header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow Духът на масонството

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
Духът на масонството Печат Е-мейл
Автор Р. Серафимов   

ImageЩастливият случай, както и някои високоуважавани братя, на които благодаря от сърце, ми дадоха неподозираната от мен възможност да се запозная с книгата на Фостър Бейли “Духът на масонството” и да го представя пред посветена аудитория.

Фостър Бейли е американски масон 33', членувал в ложа в Масачузетс. Книгата е издадена през 1957 г., но във въведението Бейли съобщава, че думите в текста не са негови, а на  тибетския учител Джуал Кхул. Съпругата на масона - Алис Бейли - също е издала няколко книги, чийто същински автор е тибетският мъдрец. След продължително и всестранно обмисляне и подготовка, Бейли получава официално правото да публикува книгата и поема отговорността за нея. Той изразява убеждението си, че представените откровения за езотеричните ценности на масонството са достойни за ордена.

Всичко това поставя книгата в особена мистична светлина по отношение източника на познанието, представено в нея. Каквато и да е истината, то е много ценно и впечатляващо, защото в един сравнително малък обем, без пространни исторически и митологически изследвания, се правят дълбоки и ясно формулирани размисли и обобщения за същността, пътя и мисията на масонството.

Стилът на книгата на места е доста приповдигнат и носи патос, характерен както за източните мъдреци (твърдението за тибетския учител), така и за ревностния, отдаден на каузата масон, какъвто явно е Фостър Бейли.

Ще се опитам да представя този ценен текст, като посоча в най-синтезиран вид основните и най-важни тези на автора. Те съдържат същностни постулати, закони и истини на масонството, които днес - 50 години след появяването на книгата, звучат много съвременно, актуално и мъдро.

Концептуалната основа, от която авторът разглежда всичко в книгата, е отъждествяването на масонството с духовно търсене, водещо към духовен житейски път и начин на живот.

Той не се занимава с историческите свидетелства и сравнителните изследвания на произхода на ритуалите и развитието на масонството. За него е важен общият дух с неговото вътрешно значение и възможните интерпретации на езотеричната му същност. Важни са само вътрешните духовни реалности, лежащи в основата на външните символични форми.

Бейли разглежда темата от гледна точка на макрокосмоса или вселената като цяло, но и също от страна на индивида, на личността като част от цялото.

В интерпретацията на масонското усилие и общност авторът посочва, че масонството е школа за етично възпитание. Масонът влиза в общността, за да се  научи да побеждава своите страсти, да се облагороди, да култивира добродетели и непрекъснато етично отношение към живота.

Масонството е и школа за съвместна братска дейност. В нея се обуздават личните и емоционалните подбуди заради благото на общността. Личните симпатии и антипатии, егоистичните цели, духът на разединението и конфликтността трябва да отпаднат.

Според автора целта пред човечеството е обединяването на груповия дух и  разкриването на груповото съзнание – нещо, което никъде другаде не може да  бъде усвоено по-всестранно и ефективно, както в масонството.

Масонството е система от символи и алегории, предназначена да предаде 6 важни същности:

1. Истината за дълбоката цел на Великия Архитект на Вселената, за неговата мъдрост, сила и красота.

2. Вдъхновение за личността, за човека, който търси как да подреди и осмисли живота си чрез масонството, чрез привързаността към масонските принципи и традиции.

3. Пророческа информация, познание. В основата на ритуалите и символите се намира структурата на истините, които обобщават миналото, показват настоящето и пророчески очертават бъдещето.

4. Символично въплъщение на човешката еволюция чрез прогреса, постиган от кандидата и развитието му в степените на масонската ложа.

Вечното търсене. От слаб, беззащитен и незнаещ, човекът постепенно стига до познанието и до скритите свидетелства, позволяващи му да открие Истинската Светлина. В масонството той се усъвършенства.

В масонството символично е представен прогресът на човешката душа – от мрака към светлината, от невежеството към знанието, от смъртта към възкресението. Такива са били пътищата на всички Спасители или духовни водачи на човешкия род.

