header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Цялата магия на първата любов се състои в това, че все още не знаеш, че след нея ще има втора.“ — Дизраели

 
Начало arrow Градежи arrow История на българското мaсонство arrow БЪЛГАРСКИЯ ТРИБАГРЕНИК: ЦВЕТОВИ И ЗНАКОВИ СЪОТВЕТСТВИЯ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
БЪЛГАРСКИЯ ТРИБАГРЕНИК: ЦВЕТОВИ И ЗНАКОВИ СЪОТВЕТСТВИЯ Печат Е-мейл

1. Всеки от нас помни от училищните си дни краткото школско обяснение за значението на цветовете от националния ни трибагреник. Ето, какво е записано в днешните учебници: „Белият цвят олицетворява свободата, зеленият – зелените гори и полета на България, а червеното – кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви.”

Вземайки в предвид особеното значение на националните символи - герб, химн, знаме, както и връзката им с традицията, предаваната, от поколение на поколение, споделяйки представата за непрекъснатост и единство на символите, знаковата им същност и въздействие, може да се предположи, че всяка държава е избрала в техния образ - самостойно и обосновано означение за своята самобитност и независимост. Означение, ползвано в делник и в празник.

2. Знамето на България или на старобългарски- “алам”,  се е променяло в продължение на над  хилядогодишната история на страната - от конската опашка по времето на Аспарух - до днешния трицветен национален флаг на Република България.

Най-старото, достигнало до нас, съобщение за наличие на знаме у българите са отговорите на папа Николай I (858-867)  до княз Борис I (852-889) от 866 г. В точка 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения, нашите предци “носели като военно знаме конска опашка”.

След приемането на християнството през 865-66 год., животът на конската опашка е предрешен. В самите си отговори, папа Николай I дава ясна насока, какво да изпозват българские войни занапред - “Какво друго, освен знака на светия кръст”. След това съобщение, сведенията за българското знаме изчезват в мрака на историята, за да се появат едва в началото на ХIII в.

Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216), относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от началото на 1204 г.,  българският владетел нарочно изисква от папата, да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. По нататък се споменава, че на така изпратеното знаме, бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър, “единия за различаване, другия за власт”. Папата съветва Калоян, да употребява знамето “в сърдечно смирение”, да се явява с него между бойните редове, помнейки страданието Господне.

Жофруа дьо Вилардуен, в хрониката си “Завладяването на Константинол” споменава за наличието на знамена при Калоян: “и пристигнаха пред Адрианопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България.” За съжаление обаче, автора не е оставил описание на тези знамена.

Върху монети сечени от цар Константин Асен Тих (1257-1277), се вижда портрет на владетеля държащ знаме. То представлява тънка ивица плат, завършваща с лястовича опашка. Върху знамето е поставен кръст. Предполага се, че цветът на този флаг е  червен.

Сведения за средновековни български знамена, съхранявани в турски музеи дава Георги Тахов,  в книгата си “Градили майсторе болгаре”, през 70-те години на ХХ в. За съжаление - нямаме потвърждение, за достоверността на тези данни. От наличните сведения, относно българското средновековно знаме единственото, което може да се твърди със сигурност е, че такъв действително е имало, но как е изглеждало не ни е известно.

Интересни данни за хайдушките флагове, дават и народните песни. В една калоферска песен се пее:
 
Излязла е бяла Рада
на планина, на ройнина,
та побила три байрака:
първият зелен, втори червен,
а пък трети - бяло сукно.......

В една родопска песен, отново се говори за трите цвята:

Байреку каметен, байреку червен-зелен...

Известни са и други примери от подобни източници. От всички тях се вижда, че хайдутите, са използвали знамена с три постоянни цвята - зелени, червени и бели - и никакъв друг. Това едва ли е случайно.

Първото исторически неоспоримо, установено знаме, с цветовете: зелено, бяло и червено, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Г.С. Раковски.

Белият цвят в него символизира мира и чистата, и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.

За първи път трибагреникът е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци - участници в Руско-турската Освободителна война. Подреждането на цветовете в трибагреника в днешния му вид се прави през 1876г. в Браила от ямболчанинът Иван Параскевов, а член 23-ти от Търновската конституция окончателно постановява, че: Българското знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени водоравно.

Знаем, че независимо от това, какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българско знаме никога не е било трофей.

2.1. Белият цвят, който според споделеното по-горе, се появява на знамето ни през XIX-ти век, е избран в днешно време от почти всички славянски държави, които към днешно време, с изключение на Украйна, Македония, Босна и Херцоговина и Молдова, доколкото в последната все пак - присъства значително славянско население. Белият цвят, като самостоятелно поле, присъства в знамената на славянските: Русия, Сърбия, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватска, Черна гора и други, както и на ред – неславянски, европейски страни.

Бялото поле в знамената на европейските държави, всъщност е силно разпространено, именно - като знак на свобода и независимост.

2.2. Зеленият цвят от знамената на Априлската епопея и хайдушките чети, през XIX-ти век, остава утвърден и в знамето на нововъзстановената Българска държава. Ако съдим по показаните народни източници – и този цвят следва да се търси по-дълбоко в историята ни.

2.3. Червената багра също е включена в знамето на Легията на Раковски през 1861 г., но този царствен цвят може да бъде видян като фон на редица средновековни български царски и благороднически гербове, както от стематографията на Христофор Жефарович, р. в гр. Враня, така и в стари български гербове, изобразени в ред европейски средновековни книги и гербовници, като фон на който е поставен изправен лъв.

Царственият пурпур, присъства, като означение на властта, в облеклото на българските царе и ханове и на техните регалий, още от преди времето, в което досегът им до византийската култура и традиция, се е превърнал в ежедневие.

Червените ботуши, а след девети век – и мантия са неизменна част от официалното облекло на средновековните български владетели.



 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
Перфектна ложа "Черноморски братя"
юли 27, 2017 (18:30)
Ритуал в 12º
Календар
юли 2017 август 2017
събота, юли 22, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 26 1 2
Седмица 27 3 4 5 6 7 8 9
Седмица 28 10 11 12 13 14 15 16
Седмица 29 17 18 19 20 21 22 23
Седмица 30 24 25 26 27 28 29 30
Седмица 31 31
© 2007-2016 www.otves.org