header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

Аз не отговарям пред Бога за съмненията, които се раждат в моята душа, т.к. те са вследствие на разума, който сам Той Бог е вложил в мен. - Джонатан Свифт

 
Начало arrow Индекс

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
В памет на Александър Протогеров Печат Е-мейл

Обични братя, през месец юли 2008 г. се навършват 80 години, откакто първият Велик Майстор на Великата Ложа на България, Най-високоуважаемият Брат Александър Протогеров, се е преселил на работа в Ложата на Великия Архитект на Вселената. Да почетем светлата му памет, като си припомним биографията му на борец и воин, в прослава на Родината и на Великия Строител на всички Светове.

Александър Протогеров е роден в Охрид на 28 февруари 1867 година. Учи във Военното училище в София и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война. През 1887 г. завършва Военното училище. Служи в Русе, където е ръководител на офицерското братство и помощник на местното македоно-одринско дружество.

Протогеров е един от най-активните членове на Върховния македоно-одрински комитет. През 1902 г. напуска частта си, за да се включи в Горноджумайското въстание. След смъртта на ръководителя на Горноджумайското въстание и на ВМОК генерал Иван Цончев, Александър Протогеров успява напълно да го замени.

Начело на голяма и добре въоръжена чета, предназначена за Охридския край, през април 1903 г. води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата. Ранен успява да се върне в България. През 1904 - 1905 г. е отново в армията. От пролетта на 1905 до есента на 1906 г. организира чети в Серския революционен окръг. През 1912 г. участва в сформирането на Македоно-одринско опълчение. С обявяването на мобилизацията през 1912 г. е назначен за началник щаб на партизанските отряди за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети. Като командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Протогеров участва активно във формирането на 11-та пехотна македонска дивизия и става командир на Трета пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. В 1916 година участва във формирането на Планинската дивизия и става неин командир, а по-късно командващ Моравската военно-инспекционна област и началник на българските войски в Моравско, (Източна Сърбия). През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.

В тези драматични за страната ни времена се активизира българското масонство. Прогласени са „Декларация за зидарските принципи” (27 ноември 1917 г. ) и Великата ложа на България, осветена на 7 януари 1918 г., която има за свой Велик Майстор Александър Протогеров За да се разберат намеренията на Първомайстора, трябва да се види съдържанието на едно от първите приети решения: на Великата ложа: 1. Да се иска от кабинета да гласува закон за бързото преследване на престъпниците и крадците, като се конфискуват и незаконно придобитите богатства. 2. Да се напише и изпрати позив до масонските организации в чужбина, като се молят да се застъпят за нашето право дело пред своите правителства. 3. Да се основе, както във Варна, комитет за въдворяване на спокойствието между населението в София.

След войните генерал Протогеров организира четническата дейност в Македония. Въпреки напредналата си възраст, многократно застава начело на чети. След Първата световна война, в отсъствието на Тодор Александров, присъствайки на преговори във Виена през 1924 г., подписва Майския манифест за сътрудничество с комунистическите партии на Балканите. Манифестът е подписан и от Петър Чаулев, като двамата се подписват и от името на Александров, без последният да ги е упълномощил за това. Само три месеца след това, заедно с Александров, оттегля подписа си от манифеста. След убийството на Тодор Александров през август 1924 г., заедно с Иван Михайлов застава начело на ВМРО. След разгрома на левицата във ВМРО през септември 1924 г., губи влиянието си в организацията. Влиза в остър конфликт с Иван Михайлов и е убит от сподвижици на Михайлов.

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
септември 2019 октомври 2019
събота, септември 21, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 35 1
Седмица 36 2 3 4 5 6 7 8
Седмица 37 9 10 11 12 13 14 15
Седмица 38 16 17 18 19 20 21 22
Седмица 39 23 24 25 26 27 28 29
Седмица 40 30
© 2007-2016 www.otves.org