Цялата структура на масонството може да се разглежда като проява на затворена духовна общност, членовете на която в продължение на хилядолетия се явяват пазители на един висш план; тези, на които е възложено да провеждат волята на  висшия вселенски разум по отношение на човешкия род.

Членовете на тази духовна общност обхващат древните духовни учители като Буда и Христос, мъдреците на източната философия, големите учени и творци, които владеят познанието, които посвещават и разширяват съзнанието, като просветляват умовете и душите.

Обредите, церемониите и посвещенията в масонството могат да се приемат като олицетворение на главните духовни посвещения, през които трябва да премине човекът, за да постигне духовността и висшите истини.

В човешката история винаги е имало посвещения и ритуали, древни мистерии, тайни общества, знаци и символи. Масонството е  наследник на тези сакрални традиции, които под различни названия и  форма са водили търсещите към истината.

Масонството е и поредица от символични събития, които отразяват историческото развитие на човешкото съзнание – от по-примитивно към по-развито.
 
Произход на масонството

Относно произхода на масонството Бейли посочва, че има много теории, мнения и спорове, които варират от неизяснимата древност до съвременния произход.

Според „Енциклопедия на франкмасонството” има 12 теории за произхода му – от патриаршеската религия, древните мистерии, храма на Соломон, през кръстоносците, тамплиерите, обикновените зидари през Средновековието, Розенкройцерите от ХVІ век, до династията на Стюардите и масоните от 1717 г.

Хипотезата за произхода на масонството авторът свързва с изследването на ритуалите, символите и алегориите на посвещението.

Той разглежда масонството като прастара религия – първата всеобща световна религия от много далечни и стари времена. След нея настъпва ерата на създаването на различни религии.

В масонството има две догми, които обобщават и въплъщават всичко, т.е. две фундаментални истини:

Първата е, че Бог, Великият Архитект на Вселената съществува. Той изразява и доказва себе си, като създава и изгражда световете.

Втората е, че човекът е син, създание на Бога, което постепенно ще излезе от незнанието си и ще намери пътя, за да се върне към Създателя си.

Вярата във висшата божествена същност и вярата в безсмъртието на душата е основна тема в масонството и на нея са посветени всичките му символи, ритуали и тайни.

Древните мистерии са представлявали пазители на свещени истини и познание. Такива са мистериите от Елевсин и Самотраки, мистериите на бог Митра, на Озирис и Изида или историята на Иисус Христос. Те са тясно свързани с днешния масонски ритуал.

Във всички мистерии, както и в библейската символика, фигурира числото 12. То се свързва с движението на слънцето, с космическите цикли и зодиака.

Движението, странстването лежи в основата на масонското посвещение и означава търсенето на знанието и на тъй нареченото изгубено слово.

Авторът разглежда и причината за използването на еврейска лексика в масонските ритуали, еврейския принос в масонството.

Още преди появата на евреите сюжетът на масонството е пресъздаван в древните мистерии: Драмата за слепотата, превърната във виждане на светлината, за невежеството, превърнато в мъдрост, за смъртта, последвана от възкресението и безсмъртието - тази драма се разиграва непрекъснато.

Евреите включват към тези три теми и четвърта – идеята за строителството. Подчертава се идеята за Бога като Велик архитект на Вселената и Строител на храма на света.

Чрез храма на Йерусалим вниманието се насочва към творческата активност на Бога, а Божественото намира своя символичен израз в структурата на храма.

Поради включването на елементи от еврейската история в масонската символика, към масонството има негативно отношение през определени периоди.

Символизмът на масонството

Когато разглежда символизма на масонството, авторът подчертава, че то е система и последователност от символи и чрез правилната употреба и познаване на тези символи и алегорични ритуали идва просветлението, т.е. познанието на същностни и съдбовни истини.

Троичността е важна символична структура в масонството.

Авторът посочва трите храма, споменати в Библията:

Първият е скинията в пустинята, която олицетворява временната природа и същност на човешкия живот, движението, странстването, търсенето.

Вторият е храмът на Соломон, символизиращ установеност, устойчивост, дълготрайност.

