header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Бедата при победата е, че човек може да се окаже от страната на победените“ Айзък Азимов

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow В памет на Александър Протогеров

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
В памет на Александър Протогеров Печат Е-мейл

Обични братя, през месец юли 2008 г. се навършват 80 години, откакто първият Велик Майстор на Великата Ложа на България, Най-високоуважаемият Брат Александър Протогеров, се е преселил на работа в Ложата на Великия Архитект на Вселената. Да почетем светлата му памет, като си припомним биографията му на борец и воин, в прослава на Родината и на Великия Строител на всички Светове.

Александър Протогеров е роден в Охрид на 28 февруари 1867 година. Учи във Военното училище в София и като юнкер е доброволец в Сръбско-българската война. През 1887 г. завършва Военното училище. Служи в Русе, където е ръководител на офицерското братство и помощник на местното македоно-одринско дружество.

Протогеров е един от най-активните членове на Върховния македоно-одрински комитет. През 1902 г. напуска частта си, за да се включи в Горноджумайското въстание. След смъртта на ръководителя на Горноджумайското въстание и на ВМОК генерал Иван Цончев, Александър Протогеров успява напълно да го замени.

Начело на голяма и добре въоръжена чета, предназначена за Охридския край, през април 1903 г. води тежък бой с многобройна турска войска недалеч от границата. Ранен успява да се върне в България. През 1904 - 1905 г. е отново в армията. От пролетта на 1905 до есента на 1906 г. организира чети в Серския революционен окръг. През 1912 г. участва в сформирането на Македоно-одринско опълчение. С обявяването на мобилизацията през 1912 г. е назначен за началник щаб на партизанските отряди за действие в тила на турската армия, за което организира около 60 чети. Като командир на Трета опълченска бригада в Балканската война, участва в пленяването на корпуса на Явер паша. Протогеров участва активно във формирането на 11-та пехотна македонска дивизия и става командир на Трета пехотна бригада. Участва в сраженията при Криволак, Градец и Богданци. В 1916 година участва във формирането на Планинската дивизия и става неин командир, а по-късно командващ Моравската военно-инспекционна област и началник на българските войски в Моравско, (Източна Сърбия). През 1918 година е комендант на София и ръководи потушаването на Владайското въстание.

В тези драматични за страната ни времена се активизира българското масонство. Прогласени са „Декларация за зидарските принципи” (27 ноември 1917 г. ) и Великата ложа на България, осветена на 7 януари 1918 г., която има за свой Велик Майстор Александър Протогеров За да се разберат намеренията на Първомайстора, трябва да се види съдържанието на едно от първите приети решения: на Великата ложа: 1. Да се иска от кабинета да гласува закон за бързото преследване на престъпниците и крадците, като се конфискуват и незаконно придобитите богатства. 2. Да се напише и изпрати позив до масонските организации в чужбина, като се молят да се застъпят за нашето право дело пред своите правителства. 3. Да се основе, както във Варна, комитет за въдворяване на спокойствието между населението в София.

След войните генерал Протогеров организира четническата дейност в Македония. Въпреки напредналата си възраст, многократно застава начело на чети. След Първата световна война, в отсъствието на Тодор Александров, присъствайки на преговори във Виена през 1924 г., подписва Майския манифест за сътрудничество с комунистическите партии на Балканите. Манифестът е подписан и от Петър Чаулев, като двамата се подписват и от името на Александров, без последният да ги е упълномощил за това. Само три месеца след това, заедно с Александров, оттегля подписа си от манифеста. След убийството на Тодор Александров през август 1924 г., заедно с Иван Михайлов застава начело на ВМРО. След разгрома на левицата във ВМРО през септември 1924 г., губи влиянието си в организацията. Влиза в остър конфликт с Иван Михайлов и е убит от сподвижици на Михайлов.

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
февруари 2021 март 2021
събота, февруари 27, 2021
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 5 1 2 3 4 5 6 7
Седмица 6 8 9 10 11 12 13 14
Седмица 7 15 16 17 18 19 20 21
Седмица 8 22 23 24 25 26 27 28
© 2007-2016 www.otves.org