Стоян михайловски, авторът на вдъхновения химн на Светите Братя Кирил и Методий "Върви народе възродени",  е бил твърде млад, за да може да се включи във въздигането през 1869 г. на Светещия  Градеж - Българското книжовно дружество в Браила.  Този драгоценен свидетел за избуялата  през годините на Възраждането държава на Духовността на Народа Български, изпреварила значително политическото освобождение, е крайъгълният камък, положен от Свободните Зидари на строежа на новата модерна и просперираща държава. Защото наистина  раждането на Българското книжовно дружество е нещо много по-значимо от създаването на едно културно, просветно и научно сдружение. Неговите създатели прокламират “групиране на  интелигентните  сили" на българския народ в една „братска дружина". Няколко години преди това доктор Стамболски оповестява от Цариград първата цел на "братската дружина  на Верните приятели - "... всенародно просвещение". Българските Масони по това време  са се научили, че подобни цели могат да бъдат реализирани посредством   огнища на просвещението, каквито вече има създадени в цивилизованите страни. Следвайки хода на  естественото си развитие, Българското книжовно дружество прераства в Българска Академия на Науките. 

Било поставено новото начало на българската държавност, основаваща се на просветеността, на книжовността, на науката и културата. Озарено със Светлина е това  дело на хора родолюбци, просветени водачи на зараждащата се българска нация. "Основателните членове" на дружеството са доминирани от Братя Масони, членуващи в руски, румънски, сръбски, турски  и френски ложи. Те задават на идните поколения един модел на народностна, демократична и отворена към света животворяща организация. Най-просветените синове и дъщери на  Народа Български съзират в Книжовното дружество източник на енергия за движението към по-нататъшното изграждане на българска национална просвета, за развитието на българска наука като  стъпки към възстановяване на българската държавност. Днес е повече от очевидно, че  "братската дружина" първа е начертала пътя на вписването на нашия народ в европейското семейство на свободните и културни народи. За да запеят малки и големи, от нине и во веки веков:

        "Напред! Науката е слънце,
        което във душите грей!
        Напред! Народността не пада
        там, гдето знаньето живей!"