header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.“ — Марк Твен

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow МАСОНСТВОТО ЗАПОЧВА ОТ ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВАТ СИМВОЛИТЕ

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
МАСОНСТВОТО ЗАПОЧВА ОТ ТАМ, КЪДЕТО СВЪРШВАТ СИМВОЛИТЕ Печат Е-мейл
Автор : Брат Рос   

"Потоците от знанието,
които сега текат пълни и широки,
трябва да бъдат следвани до техните начални извори,
кoито извират в далечното минало,
и вие ще намерите там произхода и значението на
МАСОНСТВОТО"

Бр.: Албърт Пайк, 33°

В историческия ход на развитие на човешките общества наблюдаваме една непрестанна активност към промяна, към обнова, действие включващо както дълбоки социално политически промени така и промяна на съществуващите и създаване на нови ценностни устои. Този процес се счита за прогресивен ако предизвикалите го идеи носят смисъла за нещо ново, идеи с които обществото се възприема като разграничаващо се от досегашното. От своя страна идеите можем да разделим и групираме в два основни типа: първия- принципно нови и революционни идеи; втория - aктуализиране на идеи възникнали в далечното минало, зафиксирани от общественото съзнание, но не реализирани в тяхната цялост или напълно не  възприети.

В общественото съзнание прогресивните социални изменения обикновенно се отъждествяват с революционните идеи, като не се отчита развитието и измененението на процеса във времето. По този начин се пропуска факта, че едновременно с прогресивните идеи се усвояват и органически се включват и някои предшествуващи ги идеи т.е при всяко обществено развитие при което са налице формиране на нови сложни обществени отношения се акумулират и някои възродени от миналото общностни ценности. А както е известно фиксирането и детерминрането на ценностните системи се осъществява от "културата".

Думата култура идва от латинския корен colere (обитавам, култивирам или почитам) или, според друго разбиране от cult и ur (преклонение към светлината).

Поради своята многостранност и многопластовост, понятието „култура“ трудно се подлага на единно определение. Различните дефиниции на културата отразяват различни разбирания или критерии за оценяване на човешката дейност. През 1952 Алфред Крьобер и Клайд Клъкхохн съставят списък с над 200 различни дефиниции на "култура".

ЮНЕСКО дефинира културата като „множеството от отличителни духовни, материални, интелектуални и емоционални черти на дадено общество или обществена група“.

Културата обхваща едновременно „и изкуството, и литературата, и начина на живот,  и формите на съжителство, и ценностните системи,  и традициите и вярванията“.

Културата в аспекта на обществените отношения, изисква да бъде разглеждана като нещо цяло неделимо и променливо  в неговото историческо и логическо развитие. В обществото могат да се формират групи като нации, религиозни общности (включващи вярващи и от различни националности. Такива са и например Язидите - древна кюрдска секта, чиято религия смесва елементи от юдаизма, християнството, исляма и зороастризма), както и групи с над-национална и над-религиозна идентичност каквито са масонските общества (допускащи участито на членове, както от различни националности така и от различни религии).

Културата е съвокупност от материални и духовни ценности, създавани по време на цялата човешка история. Следователно културата е резултат от съзидателната творческа дейност на хората в дадена обществена група, дейност в която човек може да заеме едновременно ролята на творец, носител и потребител, процес който в крайна сметка усъвършенства самия него.

Философското осмисляне на феномена "култура" предполага фактическо разлагане на съставните му части и последващото синтезиране от тези части в неговата си първоначална цялост.  Според различните философски източници най-адекватно и автентично могат да се отчетат ценностните репери на културата само ако те се разглеждат като елементи от някаква знакова система. По този начин ще бъдат взети под внимание и всички онези устойчиви инварианти върху които се крепи културната приемственост, културната традиция или най-общо казано културната памет. За да стане едно събитие елемент от културната памет на дадена обществена единица, то трябва да бъде "записано" (тези записи могат да бъдат звукови, които се предават от ухо на ухо, графични - текстове изписани с иероглифи, клинописи, срички или букви и т.н или пространствени -чрез групиране на различни пространствени елементи, чрез движения- танци, театри,  чрез цветове и т.н.). В този контекст културата може да бъде представена като съвокупност от "записи" - материални, астрални и духовни. (Лотман Ю.М., О семиотическом механизме культуры - 1978г.). 

Анализирайки  материалните текстови записи Крымски (Крымский С.Б. Научные знания и принципы его трансформации., 1974г ) стига до твърдението, че те в широкия си смисъл се явяват система от линейна последователност от символи носещи културния код на определена цивилизация и анализирането на тази "съвокупност от записи", всеки от който представлява система от линейна последователност от символи, означава да се изследва културата в плоскостта на самия символ.

В работите си О.Шпенглер твърди че “душата на културата” се определя от избора на символите в момента на нейното пробуждане към самосъзнание, а Е.Касиерер разглежда всички форми на проявление на културата като затворени “символически форми”. В своите трудове Н.Г.Юнг развива идеята че “културните символи са важните градивни елементи на нашето ментално устройство”. Символът е универсалната категория в културата определяща системата на отношения между реалния свят и този на идеите и мислите (Лагутина И. Символическая реальность Гете, M., 2000. С. 17.)

