|
На 08. 08. 2007 г. бе публикуван новият Закон за съдебната власт. Да оставим настрана факта, че нямаше подобаващата дискусия в Парламента и предложенията, гласувани от правната комисия, се приемаха „на доверие” и от депутатите. Видно бе, че съществена част от действащия закон е преписана в новия, че липсват многобройни и важни промени, но все пак специалистите са единодушни, че имаше остра нужда от нов закон. Защото след 35 направени до сега промени (включително и по два пъти на година) част от нормите му станаха неясни, противоречиви, несистематизирани, трудни за прилагане. И тъй като верую на всеки брат Масон е, че само законът може да ни направи свободни, ние приветстваме всеки опит на законодателната власт да преодолява създадените затруднения, да хармонизира прилаганите у нас правни норми с принципите и препоръките на ЕС Неприятната изненада обаче (всъщност не чак толкова „изненада”), е косвено потвърдената от закона норма братята Масони, които са и магистрати в съдебната система (ако има такива), да бъдат принуждавани да напускат ложите си, с цел да се осигури „безпристрастност” в тяхната работа. Едва ли е най-подходяща аналогията с едни други времена, когато „видни” държавни дейци, например Бенито Мусолини, са сипели огън и жупел върху „заговорническите общества”, които рушат устоите на обществото. Знаем и как приключи всичко това. Нашият случай, разбира се, е по-друг.
Наложилата се традиция да се променят закони, третиращи статуквото на отделни личности – например, как генерал „еди-кой си” да не може да стане началник на Генералния щаб, или как господин Н. да бъде избран за министър, въпреки че няма необходимия ценз и т.н., би могла да се счита за приносен момент в развитието на съвременното право. Ето удобен случай да поставим на тясно „еди-кой си” Магистрат, за който се знае, че е и М... По силата на тази логика (да се гарантира абсолютна безпристрастност!) можем да предвидим и други парадоксални изисквания: магистратите да нямат религиозни убеждения (напр. принадлежността към „ уммата” прави всички мюсюлмани братя помежду си), да се откажат от етническата си принадлежност, да не членуват в асоциациите на университетите, които са завършили, да не четат вестници, да декларират периодично, че не следят резултатите от проучванията, провеждани социологическите агенции. Най после, няма да е зле да бъдат кастрирани, като една радикална мярка да останат възможно най-далеч от страстите човешки. Всичко това показва, че в нашето общество твърде слабо се познава, още по-малко се разбира смисълът и духът на Масонството, осигурило в новото време условия за растеж и изява на Строителите на Съвременна България. Тъжно, много тъжно... Да се надяваме, че друг подобен прецедент няма да дочакаме! |