Третият е храмът на Йезикил, за който е известно само неговото описание и който представлява духовен, вечен, небесен храм на душите.

Авторът разглежда символичната троичност, като посочва имената първо на Мойсей, Аарон и Иисус Навин като ранни символи и предвестници на важните за масонството личности, каквито са Соломон, Хирам – цар на Тир и Хирам  Абиф. Те от своя страна са символични представители на Бог Отец, Бог Син и Светия Дух.

В ложите троичността се представя от Почитаемия Майстор, Първия и Втория Надзирател.

Троичността се изразява и чрез трите степени на синьото масонство. Те са свързани с три същностни понятийни конструкции:
от тъмнина към светлина (за първа степен)
от невежество към знание (за втора степен)
от смърт към безсмъртие (за трета степен)
Важните категории в масонството са групирани също в триади:
мъдрост, сила, красота или свобода, равенство, братство.

Триадите са основополагащи символични структури в много религии и учения. Такива са боговете Вишну, Брама и Шива в индуизма, Отец, Син и Светия дух в  християнството.

Така са структурирани и частите на храмовото пространство в почти всички религии – от двора или преддверието към храма и към самия олтар.

Авторът намира съответствия на трите степени и в историческото развитие на човечеството, като обособява лемурийски, атлантически и арийски период на цивилизацията.

От друга страна Бейли посочва и символиката на двоичността чрез колоните Боаз и Иакин, символизиращи двойствения аспект в човека, съществуването на противоположности, на дух и материя, живот и смърт, земно и небесно, добро и зло.

Авторът разпалено защитава тезата, че масонството не е само етично учение, изграждащо човешки добродетели като разумност, справедливост, братска обич и взаимопомощ. В своя символизъм то съхранява и изразява плановете на Великия Архитект на Вселената по отношение на човечеството. В цялата сложна символика, в драматургията на посветителските церемонии е вградено обобщение за  миналото на човешкия род, както и  за сегашното и бъдещото му развитие.

В ключовите идеи на трите степени – просветление чрез търсенето на духовната светлина, мъдрост чрез натрупване на знания и безсмъртие чрез възкресение – е въплътен целият сюжет на  човешката еволюция, на еволюцията на съзнанието.

Както при всяко нещо и в масонството зад външната символична форма стои идеята, истината, мистерията, скритото познание.

Ландмарките в масонството

Древните ландмарки са основните правила и принципи в масонството. Произходът им не е изяснен според автора. Смисълът им гласи:
Не променяй базовите принципи на посвещението, т.е. трите степени, които са еднакви във всички системи на мистериите, макар да са различно изразени.

Тази фраза е наследена от евреите, т.е. от Библията, но произходът й като идея се свързва с  много по-стари времена.

Авторът разглежда четири теории за произхода на древните ландмарки като символичен израз, въплъщаващ базовите истини на масонството:

Съвременна академична теория, според която масонството е създадено преди около 300 години като копие на професионални гилдии от миналото.

Теорията, че масонството се появява по време на еврейското строителство на Соломоновия Храм като тайна организация или братство на основата на древни традиции.

Теорията, че масонството е съществувало винаги и се е предавало чрез древните  мистерии, където се запазват едни и същи обреди и символи. Съвременното масонство ги наследява, без да съзнава произхода им и вътрешното духовно значение.

Най-малко призната, но все повече привличаща предпочитанията е теорията, че  идеите, влезли в мистериите и запазени от еврейската масонска традиция, са обобщен израз на истини и планове, дадени на земното човечество от извънземни, божествени източници.

Авторът на текста (тук визирам и тибетския учител Джуал Кхул като първоизточник) е привърженик на  тази последна теория.

Той счита, че изразът древните ландмарки е резултат от разпознаването от страна на древното човечество на божествените внушения и символи, които изразяват това, което стои зад феномените. Чрез тях човечеството разбира, че съществува власт, порядък, програма и контрол, които трябва да дадат отпечатък върху него, без да се нарушава свободната човешка воля.