И така символът се оказва онази значима категория в културата, която формира нейното органично своеобразие, благодарение на която е възможно разглеждането на културата като знаково-символична система  и категория без която е невъзможно да се установи типа на културата.

символът

„Символът не е образ, а множество от значения” (Ролан Барт)

Символът винаги е предизивиквал и продължава да предизвиква интерес сред изследователите на философията, религията, археологията, културология и др. Той е онази енергетична структура, която въздейства върху човека на всички равнища - физическо, емоционално, интелектуално и духовно.

Всички  древните  писмени източници са носели характера на символа, тъй като тяхната функция е била запазването и предаването на определена информация за следващите поколения.

Думата “символ” произхожда от гръцкия глагол “symballo” и означава съвпадение, съединение, сливане на две начала. Символът  от самото си начало предполага в себе си два елемента - случайност, съвпадение т.е. някакво ирационално значение и съединението на двете начала носещо рационалното му значение. Конфуций е смятал, че светът се е управлявал не от закона и словото, а от знаците и символите.

В своето рационално значение символът в античния обществен и държавен живот на древна Елада се възприемал като договор между гражданите и града с цел да се осъществи справедливост и съдебен ред (Демостен). При такова възприемане на символа, възниква неговото юридическо значение като удостоверяващ факт - пропуск, герб или знак върху монетата.

За първи път Пиндар (618-442г пр Хр) използва термина “символ” в мисълта, че “... никой от живущите на земята до сега не е получил от боговете достоверен символ за бъдещето”. Със значение за божествения произход на символа са и думите на Есхил –“символът на огъня” т.е. за огъня предвещаващ победата (525-456г пр Хр). Съгласно  Емпидокъл (490-406г пр Хр) символът разделен на части трябва да се съедини в нещо трето с което се демонстрира неговата безконечност и скритите качестна и свойства. А според Питагор символът винаги включва в себе си някаква тайнствена мисъл. Платон тълкувал символа като – “монета-знак-обмен”, а Аристотел считал че символът съдържа в себе си поредица от значения които не се свързват едно с друго, не се сливат в едно понятие. Години по късно неоплатониците възприемат символа като една универсална, жизнена и естетическа категория на мирогледа.

В средните векове на символа също се отделя голямо внимание: християнската църква е тълкувала свещенните текстове на база ролята на символа като посредник между бога и човека. Още от апостолските времена, християните използвали така наречените "символи на вярата", за да си припомнят основните истини на християнската вяра. В древната църква съществували няколко кратки символа на вярата. В IV век, когато се появили лъжовни учения за Бог Син и за Светия Дух, се появила нуждата първоначалните символи да бъдат допълнени и уточнени.

"Символите използвани в християнския храм са есенция на двухилядния християнски опит и няколкохилядния опит на юдеизма. Известно е, че всеки символ е плод на съответното духовно минало. И тъй като символите изразяват подсъзнателното те, особено когато не са нагледни, а геометрично-абстрактни, могат да бъдат най-точно предадени с помощта на архитектурния език. Метафоричният език на архитектурата е подходящ за онагледяване на най-сложни трансцендентни идеи и представи като: небе, съвършенство, недосегаемост и вечност, божествено - непротичащо време, власт, безкрайност. А също така и на антиномиите: зло - добро и духовно - материално чрез символа на кръста; или - вечност-неповторимост и уникалност-всеобщност - чрез символа на кръстовидното пространство." (проф. Маргарита КОЕВА-С ИМВОЛИКА НА ХРИСТИЯНСКАТА САКРАЛНА АРХИТЕКТУРА)

В ХХ век символът също не загубва своята значимост. О.Шпенглер определя всеобхватния характер на символа, който за човека носи информация за нещо което не може да бъде съобщено със средствата на разума. Символът е присъщ за човешкото съществувание дотолкова доколкото човек притежава способността да мисли и в хода на своите мисли използва символите за да изрази, възпроизведе и почуства тези свои мисли.

Символите са неезиково средство за изразяване на човешкото подсъзнание. Работата и заниманията с тях дават възможност за целенасочена комуниакция между сферите на съзнателното и подсъзнателното.   Символът притежава способността да организира аморфния от семиотична гледна точка материал, превръщайки го в текст, който ако нарастне до толкова че формира сюжет ние го определяме като мит.

               

Особеностите на символите са тяхната културна устойчивост. Те проявяват способността да трансформират значенията си, да оцеляват в променящите се културни епохи, да губят и да получават нови значения  в съзвучие  с местната културна активност. Следователно в символа е фокусирана ценостната система на цяла една културна епоха или на групи епохи. В този контекст символа никога не принадлежи на  които и да е културен срез, той винаги преминава през него в посока идваща от миналото и отиваща в бъдещето.  Символът се явява важен механизъм на културната памет, чрез който се пренасят текстове, сюжетни схеми и други семиотически образования от един културен пласт в друг, като винаги се напомнят древните устои на културата.

