На всички е известна пословичната фраза, че “по-лесно е да се каже какво масонството не е, отколкото какво е.” Винаги съм възприемал това или като нежелание за разговор по темата, или като извинение за непознаването й, но никога като сериозна дефиниция.

В този смисъл искам да споделя някои разсъждения по въпроса, какво масонството е. А то освен всичко друго (извън гротескния си вид на бизнес клуб), е било и сега в чистия си вид остава носител на езотерично послание. То е закодирано както в символите, които използваме, така и в нашите ритуали.

Първоизворът на това познание е изгубен назад във времето, което се загатва в легендата за загубената заедно с Хирам Абиф дума. За щастие, все пак има няколко извора на приемственост, които са потвърдени от съвременните историци. Масонството е съхранило в символиката и ритуалите си някои гностични, алхимични и кабалистични тайни, предадени му в наследство от ордена на рицарите Тамплиери, а по-късно и от братството на Розенкройцерите.

Дълго време, от началото на XV до началото на XVII в, когато излизат в публичното пространство първите трудове на Розенкройцерите, пък и дори до следващото столетие, когато Масонството се появява сякаш от нищото  в Англия, Движението е преследвано от Католическата църква и повечето светски държавни институции в средновековна Европа. Това е причина тайното познание да бъде предавано устно или облечено със символика, която не буди подозрение. Както знаем, дори картината на ложата, утвърдила се впоследствие като килим, отначало е била рисувана на пода и след приключване на работата, изтривана. Тук може да се вметне, че ролята на церемониалмайстора е била натоварена с много голяма отговорност - да запази посланието непокътнато.

Устното предаване на информацията и изолацията на ложите,  в някои случаи  е причина част от посланията да достигнат до нас изопачени или непълни. Картината още повече се усложнява и от въвеждането на високостепенните системи като вътрешни ордени, носители на по-висше познание. Започвайки със системата на Фон Хунд, през тази  на Паскуали и ритуала Мемфис-Мисраим (в основата на които е легендарният  Джузепе Балсамо - граф Калиостро) и без да съм изчерпателен, стигайки до Йоркския и Шотландския ритуали, вече посланието е така разпокъсано, че възстановката му поне засега е проблематична.

Но нека се върнем към същината на темата - трите колони в храма. Ако на въпроса за техния брой може лесно да се даде отговор със свещените за нас триади (трите големи и малки светлини, трите удара с чука, начинът на ръкостискане и пр.), то начинът на тяхното разположение е неясен. Защо например те не са разположени във формата на равностранен триъгълник, който също е наш символ?

Тайната сякаш се разбулва, ако потърсим обяснението й в Кабала. Поставяйки трите колони по начина, по който са подредени в храма върху кабалистичния глиф -Дървото на живота, те намират своите места върху трите сефирота - Хохма, Тифарет и Гебура. Техният превод е Мъдрост, Красота и Сила, а това са имената на самите колони. Единствената разлика е, че местата на Тифарет (Красота) и Гебура (Сила) в нашия ритуал са разменени.

Кое е истинското място на колоните? В многобройните сега илюстрации можем да видим колоната Йакин ту отдясно, ту отляво. Впрочем, същото е положението с разполагането на Слънцето в килима на първата степен. Един път го виждаме на север, друг път там, където е силата му - на юг. В нашия ритуал Вторият Стражник при закриване на ложата казва, че е получил чирашката си надница при колоната отляво. Четейки обаче Книгата на Закона (Книга трета Царства, с. 21), откриваме следното:”И постави стълбовете на храмовия притвор: постави стълб ОТДЯСНО и му даде име Йахин; постави стълб и отляво и го нарече Воаз.”(Това прави Хирам, син на вдовица от Нефталимоново коляно, нает от Соломон за строежа на Храма.) И така, ако се доверим на написаното много преди наложилата се устна традиция, излиза че чирашката колона трябва да е разположена вдясно и нейното име е Красота (Тифарет). Или правилният изговор трябва да звучи така: “Нека Мъдрост ръководи нашия строеж! Нека Красотата го увенчае! Нека Силата го изпълни.” Ако приемем тази версия, то възниква още един интересен въпрос. В Кабала тия три сефирота са свързани с два  от двадесет и двата пътя, обхващащи цялото Дърво на Живота, съвпадащи с двадесет и двата големи Аркана на Таро (Аркана се превежда като Тайна). Тогава кой е пътят, който е заложено да извървим: дали от Хохма, през  бездната на Даат до Тифарет и Гебура, по реда на запалване на Светлините, или реципрочният? Предвид многопластовото тълкуване, както на значението на десетте сефирота, така и на свързващите ги пътища, то това може да бъде тема на едно по-сериозно бъдещо проучване.

С изложеното до тук не искам да ревизирам Ритуала, а само да стигна до генезиса на част от него. И да подчертая, че всяка, дори и най-невинна модификация или опростяване на Ритуала може да бъде пагубна за изпратеното ни през вековете послание. А наш дълг е да го съхраним за тези, които са готови да го получат.