header
 
Основно меню
Начало
За този сайт
Новини
ВС на СПШР
Основни закони
Градежи
В медиите
Нови книги
Връзки
Чести въпроси
e-Картички
Индекс
Карта на сайта
Търсене
Новини
Мисъл на деня

„Любознателността е само суета. Най-често искаме да знаем, само за да можем да го покажем.“ - Блез Паскал

 
Начало arrow Градежи arrow Принципи на Масонството arrow НРАВСТВЕННО-ПСИХИЧНИ ДЕФОРМАЦИИ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО МАСОНСТВО

Новини | Новини за българското масонство | Масонски новини от чужбина | Благотворителност | Въпроси | Често задавани въпроси | Градежи | Масонството в другите страни | Морал и догма (Албърт Пайк) | История на българското мaсонство | Принципи на Масонството | Масонство и общество | Обреди и Ордени | Извори на Свободното Зидарство | Отчети | История | ... | Прочетете | Нови книги | Масонството в медиите | Публикации в пресата | На малкия екран | Основни закони | Основни закони на българското масонство | Конституции на световното масонство | Стар и Приет Шотландски ритуал | Стар и Приет Шотландски ритуал
НРАВСТВЕННО-ПСИХИЧНИ ДЕФОРМАЦИИ В СЪВРЕМЕННОТО БЪЛГАРСКО МАСОНСТВО Печат Е-мейл

Като немалка общност, съставена от 800-900 души, съвременното българско масонство представлява особен социум със своеобразна структура и функции. Включва различни по обем социални групи (ложи), различни личности. Всяка ложа си има свой живот, своя дейност, свое развитие и, разбира се,  свои проблеми, трудности, грешки.

На този Божи свят съвършени неща, освен Великия Архитект, няма. И следователно, нормално е и в българското масонство да са налице отклонения и деформации. Просто не е възможно в толкова широк кръг от хора, толкова различни по манталитет, възпитание, стандарт на живот, навици и т.н. да няма проблеми и трудности. Те са в различни сфери, засягат различни страни на масонското битие: организационни деформации, финансови проблеми, деформации при взаимодействието с профанския свят, трудности на обществения прием, нравствени деформации, психични деформации и др. Предмет на моите разсъждения в настоящия градеж са тъкмо нравствено-психичните деформации в съвременния български масонски социум.

Ще представя както реалните според мен деформации в нравствено-психичната сфера, така и възможните, евентуалните отклонения. И двата основни типа деформации представляват сериозни опасности за развитието на масонското движение. В първия случай са налице съществуващи опасности, а във втория – хипотетични опасности. Ще потърся и обобщя типичното за цялостното българско масонство. Мисля, че би било полезно за нас, свободните зидари, да сме наясно и с елементите на патология в нашето развитие като суверенна Велика ложа. Това би ни помогнало по пътя ни към съвършенството, особено ако проявим настойчивост в предотвратяването и преодоляването на нравствено-психичните проблеми.

І. Реални и възможни психични деформации в масонската общност

В масонския социум, както във всички човешки общности, участващите личности са уникални, различни. Някои са с по-реалистичен поглед към действителността, други са по-идеалисти; едни са по-разумни,  други – по-емотивни. Синкретичното въздействие (светлина на свещи, музика, слова, обстановка и др.) на масонските ритуали, тяхната дълбинна привлекателност и мистичност, игровият им характер и символността им много силно впечатляват и поразяват съзнанието на твърде много от братята зидари.

1. Маниакални състояния  и илюзии

При някои братя се появяват обсесии (обсебености). Те са главно под формата на мании. Качването по йерархичните стъпала, особено ако е неестествено бързо и незаслужено с лични качества и със зидарска дейност,  ражда мании за величие. При някои наши братя са налице маниакални състояния от параноялен характер, с налудни самоидентификации и с продукция на налудни мисли и на абсурдни идеи и предложения. Относително по-леките маниакални форми (без такава продукция) се проявяват в доста рязка промяна и разстройство на представата за себе си, мегаломанно себевъзвеличаване, океанически (заради световната масонска мрежа) чувства, обладаност, нарцисизъм. Обичайно е и наличието на краткотрайни екстатични преоформления на личността на масона, които стават по-често на масовите (общите) масонски ритуали.

Забелязвам все по-често у някои братя особени илюзии по отношение на собствената им персона. Те като че ли са напълно убедени в своята безпогрешност (илюзия за безпогрешност) само защото са придобили по един или друг начин в профанския свят пари и имущество или защото са с определени масонски йерархични правомощия. Много комична е илюзията за ментална състоятелност. Казано по-достъпно, това е случаят, когато един по-прост човек сред нас се чувства и е убеден във високата си интелигентност и съответно на тази своя илюзия се изказва по сложни за него въпроси, иска да взема важни решения, държи се високомерно, предизвикателно и др.