Материализирани знаци на древните ландмарки са онези древни съоръжения, светилища и храмове, където се е извършвало посвещението и са се съхранявали познанията и истините. Авторът посочва Стоунхендж, южноамериканските храмове на слънцето, египетските храмове, по-късните средновековни катедрали, свързани с оперативното масонство.

Тези свидетелства за съзидателност, за градивната мисия на масонството са издържали на времето и са гаранция за светлината, знанието и безсмъртието.

Древните ландмарки са отражение и символична форма на принципите, целите и духовните ценности в масонството.

Авторът посочва 14 изключително важни ландмарки, които представя в прекрасно избрана последователност, съобразена със значимостта на вложените в тях идеи. Тази последователност, както и интерпретацията им са по-различни от 25-те ландмарки, публикувани от Алберт макей през 1850 г. в книгата му „Юриспруденция на Свободното Зидарство”. Впрочем спорове относно точния брой на древните ландмарки винаги е имало. Ще представя в много синтезиран вид 14-те ландмарки според Фостър Бейли:

Фундаментален принцип е вярата, приемането на Бога като Велик архитект на Вселената, като висша сила и същност, която твори, създава, изгражда и формира всичко във Вселената и в земния свят.

Вярата, че бог проявява себе си във вселената като Мъдрост, Сила и Красота. Това е масонската представа за Божествената троица. В тези три понятия е изразена целта на масонската ложа - да изгражда живота и отношенията (т.е. своя символичен духовен храм) с мъдрост и знания, и като постига силата на знаещия и посветения, да твори красота и одухотвореност във всички аспекти.

Вярата в безсмъртието и прозрението, че масоните трябва да преминат в нов живот, в друга сфера на битие и дейност. Вярата в безсмъртието на душата преминава през цялата масонска традиция. Тя се интерпретира и стига  своята кулминация във върховната трета степен, която пази истината за живота и смъртта.

Смъртта в името на живота – темата за поемането на отговорност, извършеното служене, осъществяването на избора, преживяването на смъртта и възкресението.

Тази тема фигурира в един или друг вид във всички древни мистерии и в много религии – от Озирис и Изида, през Хирам Абиф до Иисус Христос. Тази тема е свързана с трета степен на масонството.

5.  Трите степени на Синята ложа, които въплъщават стадиите в развитието на човешкото съзнание и личност. Те сочат и основополагащото значение на троичността, която има в масонството, но и в много световни религии.

6.  Всичките различни начини на разпознаване. Те не се променят, носят езотерично значение, което не е съвсем изяснено. Начините за контакт имат не само външна разпознавателна цел, но са свързани и с предаване на енергия и владеене на сили. Поради това според автора засега е по-добре да се акцентира на външното им ползване, а не на истинското им езотерично значение.

7.  Признаването на Трите Големи Светлини – т.е. Книгата на закона, Ъгъла и Пергела, които се държат на олтара в масонската ложа. Те заедно образуват също една троичност.

Книгата на закона може да бъде представена от всяко световно свещено писание, в зависимост от доминиращото вероизповедание на масоните в конкретните ложи  – т.е. тя може да бъде Библията, Талмуда,  Корана и пр.

Приемането на равенството. Масоните приемат, че всички хора са равни помежду си по своя изначален произход като създания на Великия Архитект на Вселената. В този смисъл те са братя.

Това е един от най-важните уроци, които масонът трябва да научи.

Седем масони могат да образуват ложа. Това правило определя структурата и йерархията в ложата. То приема троичността, присъстваща в много религиозни учения – т.е. управлението на ложата от един майстор и двама надзиратели като трима главни офицери.

Основополагащо правило е щателното пазене на масонските тайни. Тайната е характерна за всички школи за посвещение, за всички древни мистерии.

Днес вече са известни и открити за обществеността много неща по отношение на масонството, но принципът за тайната си остава. Така се съхранява процесът и общността от агресивното нахлуване и въздействие от страна на профаните, на неподготвените и непосветените.

Изискването всяка ложа да има Стражник и да бъде защитена отвън. Това означава храмът да се пази от оскверняване и нахлуване на непосветени.

