header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Фанатик — това е човек, който не може да промени възгледите си и не може да смени темата.“ Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow БЪЛГАРСКИЯ ТРИБАГРЕНИК: ЦВЕТОВИ И ЗНАКОВИ СЪОТВЕТСТВИЯ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
БЪЛГАРСКИЯ ТРИБАГРЕНИК: ЦВЕТОВИ И ЗНАКОВИ СЪОТВЕТСТВИЯ Печат Е-мейл
3. Доколкото в знамената на удивително много държави, се съдържат именно и единствено, същите три цвята – бяло, зелено и червено, като единствени основни полета или допълнителни елементи, можем да направим и известни по-широки наблюдения:

Удивително е откритието, че ако се съпоставят на картата на Евразия, страните избрали, именно тези три цвята, за знака на своята самостойност, ще открием удивителното съвпадение, че почти всички тези държави в един или друг период, са били свързани (а в някои случаи, това е така и досега) или със силно присъствие на българско население и държавност, или направо – с някоя от старите Български държави, съществували между пети и шестнадесети век и в късната античност.

По-точно връзките, известни на историците са:

3.1. Италия – с Алцековите българи, както и българите, заселили се там, по-рано през V-ти век. Знаме – зелено, бяло, червено;
3.2. Унгария - Панония или част от територията на Аварския хаганат с Куберовите българи, както и на хунорите на Атилла. На територията на днешна Унгария знаем, е роден хан Крум. След приемането на исляма от предводителите на ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ, кан АРПАД, начело на маджарите и част от българските племена се заселва в Панония. В Панония и Трансилвания, са останали и част от българите на Кубер. Името на унгарската етническа група СЕКЕИ живеещи в Унгария, Сърбия и Румъния, се сързва с прабългарската група ЕСЕГЕЛ. Знаме – червено, бяло, зелено;
3.3. Татарстан – изкуствено наименованата държава, съществуваща върху територията на Волжска България, с население - имащо произход, основно свързан с този, на старите хуно-българи. Знаме: зелено, бяло, червено;
3.4. Абхазия – автономна област в северна Грузия, която граничи с Карачево-Черкезия. По земите на днешна Грузия и северно кавказките републики, са живели и са преминали множество племена, числящи се към прабългарите - Есегел, Дучи-Болгар, Вананди, Алани. Абхазия е разположена върху земите на Стара Велика България от времето на Кубрат. Знаме: червен правоъгълник, зелени и бели полета. В герба на самата Грузия (червено-зелено знаме), се чете “В единството е силата”;
3.5. Чечня се намира при едни от най-ранните български градове между Каспийско и Черно море – Балкар-балк и град Балх, на територията на Стара Велика България. Нохчийн Республика, известна още като Чечения или Чечня, е една от съставните части на Руската федерация в Северен Кавказ. Граничи с Грузия, Ингушетия, Северна Осетия, Ставрополски край и Дагестан. Все земи – познати на предците ни. Знаме: зелено, бяло, червено;
3.6. Ливан – земи, някога населявани от ариани - червено, бяло и отново червено полета, със зелено кедрово дърво в средата на бялото поле.
3.7. Таджикистан се намира на териториите на Балхара/Бактрия/. През 1 век пр.н.е. земите на Таджикистан, влизат в състава на държави, като: Согдиана, Бактрия, Персия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство. Таджиките имат ирански произход и говорят на различни диалекти на персийския език, създавайки езиково единство в страните: Узбекистан - Таджикистан - Афганистан - Иран. Самият термин "таджикски език" е неологизъм, въведен в през 20-те години на миналия век. Националното знаме е с червено, бяло и зелено полета.
3.8. Иран (Айран) – наследник на Персия. Голяма част от днешното население се състои от наследници на сарматите и арийте - перси. Арийци е самоназванието на древните индо-ирански народи и се приема за синоним на индо-европейци. Думата произхожда от термина "айрия" на санскрит, със значение "благороден". Знамето на Иран: Зелено, бяло, червено.
3.9. Персия - Един от Арийските народи населяващи областта Ариана. Знаме – зелено, бяло, червено, със златен лъв в средата.
3.10. Кюрдистан - Ираноезичен народ от западно-иранската езикова общност. Знамето е с червено, бяло и зелено полета, и златна звезда в средата на бялото поле.
3.11. Бухара е област в Узбекистан, населена с таджики и разположена на земите на древна Балхара/Бактрия. Нейното знаме се състои от червено и зелено полета, с бял лунен сърп, бяла звезда и бял надпис.
3.12. Беларус – Червено, зелено, бяло. Зеленият цвят беше премахнат и в последствие – поставен отновно през 90-те години. Земите на страната Дулоба, обхващат и земи от тази страна.
3.13. Удивително е и съвпадението между знамето и герба на Уелс (сарматски вождове) и знамето, и герба на град Казан. Градът е столица на волжките българи след разрушаването на Биляр и Болгар от татарите. Съвпадение се открива, не само в цветовия подбор – бяло и зелено, но и в пълната еднаквост на съдържанието и формата на герба, състоящ се от дракон (традиционен знак на Уелс), обърнат на ляво с корона и огнено – червени крила

