header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Никой не твърди, че демокрацията е съвършена или премъдра. Всъщност се казва, че тя е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали форми, опитвани някога.“ — Уинстън Чърчил

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow МАСОНСТВО И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
МАСОНСТВО И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА Печат Е-мейл
Автор : Брат Рос   

Определяйки човека като “animal symbolicum” Е. Касирер обозначава специфичното различие между човека и другите същества и твърди че по този начин могат да се разберат и идеите на възприетия от човека път на развитие – “пътя на цивилизацията”. Днес ускорените темпове на развитие на съвременната цивилизация поставя въпроса за неизбежността от всеобща взаимосвързаност, взаимовлияние и взаимообуславеност между страните и държавите – закономерност на крайно сложния и противоречив процес - глобализацията.

Глобализацията е процес на всеобщ и многостранен процес на културната, идеологическата и икономическата интеграция. Всеобщия процес на глобализацията изисква дълбоки промени в посока на сближаване и унифициране на жизнения уровен и неговото качество чрез взаимосътрудничество между страните и народите – процес който може да се окаже опасен и пагубен за самобитността на малочислените народи и нации. Пробуждането на националното самосъзнание, което днес се наблюдава.

Културата доколкото се явява продукт на човешката дейност не може да съществува извън човешките общности.  Тези общности представляват субекта на културата, те са явяват нейния създател и носител. Но културата на общността не се явява като сума на културата на отделната личност, тя е свърхиндивидуална и представлява съвокупност от ценности, творчески продукти и стандарти на поведение на дадената човешка общност. Културата е единствената сила, която формира човек като член на общността.

Човек преди всичко желае да живее и битието му определено носи характера на индивидуален образ (З.М. Какабадзе) и ако у човека има бъдеще при условия че се откаже от идеите за сливания и уеднаквяване, той сам ще определи своя път на живота си, съгласно който неговото истинско битие и реална действителност ще намери изражение не в еднообразието, а в особеностите и своеобразието на дадено национално общество

Нации

Всеобщите процеси на глобализацията предизвикват необходими и дълбоки промени в сближаването и взаимосътрудничеството между народите и правителствата. Това води до процес на изравняване на уровена на живот и на неговите качества. Културата е тази която съхранява националните особености и може да бъде обогатена ако тя си взаимодейства с различните народи по света.

Личностната свобода, високия уровен на социалния живот и солидарност са онези ценностни колоса които обеспечават жизнеспособността на малките народи и реализират националните им стремления и идеали.

Япония

И при най елементарното запознаване с историята на японската култура се сблъскваме с факта че всички нейни компоненти включително и най “японските” се оказват взаимствани. Външното влияние никога не е достигало до нулево ниво, а напротив то е било доста значително но винаги неговия обем и граници са се контролирали и определяли от самата Япония. Изпитвайки от древността влиянието на Китай (през Корея а по-късно и директно)а от XIX век и на запада (Европа и САЩ) японската култура, както японския социолингвист отбелязва, се формира като избирателна. Взаимствани били онези елементи от чуждите култури които японците са считали за много ценни. Елементи които били не само директно включвани в тъканта на японската култура, но и често променяни до неузнаваемост (смесеното писмо канджи, хирагана, катакана).

В противовес с много други култури японската въобще не избягва външните влияния и взаимствания  а ги насочва и те заемат своето място, но при условието за съхранение на няькакво исконно ядро до което не допускат чуждите.(Показателно е че масовото японско съзнание не приветствува владеенето на японския език от чужденците, което обуславя несъответствието на ролята която има японския език в сравнение на международната роля на Японската култура). В  постоянното превръщане на чуждото в свое дава сили на Японската култура да не губи своята идентичност.

Многовековния опит изработен в условията на изолация от другите страни и народи, помага на Япония да съхрани своята идентичност даже в условията на глобализацията. Този механизъм е действал безотказно до сега, но в условията на еднополюсен свят и икономическа стагнация прави все по-трудна за Япония задачата да съхрани своята идентичност. Само времето ще покаже силата на тази позиция.

Религията

Известните притчи в Библията, Корана откриваме в епоса на древните Шумер и Акад, разчитаме ги в клинописа на вавилонската поема за сътворението на света “Енума Елиш” и.т.н. Всяка нова религия е взаимствала от предшестващите я. Съществуват и такива които наред с действащите в момента официални религи се създават и такива като например Язидите - древна кюрдска секта, чиято религия смесва елементи от юдаизма, християнството, исляма и зороастризма.

Въпреки че църквата е най-консервативната система тя също не е отмината и от  реформаторски движения (богомили, протестанти), които да се стремят да приближат църквата до звученето на настъпилите прогресивни промени в обществата. Известни са приносите на богомилството: религиозна свобода и толерантност, религиозно и свещенодейно равноправие на половете, реформация на феодалния социален ред, свещено отношение към всички живи същества. В епохата на глобализацията тези реформаторски двеженияя не са достатъчни и днес се говори за  Екуменизъм или икуменизъм -  движение за сливане в едно на всички християнски църкви.

Терминът "екуменизъм" е измислен и въведен в употреба от председателя на ИМКА (Международна младежка християнска организация), видният масонски водач Джон Мот, на конгреса на „Международния мисионерски съвет“, свикан през 1910 г. в Единбург.

Екуменизмът  е католическа инициатива, водеща своето начало от Втори Ватикански събор . Идеята е обединението на всички Християнски църкви в една всемирна религиозна общност, прераснала също и в Обединение на всички религии и религиозни хора в името на мира и безопасността на човечеството и новият световен ред. Екуменизмът се възприема от поддръжниците си като едно по-модерно тълкувание на християнството в контекста на модерните светски виждания.