Масонската общност се управлява от Велик Майстор, а ложата от Почитаем Майстор. Двете длъжности са еднакви и се различават само по обема и степента на влияние.

Необходимостта масоните да работят в групова форма в ложи. Това правило е от първостепенно значение и изразява тенденцията човешкият род да преодолее разделението и да работи за общите си интереси и цели.

Ландмарките остават неизменни и чрез тях се разбира и разпознава дали всеки от нас е наистина в масонското общество.

В главата  Изграждането на свещения храм  Фостър Бейли посочва, че Ложата е мястото, където масоните се събират, за да се занимават с ритуалите, с приемането и издигането в степен на братята.

Но тя преди всичко е символ, външна видима форма на вътрешна духовна реалност. В нея има особен вид невидимо състояние и образ. Ложата образно илюстрира и символизира плановете на Великия архитект по отношение на човечеството.

Във връзка с ложата авторът привежда седем най-важни постулата за масонството:

Всичко, което е долу, да стане такова, каквото е горе.

Има образ, разгърнат в небесата, на който човечеството трябва да заприлича.

Трима майстори зидари управляват ложата.

Петима майстори зидари осветяват ложата.

Седем майстори зидари учредяват масонска ложа.

Седем майстори зидари я правят съвършена.

Да влезем в светлината, да преминем от нереалното в реалното и да възкръснем за живот.

Седемте майстори са аналогични със седемте божествени персонификации, които се срещат и в Християнството, и в гръцката митология, и в индуизма.

Авторът изброява 4 основни и много важни закона, според които трябва да работи ложата.

Закон за Любовта, който постановява братската природа на масонството, нагласата за сътрудничество и взаимопомощ в отношенията на масоните един към друг.

Закон за Ритъма, който трябва да е цел на всички ритуали в ложата и който осигурява ефективна работа.

Закон за Разпознаването. Той трябва да се прилага при приемането на всеки кандидат и да се установят достойнствата, качествата и истинската мотивация за влизането в масонското братство.

Закон за Зидарите, който изразява ръководния принцип на работа под управлението на Почитаемия майстор.

Законът за Любовта изразява и съдържа всички морални и естетически страни на масонското общество. Той е на първо място и останалите закони не могат да действат, ако той не се утвърди. Стремежът е тези отношения на братска обич и толерантност да се пренесат и утвърдят в обществото като цяло. Толерантността се очертава като знаково понятие и принцип за масонството, където се търси преодоляването на расови, национални, религиозни, политически и съсловни различия – нещо, което на друго място не се среща. Общуването между различните ложи е също израз на тази толерантност.

Разбира се, както в по-старото, така и в съвременното масонство има проявени различия, несъгласия и конфликти. Философската основа обаче и тенденцията са ясно постулирани.

По повод Закона за ритъма, проявяващ се главно в практикуването на масонските ритуали, авторът посочва едно съществено обстоятелство:

Важността на ритуалите се основава на факта, че те представляват инсценировка на вътрешната духовна история както на човечеството като цяло, така и на отделния индивид. Ритуалите и целият символизъм на масонството крият в себе си и могат да покажат историята на човешкия род, но и бъдещото му развитие.

Друг много важен момент е, че ритуалите и церемониите в ложата изразяват съзидателния, творчески, култивиращ дух на масонството. Те преобразяват личността, превръщат я в духовно, просветлено същество чрез посвещението и етапите на навлизане в дълбочината и същността на познанието.

Ритуалите обединяват активността и мислите на участващите в тях, насочват ги в специално направление, придават им особена магическа енергия, която разпалва, стимулира и преобразява вътрешната природа на личността.

При Закона за Разпознаването авторът посочва, че човек трябва да е вътрешно посветен, преди да може успешно да приеме посвещение в истинския духовен смисъл. Масоните от по-горните степени разпознават излъчването, енергията и качествата на кандидата. Посветителската церемония е форма на признаване, по време на която кандидатът възпроизвежда на физически план това, което вече е преживял вътре в себе си.

