header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Нито едно добро дело не остава ненаказано.“ — Томас Брукс

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow ПРОБЛЕМЪТ ЗА РЕГУЛЯРНОСТТА В МАСОНСКАТА ЮРИСПРУДЕНЦИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
ПРОБЛЕМЪТ ЗА РЕГУЛЯРНОСТТА В МАСОНСКАТА ЮРИСПРУДЕНЦИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ДРЕВНИТЕ ЛАНДМАРКИ Печат Е-мейл

Първоначално трябва да започнем с това, че стриктното спазване и съблюдаване на принципите в древните ландмарки като обичаи и ритуали на свободния занаят е елемент от регулярността на всяка една ложа и то дава нейното определение. Това е онази част от Ордена на Свободните зидари, която признава Древните Ландмарки в смисъл на основополагащи принципи и пътеводни стрелки. Неспазването на ландмарките или на част от тях, от която и да е ложа, я прави нерегулярна.

Етимологията на “Anсients Landmarks” (“Еншънт Ландмаркс”) означава ancient - древен  и landmarks - граничен или крайъгълен камък, с изобразен на него знак (символ).

Първата особеност на обичая, начина и повода за превръщането му в ландмарка се заключава в това, че той трябва да е съществувал във времето, да е част от паметта на хората и установил се като традиционен начин на поведение. Древността – ето това е неговият съществен елемент. Дори сега, ако е възможно на един вселенски конгрес на всички масони да се приеме ново решение или постановление, въпреки че е взето на такова високо ниво, то ще има сила до отмяната или промяната му с последващо решение, въпреки че ще се яви задължително за всички братя - то не е ландмарка. То ще носи универсалния характер на произхода си, но в никакъв случай не може да се приеме за древна ландмарка.

Друго своеобразие на масонските ландмарки се заключава в това, че те са неотменими. Вселенският конгрес както няма право да създава ландмарки, така и няма прерогативи да отменя съществуващите. Ландмарките не подлежат на изменения. Каквито са били столетия назад, такива са сега, такива и ще пребъдат, докато самото масонство не изчезне.

До 1858 г. масонските писатели не предприемат опити да формулират ландмарки на свободните зидари в удобопонятна форма. През октомври на същата година англичанинът Маккей публикува в “American Quaterly Review Of Freemasonary” (том II, с. 230) статия с наименование “Основи на масонския закон” с подробно изброяване на ландмарките, като този списък за пръв път е систематизиран. Този труд впоследствие е включен от авторите в “Учебник по масонска юриспруденция” от 1895 г.

Резюме на основните ландмарки:

1. Опознавателни думи и знаци (дума, знак и ръкостискане). Една от най-безусловните от всички ландмарки. Вариации по тях не се допускат.

2. Разделение на символическото масонство на три степени. Дори въпреки нововъведенията си остава уважението към учението на тристепенната майсторска ложа. Впрочем, Старият и Приет Шотландски ритуал се практикува от почти всички регулярни Велики ложи и Велики Ориенти в системата на Световния масонски съюз - Шотландия, Ирландия и Америка, "високите степени" от 4 до 33 по “SCOTISH RITE” и от 4 до 11 “YORK RITE” се явяват "надстройка" на символичното масонство. През 1813 г. в чл. II на Решенията на двете обединени Велики ложи на Англия се казва: “Обявява се и е решено, че чистото старо масонство се състои от три степени и не повече, а именно ученик (чирак), другар (калфа) и майстор, обхващащи върховния ред и Светия Царски свод”.

3. Легенда за третата степен. Тази легенда, предавана от различни езици един на друг се наслагва в зависимост от пълнотата на израза и неговата цветистост. Учебната (разказвателната) същност може да варира, но легендата остава непроменена. Така и трябва да бъде, иначе легендата за строителя на Соломоновия храм – Хирам, представлява самата същност на зидарството. Всеки устав, който я изключва или видоизменя, автоматично престава да бъде масонски устав.

4. Вярата в съществуването на Твореца – Бог, назован Велик Архитект на Вселената е задължително условие. От само себе си се разбира, че отричането от Бога, независимо как се нарича и на какъв език се назовава, автоматично лишава търсещия от посвещение. В аналите на ордена никога не е имало и не може да бъде намерен пример за това, че атеист е бил приет в него, манифестирайки това. Такова нещо не може и да се случи, вземайки предвид ритуала на посвещение в първа степен – чирак, когато търсещият се кълне пред Библията, Корана, Талмуда или светата книга на неговата религия.

5. Вяра във възраждане към съзидателен живот. Тази ландмарка лежи в основата на ритуала на трета степен – майстор, както и в целия символизъм на ордена. Да си масон и да не вярваш в прераждането – това е просто абсурдно и се крепи единствено на скептицизма на индивида.