От православна гледна точка екуменизма е поредният опит да се отклони Православната църква от нейната непроменена още от Втория вселенски събор (381 г.) позиция.

Разбира се трудно е обединението около коя и да е ценностна система на коя и да е религия. Необходимо е такава независима ценностна система, която да е приемлива от всички и да не е “религия”

Масонството

Свободното зидарство (франкмасонството) е световно движение с етично-нравствена насоченост, изградено като йерархична структура от грижливо подбрани мъже, стремящи се към умствено и нравствено съвършенство при свобода на мненията и толерантност спрямо възгледите на всеки един човек.

Масонството не е религия, нито пък е заместител на религията. Неговата същност го прави приемливо за всеки вярващ, независимо от вероизповеданието и по-важното – очаква се той да продължи да следва своята религия.

В конституцията на Андерсън от 1723г четем: "Един зидар, поради своето звание, е длъжен да се покорява на нравствения закон и ако той разбира изкуството добре, нито ще бъде глупав отрицател на Бога, нито един невярващ свободомислещ. По-добре от който и да е било друг, Свободният зидар е длъжен да разбере, че Бог не гледа, както гледат хората. Защото човек вижда външните проявления, докато Бог сондира сърцето. Следователно зидарят е специално длъжен никога да не действа противно на това, което му диктува съвестта. Каквато и да е религията или формата на култа на един човек, той не се изключва от Ордена, стига само да вярва в Славния Архитект на небето и земята и да упражнява Свещените длъжности на нравствеността."

Свободното зидарство е Изкуството да се изгради човешкият живот хармонично, чрез създаването на истински, нормални отношения между хората.
Основна цел на Движението на Старите Свободни и Приети Зидари е постигането на нравствено израстване и духовно усъвършенстване на Човешката личност и Човешката Общност.

Днес целите, които очакваме да реализираме в бъдеще, влияят върху организацията на живота ни днес в по-голяма степен, отколкото миналите ни преживявания. Ако този нов начин на мислене се овладее не само от масоните но и от новите хора те ще овладеят способността за самопознание, като по този начин "ще се разкрие възможност да израсне поколение, което знае как да стане господар на собствената си съдба"  (Адлер 1995).

При разглеждането на трите характерни обществени формирования : нации, народи;  религии и религиозни общности  и такива с над-национална и над-религиозна идентичност каквито са масонските общества, ние направихме опит да осветлим характерни техни символи и обичай с оглед  разкриване на тяхната устойчивост в условията на нахлуващия глобализъм.

Голямото разнообразие на условията при формирането на различните нации и народи, различната визия за бъдещето им и променливото им отношение към собственото им минало, обуславят и тяхната променлива продължителност на съществуване и даже тяхното внезапно изчезване.

Залегналият в основата на религиозните институции консерватизъм, водещ началото си още от времето на формирането на общия им първоизточник, играе деструктивна роля. Невъзможноста за промени адекватни на настъпилите промени в социалния, икономически и политически живот на обществата през вековете, води до реформаторски движения, религиозни течения, секти и т.н., с които се променят действащите от векове канони, в посока желана и търсена от определена социална група.  Силното преклонение пред древните скрижали, стриктно определените норми за поведение през вековете и заплахата от предстоящия божествен съд не води до това обединение  характерно за съвременния глобализъм.

Масонството с търсенето и със стремежа си към истината, изисква прилагането на високи морални норми с оглед постигането им от човечеството но в неговия настоящ земен път.

Масонството уважава миналото и традициите. Основната негова  дейност се извършва в среда с определена ритуална церемония, а тя може да бъде различна за една и съща дейност. Както вече отбелязахме единствено чрез преминаването през символа и ритуала можем да навлезем в същността на масонството.

Крайната  цел на масонството е ясна "Нравствено израстване и духовно усъвършенстване на Човешката личност и Човешката Общност".

Масонството не е самото минало със своите триумфи и падения, не е бленуваното бъдеще с постигнатото съвършенство, а пътя който всеки самостоятелно трябва да извърви подкрепян от мъдростта на миналото и блясъка на бъдещето.

Един от великите принципи на Масонството е  Истината – масоните се стремят към истината, изискваща прилагането на високи морални норми с оглед постигането й в земния им път.

Но свободното зидарство не ограничава никого при търсенето на истината и за да запази за всички тази пълна свобода във всички направления на духа, се въздържа да определя норми или да изисква определено вярване.

Мисълта, че "човешкият живот се детерминира по-скоро от бъдещето, отколкото от миналото" е изказана за първи път от Адлер през 1995г. "Непрекъснатият стремеж на човека "нагоре" предизвиква напредъка на културата, създавайки едновременно методиката и техниката на живота, при което всички налични възможности заедно с органичните дадености намират използването им "

Този важен културологичен акцент е в синхрон с тезата за културата и на друг философ (М. Вълкова)  " развитието на културата е резултат от стремежа на хората и на всеки човек да се развиват; стремежът към развитие е и методика, и техника на живота!"

Културата е множество от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на даденото общество или обществена група. Най-малката градивна единица от структурата на културата е символът носещ културния код на всяка една цивилизация. Тъй като масонството е обществена група интернационална по своятa същност, включваща членове от различни религии, боравеща с многообразие от символи тя е проводник на обмен на общочовешки ценности между нациите и религиите още в зората на своето зараждане. Днес в епохата на зараждащата се глобализацията масонството може да бъде модел за обмен на ценностни системи, начин на запазване идентичността на съществуващите такива и матрица за формирането на нови идеи.

“Не се страхувай от съвършенството, ти никога не ще го достигнеш” ( Салвадор Дали )

Аз рех!

 

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
неделя, ноември 17, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org