Законът за Зидарите олицетворява творческата енергия, която ще инициира методите на работа  и живот в бъдещето. Когато предходните три закона действат напълно в ложата и в личността, тогава Законът за Зидарите ще може да прояви своето творческо могъщество на Земята.

В последните части на книгата си Фостър Бейли разглежда масонството като духовно достояние на съвременния и на бъдещия свят.

Днес в света има много религии, духовни учения, организации и наставници, които претендират, че знаят и сочат пътя към истината, мъдростта и спасението. Те се отричат взаимно и предизвикват сблъсъци и конфликти в човешкото общество.

Масонското движение предоставя всеобхватна, широка идейна платформа, която е включваща, а не изключваща и игнорираща.

То предоставя такава формулировка на истините и хилядолетната мъдрост, която може да удовлетвори универсалните човешки потребности.

Масонството е морална система, формираща високи етични норми. То символизира и посочва възраждането на човека като духовно същество, то изразява търсенето на познанието, истината и красотата. С универсалните духовни ценности, които  съдържа, то се превръща във всеобщо, световно учение, което може да удовлетвори  всички.

Масонството дава възможност за обединение и хармонизиране на цялото човешко общество - нещо, което днес все още изглежда утопично.

Това е и идеалът на масонството - изграждането на човешкото общество като единно всеобщо Братство.

Разбирането на масонството за Бога е също по-универсално от другите религии. Възприеман в неговата троичност, Бог е Творец на Вселената, той е същностен Принцип, креативно начало и духовна енергия. Тази обща представа се възприема от масоните, независимо че те могат да изповядват своите лични представи за висшите ценности, съобразно конкретна религиозна традиция, в която са възпитани. Нещо повече, масонската представа за Божествената същност не  отрича и не отхвърля конкретните религиозни традиции, а по-скоро ги включва в своята по-абстрактна  и универсална идея за Бога. Така масонството осъществява принципа на толерантността.

Масонството е предназначено да служи на целия сват. То носи в себе си милосърдието и състраданието и би трябвало да ги проявява не само към събратята, но и към всички.

Светът се променя все по-интензивно. Масонството също не може да не се променя. Авторът казва, че то е свързано със старото, но и с новото време. Затова е нужно да се изявят ценните за цялото човечество истини в движението, а те са стремежът към познание, към усъвършенстване, култивиране и одухотворяване.

Най-голямата промяна, извършвана някога в масонството, е преминаването от оперативно към умозрително масонство, което става в края на ХVІ век и се ознаменува официално в 1717 г. Тогава започва вторият, ментален, интелектуален стадий в развитието на движението, когато търсенето е в сферата на знанието.

Физическото масонство се преобразява в мисловно, философско масонство. То от своя страна трябва да се преобрази в духовно масонство. Това е бъдещето на движението, както твърди авторът, най-великото търсене на душата и нейния вечен живот, на толерантните, одухотворени и хармонични човешки отношения.

Авторът заявява, че масонството страда, когато е погребано от егоистичната, материалистична цивилизация. Дошло е време за одухотворяване на движението, за да осъществи то своята световна мисия, а именно духовното възраждане на човечеството. Масонството е способно на това, защото е пазител на основните истини на живота.

В края на книгата са посочени и някои негативни според автора черти на съвременното масонство. Той намира ритуалите претрупани с архаизми и терминология. Очертава се все по-силно нуждата от нов масонски език в бъдеще.

За да се развива и оцелява, масонството трябва да бъде универсално, да се възприема като начин на живот и духовно търсене. А за да бъде такова в съвремието, то също трябва да се променя и израства.

Авторът не споделя възгледите, че масонството трябва да остане непроменено, защото според него това противоречи на естествения закон и на еволюционната логика. Той е за полезните, разумни промени особено по отношение на изричаните от масоните клетви, съдържащи жестоки наказания, които днес при  отварянето на масонството стават анахронични и безпредметни.

Авторът е против доминирането на външната форма на ритуала в съзнанието на  масоните. Той акцентира върху значението на вътрешния духовен смисъл, което ще е характерно за третия голям цикъл на масонското движение, наречен  духовно масонство.

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org