2. Компенсации и хиперкомпенсации (при комплекси)

Както знаем от  д-р Зигмунд Фройд, човек при своята самооценка си създава комплекси (например, комплекс за малоценност). Такива комплекси имат и наши братя. Те са очевидни особено при действителни недостатъци по отношение на:

* външност;

* желан, но непостигнат социален статус;

* нищожен жизнен просперитет;
 
* напреднала възраст;

* сексуални проблеми и др.

В тези и други подобни случаи се прибягва до механизмите на компенсацията. С нея се изравняват, уравновесяват  психопатни особености на личността, включително и горепосочените комплекси на наши братя. Самата масонска практика дава добри възможности за компенсаторни действия. Окичването с много атрибути, значки, знаци, символи, ленти всъщност може да изпълни функцията на хиперкоменсация. Гледащият се в огледалото пределно окичен масон вече не се себевъзприема като например неудачен кредитополучател или подгонен от властите или конкурентите бизнесмен, а като импозантен и значим субект.

Участието в ритуали редом с братя, които в профанския си живот са прокурори, съдии, министри, кметове и т.н. също може да представлява желана компенсация на съзнавани недостатъци и хипотетична евентуална защита срещу бъдещи лични проблеми. Подозирам, че зад страховитата осанка и “желязно” поведение на някои братя, от които те побиват тръпки, се крие елементарна компенсация на сексуални проблеми, на сексуална непълноценност. Това се потвърждава от прекомерното желание при тях за обсъждане (със пряко или косвено самохвалене) на сексуални теми, еротични вицове, промискуитетни демонстрации (най-често с щедро заплатени евтини проститутки) и др., плътно съпътстващи напоследък, уви, масонските ритуали. Много често компенсациите се превръщат в хиперкомпенсации, т.е. в прекомерни, подчертани защитни компенсации, вече водещи до трайни личностни изменения. По мои наблюдения такива вече са налице при някои масони, които години наред считаха себе си и само себе си за “водещи” и непогрешими зидари.

3. Щение, завист и асертивност

Както е известно, щението (или прекомерната алчност) е един от седемте смъртни гряха в християнството.  То е пряко свързано с друга една личностна психична деформация – асертивността (прекалената настоятелност, неистовата настойчивост). За съжаление, с пребиваването си в масонската общност, даваща възможност за по-откровено общуване и сравняване, при някои братя се формират и усилват до губителна степен  силни вътрешни желания за притежаване, за лукс, за изключителна собственост. Това не се отнася само за вещи, но и за хора. Човекът с греховни щения не харесва притежаваното и ползваното досега от него (дом, джип, жена, обувки, банкова сметка, приятел, костюм). Иска повече, по-много, по-хубаво и т.н.  Иска сила, влияние, признание, пост, млади любовници,  известност, грандиозни успехи. Обикновено се развежда със съпругата си и влошава отношенията с  порасналите си деца и с досегашните си приятели, които вече не харесва. Сред нас има изпълнени с щение хора, които постоянно се сравняват помежду си по много материални и нематериални  критерии. Нерядко от процеса на сравняване и състезаване се ражда изпепеляваща сърцето завист. Тя деформира основни нравствени стойности, необходими на масона в неговия правилен живот. Тук искам да припомня две неща, които вече съм казвал на братята масони, включително и на някои братя, които вече не са между нас. Пророк Исайя казва (Ис. 1:31): “Силният ще е като кълчища. И делото му като искра. И то ще изгори заедно с него, без да има кой да ги гаси”.

Нашият масонски  патрон  майстор Хирам, който трябва да бъде еталон за всеки свободен зидар, е беден наемен  майстор и е Син на вдовица (Какъв символ!). Той е в противовес на другия участник в строежа на Соломоновия храм – приказно богатият цар Хирам от Тир, веднага забравен след смъртта си. Изводът, който може да се направи от всеки непредубеден, е че в масонската традиция се отстоява съпротива срещу щението, а според мен и срещу самоцелното богатство. Тук в скоби искам да изразя тревогата си, че все повече и повече тъкмо богатството, независимо как е придобито, става в българското съвременно масонство главният фактор за масонска кариера. По върховете на масонската йерархия можем да видим само бизнесмени или хора, свързани с могъщи бизнесгрупи не само от белия, но обикновено от сивия и даже черния спектър на родната икономика. Което в миналото (преди 1941 г.) не е било така. 

Известен е фактът, че хората, усещащи сами греховността на собствените си щения, търсят средства, за да неутрализират психичния си дисонанс и обикновено ги намират в неочакваните щедри дарения, които правят като вътрешна компенсация, и в гротескно големите бакшиши, които дават. 


 
< Предишен   Следващ >
Предстоящо
There are no upcoming events currently scheduled.
Календар
ноември 2019 декември 2019
сряда, ноември 13, 2019
Default Picture
По Вт Ср Че Пе Съ Не
Седмица 44 1 2 3
Седмица 45 4 5 6 7 8 9 10
Седмица 46 11 12 13 14 15 16 17
Седмица 47 18 19 20 21 22 23 24
Седмица 48 25 26 27 28 29 30
© 2007-2016 www.otves.org