Символите и масонството

"Символизмът е душата на Масонството с всеки символ - ням учител на моралността" Алберт Пайк

Сиволизмът може би съществува от преди 5000г, докато писмените източници на масонството датират от преди шест столетия., а символизмът едва от двеста години е отличителна черта на масонството.

The Regius Poem написана през 1390г и the Cook Manuscript написана през 1410г са най-старите съществуващи документи, маркиращи началото на франкмасонската история (на гилдията).  Те са били написани за напътсвие на Масоните и докато те са налагали много морални наставления те не са съдържали никакъв символизъм.

Историческите доказателства показват че символизмът навлиза в масонството през 18 век. Първото внушение за употребата на символи се съдържа в инструкциите за конституиране на Нова ложа в Андерсеновата конституция от 1723г.

Ранните масонски катехизи, чиято първа вълна е през първата половина на 18 век, когато нараства обществения интерес към масонството, съдържат символични въпроси и отговори относно височината на ложата,  броя на колоните в ложата и т.н.  Действително, развила се от важно приятелско общество за дискусия по въпросите на архитектурата и геометрията, ложата се превръща в място, където на базата на възможностите за символизма се внедряват моралността и общочовешките нравствени принципи.

Според  изследователите първите писатели обясняващи символите на Франкмасонството са може би Уйлям Калкот 1769г. и Уйлям Хатчинсън с публикуваната през 1775г. своя  книга “Духът на Масонството”, която несъмнено допринася много за масонството и разширява употребата на символизма в него. През втората половина на 18 век Уйлям Престън също допринася много за употребата  на символизма в системата на масонските морални инструкции.

До края на 18 век броя на символите усвоени в масонството става много голям. Много  символи в английското масонство от 1813г. в основата си са били или непотребни или тяхното значение не е било напълно разбирано. Включително между тези символи са пчелния кошер (съдружието, кооперацията), счупената колона (преждевременната смърт), тебеширът, въглена и глината(свобода, страст, стремеж), високите хълмове и ниските долини (изискване за секретност), ключа (език, предпазливост в разговорите), пясъчния часовник и косата за косене (живота и времето), лъвската лапа (сила, мощ), парче тамян (чисто сърце), мистрия (благородно сърце, което само може да скрепява здраво братската любов), каменарско длето (предшественик на съвършенния дялан камък), кокалена кутия (устните и зъбите които държат езика за да може да бъде свободен за речи), пирамидата (вечността), стиснатите ръце (вярност доверие).

Целта на масонския символ е бил да учи на простата и чиста истина и наред с моралното обучение да помага за разбирането на абстракциите, например ъгълът учи на морална честност, начертаната окръжност с пергела поддържа нашето безгранично желание, а чукът  корегира неравностите на действията ни.           

               

Масонството ползва езика на символите, за да помогне на масона да се огледа вътре в себе си и да помогне да насочи съзнанието му към благородни цели и идеали, които да  приложи в своята житейска практика.

“Символите на мъдрите винаги се превръщат в идоли за невежата тълпа. Онова, в което предводителите на Ордена са вярвали и което са проповядвали, се разкриват чрез намеците и чрез символите, които само Адептите могат да разберат.....Масонството е същински сфинкс, скрит до шията в пясъците, натрупали се край него с течение на годините.... За обикновените Посветени трябва винаги да има някакво просто обяснение на символите, които за Адептите са толкова красноречиви”. (Албърт Пайк)

“Символите са реалност по-трайна, по-могъща от реалността пред очите ни, за която си въобразяваме, че знаем нещо. "Символите, знаците могат да представляват модели, създадени за висшите механизми на нашия ум. Какво е символът, ако не абстрактен модел на реалността, чиято структура човешкият разум не може да овладее напълно и я възприема като нахвърлена теория. Символите са абстрактни модели, създадени в зората на човешкия произход, благодарение на които ние можем  да "чуваме" дълбоките структури на Вселената.

Символите не представляват самата вещ, самото явление. Невярно е да мислим, че те са умален или опростен модел на известното. Те са възможна отправна точка за опознаването на тази вещ, на това явление. Отправна точка, разположена извън познатата ни реалност." (Луи Повел и Жак Бержие в книгата "Утрото на маговете".)

И така символът се явява кондензатор на разнообразието от знаковости благодарение на което, се формират матрици за значения извън пределите на самите символи. Еманацията на притчата, легендата, мита, ритуала се формира не от в количеството на участвалите в акта символи, а е обусловено от богатството на образи на избраните символи, от умело аранжирания ред на тяхното единично или многократно участие и от тяхното специфично взаимодействие за формирането на едно качествено ново състояние.

Ето защо всеобхватната идея на Масонската философска антропология може да се осмисли само чрез Ритуала на посвещението т.е.ставайки Масон. И това е така защото човек, владеещ символните системи, живее само във физичния им свят докато навлизането в техния символен универсум може да стане единствено чрез подходящото посвещаване в някои от съставните му части като мит, ритуал изкуство, религия и др, - всичките те нижки на мрежата от символи на сложната тъкан на човешкото познание, опит и култура.

Именно в контекста на тези мисли мога да заявя, че “масонството започва от там, където свършват символите”.

Аз рех!

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
четвъртък, ноември 14, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org