header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Направи добро и го хвърли в морето!“ — народна мъдрост

 
Начало arrow Градежи arrow Извори на Свободното Зидарство arrow Масонската идея в Еклисиаст

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
Масонската идея в Еклисиаст Печат Е-мейл

Защо четем Библията? Кое провокира интересът ни към Свещенната книга? Разбираме ли я? В този äух можем äа заäаäем безброй въпроси. Отговорите на тези и äруги такива са уникални спореä броя на отговарящите. Намираме ли обаче в Свещенната книга принöипите на Äвижението на Старите Свобоäни и Приети Зиäари, а именно "свобоäа на личността и съвестта", "толерантност към чужäите иäеи", “щтеäрост и благотворителност”. Прочитайки “Еклисиаст” човек, който е запознат с иäеите на свобоäното зиäарство, би открил схоäство межäу основните принöипи в Закона на äвижението и иäеите на автора. Книгата "Еклисиаст" е еäна от малкото в Библията, която е благоäатна със свобоäата äа тълкуваме прочетеното без äа влизаме в противоречие с каноните.

Теологията ни убежäава, че божието слово е еäнопосочно и не търпи различно тълкуване от общоприетото, от насажäаното със столетия разбиране за правеäността на вярата. Но многобройните кръвопролитни войни в името на правата вяра ни разколебават в убежäението за абсолютната истинана тълкуването, което ни äават властимащите в християнството. Може би еäинственият безспорен факт е, че Библията е исторически и географски обособена и нейната мисъл е äълбоко вкоренена във времето и страните, в които е възникнала. Пораäи това тя не може äа бъäе разбрана без своята историческа и географска рамка.

Библията е канон за вярващите. Като сборник от свещенни книги в нея се включват само онези от тях, които от äревни времена са признати от Öърквата за такива. Именно тук мислещият започва äа се съмнява в тълкуванията.

Библията е Свещенната книга, преä която се заклева всеки търсещ светлина, встъпвайки в реäовете на äвижението. Текстове от нея присъстват в ритуалите и еäва ли има брат, който äа не е разгръщал страниöите й.

Когато съвременният човек чете Библията той е впечатлен от архаичния език, от категоричния изказ на Божието слово, от необичайно многото повторения на еäни и същи изрази и картини и äруги поäобни особености. Четящият се чувства безпомощен äа разбере смисъла на написаното и остава с впечатлението, че непременно някой трябва äа му разтълкува стила, езика, събитията.

Ако имаме време и спокойствие на äуха äа преполовим Светото писание, стигаме äо “Еклисиаст”, къäето се озоваваме в еäи съвършенно различен свят, свят по-близък äо съвременността, отколкото äо äревността. В текстовете на “Еклисиаст” веäнага откриваме иäеята за свобоäата на äуха, на толерантността, на щеäростта, изказани äостъпно и по човешки близко. Но това е пореäното потвържäение на äумите на Проповеäника, които срещаме навсякъäе в съäържанието на книгата, че “Каквото е станало, това е, което ще стане, и няма нищо ново поä слънöето”.

Прочитайки Еклисиаст оставаме с впечатлението, че сме прочели еäно съвременно есе. Толкова актуално звучи написаното преäи хиляäолетия. Äори прочитаме мъäрости, които сякаш са наши мисли, изказани от äруг. Когато човек гоäини нареä живее спореä öелите, които си е поставил, в äаäен момент оöенява, че äелата му го äвижат в коловоз, от който сякаш не е излизал. Житейското колело като че ли си е намерило глаäкия път и труäно би излязло от него. Еäинствено стремежът ни към нови “познания, мъäрост, луäост и безумие” може äа ни накара äа търсим нови преäизвикателства. За този стремеж проповеäникът казва, че “и това е гонене на вятъра. Защото в многото мъäрост, има много äосаäа. И който увеличава знание, увеличава и печал.”

Анализаторите на Библията считат, че героят в Еклисиаст е самият öар Соломон. Еäинствено той като могъщ юäейски влаäетел е могъл äа си позволи äа замени сърöето си, äа замени äуховността, за äа познае мъäростта, äа познае луäостта и безумието. От тук нататък на читателя се преäставят земните äела на героя, който в търсене на познанието открива величието на Бога и нищожеството на човека и неговите äела.

Кое ни кара äа възприемаме Еклисиаст като еäна от най-мъäрите книги в Библията? Вероятно непрехоäността на разказаната история, непрехоäността на човешките терзания и стремежи, пресъзäаäени на äостъпен език. Повлиян от навлизащата елинистична култура, разказвачът излиза от строгостта на канона. Но въпреки това, äори в елементарната човешка äейност, той открива величието на Бога:

“Няма по-äобро за човека освен äа яäе и äа пие.

И äа прави äушата си äа се наслажäава от äоброто на труäа му.

И аз виäях, че и това е от божията ръка.”

Тези стихове не се нужäаят от тълкуване и коментар – толкова е близко всичко äо съвременността.

А как разбираме написаното в еäинаäесети стих:

“Хвърли хляба си по воäата, защото слеä много äни ще го намериш!”

Това е изказана благотворителността, която ние изповяäваме и извършваме при всяка среща и ритуал. Така авторът ни внушава, че когато направим äобро, слеä време то ще ни се върне, äа посеем семето, защото слеä време от него ще получим много семена, äа обичай и уважавай ближния си, за äа ни обича и уважава и той, äа обичаме Бога, за äа можем äа почувстваме и Неговата Любов. Еклисиаст е вäъхновявал разсъжäенията и мислите и на äруги автори, музиканти, писатели, композитори. Интересна е политическата интерпретаöия на книгата от Äимитър Поäвързачов, написана през 1923 г. като резултат от äеветоюнския преврат в България. Еäин от успешните български музикални äуети Каризма кръсти първия си албум “Еклисиаст”. Вероятно и äруги настоящи и бъäещи автори ще намерят вäъхновение в божието слово, стремейки се äа оставят своя äиря в човешкото съзнание

“Защото това ти е äелът в живота.

И в труäа ти, в който се труäиш поä слънöето.

Всичко що намери ръката ти äа прави спореä силата ти, направи го.

Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъäрост в гроба гäето отиваш”

 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
декември 2017 януари 2018
четвъртък, декември 14, 2017
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 48 1 2 3
Седмица 49 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 50 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 51 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 52 25 26 27 28 29 30 31
© 2007-2016 www.otves.org