Нашият голям строеж предстои. Той е на полето на българския дух. Защото световна слава и просперитет не се печелят от хора без дух. Хората без дух стават емигранти, изгубили себе си, те признават надмощието на други и работят за тях.

Каква е ползата от нашият път към съвършенство, ако ние не го приложим в живота и не го направим по-истински, по-добър.

Добри граждани на света можем да бъдем само като добри българи, а не като жалки подобия без лице, без дух, без морал.

Няма по-близко поле за градеж от полето на духовното извисяване на България. Нека се обърнем към музеите, към читалищата, към нашите великолепни народни изпълнители, към културата. Тук живее нашият дух, нашата неповторимост, нашата мощ.

Ще завърша с думите на един древен мъдрец:

Който познава хората, е просветен.

Който познава себе си, е мъдър.

Който побеждава другите, е силен.

Който побеждава себе си, е могъщ.

Който знае достатъчно, е богат.

Който действа упорито, е волеви.

Който не се самопогубва, е дълговечен.

Който умре и не го забравят, е безсмъртен.