на истината е свързано и със свободата, напомня ни го Йоан в своето евангелие: "Ще познаете истината и истината ще ви направи своободни" (Йоан 8,32)

Само който умее да разграничи истината от лъжата може да бъде истински свободен да избира. Само който познава “себе си”, може да открие собствените си зависимости и следователно да Инициира работата по Усъвършенстване.

Признаването на онези наши черти, подлежащи на усъвършенстване, представлява основен аспект в нашия процес на усъвършенстване; постепенно ще трябва да признаваме своите пропуски и това понякога става чрез изненада от самите себе си (дотолкова сме били невежи), а понякога и с отчаяние. Ако извървим пътя със смирение, тоест ако сме готови да поставим под въпрос образа за нас самите, който сме си изградили в нашето зависимо съзнание, малко по малко ще си дадем сметка за бездната от несъвършенства, в която се намираме.

Посветителското учение, съдържащо се в алхимичния ахронин V.I.T.R.I.O.L. (Visita Interiora Terrae et Rectificando Inveniens Occultum Lapidem – “посети своята вътрешна земя и усъвършенствайки се, открий скрития камък”) е синтез на пътя, имащ за опорна точка централната дума (Rectificando) и той се реализира именно със задълбочено наблюдение върху нас самите, откривайки онези скрити страни, които сами сме укрили или затъмнили.

Тази работа по Одялкването на необработения камък би трябвало да бъде най-първа и най-необходима за който и да е път на посвещение. Но да не се заблуждаваме, че за кратък срок би могъл да приключи нашият преход от Калфа към Майстор, който между другото за съжаление напоследък е възприето да бъде твърде съкратен.

Сега, тук, можем да анализираме в по-голяма дълбочина, какво представлява познанието и съответно истината. Извиквам на помощ Майстор Платон, който счита, че върховното познание съвпада с Абсолютното Добро. Но според Платон, могат да се разграничат две форми на възприятие: doxa (мнение) и epistéme (познание-наука), първото се отнася до света на усещанията, второто до света на понятното. Doxa е степен на опознавателно възприятие, но не съдържа в себе си сигурността за правдивост.

Платон още по-задълбочено показва възможните аспекти на възприятие, подчертавайки няколко вида опознавателно възприятие. Така разделя мнението (doxa) на просто предположение - представа (eikasia) и на вярване - вяра (pistis).Познанието-наука (epistéme) той разделя на опосредствено или премислено познание (dianoia) и на чиста познавателност (noesis).

Тези видове възприятие отговарят на различни степени на истината.

Предположение - представа (eikasia) и вярване - вяра (pistis) се отнасят до света на усещанията и отговарят съответно едното на възприемането и усещането на “сенките’’, които нещата проектират, а другото на усещането за самите неща, дотолкова доколкото не са истината самите те, ами са копия (отражения) на Идеята-Принцип. Опосредствено или премислено познание (dianoia) и чистата познавателност (noesis) пък се отнасят до две от степените на понятната сфера. Първата е познаването на математически и геометрични аспекти, следователно в нея все още се съдържа нещо видимо, нещо, което може да бъде представено, както и действие чрез хипотези; noesis е мигновеното улавяне , директно, на идеите в чист вид и на абсолютния Принцип, който е Върховното Добро; това е познаване на идентичността: същността познава същността, идеята познава идеята, от момента, в който съществото (както казва Платон) на определени нива също е идея.

Когато виждаме предметите от света на усещанията да попадат под нашите пет сетива, улавяме само “умствените представи”, а не самия предмет сам по себе си или неговата същност; можем да кажем, че имаме субективното “вярване” (pistis) за нещата, но едно умствено вярване или представа не е познание. Когато започнем да работим на интуитивно ниво , формулирайки по този начин хипотези, дедукции, анализи [опосредствено или премислено познание (dianoia)], можем да признаем, че се движим към едно по-стабилно ниво на познанието, доколкото все още има преплитане на усещането и на понятното. Когато познаваме по пряк път (интуитивно ниво - noesis) , а не по представа, хипотеза или усещане, тогава възприемаме нещата не както “изглеждат” за нашите възприятия, а както всъщност са.

Тези степени на Познанието Платон изразява в “ Мит за пещерата”; там е искал да направи синтез на цялата доктрина...

Джовани Реале (известен учен, анализатор на Платон) пише в “История на древната философия”: “Митът за пещерата символизира също и аскетичния, мистичен и теологичен аспект на Платонизма: животът по дименсиите на възприятията и на усещанията е живот в пещера, така както животът по дименсиите на духа е живот в чиста Светлина; да се обърнеш от усещането към понятното е ясно представено като “освобождаване”, като “излекуване от безплодните клонки”, като кон-версия; и върховното виждане за слънцето и за светлината само по себе си е виждане за Доброто и съзерцание на божественото”.

Платон, също и в своето Писмо VII, посочва точния начин как да се отправим към Истината – Чисто Съзнание, онази Върховна светлина, за която всички жадуваме, свързвайки я с диалога и житейската общност. “За тези неща няма мой ръкопис, няма и да има. В действителност познаването на тези истини не може да бъде комуникирано, както другите знания, а само след много дискусии по тези теми и след споделен в общност живот, изведнъж, както светлината блясва при появата на искра, то се ражда от душата и от себе си се храни.... Но аз не вярвам, че онова което се смята за разговор по тези аргументи е полезно за хората, освен за малцината способни да намерят истината дори чрез малкото им дадени напътствия, докато останалите или ще бъдат обзети от несправедливо презрение, съсесн не на място, или от надменно и празно чувство на превъзходство, убедени, че са научили велики неща ”. Последната фраза ми напомня израз от Евангелието: “ не хранете с бисери прасето.... то ще ги стъпче.....”, аргумент за друго разсъждение.

По повод на горецитирания откъс на Платон, Бр. Виола автор на книгата ”Релиджо етерна”, чийто прочит препоръчвам, казва така: “По този начин Платон, както и неговия учител Сократ, ни кани да погледнем отвъд думата, кани ни към директния поглед. Написаната дума трябва да е следа, която в края на опознавателното изкачване, да ни доведе до директния поглед върху Истината, никое описание не може да Замести директното виждане на понятното, Истината сама по себе си не може да бъде изречена, не може да бъде сведена до изразени думи, било устно или писмено. Който обича Истината трябва да се извиси до съзерцанието , да отиде отвъд двойнствеността субект-обект, да издигне нивото на своята опитност и така да обедини субекта с обекта на проучването. Мъдростта-Познание не е в книгите или в думите, не може да бъде пренесена или прехвърлена. Следователно книгите и думите са свързващи следи, символи, мостове към директното възприятие, които ще доведат “малцината способни” до Истината.

Бих желал да предложа за размисъл многозначната фраза на Платон, спомената вече, която мисля, че ни касае особено много, той казва: “тази Истина, която не може да бъде съобщена..... след много дискусии по тези теми, и след споделен в общност живот, изведнъж, .... се ражда от душата и от себе си се храни.” Следователно дискутирането и прекараното заедно време стават основни, за да може след това да бъде достигнато Висшето възприятие. Знаем, че нашата Институция винаги се е характеризирала с живот в общност, в Братство, и след това разсъждение на Великия философ Платон, можем по-добре да разберем колко е необходимо да сме заедно и да дискутираме откровено по тези духовни теми.

Насърчавам и каня “горещо” всички Братя да вземат участие с техни искрени разсъждения в интерес на стремежа към “върховната” Истина, която ни обединява.

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org