Сравнението на гербове, може да продължи още дълго.
 
Всички тези държави, автономни области, градове, имат или са имали в миналото пряка и продължителна връзка с население от български произход или с население, поставено под ръководство на владетел от такъв произход.

За да не бъдем упрекнати в субективност, отбелязваме, че нито една от съседните ни страни, свързани с България най-тясно чрез обща история и смесено население, не е избрала подобно съчетание. Считаме за повече от естествено, тези страни, да утвърждават всяка възможна разлика между националните знаци на България и техните собствени, доколкото и в самите им национални доктрини, всякакво общо историческо наследство, е омаловажавано, отричано или пренебрегвано. Особено впечатляващ, в тази посока, е примерът с Р Македония, която за разлика от Р Сърбия, дори не възприе други, традиционни за славянските страни, цветове, очевидно желаейки, по възможност - да се отграничи от югославското си минало не по-малко, отколкото от българското.

Отрицателни примери, също са и четирите държави, поставили трицветното съчетание – бяло, зелено, червено, на знамената си, за които не ни е известно нищо общо с българската история:  Мадагаскар, Малдивските острови, Мексико и Оман.

За отбелязване тук е, също и обичаят – отделни групи държави, да избират за държавното си знаме, сходни едно с друго съчетания на символи и цветове.

Такива са:
- скандинавските страни, заедно с Дания;
- повечето от държави от арабския свят;
- четири от бившите югославски републики и словакия, заедно с тях;
- знамената на много от страните – бивши британски колонии;
- някои бивши съветски републики;
- Румъния и Молдова или Еквадор и Колумбия – също, като части от по-големи предишни държавни образования и други.

Оранжевият цвят се свързва отдавна с елемента „злато” и разпространението на оранжеви полета върху много от знамената на страни от Южна Америка, лесно навежда на спомени за Ел Дорадо....

4. Ако се върнем на националното ни Българско знаме, не по-малко занимателно, от горното „географско-политическо” наблюдение, е подреждането, което нашето знаме олицетворява, ако се разгледат цветовете му, от гледна точка на сакралните мистични традиции, запазени през вековете. При това традиции – не български, а универсални.
Всеки от цветовете на дъгата, а също и белият цвят, който ги обощава, носят дълбоко символични, съществуващи или – предполагаеми знакови натоварвания, останали непроменени през хилядолетията. Всеки от тях, носи не само положителна, но и – отрицателна семантика, като последната е свързани с „недостига” или с „излишека” на определена светлина (цвят):

Червеният цвят, според Кабалата, се свързва, не просто с кръвта и човешката плът, но и с глината и пръстта, от които Бог, създава Адам, според Писанието.

Цветът на Марс и на Вторник (Марте-ди) - Червеното се свързва с жизненост, сила, здраве, а не на последно място – и на боен дух и царственост в практически всяко народно или писано Предание.

Червеният цвят, обаче е и цветът на любовта. Тъмночервеният цвят се свързва с активността и дееспособността.

Липсата му във вътрешния живот,  предполага наличието на усещане или склонност към омраза и обстановка за спор.

Червеното има своето съответствие с елемента „желязо”, с числото – девет и с тонът „до”.

Всеки фотограф знае, че отрицанието на червеното, се явява в зелено и – обратно, така - както е със синьото и жълтото, например. На излишеството от червено, можем да „противопоставим” – зелената светлина, за която стана дума по-горе, както и обратното. Така се уравновесяват силите, които те означават.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
февруари 2020 март 2020
понеделник, февруари 17, 2020
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 5 1 2
Седмица 6 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 7 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 8 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 9 24 25 26 27 28 29
© 2007-2016 www.otves.org