6. Равенство между масоните. Социалният статус на братята масони се предопределя от законите и обичаите на страната, в която живеят. Монархът, дворянинът или джентълменът имат своите права и задължения, произхождащи от техния социален статус, обществено положение или произход. Но доктрината за масонското равенство приема, че ние като деца на Великия Архитект на Вселената се срещаме в Ложата на едно равнище, на което всички странстваме по пътя на съвършенството.

7. Книгата със "Свещения закон" се явява неизменна и неотменима част от атрибутите на ложата. Умишлено се използва термина "Свещения закон", тъй като не може да се използва или изброяват книгите на различните религии и страни, които съдържат в себе си волята на Великия Архитект на Вселената. Масонството не се опитва да влияе на религиозните убеждения на своите последователи, тъй като в крайна сметка се касае за вярата в съществуването на Бог и това, което произтича от нея. "Свещения закон" представлява за масона неговата духовна trestle-board, чертожна дъска (работна площадка); без нея той не може да работи, претворявайки в дела волята на Великия Архитект на Вселената.

8. Тайна организация. Секретността е неделима част от масонството и го съпътства от самото му зараждане и по този начин запазва стойността на древните ландмарки. Лишавайки се от характера на секретността, масонството ще загуби своя оригинален и неотменим облик и свободното зидарство ще загине. Затова въпреки нападките срещу него от някои непосветени и от неопитни братя, които в час на изпитание се опитват да смъкнат покрова на тайнствеността му, това никога на трябва да се случи, дори и тази ландмарка да не стои пред нас като дилема, защото подобна промяна би било социално самоубийство и излагането на ордена на света би довело до неговата смърт. Свободното зидарство като тайна организация столетия наред е било неизменно и трябва да остане такова, за да се запази характера на тайнството на градежа.

9. Всеки масон има право да посещава и присъства на събранията на всяка редовна ложа. "Правото на визита" винаги се е признавало за неотменимо право на всеки масон, пътешестващ по света. Всички регулярни ложи по света се приемат за едно "универсално масонско семейство". Разбира се, това право може да бъде отнето или нарушено по различни причини и обстоятелства, но когато се отказва допуск на масон, чукайки на вратата на ложата като посетител до открита ложа, следва да се очаква основателно обяснение за това, основавайки се на масонските закони.

10. Нито един посетител, който не е известен на присъстващите братя или поне на един от тях, няма право на достъп до ложата, докато не премине изпит съответно древните традиции. Разбира се, ако един посетител е известен на поне един от братята като масон с добри намерения и той го потвърди, е възможно да влезе в ложата без проверка, за това тази ландмарка се отнася само до непознати, които не минат през строга проверка или до получаването на достоверна информация.

11. Братството се управлява от председателстващ офицер, наречен Велик майстор и изибран от състава на братството. Неправилно е мнението, че избора на Великия майстор се диктува от закона или от Великата Ложа. Тази длъжност е обвързана със самото съществуване на ландмарките. Фигурата на Великите майстори е съществувала дълго преди създаването на Великата Ложа.

12. Великият майстор има право да ръководи всяко събрание на ложата, независимо къде се провежда то. Това негово право произхожда от древните обичаи, когато не всички ложи са имали Храм, но са имали стол, от който Майсторът е водил събранието.

13. Великият майстор има право да разрешава откриването на Ложата и започването на работата в нея. Той може да даде на достатъчен брой масони привилегията да присвояват степени и работещата по този начин ложа се казва "ложа, действаща с разрешение".

14. Великият майстор има право да посвещава в Братството без съблюдаването на обичайната за това процедура. Тук става въпрос за едно неотменимо право на Майстора, по свое усмотрение и на свой риск да посвети търсещ мъж с добро име в лоното на Братството, игнорирайки обичайните за това процедури.

15. Великият майстор има право да дава разрешение за посвещение на всеки брат в степен, без съблюдаване на изискваните от традициите срокове за това. Той може по свое усмотрение да съкрати установения срок за повдигане в степен на брат, показал особени качества в своето израстване и усъвършенстване или допринесъл с действията си за работата в ложата при нейния градеж.

16. Масоните са длъжни да се събират в ложата. Това е една от особените ландмарки. Та задължава масоните да се събират на работни и импровизирани срещи - събрания, които да се наричат ложи. В началото това са били импровизирани срещи във връзка и по повод извършване на определена работа или вземане на конкретно решение, след което братята са се разотивали, за да се срещнат на друго място и по друг повод. Впоследствие се възприема практиката да се събират на градеж в Храма, което произхожда от регламента на ложата, а свободните им срещи е възможно да се провеждат и на други места.


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
събота, ноември 16, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org